№ 1194
гр. Пловдив, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Теофана Б. Спасова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно
наказателно дело № 20225330201830 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 000001/14.02.2022 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 247, ет.2,
представлявано от П.П.П., ЕГН ********** е наложено на основание чл.210в,
вр. чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 6000 лв. за извършено
нарушение по чл. 210в вр. чл.68д, ал.1, пр.1 вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП.
Жалбоподателят, „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че
обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и излага доводи за неговата
отмяна. В условията на евентуалност, прави искане за изменение на
атакувания акт и намаляване размера на наложената санкция. В съдебно
заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна КЗП РД гр.Пловдив, редовно призована
не изпраща представител. В молба-становище оспорва
основателността на жалбата и пледира за потвърждаване на НП като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по
делото разноски за осъществена юрисконсултска защита. Прави възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от
насрещната страна. В съдебно заседание, редовно призована, не изпраща
1
представител.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на
обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и
приема за установено следното:
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против
„МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК ********* за следното:
На 12.10.2021 г. в обект магазин „Т-маркет“, находящ се в гр.Пловдив
ул.“Гонда вода“ №3, стопанисван от „Максима България“ ЕООД, била
извършена проверка от служители на КЗП, сред които и св.П. Ил. Х.,
ст.инспектор в КЗП, РД Пловдив. Повод за проверката била постъпила в КЗП,
РД Пловдив жалба от потребител на проверения обект за предоставяне на
невярна информация. В жалбата се твърдяло, че на 03.10.2021 г. потребителят
посетил горепосочения обект и закупил лимонови резенки, при чието
заплащане забелязал разлика в цената, заплатена на касата и цената, посочена
на етикета на стоката.
В хода на проверката било установено, че търговския обект е в работен
режим и се обслужват клиенти. След извършена от проверяващите контролна
покупка на няколко продукта, сред които и 1 бр. кафе „Bianchi“ без кофеин
100 гр., било констатирано, че въпросното кафе се предлага за продажба на
потребителите с обявена цена върху етикета от 1,39 лв., намалена от цена на
етикет – 1,65лв., несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена от
1,99лв. По този начин търговецът предлагал за продажба на клиентите в
стопанисвания от него обект с невярна информация, обявена на етикета на
кафе „Bianchi“ без кофеин 100 гр.
Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол
№ К-2691250/12.10.2021г., с които на дружеството било указано да представи
писмено становище по жалбата на клиента, както и справка за доставките и
продажбите на кафе „Bianchi“ без кофеин 100 гр. за конкретно посочен
период.
Въз основа на констатациите от извършената проверка, представените
от дружеството документи и след произнасяне на Комисията за защита на
потребителите с протокол № 25/15.12.2021 г., т.2, св. Х. съставила Акт за
установяване на административно нарушение № 000001/06.01.2022 г. срещу
„МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, в който приела, че в
нарушение на издадена Заповед № 135/20.02.2017г. с продажбата на 1 бр.
кафе „Bianchi“ без кофеин 100 гр., с цена на етикет от 1,39 лв.,
несъответстваща на маркираната във фискалния бон цена от 1,99 лв.,
дружеството жалбоподател е извършило заблуждаваща нелоялна търговска
практика по смисъла на чл.68д, ал.1, пр.1, вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП, с
което е нарушило разпоредбата на чл.210в от ЗЗП. Посочено било в акта, че
нарушението е повторно и е извършено на 12.10.2021 г. в гр.Пловдив,
2
ул.“Гонда вода“.
За констатираното нарушение на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД
било наложено на основание чл.210в, вр. чл.231 от ЗЗП административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 6000 лв.
Разпитана в хода на съдебното производство актосъставителят П. Ил. Х.
