Р Е Ш Е Н И Е
№…………
06.03.2017 г. ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ възз. граждански състав
на ПЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ две
хиляди и седемнадесета година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
Секретар: Ж.С.
Прокурор: ………………………
като разгледа докладваното от съдията
ПЕТРАКИЕВ
В.ГР.Д. № 988 по описа за 2016
година
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл.258 и следващите от ГПК.
С
Решение № 1577/19.10.2016 г. Плевенски районен съд по гр. дело № 1184/2016 г.
по описа на същия съд е отхвърлил
предявения от И.С.Б., ЕГН**********,*** против Д.Б.Ж., ЕГН**********,*** иск с
правно основание чл.108 ЗС да бъде признато
за установено, че ищеца е собственик на основание давностно владение от 1998 г.
до м. февруари 2011 г. и ответницата да бъде осъдена да предаде владението на
следните недвижими имоти: Стопански сгради - Краварник с РЗП 463 кв.м. и
Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от
4184 кв.м., находящ се в землището на с. ********, в местността „Коджакър“, при
граници и съседи: имот № 062364 - стопански двор на Държавен поземлен фонд - МЗГ,
имот № 062319 - стопански двор на Държавен поземлен фонд - МЗГ, имот № 062351-
полски път на Община Плевен, като неоснователен и недоказан.
Прекратил е производството
по гр.д.№ 1184/2016г. по описа на РС –гр. Плевен в частта на предявения иск с
правно основание чл.537, ал.2 ГПК.
Осъдил
е на основание чл.78, ал.3 И.С.Б.,
ЕГН ********** да плати на Д.Б.Ж., ЕГН********** сумата от 1300,00 лв.
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от И.С.Б. чрез пълномощника му
– адв. Н.Д. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. В жалбата се излагат становище,
че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Същото е необосновано на закона, доказателствата по делото и установените с тях
факти. Решението е постановено в нарушение на чл.108 от Закона за
собствеността, чл.79 вр. чл.68 ал.1 от ЗС, чл.69 и чл.83 от ЗС. Неправилен и
необоснован на доказателствата и фактите по делото е решаващият извод на първоинстанционния
съд, че не е доказано от страна на ищеца придобиване правото на собственост
върху процесните два недвижими имота по давностно владение през посочения в
исковата молба период. Съдът не е направил пълен и верен анализ на събраните по
делото доказателства, не е обсъдил същите в тяхната съвкупност и пълнота,
позовал се е и е кредитирал показания на свидетели, които са вътрешно
противоречиви и взаимно изключващи се. Изцяло неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че по делото не е доказано наличие на самостоятелно
владение на процесния имот само от И.Б.. Съдът неправилно е приравнил
осъществяването на съвместна стопанска дейност между две лица със съвладение
върху недвижима вещ. Неправилно и в нарушение на чл.83 от ЗС съдът е приел, че
не е доказано самостоятелно, явно и необезпокоявано владение върху процесните
имоти за процесния период от страна на ищеца. Първоинстанционното решение е
неправилно, тъй като е постановено въз основа на неверни фактически и правни
изводи и при неправилно приложение на материалния закон. В нарушение на
разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК съдът не е обсъдил събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и пълнота. Наличието на
противоречиви мотиви в решението не позволява да бъде установено въз основа на
какви възприети за установени факти, съдът е основал своите правни изводи и
своето крайно решение. Посочените нарушения на съдопроизводствените правила са
съществени и обуславят неправилност на постановения съдебен акт. Въззивникът
моли съда, да отмени обжалваното решение изцяло, като неправилно и необосновано
и да постанови ново по съществото на спора, с което да уважи предявения от И.С.Б.
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. Претендира се и
присъждането на разноски за двете инстанции.
