Р Е Ш Е Н И Е
№ 390/26. Юли 2023г.,
гр. Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав
На двадесет и осми юни 2023г. в
публично съдебно заседание в състав:
Председател: съдия Елка
Братоева
Съдебен секретар: Милена Кръстева
Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 182/2023г. по описа на съда и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по жалба на „Специализирана болница за
активно лечение по кардиология“ ЕАД – гр. София, представлявано от
изпълнителния директор В.В.Х. срещу Заповед № ДС-30-01/07.02.2023г. на Областен
управител на Област Плевен, с която на осн. чл. 80 ал.1 от Закона за държавната
собственост се изземва от „СБАЛ по кардиология“ ЕАД – София част от недвижим
имот – частна държавна собственост с адрес: гр. Плевен, ул. „Г.В.В.“ № 91, в
база „Проф. М.Г.“, корпус Б на МУ – Плевен, представляващи помещения с площ от
274 кв.м. на първи етаж и помещения с площ от 750 кв.м. на трети етаж, поради
това че СБАЛК ЕАД владее и държи без правно основание описания имот – прекратен
договор за наем, считано от 09.01.2023г.
Жалбоподателят оспорва заповедта като нищожна поради
липса на компетентност при издаването й и като незаконосъобразна, постановена
при съществени нарушения на административно-производствените правила,
материално-правните разпоредби и поради несъответствие с целта на закона и иска отмяната й. Твърди, че имотът не е
предоставен за управление на Медицински университет – Плевен, както и че не е
изяснен статута му – частна или публична държавна собственост. Сочи, че преди
преобразуването на Висш медицински институт - Плевен в Медицински университет –
Плевен през 2004г., ВМИ е разделен на две структури, от които се обособяват
отделно лечебно заведение и висше учебно заведение, като не е било изяснено как
точно е било поделено имуществото между двете структури и съответно кой се
легитимира като собственик на имота. Оспорва, че процесните имоти са
предоставени за ползване на МУ – Плевен, като твърди, че същите са апортирани в
капитала на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД и процесният имот е част от втора
клинична база на университетската болница. Видно от Решение от 27.10.2000г. по
ф.д. № 1453/2000г. на Окръжен съд – Плевен болничната диагностично-лечебна
структура към ВМИ - Плевен е преобразувана в МБАЛ Плевен ЕАД, като дружеството
поема активите и пасивите на болничната диагностично-лечебна структура към ВМИ
по баланса й към 30.06.2000г., част от които е и процесният имот. Затова счита,
че имота не е държавна собственост, тъй като е част от капитала на търговско
дружество на осн. чл. 2 ал.4 ЗДС и за него е неприложим редът за изземване по
чл. 80 ал.1 ЗДС. Твърди, че договорът не е прекратен, а мълчаливо продължен със
заплащане на наемната цена за м. януари и няма валидно отправено предизвестие
за прекратяването му. Счита, че е налице противоречие с издадена заповед от
принципала – МЗ за преместване на кардиологичната болница в гр. Враца, с която
е определен необходимия за това срок – 36 месеца, като счита, че това дава
основание да продължи ползването на наетия имот и след изтичане срока на
договора. Определеният в договора за наем и в нотариалната покана 3-дневен срок
за освобождаване на помещенията и предаване на имота е крайно недостатъчен и би
довел до нарушаване правото на достъп до медицинска помощ на пациентите. Налице
е липса на компетентност, неизяснена фактическа обстановка преди издаването на заповедта
за изземване, липса на мотиви относно собствеността на имота, не са били
уведомени страните за започване на производството. Не е определен срок за
осъществяване на принудителното изпълнение. В съдебно заседание, чрез адв. С. ***
поддържа жалбата на заявените основания. Претендира разноски за платената
държавна такса за обжалването.