изцяло потвърждава изложените в АУАН констатации, като допълва, че
АУАН е бил съставен в присъствието на представител на нарушителя, за
това, че не е изпълнена конкретна Заповед на Председателя на КЗП.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, и
непротиворечиви, в съответствие на събраните по делото писмени
доказателства.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
намира за безспорно доказано, че като е предлагало на потребителите кафе
Bianchi без кофеин 100 гр. в стопанисвания от „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“
ЕООД търговски обект на обявена цена върху етикета, несъответстваща на
маркираната във фискалния бон цена, дружеството е приложило
заблуждаваща нелоялна търговска практика, с което не се е изпълнило
издадена спрямо него заповед по чл.68л, ал.1 от ЗЗП и по този начин е
нарушило разпоредбата на чл.210в от ЗЗП. Съгласно нарушената разпоредба,
който не изпълни заповед по чл.68л, ал.1 или разпореждане по чл.68л, ал.3 се
наказва с глоба в размер от 2000 до 50 000 лв., а на едноличните търговци и
юридическите лица се налага имуществена санкция в размер от 3000 до
70 000 лв. Легална дефиниция на понятието "заблуждаваща търговска
практика" и критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат
в разпоредбата на чл.68д, ал. 1 от ЗЗП, според която "Търговска практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е
подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й
представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна
относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е
възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не
би взел без използването на търговската практика." Съгласно чл.68г, ал.4 от
ЗЗП заблуждаващите и агресивните търговски практики по чл.68д-68к са
нелоялни търговски практики, които са забранени, предвид разпоредбата на
чл.68в от ЗЗП.
Предвид констатираната с окончателно Решение на ВАС, при упражнен
пряк съдебен контрол, превантивна функция на Заповед № 135/20.02.2017 г.,
същата се явява основание за ангажиране административнонаказателната
отговорност на санкционираното дружество при констатирано в бъдеще
нарушение на постановената с нея забрана. Заповедта е издадена от
Председателя на КЗП и по своя характер и съдържание представлява заповед
по смисъла на чл.68л от ЗЗП, към която препраща чл.210в от ЗЗП. Заповедта е
преминала през редовен институционен контрол и е оставена в сила с
3
окончателно решение на ВАС, поради което за настоящия съдебен състав
съществува процесуална забрана да я подлага на косвен съдебен контрол.
Относно въпросите за законосъобразността, обосноваността и действието на
процесната заповед съдът е обвързан от силата на присъдено нещо на
окончателното Решение на ВАС, в което е изяснено, че със Заповед № 135 от
20.02.2017 г. на търговеца е забранено да прилага изобщо в търговската си
дейност нелоялна търговска практика, състояща се в представяне на
потребителите на невярна информация относно цената на стоките, чрез
отпечатване върху етикетите им на цена, различна от продажната, като
забраната не е обвързана с конкретен вид стока или конкретен времеви
период. Предвид на това съдът приема, че жалбоподателят е допуснал
същата нелоялна търговска практика, като тази която му е забранена с
горепосочената Заповед, доколкото в процесния случай е вменено
представяне на невярна и заблуждаваща информация на потребителите,
касаеща цената на стоката и то именно по начина описан в Заповедта, чрез
обозначаване върху етикета на стоката на цена, която не отговаря на
действителната.
За така установеното нарушение дружеството жалбоподател е
санкционирано на основание чл.210в, вр. чл.231 от ЗЗП, като
административно наказващият орган е приел, че процесното нарушение е
повторно такова, вземайки предвид влязло в сила на 09.11.2021 г. Наказателно
постановление № К-0051284/16.08.2021г., издадено срещу „МАКСИМА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за същото по вид нарушение. Настоящата съдебна
инстанция намира, че в случая не се касае за повторност на деянието по
смисъла на §13, т.21 от ДР на ЗЗП, доколкото разглежданото деяние е
извършено на 12.10.2021 г. и не попада в едногодишния срок от влизане в
сила на взетото в предвид от наказващия орган Наказателно постановление,
посочено по-горе. Доколкото към датата на извършване на деянието -
12.10.2021 г. жалбоподателят не е бил наказван с влязло в сила НП,
квалифициращият белег повторност следва да отпадне.