В законоустановения
срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата Д.Б.Ж. чрез пълномощника й –
адв. Г.Г. от Адвокатска колегия – гр. Плевен. В отговора се изразява становище,
че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено, ведно с произтичащите от това правни последици,
както и да се остави без уважение въззивната жалба. Правилно и законосъобразно,
с оглед събраните по делото доказателства, в мотивите на обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът И.С.Б. не е доказал предявения иск
относно предпоставките за наличието на нормата на чл.79 от ЗС, която
регламентира фактическия състав на придобивната давност. Правилно и обосновано
в мотивите на решението, Районен съд – гр. Плевен е кредитирал показанията на
разпитаните свидетели относно обстоятелствата кой е владял процесния недвижим
имот, като изводите отстрана на съда са направени и въз основа на извършения
оглед на място на процесния имот, както и разпитаните свидетели при огледа на
имота. Правилно Районният съд е отхвърлил предявения иск, съобразно събраните
по делото доказателства и извършена цялостна преценка на фактите и
обстоятелствата.
Окръжният съд, като прецени
доводите, изложени в жалбата и доказателствата по делото, намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от активно
легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Следва да се направи уточнението, че Окръжният съд
счита, че решението в частта, в която е прекратено производството по делото по
иска с правно основание чл.537 ал.2 от ГПК не е обжалвано – видно от искането и
съдържанието на въззивната жалба, поради което и не следва да се разглежда в
настоящето производство.
Не
се спори, а е и видно от НА за собственост на недвижими имоти чрез обстоятелствена проверка №21,
том I,
рег.№ 384, дело № 20/2010г. на нотариус И.И., ЗКПУ Детелина -2001, ЕИК ******* е призната за
собственик на основание давностно владение и правоприемство на Стопански
сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в
поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на
с.********, в местността „Коджакър“, при граници и съседи: имот № 062364,
стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319, стопански двор на
Държавен поземлен фонд- МЗГ, кад.№ 062351, полски път на Община Плевен.
Безспорно е и се
установява от НА за покупко-продажба на недвижими имоти № 143, том II, рег.№ 1517, дело
83/2011г. на нотариус С.П., ЗКПУ Детелина-2001 в ликвидация, ЕИК******* е
сключила договора с Д.Б.Ж., ЕГН********** за прехвърляне правото на собственост
на Стопански сгради- Краварник с РЗП 463
кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с
площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на с.********, в местността
„Коджакър“, при граници и съседи: имот № 062364, стопански двор на Държавен
поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319, стопански двор на Държавен поземлен фонд-
МЗГ, кад.№ 062351, полски път на Община Плевен.
Установява се от Акт №
5736 за частна държавна собственост, същия е съставен на 21.02.2012г. за частна
държавна собственост на Поземлен имот № 062318 с площ 4184 кв.м., находящ се в
с.********, местност Коджакър.
Безспорно е видно от
Договор № 31/26.07.2012г. за покупко-продажба на недвижим имот държавна
земя-частна държавна собственост по чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, Министерство на
земеделието и храните е продало на Д.Б.Ж. имот № 062318 с площ 4184 кв.м., по
картата на възстановената собственост, находящ се в стопански двор на същото
землище.
Също
безспорно е и видно от Съгласуване на
местоположението на кравеферма и стопански сгради в землището на с.********
Изх.№ ЕК-94И-97-1/23.05.2007г. И.Б. е съгласувал и сграда- телчарник, инв.№
361, със застроена площ 500 кв.м., находящ се в имот № 62318, с площ 4190
кв.м./л.33 от гр.д.618/2013 на ПРС/.
Видно от Удостоверение №
10/27.01.2010г. на Областен управител –Плевен, за краварник с площ 463 кв.м. и
Краварник с площ 62 кв.м., находящи се в имот 062318 в землището на с.********
няма съставен акт за държавна собственост.
Спорни по делото са
въпросите: Придобил ли е въззивникът собственост върху процесните имоти, чрез
изтекла в негова полза придобивна давност, ползва ли се понастоящем от
въззиваемата страна и следва ли да бъде освободен?
Установява се от
Удостоверение за идентичност на имот № 252/06.04.2014г., че парцел № 318 от
масив №62 съгласно протокол от 27.10.1995г. е идентичен с имот № 062318.
Установява се от
Удостоверение за търпимост № ТСУиС-94-И-195/22.05.2007г./л.68 от гр.д.618/2013
на ПРС/, че телчарник-инвентарен номер 361, със застроена площ от 500
кв.м., находящ се в имот № 62318 с площ
на имота 4190 кв.м. е в режим на търпимост.