Ответникът – Областен управител на Област Плевен, чрез
процесуалния представител Т. – служител с юридическо образование, изразява
становище за неоснователност на жалбата. Счита, че преди издаването на
заповедта са изяснени всички факти, страните са били уведомени за
производството, поради много важните и чувствителни обществени отношения,
предвид че се касае за лечебно заведение. Наведените твърдения за недопустимост
на производството и нищожност на постановения акт счита за неоснователни, тъй
като липсва съмнение, че имота е държавна собственост.
Заинтересованата страна - Медицински университет – Плевен изразява
становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че към момента на
издаване на заповедта имотът – държавна собственост се държи без основание,
предвид прекратяването на договора за наем и изтичането на максималния законов
срок, за който е бил сключен. Прилага извлечение от баланса на МУ – Плевен като
доказателство, че Втора база – земя и сгради с адрес гр. Плевен, ул. „Г.В.В.“ №
91 по АДС № 423/1997г., в това число и процесният имот, е собственост на МУ –
Плевен. В съдебно заседание, чрез адв. Г. от АК – Плевен поддържа становището
за неоснователност на жалбата. Счита за несъстоятелни доводите за липса на
компетентност, тъй като са представени доказателства, че имотът не е включен в
капитала на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ след отделянето през 2000г. на
болничната диагностично-лечебна структура от ВМИ – Плевен. Заявява, че към
момента на приключване на устните състезания имотът е предаден от наемателя на
МУ – Плевен.
Като съобрази приетите по делото доказателства,
становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на
оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на
всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр.
чл. 80 ал.3 от Закона за държавната собственост.
Делото е изпратено по подсъдност от АССГ на осн. чл.
133 ал.2 изр.2 АПК, поради това че в административното производство са
участвали, респективно адресати на заповедта са жалбоподателя СБАЛК ЕАД – София
и з.стр. МУ – Плевен, които са страни в съдебното производство, но са със
седалище в различни съдебни райони и при това положение делото подлежи на
разглеждане от Административен съд - Плевен, в района на който е седалището на
органа, издал заповедта – Областен управител на Област Плевен.
Заповедта е връчена на 07.02.2023г. срещу подпис.
Жалбата е подадена на 21.02.2023г. в рамките на законния 14-дневен срок за
съдебно обжалване, от активно легитимирана страна и срещу подлежащ на оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство е инициирано от
Медицински университет – Плевен с подадено искане Рег. № ДС-29-1/13.01.2023г.
до Областен управител – Плевен по реда на чл. 80 ал.1 от Закона за държавната
собственост за изземване на недвижим имот – държавна собственост, който се
владее и държи без основание от СБАЛК ЕАД – София. От съдържанието на искането
и приложените към него доказателства се установява, че с Договор от
08.01.2013г. МУ – Плевен е предоставил под наем на СБАЛК – ЕАД на осн. чл. 13
ал.4 от ППЗДС и Заповед № 2350/18.12.2012г. на Ректора на МУ – Плевен за
временно и възмездно ползване на свободни помещения с обща площ от 274 кв.м. –
І етаж и 750 кв.м. – ІІІ етаж, находящи се в база „Проф. М.Г.“, корпус „Б“ на
МУ – Плевен, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 91, представляващи публична държавна
собственост за изграждане на база за обучението на студенти, специализанти и
докторанти по научна специалност „Кардиология“.
Имотът е актуван с АДС (частна) № 423/02.06.1997г. на
Областен управител – Ловеч, в който е описан корпус Б – триетажна масивна
сграда, част от която – свободни помещения на първи и трети етаж е предмет на
договора за наем. Предоставен е за стопанисване и управление на ВМИ – Плевен,
както е отбелязано в АДС.
Договорът за наем е сключен за максималния срок от 10
години съгласно чл. 2 от него и се прекратява при условията на чл. 28 – с
изтичане срока на договора. Срокът на договора е изтекъл на 08.01.2023г.