Това налага преквалифициране на процесното нарушение по основния
състав на чл.210в от ЗЗП, като отпадне санкцията за нарушение, извършено в
условията на повторност. Отпадането на квалифициращия белег повторност,
налага и намаляване размера на санкцията от 6000 на 3000 лева, доколкото не
е налично основанието за фиксирането й във двоен размер, както предвижда
разпоредбата на чл.231 от ЗЗП.
В случая не са налице обстоятелства, които да обосновават извода за
по-ниска степен на обществена опасност на деянието, което не се отличава
съществено от обичайните случаи на административни нарушения от същия
вид и не би било предпоставка за приложение на чл.28 от ЗАНН по смисъла
на §1, т.4 от ДР на ЗАНН. Нарушението засяга съществено защитаваните от
закона обществени отношения, предвид обема на дейност на търговеца и
потенциално големия брой клиенти, които биха били засегнати от нелоялната
4
търговска практика, подведени да извършат покупка заради обявената на
етикета ниска цена, без да забележат несъответствието при плащането на каса
и да поискат възстановяване на разликата. Процесният случай не е
инцидентен, тъй като е била установена заблуждаваща нелоялна търговска
практика на дружеството и за предходен период, забранена със заповед по чл.
68л на Председателя на КЗП, с която заповед търговецът не се е съобразил.
Видно от представеното по делото НП № К-0051284/16.08.2021г.,
дружеството е било санкционирано и за друго предходно нарушение от
същия вид, извършено с няколко месеца по-рано от настоящото нарушение.
По делото не се представят и доказателства нарушението да е било
отстранено в кратък срок след установяването му, което би било смекчаващо
отговорността обстоятелство. Ето защо съдът намира, че не са налице
предпоставките случаят да бъде квалифициран като маловажен, за което да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Ето защо съдът намира
направеното от жалбоподателя възражение в тази насока за неоснователно.
Предвид изложеното, съдът намира, че атакуваното Наказателно
постановление следва да бъде ИЗМЕНЕНО като деянието следва да бъде
ПРЕКВАЛИФИЦИРАНО от нарушение, извършено в условията на
повторност по чл.210в, вр. чл.231 от ЗЗП в нарушение на чл.210в, вр. чл.68д,
ал.1, пр.1 вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП, за което следва да бъде наложено
административно наказание на основание чл.210в от ЗЗП.
Отпадането на квалифициращия белег повторност, налага и редукция
на санкцията от 6000 на 3000 лева, доколкото не е налично основанието на
чл.231 от ЗЗП за фиксирането й в двоен размер.
В останалата му част същото Наказателно постановление, като
обосновано и законосъобразно, следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.
Съгласно чл. 63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните
имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено
своевременно искане от страна на въззиваемата страна, което следва да бъде
уважено с оглед изхода от спора. Възнаграждението следва да бъде
определено от съда съобразно нормата на чл. 27е от Наредба за правната
помощ в размер между 80 лв. и 150 лв. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя сумата от 120 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, като разноски по делото.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 000001/14.02.2022 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик,
Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна
дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с
5
което на „МАКСИМА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 247, ет.2,
представлявано от П.П.П., ЕГН ********** е наложено на основание чл.210в,
вр. чл.231 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 6000 лв. за извършено
нарушение по чл. 210в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1 вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от
ЗЗП, като ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието по чл.210в, вр. чл.68д, ал.1, пр.1
вр. чл.68г, ал.4, вр. чл.68в от ЗЗП и на основание чл.210в от ЗЗП НАМАЛЯВА
размера на наложената имуществена санкция от 6000 на 3000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА № 000001/14.02.2022 г. на Директор на Регионална
дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и
Стара Загора със седалище гр.Пловдив към Главна дирекция „Контрол на
пазара“ при Комисия за защита на потребителите в останалата му част.
ОСЪЖДА "Максима България" ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, бул.“Ботевградско шосе“ № 247, ет.2,
представлявано от П.П.П., ЕГН **********, да заплати в полза на Комисия за
защита на потребителите сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща
направените по делото разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -
Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6