Решение по дело №449/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 59
Дата: 8 април 2022 г. (в сила от 11 май 2022 г.)
Съдия: Десислава Георгиева Ютерова
Дело: 20214340100449
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Троян, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. С.
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340100449 по описа за 2021 година
Г. Н. Г. от гр. Троян, обл. Ловешка е предявил срещу СТ. Н. Г. и Н. Н.
Г., двамата от с. **, общ. Троян иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.
Ищеца излага, че ответниците са негови бат и сестра и са наследници на
своята майка С.Ф.П., починала на ** г. П. е надарила двете си деца при равни
права с процесния имот, находящ се с. ** през 1993 г., с което Г. счита, че е
накърнено запазената му част по смисъла на чл. 30 от ЗН.
В процеса ищеца се явява лично и е представляван от адв. К.Д. от ЛАК,
която моли съда да уважи изцяло така предявените искове. Представени са
писмени и гласни доказателства.
На ответниците С.Г. и Н.Г. е изпратено копие от ИМ и доказателствата.
Установява се, че ответницата С.Г. е починала на ** г. и нейните наследници
Д. ИВ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ. са конституирани като страни в процеса. В
предвидения месечен срок по реда на чл. 131 от ГПК ответника Г. е
представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. С.С. от ЛАК, с който
се оспорва исковата претенция. Изложено е становище по същество, че иска е
основателен за половината от претендираните идеални части от ищеца
От приложените по делото писмени доказателства: нотариален акт №
192 т., 2, нд. № 862 от 1993 г. на ТРС, удостоверение за наследници изх. № 57
1
от 27.05.2021 г., изд. от Кметство с. **, Скица на Поземлен имот № 15-
603537 от 07.06.2021 г., удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО001496
от 07.06.2021 г., изд. от Община Троян, отдел „Местни приходи“,
удостоверение за наследници изх. № 113 от 06.07.2021 г., изд. от Кметство с.
**, удостоверение за наследници № 136 от 22.07.2021 г., изд. от Кметство с.
**, нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно
владение № 147 ,т. 2, н.д. № 861 от 1993 г. на ТРС, дубликат удостоверение за
сключен гр. брак от 28.07.2021 г., изд. от Община гр. Ловеч и удостоверение
рег. № 727000-278 от 10.10.2021 г. от РСПБЗН гр. Троян, от показанията на
разпитания свидетел Димитър Найденов Тошев и от обясненинята на
страните по реда на чл. 176 от ГПК, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът Г.Г. и ответниците С.Г. и Н.Г.а са братя и сестра и съответно
законни наследници на своята майка С.Ф.П., б. ж. на с. **, починала на ** г.
По делото е представено у-ние за сключен граждански брак, от което се
установява, че С. П. и Н.П. са сключили граждански брак на 04.01.1967 г.
Представено е у-ние за наследници и на бащата на страните Н.П. и се
установява, че същия е починал на 08.11.1994 г.
С нот. акт № 147, т. II, н. дело № 861/1993 г. на ТРС С. П. е призната за
собственик на дворно място от 600 кв. м, застроено с паянтова жилищна
сграда, кухня, плевня и други стопански постройки, представляващо парцел
XV, пл. № 415, кв. 40 по плана на с. **. Към момента така описания имот
представлява Поземлен имот с идентификатор 12108.501.415 по КККР на с.
**, одобрени със Заповед РД-18-23/24.03.2009 г. на АГКК, с адрес на ПИ: с.
**, ул. „А. И." № 1, с площ 593 кв. м, с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м), без предишен идентификатор, без номер по предходен план, при
съседи: ПИ с идентификатори 12108.501.321; 12108.501.416; 12108.501.420;
ПИ 12108.501.422; ПИ 12108.501.1205; ПИ 12108.501.414, ведно с
построените в имота: 1) Сграда с идентификатор 12108.501.415.1, с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, застроена площ 47 кв. м., брой
етажи - 2; 2) Сграда с идентификатор 12108.501.415.2, с предназначение: Друг
вид сграда за обитаване, застроена площ 54 кв. м., брой етажи - 1; 3) Сграда с
идентификатор 12108.501.415.3, с предназначение: Селскостопанска сграда,
2
застроена площ 32 кв. м., брой етажи - 1; 4) Сграда с идентификатор
12108.501.415.4, с предназначение: Селскостопанска сграда, застроена площ
32 кв. м., брой етажи - 1, както и всички други трайни подобрения и
приращения в имота.
С нот. акт № 192, т. II, н. дело № 862/1993 г. на ТРС С. П. е дарила
процесния имот при равни права на двете си деца С.Г. и Н.Г..
Не се оспорва от страните и видно от представените доказателства - на
28.12.2008 г. при пожар изгаря цялата жилищна сграда и плевнята в имота.