СБАЛК е била уведомена на 09.11.2022г., още преди
изтичането му, за намерението на наемодателя за прекратяване. С писмо до МУ –
Плевен вх. № І-01-3820/22.12.2022г. СБАЛК е поискала удължаване срока на
действие на договора за наем при същите условия за нови 36 месеца до
окончателното преместване на болничната структура на новия адрес на територията
на гр. Враца, за което е представена Заповед № РД-01-652/12.12.2022г. на МЗ по
реда на чл. 37б от Закона за лечебните заведения. С второ писмо на СБАЛК ЕАД до
МУ – Плевен с Вх. № І-01-3820/09.01.2023г. в отговор на писмо Изх. №
І-01-3820/04.01.2023г., в което се отхвърля предложението за сключване на
допълнително споразумение за удължаване срока на договора, което е недопустимо
поради изтичане на максимално допустимия от закона 10-годишен срок, се
препоръчва на МУ да спазва закона и да организира търг за отдаване под наем на
помещенията за срок от 3 години.
Към искането на МУ – Плевен до Областен управител е
приложен и Протокол за извършен оглед от 12.01.2023г. от назначена комисия на
МУ, при което е установено, че след прекратяване на договора с изтичането на
срока на 08.01.2023г. и след изтичането на 3-дневния срок за освобождаване на
помещенията, СБАЛК ЕАД продължава да ползва наетия имот – първи и трети етаж
без правно основание, без да е предприела каквито е да е действия по
освобождаването на имота.
С писмо № ДС-29-1/24.01.2023г. Областен управител –
Плевен е уведомил СБАЛК ЕАД на публично известния електронен адрес за
депозираното от МУ – Плевен искане и е определил среща за разрешаване на спора
между страните. Писмото е връчено и по пощата с обратна разписка на адреса на
болницата в гр. Плевен и в гр. София.
С нотариална покана от 13.01.2023г., връчена на
19.01.2023г., МУ – Плевен е уведомил СБАЛК ЕАД, че договорът се счита за прекратен
с изтичането на срока и следва да предаде в 3-дневен срок наетите помещения.
Поканата е приложена допълнително с писмо от 27.01.2023г. към административната
преписка.
Изпратено е ново писмо № ДС-29-1(3)/03.02.2023г. от
Областен управител до страните за среща за разрешаване на проблема, чрез
електронна поща. При проведените две срещи не е било постигнато съгласие за
начина на ползване на имота.
Извършен е оглед на имота от назначената от Областен
управител Плевен комисия, видно от Протокол от 06.02.2023г. и изготвен доклад
Вх. № ДС-29-1-14/06.02.2023г., която е установила, че част от имот държавна
собственост, актуван с АДС № 423/1997г., а именно наетите помещения на първи и
трети етаж от корпус Б на МУ – Плевен,
продължава да се ползва от СБАЛК ЕАД
като в помещенията се извършва лечебна дейност, а над входа е поставена
идентификационна табела на лечебното заведение. Заключението е, че имотът се
ползва без правно основание, тъй като основанието - договор за наем от
08.01.2013г. е отпаднало след изтичане срока на договора и затова се предлага
издаването на заповед за изземване на имота.
С оспорената Заповед № ДС-30-01/07.02.2023г. на
Областен управител на Област Плевен, издадена с правно основание чл. 80 ал.1 от
Закона за държавната собственост се изземва от „СБАЛ по кардиология“ ЕАД –
София част от недвижим имот – частна държавна собственост с адрес: гр. Плевен,
ул. „Г.В.В.“ № 91, в база „Проф. М.Г.“, корпус Б на МУ – Плевен, представляващи
помещения с площ от 274 кв.м. на първи етаж и помещения с площ от 750 кв.м. на
трети етаж, поради това че СБАЛК ЕАД владее и държи без правно основание
описания имот – прекратен договор за наем, считано от 09.01.2023г.