Установява се от
Протокол № 1 от 20.11.1995г., че е извършено разпределение на имуществото на
прекратеното ТКЗС Комуна с.********, което е разпределено на ЗК Единство с.********,
ЗС Детелина, с.******** и Сдружение на правоимащи, представлявано от М.Д..
Съобразно протокола, на ЗС Детелина и Сдружение на правоимащи, представлявано
от М.Д. са разпределени посочените в протокола имоти при права от 65% от
имотите за ЗС Детелина и 35% за Сдружение на правоимащи, представлявано от М.Д..
В разпределените на последните е и телчарник с инв.№361.
Видно от Договор от
04.12.1995г. за прехвърляне на собствеността върху разпределеното имущество на
правоимащи дялове от имуществото на прекратената ЗК Комуна с.********, той е
сключен от представители на правоимащите от една страна и ЗС Детелина и
Сдружение на правоимащи, представлявано от М.Д.. Съгласно договора, страните са
изразили съгласие за прехвърляне правото на собственост в полза на ЗС Детелина
и Сдружение на правоимащи, представлявано от М.Д. върху разпределените имоти
при посочените в него права- 65% за ЗС Детелина и 35 % за Сдружение на
правоимащи, представлявано от М.Д.. В разпределените на последните е и телчарник с
инв.№361.
Видно от Договор за
проектиране от 09.10.2006г. И.С.Б. е възложил изработване на технически
инвестиционен проект на обект „ Животновъдна ферма за 200 бр.ед.р.добитък-
крави и подрастващи“
Представени са и фактури
и други разходни документи за извършени парични разходи през 1998 г.от С. Б. за
стъкло, ЕТ Б. –М за кварцови лампи и фасунги.
Установява се от
ф.10092/30.04.2002г., че И.С.Б. е закупил оградна мрежа.
Видно от Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 88/18.02.2008г., е регистрирана
Кравеферма с капацитет 100 бр., а ов обекта се отглеждат 30 говеда, собственост
на И.С.Б.. Установява се от Анкетна карта за регистрация на земеделски
производител, че И.Б. е регистрирал общо 47 броя говеда и биволи, от които 15
телета и 32 крави, описани са ушните им марки.
Видно от Допълнително
споразумение № 4/01.01.2008г. към трудов договор № 4/06.08.2007г. Л.М.Ц. е
назначена на трудов договор при работодател ЗП И.Б..
По делото са събрани
множество гласни доказателства – разпитани са свидетели сочени, както от
въззивника, така и от въззиваемата страна. Същите следва да бъдат ценени във
връзка с главните факти подлежащи на доказване, а именно срок на владение от
страна на И.Б., така както е заявен с исковата молба от 1998г. до края на м.
февруари 2011г., налице ли е владение от друго лице, което да е отблъснало
владението на Б., собственик ли е на процесните сгради въззиваемата Д.Ж.?
За успешното провеждане на иска
по чл. 108 от ЗС следва да са налице три кумулативно предвидени предпоставки, а
именно: ищецът следва да докаже, че е собственик на ревандикирания имот, че
ответникът владее същия и че това владение е без правно основание.
В конкретния случай ответницата
се легитимира като собственик на имотите предмет на иска с НА за покупко-продажба на недвижими имоти №
143, том II, рег.№ 1517, дело 83/2011г. на нотариус С.П., ЗКПУ Детелина-2001 в
ликвидация, ЕИК******* е сключила договора с Д.Б.Ж., ЕГН********** за
прехвърляне правото на собственост на
Стопански сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м.,
построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в
землището на с.********, в местността „Коджакър“, при граници и съседи: имот №
062364, стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319, стопански
двор на Държавен поземлен фонд- МЗГ, кад.№ 062351, полски път на Община Плевен,
твърдейки че владее като собственик.
Този нотариален акт се ползва с
доказателствена сила, тъй като не е констативен, но може да бъде оборван. В
случая е изцяло валидно правилото, че никой не може да придобие повече права
отколкото е имал праводателят му. Видно е, че имотите предмет на сделката
отразена в този акт са придобити от ЗКПУ Детелина-2001 в ликвидация, ЕИК*******.