Установява се, че с лични средства на страните с помощ от приятели и трети
лица къщата е възстановена отново за живеене. В тази връзка е разпитан
свидетеля Димитър Тошев, който излага, че е помагал на ищеца при
възстановяване на къщата като е правил вътрешна мазилка. Средства са
давали страните, помощ са получили и от „**“ – с. **.
До 29.01.2021 г. ищеца е живял в гр. Троян, след което се установил да
живее в процесния имот. В този имот живеела и неговата сестра - ответницата
СТ. Н. Г.. Около средата на месец май 2021 г. С.Г. започнала да го гони от
имота, като твърдяла, че той не притежава никаква част от имота. Г. извършил
проверка в Служба по вписванията при Районен съд - Троян и установил, че с
Нотариален акт №192/08.07.1993 г. на ТРС, майка им С. П. се е разпоредила с
имота си чрез дарение в полза на двамата ответници. След проверка в СГКК -
гр. Троян, установил, че процесния имот е регистриран като Поземлен имот с
идентификатор 12108.501.415 по КККР на с. **, одобрени със Заповед РД-18-
23/24.03.2009 г. на АГКК, с адрес на ПИ: с. **, ул. „А. И." № 1, с площ 593 кв.
м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), без предишен идентификатор, без
номер по предходен план, при съседи: ПИ с идентификатори 12108.501.321;
12108.501.416; 12108.501.420; ПИ 12108.501.422; ПИ 12108.501.1205; ПИ
12108.501.414, ведно с построените в имота: 1) Сграда с идентификатор
12108.501.415.1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, застроена
площ 47 кв. м., брой етажи - 2; 2) Сграда с идентификатор 12108.501.415.2, с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, застроена площ 54 кв. м., брой
етажи - 1; 3) Сграда с идентификатор 12108.501.415.3, с предназначение:
Селскостопанска сграда, застроена площ 32 кв. м., брой етажи - 1; 4) Сграда с
идентификатор 12108.501.415.4, с предназначение: Селскостопанска сграда,
3
застроена площ 32 кв. м., брой етажи - 1, както и всички други трайни
подобрения и приращения в имота. По този начин Г. счита, че с дарственото
разпореждане, наследодателката П. е накърнила запазената част от
наследството му.
При така изложените факти от правна страна решаващия съд извежда
следното: Основателността на иск по чл. 30 ал. 1 от ЗН се определя от
наличието на накърнена запазена част за наследника с това право и дарствени
разпореждания, чрез които е извършено това накърняване.
Съда приема, че с дарственото разпореждане, наследодателката С. П. е
накърнила запазената част от наследството на ищеца.
Съгласно чл. 31 от ЗН – за да се определи разполагаемата част, както и
размера на запазената част на наследника, се образува една маса от всички
имоти на наследодателя. В случая ищеца е декларирал с исковата молба, че
процесния имот съставлява цялата наследствена маса, за което ответниците
не са направили никакви възражения.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят не е оставил
съпруг, а само деца, при две и повече деца или низходящи от тях, запазената
част от наследството е 2/3. По тази причина наследодателката на страните е
могла свободно да се разпорежда с 1/3 от своето имущество, в настоящия
случай - процесния имот. Запазената част на всяка от страните се изчислява
като 1/3 от 2/3 разполагаема част, или 2/9 от наследството.
Съдът приема, че процесният имот съставлява цялата наследствена
маса, поради което неприложими се явяват разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и ал.
2 от ЗН, и възстановяването на запазената част следва да се извърши в
математическа (идеална) част от процесния имот. Не са налице условията на
чл. 36, ал. 1 от ЗН - искането за намаляване на дарението не цели допълване
на запазената част на ищеца, то съставлява цялата запазена част, което
препятства преценката за удобно отделяне, а всички страни са наследници по
закон, което обстоятелство препятства и възможността имотът да остане в
наследството, а дареният да получи стойността на разполагаемата част. Не са
налице условията на чл. 36, ал. 2 от ЗН - всеки от ответниците получава
половината от разполагаемата част и по 1/3 от запазената част от имота, или
по 7/18 идеални части от процесния имот. Поради факта, че наследството се
изчерпва с процесния имот, практически невъзможно е да се изпълни
изискването на чл. 36, ал. 2 от ЗН - някой от ответниците да задържи имота,
защото стойността на целия имот, (18/18 идеални части), не може да бъде по-
ниска от стойността на общо разполагаеми и запазени 7/18 идеални части от
процесния имот.
По изложените причини възстановяването на запазената част следва да
се извърши в идеални части от процесния имот, а именно дарствените
разпореждания към ответниците да бъдат намалени съразмерно с по 1/9
идеална част, на основание чл. 32 от ЗН, или на ищеца да се възстанови
4
запазена част от наследството в размер на 2/9 от процесния имот.