В мотивите на заповедта е описана установената
фактическа обстановка, въз основа на писмените доказателства, приложени към
искането и проверката на място и е прието следното:
С АДС (частна) № 432/1997г. е актуван имот държавна
собственост, представляващ земя и сгради, предоставен за управление и
стопанисване на Висш медицински институт. С Решение от 02.09.2004г. на
Народното събрание ВМИ – Плевен е преобразуван в МУ – Плевен (публ. ДВ – бр.
79/2004г.) С Договор за наем от 08.01.2013г. МУ – Плевен е отдал под наем на
СБАЛК ЕАД обособена част от имота, представляващ свободни помещения с площ от
274 кв.м. на първи етаж и помещения с площ 750 кв.м. на трети етаж, находящи се
в гр. Плевен, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 91 в база „Проф. М.Г.“, корпус „Б“ на
МУ – Плевен. Срокът на договора е 10г. и
е изтекъл на 08.01.2023г., като от 09.01.2023г. е отпаднало правното основание
за държането на имота, но наемателят е продължил да го ползва без правно
основание, въпреки противопоставянето на наемодателя и отправената покана за
освобождаването на имота, поради прекратяване на договора с изтичане на
максималния 10 годишен срок.
Съгласно чл. 80 ал.1 ЗДС имот – държавна собственост,
който се владее или държи без основание се изземва въз основа на заповед на
областния управител въз основа на мотивирано искане на съответния министър или
ръководител на ведомство.
Имотът представлява държавна собственост, актуван с
АДС (частна) № 423/1997г. и предоставен за стопанисване и управление на ВМИ –
Плевен, който е преобразуван през 2004г.
в МУ – Плевен. При съставянето на акта през 1997г. имотът е посочен като
частна държавна собственост. Съгласно чл. 89 ал.2 от Закона за висшето
образование (ДВ – бр. 54/2000г.) недвижимите имоти, предоставени от държавата
на висшите училища, са държавна публична собственост.
По силата на закона предоставеният за стопанисване и
управление имот на висшето училище представлява публична държавна собственост и
след преобразуването през 2004г. МУ – Плевен е ведомството по смисъла на чл. 80
ал.1 ЗДС, което стопанисва и управлява предоставения му държавен имот и е активно
легитимирано да поиска изземването му. Изземването
по реда на чл. 80 ЗДС касае имоти държавна собственост, без значение дали е
публична или частна, затова изясняването на вида държавна собственост е без
съществено значение.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че след
отделянето на лечебно-диагностичната структура от ВМИ – Плевен и
преобразуването й в лечебно заведение през 2000г. със Заповед № РД
18-77/31.08.2000г. на МЗ имотите са били включени в капитала на търговско
дружество и не попадат в обхвата на ЗДС съгласно изричната разпоредба на чл.2
ал.4 ЗДС и затова процедурата по изземването им по административен ред е
неприложима.
Видно от представените по делото доказателства
актуваните с АДС № 423/1997г. имоти – земя и сгради, представляващи втора база
„Проф. М.Ганчев“ на МУ – Плевен с административен адрес - ул. „Г.В.В.“ № 91,
включително и частта на корпус Б І-ви и
ІІІ-ти етаж, предмет на договора за наем между МУ – Плевен и СБАЛК ЕАД, след
отделянето през 2000г. на диагностично-лечебната структура на ВМИ – Плевен и
преобразуването й в лечебно заведение с наименование „МБАЛ-Плевен“ ЕАД не са
преминали в капитала на лечебното заведение и не са включени в баланса на
търговското дружество, респективно не са негова собственост, а са останали в
баланса на висшето училище, на което са били предоставени за стопанисване и
управление и представляват публична държавна собственост. В АДС също липсва
отбелязване, актуваните имоти да са преминали в капитала на лечебното
заведение. Затова МЗ като принципал на лечебното заведение няма отношение към
процесния имот и заповедта за преместването на кардиологичната болница в гр.