От своя страна тази кооперация се легитимира като собственик на процесните
недвижими имоти въз основа на издадения нотариален акт за собственост чрез
обстоятелствена проверка № 21, том І, рег. № 384, дело № 20/2010 год. на
нотариус И.И. с район на действие Плевенския районен съд. Съгласно тълкувателно
решение от 21.03.2013год. по т. д. № 11/
2012 год. на ОСГК на ВКС на РБ нотариалният акт, с който се признава право на
собственост върху недвижим имот по реда на
чл. 587 от ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179 ал. 1 от ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. Поради това същият може
да бъде оспорван от всяко лице, което има правен интерес да твърди, че
титулярът на акта не е собственик. Следователно, за да отпадне легитимиращото
действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е
престанал да бъде собственик. Налице е първата от изброените хипотези. За да
признае правото на собственост на кооперацията върху процесния недвижим имот
нотариусът е приел, че е налице давностно владение и правоприемство. Този извод
не може да бъде споделен. На първо място, от приложените по делото многобройни
писмени доказателства /удостоверения за актуално състояние, устава на ЗКПУ
“Детелина- 2001” с. ******** и др./ се установява, че тази кооперация е
регистрирана с решение от 11.04.2001год. по ф. д. № 345/ 2001 год. на
Плевенския окръжен съд. Нито в решението за регистрацията на кооперацията, нито
в устава й, нито в какъвто и да е друг документ, има данни, че ЗКПУ “Детелина-
2001” се явява правоприемник на друго юридическо лице и по- конкретно на
Земеделско сдружение “Детелина” с. ********. При тези обстоятелства е явно, че
първото от посочените в нотариалния акт основания за придобиване на
собствеността върху процесния имот – правоприемство - не е налице. Липсва и
второто основание, а именно: изтекла придобивна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 79 ал. 1 от ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение
в продължение на 10 години. При положение, че ищецът е възникнал като правен субект
на 11.04.2001год. се налага изводът, че към датата на издаване на констативния
нотариален акт - 05.02.2010год. предвиденият в закона десетгодишен давностен
срок не е бил изтекъл.
Именно поради това ЗКПУ ”Детелина-
2001”- в ликвидация с.******** не е придобила правото на собственост върху процесните
имоти чрез някои от предвидените в чл. 77 от ЗС способи, поради което и никога
не го е притежавал и няма как да прехвърли това право на друго лице било то и
купувач по сделката в НА № 143, том II, рег.№ 1517, дело 83/2011г. на нотариус С.П..
В този смисъл са и решенията на
Плевенски районен и Плевенски окръжен съд по приложеното нохд№618/2013г. на
ПлРС и по в.гр.д.№772/2008г., които се отнасят до други имоти, включени в същия
констативен нотариален акт.
Тъй като не може да придобие
право на собственост, което от своя страна не е притежавано от сочения като
праводател, то и Д.Б.Ж. няма как да е станала собственик на процесните два
краварника и следователно владее имота не като собственик.
Фактът, че същата владее имотите
понастоящем се установява още с отговора й на исковата молба, в който изрично е
посочено, че тя от своя страна се позовава на изтекла придобивна давност
съгласно чл.79 от ЗС, тъй като го е владяла добросъвестно на правно основание
годно да я направи собственик, като същото е започнало от 25.02.2011г. – датата
на придобиване на имота. В отговора се навеждат доводи и за придобиване на
собствеността върху имотите по силата и на приращението по смисъла на чл.92 от
ЗС.
Окръжният съд счита, че
и двата сочени способа за придобиване на правото на собственост върху
процесните имоти от страна на Д.Б.Ж. не са осъществени. По отношение на
приращението следва да се посочи, че действително съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик
и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. Фактите по делото обаче
са други. Ж. първоначално е закупила оборите предмет на спора, като това е
станало с НА № 143, том II, рег.№ 1517, дело 83/2011г. на нотариус С.П., което
показва, че същите са били обособени като самостоятелни обекти със собственик
различен от този на земята. След това с договор Договор № 31/26.07.2012г. за
покупко-продажба на недвижим имот държавна земя-частна държавна собственост по
чл.27, ал.6 ЗСПЗЗ, Министерство на земеделието и храните е продало на Д.Б.Ж.