Съда направи горните изводи обсъждайки и аргументите на ответната
страна относно представения акт № 147 по нот. дело № 861 ат 1993 г. на ТРС,
с който акт П. е призната еднолично като собственик по давностно владение
на процесния имот. Пълномощника на ответника Г. - адв. С. излага тезата, че
П. е представлявала и съпруга си, който по времето на извършените действия
и бил жив. В приложенията и към двата нот. акта е посочено пълномощно.
При тези свои изложения адв. С. прави извода, че дарственото разпореждане
следва да бъде намалено само досежно частта на процесния имот, която е
собственост на С. П., а не и на нейния съпруг. Като по този начин иска се
явява основателен за половината от претендираните идеални части от ищеца
Г., т. е. общо запазената част на ищеца от дворното място, и от сгради 3 и 4 в
този имот е равно на 1/9 идеална част, а не на 2/9. Съда не споделя подобни
изводи. Никъде в съдържанието на приложения нот. акт не е отбелязано, че С.
П. действа и като пълномощник на своя съпруг, в приложенията по
съставянето на акта е отбелязано – пълномощно, но не се знае съдържанието
на това пълномощно, тъй като делата от 1993 г. са унищожени. В тази връзка
е известна константната съдебната практика, че не е пречка единия от
съпрузите да придобива имот по давностно владение, тъй като този способ е
оригинерен, а не възмезден, за да стане обект на СИО. В случая не бяха
представени доказателства как е владян процесния имот, тъй като дори и
имота да е владян и от двамата съпрузи, то единия може да е бил само
държател или ползвател. В процеса липсват доказателства и относно реалното
владение /corpus/, и относно намерението за своенето на вещта /animus/ от
бащата на страните, съответно съпруг на С. П..
Направено е възражение, че при избухналия пожар през 2008 г. напълно
е изгоряла плевнята, която не е възстановена и къщата, която е възстановена
изцяло, за което съда приема, че е със средства и труд на страните, т. е. и на
ищеца, както и с помощ от трети лица и приятели на страните.
При горните изводи решаващия съд приема, че така предявения иск се
явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата 375 лева,
сторени съдебно-деловодни разноски /списък по чл. 80 от ГПК/.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
НА ОСНОВАНИЕ чл. 30, ал. 1 от Закона за наследството,
НАМАЛЯВА дарствените разпореждания, извършени от наследодателката
С.Ф.П., ЕГН **********, бивш жител на с. **, общ. Троян, починала на ** г.
по нотариален акт № 192, т. II, нот. дело № 862/1993 г. на ТРС, с който
5
същата е дарила на двете си деца СТ. Н. Г., починала на ** г. и Н.Н.а Г., ЕГН
**********, адрес: с. **, ул. „А. И.“ № 1 ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 12108.501.415 по КККР на с. **, одобрени със Заповед РД-18-
23/24.03.2009 г. на АГКК, с адрес на ПИ: с. **, ул. „А. И." № 1, с площ 593 кв.
м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), без предишен идентификатор, без
номер по предходен план, при съседи: ПИ с идентификатори 12108.501.321;
12108.501.416; 12108.501.420; ПИ 12108.501.422; ПИ 12108.501.1205; ПИ
12108.501.414, ведно с построените в имота: 1) Сграда с идентификатор
12108.501.415.1, с предназначение: Друг вид сграда за обитаване, застроена
площ 47 кв. м., брой етажи - 2; 2) Сграда с идентификатор 12108.501.415.2, с
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, застроена площ 54 кв. м., брой
етажи - 1; 3) Сграда с идентификатор 12108.501.415.3, с предназначение:
Селскостопанска сграда, застроена площ 32 кв. м., брой етажи - 1; 4) Сграда с
идентификатор 12108.501.415.4, с предназначение: Селскостопанска сграда,
застроена площ 32 кв. м., брой етажи - 1, както и всички други трайни
подобрения и приращения в имота, до размера на запазената част на ищеца
Г. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ** /пълномощник адв. К.Д. от ЛАК,
гр. ** а/ от общо 2/9 идеални части /по 1/9 идеална част от правата на
С.Г., починала на ** г. /насл. Д.И. и С.И./ и Н.Г., които са надарени с
процесния имот при равни права.
ОСЪЖДА Н.Н.а Г., ЕГН **********, адрес: с. **, ул. „А. И.“ № 1, Д.
ИВ. ИВ. и СВ. ИВ. ИВ., двамата с адрес: с. **, ул. „А. И.“ № 1 да заплатят на
Г. Н. Г., ЕГН **********, адрес: гр. ** /пълномощник адв. К.Д. от ЛАК, гр.
** а/ сумата 375,00 – триста седемдесет и пет лева, сторени съдебно-
деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6