Враца и определения в нея 3 - годишен срок за пребазирането на кардиологичната
болница е без значение и не обвързва наемодателя МУ – Плевен да продължи срока
на договора за наем.
Договорът за наем от 08.01.2013г. е прекратен с
изтичане на 10-годишния срок, за който е сключен, считано от 09.01.2023г., за
което наемателят е бил своевременно уведомен от МУ – Плевен и е поискано
освобождаването на имота. След прекратяването на договора за наем е отпаднало
правното основание за държането на имота – държавна собственост, а СБАЛК ЕАД не
го е освободила и е продължила да го държи без правно основание.
Поради това са били налице материално-правните
предпоставки за изземването на имота – държавна собственост по административен
ред на осн. чл. 80 ал.1 ЗДС със заповед на областния управител по
местонахождение на имота с цел бърза и ефективна защита на държавната
собственост.
Неоснователни са доводите, че договорът е бил
мълчаливо продължен, след като наемателят е продължил да плаща уговорения
месечен наем. Налице е ясно изразено писмено и чрез нотариална покана
противопоставяне на наемодателя за продължаване срока на договора. Сезиран е и
областния управител. След като ползването е продължило и след прекратяване на
договора и въпреки противопоставянето на наемодателя, съгласно чл. 236 ал.2 ЗЗД
наемателят дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички задължения,
произтичащи от прекратения наемен договор, а в чл. 27 от договора страните са
уговорили наемателят да заплати обезщетение в петкратен размер на последната
договорена наемна цена, за времето, през което наетите помещения са били заети
след прекратяване на договора. Затова платеният наем следва да се счита за
обезщетение за продължилото ползване на имота след прекратяване на договора, а
не за продължаване на неговия срок.
В хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения. Относимите факти дали имотът представлява държавна
собственост на МУ – Плевен и дали е налице основание за владението или
държането му от СБАЛК ЕАД са били изяснени в достатъчна степен и от
допълнително събраните доказателства в съдебното производство, с оглед доводите
в жалбата, не се установява различна фактическа обстановка от възприетата в мотивите
на издадената заповед. Жалбоподателят е уведомен за започналото производство,
дадена му е възможност да участва в него и да представи възражения и
доказателства, а заповедта е издадена след като са били изяснени всички относими
факти и обстоятелства. В заповедта е определен
едномесечен срок за доброволно изпълнение, след изтичането на който тя
подлежи на предварително изпълнение по силата на чл. 80 ал.3 ЗДС.
Поради изложеното оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в рамките на предоставените му законови правомощия, в
съответната писмена форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна, а жалбата
следва да се отхвърли като неоснователна.
При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.3 АПК в
полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 100 лв., определено съгласно чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Заинтересованата страна МУ – Плевен, чрез адв.
Георгиева не е направила искане за присъждане на разноски и не е представила
доказателства за заплащане на договореното адвокатско възнаграждение по банков
път, поради което такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2
от АПК съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Специализирана болница за активно лечение
по кардиология“ ЕАД – гр. София, представлявано от изпълнителния директор В.В.Х.
срещу Заповед № ДС-30-01/07.02.2023г. на Областен управител на Област Плевен, с
която на осн. чл. 80 ал.1 от Закона за държавната собственост се изземва от
„СБАЛ по кардиология“ ЕАД – София част от недвижим имот – частна държавна
собственост с адрес: гр. Плевен, ул. „Г.В.В.“ № 91, в база „Проф. М.Г.“, корпус
Б на МУ – Плевен, представляващи помещения с площ от 274 кв.м. на първи етаж и
помещения с площ от 750 кв.м. на трети етаж.
ОСЪЖДА „Специализирана болница за активно лечение по
кардиология“ ЕАД – гр. София, представлявано от изпълнителния директор В.В.Х.
да заплати на Областна администрация – Плевен юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез
Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
С Ъ Д И Я :/п/