имот № 062318 с площ 4184 кв.м., по картата на възстановената собственост,
находящ се в стопански двор на същото землище. Ясно е, че в описания в чл.1 от
същия договор предмет на сделката не се включва нито една от сградите и това е
така, тъй като същите не са актувани като държавна собственост, което се
установява от Удостоверение № 10/27.01.2010г. на Областен управител –Плевен.
Т.е. в случая законовата презумпция е оборена от представените писмени
доказателства, тъй като е напълно ясно, че когато придобива собственост върху
земята постройките върху нея не принадлежат на същия собственик. По отношение
на теклата придобивна давност следва само да се каже, че дори и да се приеме,
че владее имота от датата на нот. акт 25.02.2011г. то това владение е
прекъснато преди изтичане на пълния пет годишен срок, тъй като исковата молба е
подадена на 24.02.2016г.
Това което следва да бъде
изяснено последно е дали самият ищец и въззивник – И.Б. е владял имотите –
двата краварника така както твърди в исковата си молба от 1998 до месец
февруари 2011г. Именно в тази връзка следва да се ценят депозираните
свидетелски показания. Съдът счита, че в случая няма пречка ищецът да се
позовава на този оригинерен способ за придобиване, тъй като имотите предмет на
делото не са нито държавна, нито общинска собственост, така както се твърди от
въззиваемата страна. Това е така, тъй като имуществото на бившите ТКЗС не е
преимано, като социалистическа собственост, която да се трансформира в държавна
или общиска, а в съсобственост, която се управлява от лицата, които са я внесли
и съответно е тяхна собственост при прекратяване на кооперацията, какъвто е
настоящия случай, затова се наричат и правоимащи. Това се следва по силата на
пар.12 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСПЗЗ и чл.27 от ЗСПЗЗ. В
тази връзка собствеността върху сградите и земята е ясно разграничена в чл.27
ал.6 от ЗСПЗЗ, от която става ясно, че е възможно придобиването на права н
собственост върху отделни сгради и съобръжения, независимо от собствеността на
земята, която е държавна.
Налице са показанията на
свидетелите Л.М.Ц., М.Д., В.Д. и Й.Д.,
от които обобщено може да се направи извода, че въззивникът Б. е осъществявал
владение върху процесните сгради за твърдения от него период. Налице са и
показанията на свидетелите Б.Т.Г., И.Х.И., Л.Л. и Б.Ж., от които обобщено може
да се направи извода, че Б. е владял, но не през целия период или не точно
процесните сгради. Факт е, че всички свидетели са категорични, че И.Б. е
осъществявал стопанска дейност в тази местност, като е ползвал съответни
помещения. Очевидно е, че при наличието на противоречиви свидетелски показания
на тези две групи свидетели следва да се даде вяра на едната от тях, като се
посочи и защо. Според съда първата група свидетели, като от особено съществено
значение са показанията на свидетеля М.Д. е тази, чиито показания най-точно
отразяват действителното положение през годините. Това е така, защото тези хора
са имали пряко и непосредствено лично възприятие върху осъществяваните от Б.
дейности, точно в кои сгради какво е извършвано, кога е започнал да владее, как
е владял имало ли е съвладение и т.н. Районният съд е кредитирал изцяло
показанията на всички свидетели, но е очевидно, че в част от изнасяните факти
те си противоречат. Едни свидетели твърдят, че в процесните сгради нямало ток и
вода, а други че имало. Същевременно са налице и вътрешни противоречия, като
например свид.Б.Ж. твърди, че Б. е гледал животни в другия обор /който не е
предмет на делото/, а в този предмет на делото е имало кучета, които самият
свидетел е гледал, а въззивникът му е носил храна, за да ги храни. След това
казва, че той е пазил сградата, но тя не е ползвана нито от И. нито от ЗКПУ
„Детелина 2001“. В същото време свидетелят Д. заявява, че в процесната сграда
се е съхранявал фураж от Б., а отвън били кучетата. Свидетелят Г. твърди, че
през 2000-2001г. в сградата имало 7-8 прасета и Б. му предложил да закупи едно,
а в същото време заявява, че е било пустош и не е можело да се гледат животни,
тъй като нямало врати, прозорци, ток, вода.
Действително тези противоречия
няма как да бъдат преодолени. Независимо от тях обаче съдът счита, че в своите
показания свидетеля М.Д. дава най-пълна и цялостна картина. Установява се, че
същият като правоимащ е получил при ликвидацията на ТКЗС и 35% от собствеността
на телчарник с инв.№361. В подкрепа на неговите думи е и приложения Протокол № 1 от 20.11.1995г., за
извършено разпределение на имуществото на прекратеното ТКЗС Комуна с.******** и
Договор от 04.12.1995г. за прехвърляне на собствеността върху разпределеното
имущество на правоимащи. Съгласно показанията на свид.В.О., която като Кмет на
с.******** съдът приема за изцяло обективна именно този телчарник с изградени
клетки за отглеждане на малки телета, който се е ползвал от ТКЗС за тези нужди
представлява и процесния имот. Тя заявява, че имотът е във вида, който е бил
още по време на ТКЗС с отделения за малки телета и свине майки.
Свидетелят Д. е поканил Б. да
осъществяват съвместна дейност през 1997г. Първоначално започнали в съседния
обор, а след това и в този- телчарника. В него са гледали свине, а в
последствие е съхраняван фураж и това е продължило до 2006г., когато Д. се е
оттеглил от съвместната дейност, а само е доставял фураж. Твърди, че Б. е
продължил да ги ползва сам до 2011г. В подкрепа на тези показания са и
показанията на свид. Л.М.Ц.. Тя
заявява, че е гледала животни в процесния краварник, като е била предложена за
работник от Д., но е продължила да работи при Б. повече от 10 години и през
това време тези сгради са били ползвани само от тях двамата, като са правили и
ремонти по тях. В тази насока показанията и на В.Д., които независимо, че не
обхващат целия период потвърждават изнесеното от другите двама свидетели. Също
в този смисъл са и показанията на свидетеля Й.Д., който установява, че като
ветеринарен лекар е наеман от И.Б. в това му качество от 2001г. до към 2008 г.
В краварника /предмет на делото/ са били гледани прасета и пилета, преди св.Д.
да започне да посещава имота и се е съхранявал фураж. След 2008г. св.Д. е бил
викан от Б. няколко пъти във връзка с отглежданите от него кучета. Имал е 10-12
кучета. Свидетелят И.И. макар и да заявява, че няма как да е ползван процесния
обор, защото бил разбит, в същото време казва, че е имало кучета на Б., и че
освен него друг никой не е населявал целия двор.
В същност независимо, че е налице
известно противоречие в свидетелските показания относно това дали е ползван за
отглеждане на животни и какви процесният краварник от страна на въззивника, то
всички свидетели са категорични, че по това време в този стопански двор не е
имало друг владелец на сградите, а още по-малко това да е била ЗКПУ „Детелина
2001“ с.********. Имайки предвид, че само този вече заличен правен субект през
2010г. е заявил имуществени претенции към тези имоти, които са неоснователни,
то единствено логично е, че Б. е владял тези имоти.
Имайки предвид, че и част от
другите свидетели потвърждават изнесените и цитирани дотук факти, съдът счита,
че тези свидетелски показания следва изцяло да се кредитират. Според окръжният
съд те установяват изцяло твърдението, че от 1998г. до месец февруари 2011г.
процесните имоти са владени от въззивника
И.Б. и то необезпокоявано от никого. Показателно е, че за други сгради
са водени дела с бившата заличена ЗКПУ „Детелина 2001“ с.********, но за тези
предмет на настоящия иск не са. В същност до придобиването им от страна на Д.Ж.
никой не е проявил никакъв интерес към тези имоти, камо ли да оспорва
владението на Б.. Владението се състои от анимус и корпус. Корпусът е
фактическото държане, което се установява от самите свидетелски показания, а
анимусът е намерението имотът да се третира като собствен, което се извлича,
както от свидетелските показания, така и от писмените доказателства, които
удостоверяват разходи за поправка и поддръжка на имота. Действително
свидетелите не установяват в детайли ден по ден целия период, но в случая и
изцяло приложима разпоредбата на чл.83 от ЗС. След като е доказал владение от
1998г./според свидетелите Д., Ц., Г. П., Д., документи за закупени стъкла/, след това пред
2000г., 2001г. /свид.Д., Г./ 2002г. /закупуване на оградна мрежа/, 2006г.
/свидетелят Д./, 2007г. /трудов договор, показания на свид.Ц./, 2008г. /свид.Д.,
доп. споразумение трудов договор, свид.Ц., свид.Д., регистрация на животновъден
обект/ и до 2010-2011г. според думите на свид.Д. при първоначалния разпит.
В случая без значение е дали за
известен период и налице съвладение между Б. и Д.. Дори и да е налице такова
това са отношения които следва да се уредят помежду им. Същественият елемент е,
че всеки е владял за себе си. Всеки, от владелите имота повече от 10 години има
право да се позове на този факт, за да установи придобиването на собственост по
давност.
С оглед на гореизложеното съдът
счита, че от събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност
се установява, че въззивникът И.Б. е владял необезпокоявано процесните недвижими имоти: Стопански сгради - Краварник с
РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318,
целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на с. ********, в
местността „Коджакър“ за
периода 1998г. – 2010г./над 10 години/, като по силата на чл.79 от ЗС е
придобил правото на собственост върху тях. Съдът счита, че владението е
продължило необезпокоявано до 05.02.2010г., когато ЗКПУ „Детелина 2001“ с.******** е
заявила претенции за придобиване собствеността на имота и е съставено
постановление и нотариален акт за обстоятелствена проверка. Именно това
предявяване на претенции, чрез съответните законови действия е сложило край на
необезпокояваното владение от страна на Б..
Ето защо
искът му с правно основание чл.108 ЗС се явява основателен и следва да бъде
уважен, като се осъди Д.Б.Ж. да отстъпи
собствеността и предаде владението на следните недвижими имоти: Стопански
сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП 62 кв.м., построени в
поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м., находящ се в землището на
с.********, в местността „Коджакър“, при граници и съседи: имот № 062364-
стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот № 062319- стопански двор на
Държавен поземлен фонд- МЗГ, имот № 062351- полски път на Община Плевен.
При
този изход на процеса на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Д.Б.Ж. следва да бъде осъдена
да заплати на И.Б. и направените пред двете инстанции деловодни разноски в
размер на 475лв.
С
оглед на всичко гореказано РС-Плевен е постановил едно валидно, допустимо, но
неправилно решение, което следва да бъде отменено, в обжалваната част, в която
е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС и в частта за разноските, като
вместо него се постанови друго по същество на спора, съобразно изложеното
по-горе.
Водим от горното, Окръжният
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на осн. чл.271 от ГПК Решение № 1577/19.10.2016г. на Плевенски
районен съд постановено по гр. дело № 1184/2016г., в обжалваните му части в която
е отхвърлен иска с правно основание чл.108 от ЗС и в частта за разноските, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на осн. чл.108 от ЗС Д.Б.Ж., ЕГН**********,***
ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА И.С.Б., ЕГН**********,***
върху следните
недвижими имоти: Стопански сгради- Краварник с РЗП 463 кв.м. и Краварник с РЗП
62 кв.м., построени в поземлен имот № 062318, целият с площ от 4184 кв.м.,
находящ се в землището на с.********, в местността „Коджакър“, при граници и
съседи: имот № 062364- стопански двор на Държавен поземлен фонд-МЗГ, имот №
062319- стопански двор на Държавен поземлен фонд- МЗГ, имот № 062351- полски
път на Община Плевен.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.1 от ГПК Д.Б.Ж., ЕГН**********,*** ЗАПЛАТИ НА И.С.Б., ЕГН**********,*** деловодни разноски за двете инстанции в
размер на 475лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено по реда на чл.280 и следващите от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: