Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 347 / 27.05.2019 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Първи граждански състав
На двадесет
и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година
В публичното
заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Ваня
Кирева
Прокурор
Като
разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело
номер 1976 по описа за 2018 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 32
ал.2, вр. чл.31 ал.1 от Закона за собствеността /ЗС/ от И.Ж.И. с ЕГН **********
***; Д.Ж.С. с ЕГН ********** ***; и Ж.И.Ж. с ЕГН ********** ***; против И.Т.К.
с ЕГН ********** и Х.Г.К.
с ЕГН **********,***.
Ищците
твърдят, че с ответницата са собственици по наследство от Т. И. ***, починал на
15.07.1985 г., и в резултат на сделки, на следния недвижим имот: поземлен имот
/ПИ/ с идентификатор 77195.736.52 с площ 300 кв.м, с адрес на имота: гр. Х.,
ул. *** № **, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на
трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер по предходен план: 669,
квартал: 165, парцел: 1, при съседи: ПИ 77195.736.51, ПИ 77195.736.54, ПИ
77195.736.53 и 77195.736.291, както и на сгради, построени в поземления имот, и
на самостоятелни обекти на собственост в построената в имота жилищна сграда
77195.736.52.1. Ищците били собственици на описаните недвижими имоти на
основание наследствено правоприемство от С. Т. Ж., починала на 12.09.2016 г.,
дъщеря на общия наследодател Т. И. Д. и съпругата му Г.И.Д.а, починала на
14.08.1995 г. Ищецът Ж. бил неин преживял съпруг, а останалите ищци - техни
деца. Ответницата също била дъщеря на Т. И. Д. и наследила неговата
собственост. На 12.07.2017 г. ищците се снабдили с нотариален акт /НА/ № 44 том
III peг. 4547 дело № 329/ 2017 г. на нотариус с peг. № 352, за собственост по
наследство от С. Т. Ж., която наследила недвижимите имоти на баща си Т. И. Д.,
констатиращ техни права в обем на 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
/СОС/ с идентификатор № 77195.736.52.1.1 и на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор
77195.736.52 с площ 300 кв.м. Констатациите в този НА относно обема на
притежаваната от ищците собственост били неверни, поради следните
обстоятелства:
- в
НА № 119 от 07.07.1970 г. том II дело № 811/1970 г. на Хасковски народен съдия
било констатирано придобито по завещание право на собственост на общия
наследодател Т. И. Д. относно 1/2 ид.ч. от урегулиран парцел I в кв. 165 по
плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 853/1957 г., целият с площ 613
кв.м., заедно с цялата къща със застроена площ 72 кв.м., находяща се в ъгъла на
парцела между улиците „***" и „****". В действащата КК на гр. Хасково
½ ид.ч. от този урегулиран парцел бил заснет като самостоятелен ПИ с
идентификатор 77195.736.52 с площ 300 кв.м.;
- с
НА № 133 от 28.09.1977 г. том III дело № 1151/1977 г. на ХРС, Т. И. Д. учредил
на дъщерите си И.Т.К. и С. Т. Ж. правото да построят по един жилищен етаж върху
досегашния първи етаж на учредителя на правото на строеж, съгласно одобрен
градоустройствен план за триетажна жилищна сграда, като етажите ще се определят
при съставяне на разпределителния протокол след завършване на къщата. В
действащата КК на гр. Хасково построената в парцел I в кв. 165 по плана на гр.
Хасково сградата била заснета като сграда с идентификатор 77195.736.52.1 със
застроена площ 115 кв.м., брой етажи 2, с предназначение: жилищна сграда -
еднофамилна.
- с
договор за доброволна делба от 08.05.1981 г., вписан в СВ - Хасково на
08.05.1981 г. под № 46 том I на парт. книга том 107 стр. 244 peг. № 456, била
поделена жилищната сграда с идентификатор 77195.736.52.1 между Т. И. Д., И.Т.К.
и С. Т. Ж., както следва:
. Т. И. Д. получил в
дял целия първи етаж от 55 кв.м, складово помещение до санитарния възел от 9,3
кв.м., средно складово помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от
11,6 кв.м., северозападно таванско помещение от 18,2 кв.м., югозападно таванско
помещение от 24,5 кв.м, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. В
действащата КК на гр. Хасково този имот бил заснет като СОС с идентификатор
77195.736.52.1.1, с предназначение: жилище, апартамент, с площ 55 кв.м;
. И.Т.К. получила в
дял целия втори етаж от 102 кв.м., северно таванско помещение от 13 кв.м., южно
таванско помещение от 9,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата;
. С. Т. Ж. получила
в дял целия трети етаж от 102 кв.м., таванско помещение до стълбището от 7,46
кв.м., таванско помещение срещу стълбището от 17,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от
общите части на сградата.
Т. И. Д. починал на
15.07.1985 г. и оставил за наследници съпругата си Г.И.Д.а, починала на 13.08.1995
г., и двете си дъщери И. и С.. Поради липса на разпореждания от негова страна
със собствеността на ПИ 77195.736.52 с площ 300 кв.м, след смъртта му бил
наследен от съпругата си и двете си дъщери при квоти по 1/3 ид.ч. за всяка една
от тях, съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗНасл. След смъртта на С. Ж. на 12.09.2016 г.,
ищците придобили по наследство собствеността върху нейната 1/3 ид.ч. от
наследството на баща й, или по 1/9 ид.ч. за всеки един. С НА № 38 от 07.10.1993
г. том VIII дело № 2113/1993 г. на нотариус с peг. № 081, Г.И.Д.а прехвърлила
на ответницата, през време на брака й с ответника, срещу задължение за издръжка
и гледане собствеността върху 4/6 ид.ч. от първи етаж от 55 кв.м /СОС с
идентификатор 77195.736.52.1.1/, и прилежащите му складови и тавански
помещения, както и 4/6 ид.ч. от дворното място от 261 кв.м /ПИ 77195.736.52/.
За разликата над 1/3 ид.ч., Г.И.Д.а се разпоредила с права, които не притежава,
поради което в тази част договорът бил нищожен, на основание чл. 26 ал. 1 ал. 2
предл. 1 - во от ЗЗД, поради липса на предмет, и не породил права за
ответниците.
Предвид изложеното,
ищците искат, съдът да приеме, че констатацията в НА № 44 том III peг. 4547
дело № 329/2017г. за притежавано от ищците право на собственост по наследство
върху 1/6 ид.ч. от ПИ 77195.736.52 е невярна, тъй като действителните им права
били в обем общо на 1/3 ид.ч. от ПИ 77195.736.52 с площ 300 кв.м. Останалите
2/3 ид.ч. от собствеността се притежавали от двамата ответника, на основание
наследство от Т. Д. /1/3 ид.ч. лично за ответницата/ и договора, сключен с НА №
44 том III peг. 4547, дело № 329/2017 г., въз основа на който двамата ответника
като съпрузи получили общо 1/3 ид.ч. В действащата КК на гр. Хасково в ПИ
77195.736.52 били заснети следните сгради: сграда 77195.736.52.1 - жилищна
сграда - еднофамилна със застроена площ 115 кв.м, сграда 77195.736.52.2 -
хангар, депо, гараж, със застроена площ 18 кв.м, и сграда 77195.736.52.3 -
хангар, депо, гараж, със застроена площ 23 кв.м. Собственик на сграда
77195.736.52.2 била наследодателката на ищците С. Т. Ж., получена въз основа на
договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 06.06.1989 г., а
след смъртта й ищците придобили собствеността върху тази сграда по наследство -
по 1/3 ид.ч. всеки един от тях. Ищците не оспорвали правото на собственост на
ответницата върху сграда 77195.736.52.3 с площ 23 кв.м - хангар, депо, гараж.
На западната граница на ПИ 77195.736.52 с ПИ 77195.736.51, както и до източната
и северната граница на сграда 77195.736.52.2, ответницата ползвала
второстепенни по характер сгради - тоалетна, лятна кухня, навес, втори навес и
кокошарник, които не били заснети в КК на гр. Хасково, и били незаконни по
характер, но заемали площ от дворно място, която ищците не можели да ползват.
От около една година
между страните бил налице спор относно ползването на незастроеното дворно място
от ПИ 77195.736.52, поради отказ на ответницата да даде възможност на ищците да
ползват част от дворното място и да обслужват гаража си, който имал вход и от
двора. Ищците се опитали да разрешат спора доброволно, като изпратили на
ответницата нотариална покана за среща с цел доброволно да се разпредели
ползването на двора и на първия жилищен етаж от сграда 77195.736.52.1, който
бил съсобствен между страните, но се ползвал изцяло от ответницата. На
проведената на 20.12.2017 г. среща споразумение не се е постигнало, видно от
протокол peг. № 3335 акт 153 том II на нотариус с peг. № 081. След срещата
отношенията между страните се влошили още повече, което довело и до сезиране на
РП - Хасково с жалба вх. № 1254/18 от 05.07.2018 г., подадена от съпругата на
ищеца И..
Така създаваните от
ответниците пречки, ищците да ползват незастроеното дворно място, съобразно
правото си на собственост върху него в обем общо на 1/3 ид.ч., обосновавало
правния им интерес да предявят настоящия иск. Ето защо, ищците искат, съдът да
разпредели между страните ползването на незастроената част от съсобствения им
недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 77195.736.52 с площ 300 кв.м, с
адрес на имота: гр. Х, ул. ****, с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10м/, с номер
по предходен план: 669, квартал: 165, парцел: 1, при съседи: ПИ 77195.736.51,
ПИ 77195.736.54, ПИ 77195.736.53 и 77195.736.291, съобразно притежаваното право
на собственост - общо 1/3 ид.ч. за ищците и 2/3 ид.ч. за ответниците, като им
присъди и направените по делото разноски. В допълнително писмено становище по
делото ищците оспорват ответното възражение за нищожност на договора за
доброволна делба от 06.06.1989 г., на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Алтернативно
заявяват, че ищецът И. бил добросъвестен приобретател на процесния гараж, владеел
го непрекъснато и несмущавано от никого, считано от 23.12.2009 г., поради което
го придобил, на основание чл.79 ал.2 от ЗС, с изтичане на 5-годишната давност.
Ищците поискали да получат правото на ползване върху 1/3 ид.част от дворното
място в общ дял, поради което едноличната собственост на ищеца върху гаража
била без значение за спора. В открито съдебно заседание тримата ищци се
представляват от пълномощник, а вторите двама от тях се явяват и лично, като
поддържат предявения иск изцяло и искат уважаването му. Допълнително оспорват
ответното твърдение за наличие на СИО между общия наследодател Т. Д. и неговата
съпруга, от което ответната страна извеждала довода за 4/6 ид.ч. собственост
върху дворното място. По делото се доказала ищцовата теза, че са собственици на
1/3 ид.ч. от дворното място, като оборена била ответната, че правата на ищците
се разпростират само върху 1/6 ид.ч. от дворното място. По отношение на
дадените от вещото лице варианти на разпределение, ищците се обединявали от
първите два варианта, които отговаряли на претенция им за право на 1/3 ид.ч. от
двора, при което искат да получат разпределение на ползване съгласно вариант №
1. Този вариант бил по-удачен, предвид влошените отношения между страните.
Алтернативно, ако съдът разпредели дворното място при квоти 1/6 ид.ч. към 5/6
ид.ч., ищците претендират за вариант № 4.
Ответниците -
съпрузи депозират отговори на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок
по чл. 131 ал.1 от ГПК, като оспорват предявения иск изцяло. Ищците сами оспорвали
собствените си права, които определяли в размер на 1/3 ид.ч. от ПИ, а не 1/6
ид.ч., в какъвто обем сами са се снабдили с документ за собственост -
констативен нотариален акт по документи. Исковата молба била недопустима, т.к.
не били изпълнени предпоставките на чл. 32 ал. 2 ЗС - съсобствениците да не
могат да образуват мнозинство или решението на мнозинството да е вредно за
общата вещ. На проведената при нотариуса среща за уреждане на спора им, от
която ищците черпели права, не участвали всички съсобственици на дворното
място, респ. на първия етаж, а именно не участвал ответникът, до него не била
отправяна нотариална покана и той не взел становище, как да се разпредели
правото на собственост между страните. Затова искът бил недопустим и ответниците
искат прекратяване производството по делото, като им се присъдят направените
разноски. На следващо място, ответниците сочат, че в исковата молба, наред с
обстоятелствата, обосноваващи претенцията по чл. 32 ЗС, ищците излагали и
обстоятелства, свързани с правата им на собственост върху ПИ, предмет на иска,
и първия етаж от сградата, които следвало да бъдат в размер на 1/3 ид.ч., а не
1/6 ид.ч. За тези си права обаче те не предявявали иск и не формулирали
петитум. Но изложените в исковата молба с правно основание чл. 32 ал. 2 ЗС
обстоятелства, установяващи различни от документите за собственост права на
собственост на ищците върху имота, чието ползване се разпределя, не следвало да
бъдат предмет на съдебна преценка в настоящото производство. Съгласно Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК, въпрос на
лична преценка на всяка от заинтересованите страни било, по какъв процесуален
ред да търси съдебна защита на правата си - чрез заявяване на такова възражение
в рамките на производството по чл. 32 ал. 2 ЗС, чрез предявяване на инцидентен
установителен иск за собственост в същото производство (чл. 212 ГПК), чрез
предявяване на установителен иск за собственост като първоначално обективно
съединен (с една искова молба - чл. 210, ал. 1 ГПК) с иска по чл. 32, ал. 2 ЗС
за разпределение ползването, или чрез предявяване в отделно исково производство
на установителен или осъдителен иск за собственост. Характерът и целта на
производството за спорна съдебна администрация на граждански правоотношения по
чл. 32 ал. 2 ЗС налагали, в рамките на същото да не бъдат допускани за
разглеждане такива възражения на страните, чрез които те упражнявали свои
потестативни права и уважаването на които налага постановяване на конститутивно
съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в
съсобствеността. Такива възражения, чрез които страните упражняват свои
субективни преобразуващи права, водещи до промяна в съсобствеността, било
допустимо да бъдат направени срещу иск за собственост, било когато той се
разглежда в отделно исково производство, било когато е предявен като обективно
съединен с иска по чл. 32 ал. 2 ЗС за разпределение ползването на съсобствена
вещ. В настоящият случай, твърденията на нищожност на НА № 38/07.10.1993 г. и
евентуалната им основателност, щели да доведат до промяна на съществуващите
права на страните в съсобствеността, тъй като с тях ищците упражнявали свои
потестативни права. Иск за собственост не бил предявен в настоящото
производство с правно основание чл. 32 ЗС, поради което всички възражения
свързани с правата на страните в съсобствеността, се явявали ирелевантни и не
следвало да се разглеждат в настоящото производство. Наред с горното,
ответниците възразяват, че ищците нямат правен интерес, да повдигат чрез
възражение въпроса за притежаваните от тях права върху съсобствения имот, като
твърдят, че издаденият по тяхна молба констативен нотариален акт № 44/2017 г. е
неверен. Евентуално, ако съдът приемете за допустими и подлежащи на разглеждане
твърденията в исковата молба, че НА № 38/ 07.10.1993 г. е нищожен и правата на
собственост общо на ищците са в размер на 1/3 ид.ч., а не 1/6 ид.ч., както е
посочено в НА № 44/2017 г. – ответниците оспорват същите изцяло. Действително
по силата на нотариално завещание, наследодателят на страните Т. Д. получил от
баща си ½ ид.ч. от дворно място, цялото от 607 кв.м., а останалата
½ ид.ч. била завещана на другия син Д. Д.. След смъртта на бащата И. Д.
през 1966 г., наследодателят на страните Т. Д. се снабдил с НА № 119/1970 г., с
който бил признат за собственик на ½ ид.част от урегулиран парцел 1,
целият с площ от 613 кв.м. След откриване на наследството, братята Т. и Д. Д.и
разпределили помежду си завещаното им дворно място, като Т. се установил в
западната му част /понастоящем ПИ 77195.736.52/, а Д. - в източната му
/понастоящем ПИ 77195.736.53/. Така всеки един от двамата владял и ползвал
своята реална част от общия имот, считано от момента на смъртта на
наследодателя им и придобил собствеността върху тази реална част по давност.
През периода, когато Т. е осъществявал владение върху ПИ 77195.736.52 /по
КККР/, той бил в брак с Г.И.К. /бракът им - сключен на 13.11.1947 г./, поради
което правото на собственост върху ПИ възникнало и за нея. След смъртта на Т.
през 1985 г., поради прекратяване на СИО, тя получила своята 1/2 ид.ч. от
общото имущество и 1/6 ид.ч. по наследство. Така Г. Д.а притежавала право на
собственост в размер на 4/6 ид.ч. от дворното място и първия етаж, които
прехвърлила с НА № 38/1993 г. на ответницата. Ответниците възразяват, че с
оглед документите за собственост на страните, ищците притежават общо 1/6 ид.ч.
от процесния имот – НА № 44/2017 г. Те оспорват твърдението в исковата молба, че
ищците са собственици на сграда 77195.736.52.2 по КККР на гр. Хасково с
предназначение – гараж, придобили правата си по наследство от наследодателя си С.
Ж., която ги получила по договор за доброволна делба от 06.06.1989 г. Този
договор бил нищожен, на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, тъй като с него се
прехвърляла собственост, без за това да е спазена изискуемата се съгласно чл.
18 от ЗЗД форма - нотариален акт. Съделителите Г. Д.а и И.К. не получавали имот
или пари при извършване на делбата, т.е. дарявали имота на съделителя С. Ж.,
без да извършат разпореждането с нотариален акт. Невярно било твърдението в
исковата молба, че сграда 77195.736.52.2 по КККР на гр. Хасково е собствена на
ищците, тъй като с НА № 128/23.12.2009 г. тя била дарена само на единия от тях
- И.Ж.И.. Налице била и неточност в твърдението, че в ПИ имало 5 незаконно
построени от ответницата сгради. Описаният „кокошарник" бил заснет в
сграда 2, тъй като попадал под плочата на сграда 2, така както попадало под
плочата на гаража и помещение, което се ползвало от ищците. В ПИ нямало лятна
кухня, а градена мивка до къщата. В случай, че съдът приеме допустимост на
исковата претенция, правото на ползване на страните следвало да бъде разпределено,
според правата им - общо 1/6 ид.ч. за ищците и 5/6 ид.ч. за ответниците, като
се зачетат правата на собственост върху законно построените сгради, като се
приемат за общи такива сграда 1 и сграда 2, а собственост на ответниците -
сграда 3 и незаконно изградените второстепенни сгради. Ответниците претендират
да им се присъдят направените по делото разноски. В допълнително писмено
становище по делото ответницата поддържа и частично доразвива възраженията си
по отговора на исковата молба. В открито съдебно заседание ответниците се
явяват лично и с пълномощник, като поддържат отговора си на исковата молба. Настояват,
съдът да вземе предвид и евентуалното им възражение за придобиване на основание
чл. 79 ал. 2 от ЗС при условията на добросъвестно владение, считано от 1993 г.
- датата на придобиване на имота по договор за издръжка и гледане от страна на
майката на първия ответник. Възражението им било за придобиването по давност,
считано от 1966 г. за Т. Д., и при условията на евентуалност от 1993 г. за двамата
ответници, които получили по силата на възмездната сделка собствеността на 4/6
ид.ч. от страна на майката на първия ответник. Ответниците настояват, съдът да
приеме, че правата им на собственост общо възлизат на 5/6 ид.ч., като
претендират за предложения от вещото лице вариант под № 4, като
най-безконфликтният за страните вариант. Ответниците претендират направените по
делото разноски с оглед обстоятелството, че към иска за разпределение на
ползване имало присъединени и преюдициални искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, приема за установено следното:
Ищците
в настоящото производство са наследниците по закон на С. Т. Ж., починала на
12.09.2016 г., и са съответно нейни деца и преживял съпруг. Наследодателката им
заедно с ответницата са дъщери на Т. И. Д. и Г.И.Д.а, двамата б.ж. на гр.
Хасково, починали съответно на 14.07.1985 г. и на 13.08.1995 г. Изложеното се
установява от представените по делото две удостоверения за наследници, издадени
от Община Хасково на Д. с № 1611/03.07.2017 г. и на Д.а с № 3099/ 21.11.2017 г.
Не е спорно по делото, че представеното препис-извлечение от акт за женитба №
396/13.11.1947 г. на имената на Т. И. Т.ов и Г.И.К. се отнася до общите
наследодатели Д.и, сключили граждански брак на 13.11.1947 г. Ответниците в
настоящото производство са сключили граждански брак на 17.04.1977 г., видно от удостоверение
за граждански брак № 056414/17.04.1977 г., издадено от ГНС – Хасково. Те
представиха по делото акт за нотариално завещание от 15.01.1960 г. на съдия при
Хасковски народен съд /ХНС/ със завещател И. Т.ов Д., на 72 години, от гр. Х.,
ул. *** № **. По силата му, той е завещал на сина си Т. И. Д. със същия адрес –
½ ид.ч. от дворно място от 607 кв.м. на същия адрес, с посочени граници
и съседи, за което се отрежда парцел І в кв.165 по плана на гр. Хасково, заедно
с цялата ъглова къща, построена на 72 кв.м. на улиците „***” и „***”.
Останалата ½ ид.ч. от празното дворно място е завещал на друг свой син –
Д. И. Д.. Това нотариално завещание е било представено при съставянето на нотариален
акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание, с № 119 том ІІ дело
№ 811/ 07.07.1970 г. на съдия при ХНС. По силата му, Т. И. Д. е признат за
собственик по завещание на ½ ид.ч. от урегулиран парцел І в кв.165 по
плана на гр. Хасково, утвърден със заповед № 853/1957 г., целият от 613 кв.м.,
заедно с цялата къща, застроена на 72 кв.м. в ъгъла на парцела между улиците *******и
*******като парцелът е отреден за дворище пл. № 1148 от 613 кв.м. По силата на
нотариален акт за учредяване /отстъпване/ право на строеж върху чужда земя №
133 том ІІІ дело № 1151/28.09.1977 г. на съдия при ХРС, като собственик на
дворно место от 261 кв.м. ведно със застроената в него къща на 72 кв.м. с обем
от 330 куб.м., представляващо урегулиран парцел І-669 от кв.165 по план на гр.
Хасково, Т. Д. е отстъпил безвъзмездно на дъщерите си правото да построят по
един жилищен етаж върху досегашния негов първи етаж, съгласно одобрен
сградостроителен план за 3-етажна жилищна сграда, като етажите им ще се
определят при съставяне на разпределителния протокол след завършването на
къщата. Наследодателят и двете му дъщери са сключили помежду си договор за
доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 08.05.1981 г., вписан на
08.05.1981 г. под № 46 том І на парт. кнг. том 107 стр. 244 рег. № 456 на ХРС,
а именно – на новопостроена през 1979 г. 3-етажна жилищна сграда със
съответните й сервизни помещения, намираща се в гр. Хасково, ул. *******№ ***,
в парцел І-669 на кв.165 по плана на гр. Хасково, утвърден със заповед №
90/1971 г., без делба на мястото, което е собственост на Т. Д.. Последният, по
силата на този договор, е получил в дял и е станал собственик на целия първи
жилищен етаж от 55 кв.м., складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м.,
средно складово помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6
кв.м., северо-западно таванско помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско
помещение от 24,5 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата.
Ответницата е получила в дял и е станала собственик на целия втори жилищен етаж
от 102 кв.м., северно таванско помещение от 13 кв.м. и южно таванско помещение
от 9,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Наследодателката
на ищците е получила в дял и е станала собственик на целия трети жилищен етаж
от 102 кв.м., таванско помещение до стълбището от 7,46 кв.м. и таванско
помещение срещу стълбището от 17,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата. По силата на нотариален акт за учредяване право на строеж
/суперфиция/ № 51 том ІІ дело № 569/17.05.1984 г. на нотариус при ХРС, Т. Д. е
отстъпил безвъзмездно на ответницата право на строеж върху собствения си
недвижим имот, а именно – върху гореописания му парцел, по силата на което
право тя ще застрои в юго-западната част на парцела гараж въз основа на строително
разрешение и одобрен архитектурен проект, със собствени средства, труд и
материали, и ще стане негова собственичка.
След смъртта на Т. Д.
през 1985 г., неговите наследници – преживялата съпруга и двете им дъщери са
сключили договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот от 06.06.1989
г., с нотариална заверка на подписите им, вписан на 12.06.1989 г. в Нотариална
служба на ХРС. По силата му, наследодателката на ищците е получила в дял и е
станала собственик на новопостроен през 1971 г. гараж, масивен с желязо-бетонна
плоча, застроен върху 18,20 кв.м. в парцел І в кв.165 по плана на гр. Х., на
ул. *******№ **. Останалите две съделителки не са получили имоти или суми за
уравнение. Преживялата съпруга на общия наследодател Г.И.Д.а е прехвърлила на
ответницата недвижим имот, по силата на нотариален акт за договор за издръжка и
гледане № 38 том VІІІ дело № 2113/07.09.1993 г. на нотариус при ХРС, а именно –
посочен в акта като следващ й се недвижим имот по прекратена имуществена
общност поради смъртта на съпруга й, представляващ 4/6 ид.ч. от имот в гр. Х.,ул.
*******№ **, в парцел І-669 в кв.165 по плана на града, представляващ целия
първи етаж от триетажна жилищна сграда, застроен на 55 кв.м., ведно със съседните
му складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно складово
помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м.,
северо-западно таванско помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско
помещение от 24,5 кв.м., както и съответните ид.части от общите части на
сградата, както и 4/6 ид.части от дворното място в парцела от 261 кв.м.
Ответницата е поела задължението да гледа и да издържа майка си.
Наследодателката на ищците, както и съпругът й – третият ищец, са дарили на
сина си – първият ищец недвижим имот, подробно описан в нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 128 том V рег. № 11964 дело № 796/23.12.2009 г. на
нотариус с рег. № 352, а именно- СОС с
идентификатор № 77195.736.52.1.3, попадащ в сграда с идентификатор № 77195.736.52.1,
в ПИ с идентификатор № 77195.736.52, по КККР на гр. Хасково, одобрени със
заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, на административен адрес гр.
Хасково, ул. „****" №***, ет.*, с площ на обекта 102 кв.м., с
предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, при съседни обекти: на същия
етаж – няма, под обекта - № 77195.736.52.1.2, над обекта - № 77195.736.52.1.5 и
№ 77195.736.52.1.4; който обект по документ за собственост е записан като трети
жилищен етаж, заедно с таванско помещение до стълбището в същата сграда с площ
от 7,46 кв.м., заснето по КК като СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.4, с
предназначение – за склад на едно ниво, при посочени съседни обекти; с таванско
помещение срещу стълбището в същата сграда с площ от 17,30 кв.м., заснето по КК
като СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.5, с предназначение – за склад на
едно ниво, при посочени съседни обекти; ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ. Те са му дарили още и самостоятелна
сграда – гараж с идентификатор № 77195.736.52.2, построена в същия ПИ, с площ
по скица 18 кв.м., на един етаж, с предназначение – хангар, депо, гараж, при
съседи – от север и от изток – двор, от юг – сграда № 77195.736.52.3, от запад
– улица, ведно със съответното право на строеж върху ПИ. Последният представен
по делото нотариален акт е за собственост на недвижим имот по наследство
/констативен/ № 44 том ІІІ регистър № 4547
дело № 329/12.07.2017 г. на нотариус с рег. № 352. По силата му, ищците
в настоящото производство са признати за собственици поравно на недвижими
имоти, останали им в наследство от С. Т. Ж., която е наследила същите от своя
баща Т. И. Д., а именно – 1/6 ид.ч. от СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.1,
попадащ в горепосочените сграда, ПИ и адрес, етаж 0, а по документи за
собственост – първи етаж, с площ на целия обект от 55 кв.м., с предназначение –
жилище, апартамент на едно ниво, при съседни обекти: на същия етаж – няма, под
обекта - няма, над обекта - № 77195.736.52.1.2, с прилежащите му съседни
складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно складово помещение
от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м., северо-западно таванско
помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско помещение от 24,5 кв.м., ведно с
1/3 ид.част от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ. Те са
признати за собственици и на 1/6 ид.ч. от ПИ с идентификатор № 77195.736.52, с
площ по скица от 300 кв.м., а по документ за собственост – 261 кв.м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване –
ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по предходен план – парцел І пл.№
669 в кв.165, при съседни имоти: № 77195.736.51, № 77195.736.54, № 77195.736.53
и № 77195.735.29. За процесните недвижими имоти по делото се представиха
актуални скици на поземлен имот № 15-498521 и на сграда № 15-498513, двете от 19.07.2018
г. и издадени от СГКК – Хасково. Първата скица е за подробно описания по – горе
ПИ с идентификатор № 77195.736.52, с попадащи в него сгради - 77195.736.52.1:
застроена площ от 115 кв.м., на два етажа, предназначение – жилищна сграда –
еднофамилна; 77195.736.52.2: застроена площ от 18 кв.м. на един етаж,
предназначение: хангар, депо, гараж; и 77195.736.52.3: застроена площ от 23 кв.м.
на един етаж, предназначение: хангар, депо, гараж. За съсобственици са посочени
ищците, ответницата и наследниците на Т. И. Д.. Втората скица е на цитираната
сграда с идентификатор № 77195.736.52.2, за чийто собственик е посочен първият
ищец. Тримата ищци са изпратили до ответницата нотариална покана с рег. № 2966
том ІІ акт № 114 от 17.11.2017 г. на нотариус с рег. № 081. В нея сочат, че
притежаваните от общия им наследодател Т. Д. ½ ид.ч. от УПИ І-165 по
плана на гр. Хасково, заедно с цялата построена в него къща на 72 кв.м. – се
наследили поравно от по 1/3 ид.ч. от съпругата му и от двете му дъщери. При
това неправилно преживялата съпруга се разпоредила в полза на ответницата с 4/6
ид.ч., вместо с притежаваните от нея 1/3 ид.ч. Предвид на това, те са я
поканили, да се яви на 20.12.2017 г. пред нотариуса, за да обсъдят тези
въпроси, както и разпределението на ползването на имота. За проведената на
посочената дата среща между ищците и ответницата и техни адвокати, е съставен протокол
с рег. № 3335 акт № 153 том ІІ/2017г. на нотариус с рег. № 081 от 20.12.2017 г.,
видно от който те не са постигнали съгласие по спорните въпроси, предмет на
разглеждане и в настоящото производство. П.Г.Иот гр. Хасково, ул. **** ет.*, е
подала жалба № 1254/18 от 05.07.2018 г. до РП-Хасково против ответницата и
против Г.Х. К. и Ж.Я., и тримата от гр. Хасково, ул. *** ет.*. В нея тя се
оплаква, че те многократно изхвърляли вещите й на двора, но този път на
28.06.2018 г. вещите й били повредени, счупени и изхвърлени на улицата, а също
така гонели децата й от двора. Тримата с насилствени действия се опитвали да
управляват и тяхната част от имота и да упражняват права, които са спорни.
Като писмени
доказателства по делото се представиха още - проект за гараж, издаден на името
на Т. И. Д., одобрен от ГОНС от дата 19.03.1972 г., ведно с лист озаглавен за
строеж на гараж от 19.03.1972 г.; както и приложение № 2 за недвижим имот към
данъчна декларация на ответницата И.Т.К. с вх. № 6743/ 28.03.1998 г., вписан в
Данъчна служба - Хасково. Видно от последното, ответницата се е заявила като
едноличен собственик на 5/6 ид.ч. от първия етаж от 55 кв.м. от процесната
сграда, като остатъкът от 1/6 ид.ч. бил собствен на сестра й С..
По искане и на двете
страни, по делото се събраха и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите П.Г.И и С.К.С, посочени от ищците, и В. Г. Д. и С.П.С, посочени от
ответниците. Св. И. е съпруга на ищеца И.И., като двамата живеят в процесния
имот на ул. ***, считано от 1998 г., от когато сключили брак – на последния
етаж, заедно с двете си деца, а под тях живеели ответниците, респ. техният син,
със съпругата и детето си. Първият етаж от къщата бил съсобствен между всички.
Когато дошла в тази къща, свидетелката научила от свекърва си, че дворът е общ,
не е разпределян и се ползва общо от всички, които живеят в тази къща. Тя заварила
два гаража – техният от около 20 кв.м. и на ответниците, като до техния имало
постройка, нещо като разширение, слято с гаража им, под формата на буква „Г“, с
вход към двора и вход към улицата. До това тяхно помещение, пристройка или
разширение, имало същото по големина разширение, оградено със зид и със самостоятелен
вход от към двора. Пристрояването, разширението, било разделено на две със зид
и половината се ползвала от тях, а другата половината от ответната страна. Всичко
било под една плоча и строено по едно и също време назад в годините. Имало и навес
пред гаража, и едно пристрояване - незаконно. Навесът се падал зад гаража на
ищците, на няколко метални кола, покрит с керемиди и се ползвал от ответницата
и семейството ѝ, в т.ч. гледали пилета и кокошки преди години. Освен
описаното, в двора имало тоалетна, лятна баня под една плоча, един навес - нещо
обособено като кът за лятна кухня с печка, хладилник и вещи на ответницата и семейството
ѝ. Те ползвали навеса и тоалетната. Имало и една мивка и чешма, която
преди години преместили до стената на къщата. Дворът сега бил във вида, в който
св. И. го заварила. Другата част на двора, извън тези постройки, била една площ
– градинки. Проблемите между страните започнали преди 7-8 години, когато дошла
снахата на ответниците, а се задълбочили след смъртта на свекървата на
свидетелката през 2016 г. Тя знаела от нея, че навремето някаква част тяхната
майка е прехвърлила на по- малката дъщеря. След тази смърт и консултация с
адвокат, ищците установили грешка, че Гина е прехвърлила по-голяма част от
двора, отколкото притежава, на ответницата. Откак св. И. станала снаха в този
дом, техният гараж се ползвал от нейните свекър, свекърва и съпруг, и от самата
нея след това, като само те имали достъп до този гараж. Ответниците си имали
техен гараж, като никога нямали спорове относно тях. От свекърва си св. И.
знаела, че гаражът е строен за нея от съпруга й и от самата нея, като им
помагал баща й Т.. След като ответницата се омъжила, Т. изградил и на нея, с
помощта на нейния съпруг, един гараж втори, непосредствено до първия. Т. си
оставил една малка част, в която да си гледа животни. В последствие като се
покрили двата гаража, всичко станало под една плоча. Назад в годините никога не
е имало спор за това дворно място и всички го ползвали. Споровете възникнали,
след смъртта на наследодателката на ищците и след като открили грешката.
Св. С. е съпруг на
ищцата от 1991 г., като двамата живеели в негов апартамент в гр. Х.,
ул. ***. Той често посещавал процесния имот на гости, т.к. там живеели тъстът и
тъща му, братът на съпругата му и неговата съпруга, както и ответниците с
техните деца. В двора на тази къща имало два гаража, едно помещение като навес,
тоалетна и баня и една чешма отпред и двор. Тези постройки той заварил така, когато
отишъл зет там. Гаражът бил на шурея му И., с постройка към него, без междинен
зид помежду им, с Г-образно разположение, под една плоча, с вход от към двора и
още един вход от към улицата. Другият гараж го ползвали ответниците, а двора го
ползвали общо. Св. С. се колебае за точната големина на гаража и на постройката
към него, но много пъти бил влизал в него. Зад гаражите към двора имало голям
навес, с плоча, като го ползвали общо, тъй като целият двор се ползвал общо. На
този навес ответниците гледали животни. От 1991 г. и до сега, като ходили там
на гости, сядали много пъти в двора - около чешмата, на навеса, които основно
се ползвали от сина на ответниците Г.и неговото семейство. В останалата част на
двора имало малки градинки, дървета нямало. Незастроената част от двора я ползвали
всички, като свидетелят не знае за някакви претенции помежду им. Проблеми
възникнали след смъртта на тъща му през 2016 г., като спорели за имуществото,
за делене на двора. От 1991 г. и до сега големият гараж се ползвал от И., тъста
и тъщата на св. С., като никой друг не го е ползвал и за него нямало спорове.
Св. Д. е на 74
години, втори братовчед на ответницата и неин съсед, като живее в гр. Х., ул. ***.
В процесната къща преди живеели двамата братя Т. и Д. и баща им И.. След
смъртта на последния, разбрали, че в този двор има братска делба или завещание,
като двамата братя си поделили двора и си направили жилища, без да имат
претенции. Впоследствие Т. си построил къща. След като се оженили децата му,
развалили старата къща и построили настоящата, в която живеят. Т. участвал в
строежа и той дал право на двете си дъщери да построят етажите. Това било след 1971-1972
г., когато самият свидетел строил своята къща. Процесната къща се строяла от Т.,
двете му дъщери и двамата му зетя. След като я построили, започнали да я
ползват, като се разбрали на 1-ви етаж да е ответницата, а на 2-ри етаж –
сестра й. Св. Д. ходел в процесните имоти и преди и сега, като не се чувствал
някакъв спор. Баба Г. се определила и останала да живее заедно с ответницата,
която 6-7 години се грижела за нея. С. била напуснала къщата и майка й се
оплаквала, че рядко я посещава. Т. и Г. живеели на приземния етаж в същата
къща. Баба Г. споменавала пред жената на св. Д., че ще даде своята част и ще я
прехвърли на ответницата за гледане и за това, че се грижи за нея. Във връзка с
това прехвърляне, свидетелят не знае да е имало спорове от страна на С., след
като е починала баба Г.. В имота имали по един гараж направен, най-напред гараж
си построила С. към 1973-1974 г., а по-късно до него се построил и залепил
гаражът на ответницата. Свидетелят не е чувал да са имали спорове през годините
за тези два гаража.
Св. С. е съсед на
страните по делото, като живее точно срещу тях от 1979 г., когато в имота им
заварил баба Г., ответниците на долния етаж, ищците – съпрузи на горния етаж,
както и техните деца. От 1979 до 1989 г. свидетелят и съпругата му работили в М.,
а в Хасково си идвали през седмица - две. След това се върнали в имота си на ул***
№**, където живеели и до момента. Братята Т. и Д. си разделили имотите. След
1989 г., ответницата се грижела за баба Г., която боледувала и тя с дарение
дала на дъщеря си срещу гледане, нейната част. Това се знаело в махалата.
Бабата била ориентирана към дъщеря си И., а след като починала, св. С**** не е
чул за някакъв конфликт. Когато И. се грижела за баба Г., С. живеела на горния
етаж и отишли до с. Горски извор. С. не че не се грижила за майка си, но бабата
била ориентирана към И. и били едно домакинство. До смъртта на С. отношенията
между нея, сестра ѝ и майка ѝ били нормални. Дворът им се ползвал
само от ответниците, но не и от С. и семейството й. Св. Севов си ходел на гости
с ответника и неговия син, с когото били и съседи и приятели, но на гости у
ищците не бил ходил. Виждало се, кой работи в двора - дръвчета и асми имало и
ответниците се грижели за тях. В двора имали гаражи – единият на Ж., а другият
на Х.. Всеки си знаел гаража и нямали спорове за тях. Пред гаражите имало
навес, където ответниците гледали кокошки. В гаража на Ж. се влизало и от пресечката
и от двора, като те имали възможност да влезнат в двора. Св. Севов не е виждал
децата и на двете семейства да си играят там в този двор общо.
За цялостното
изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищците съдът
назначи и изслуша съдебно – техническа експертиза, чието заключение приема като
компетентно и безпристрастно дадено. Същото в съответната част съдът ще
коментира по-долу в мотивите си. След изслушване на вещото лице в открито
съдебно заседание и по искане на страните, съдът обяви за безспорно помежду им
обстоятелството, относно разпределеното ползване на по-голямата площ на гараж с
№ 2 в сравнение с проекта и че тази площ се ползва равнопоставено от страните и
не влияе на разпределеното дворно място.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи по основателността на предявения иск:
Преди всичко,
неоснователно е поддържаното и в хода на устните състезания ответно възражение
за недопустимост на предявения иск, т.к. не били изпълнени предпоставките на
чл. 32 ал. 2 ЗС. Съображенията си за това съдът подробно изложи в определението
си по чл.140 от ГПК и в доклада по делото, които не следва да преповтаря. Неоснователно
е и възражението им, че недопустимо било в настоящото производство по спорна
съдебна администрация по чл. 32 ал.2, вр. чл.31 ал.1 от ЗС, да бъдат предмет на
разглеждане като преюдициални въпроси действителният обем на съсобственическите
права на страните в общата вещ. Основание за този си извод съдът намира в Тълкувателно
решение № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК – т.2,
според което в производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС съдът дължи
произнасяне по преюдициални спорове, породени от направени възражения за липса
на съсобственост между страните или относно квотите им в общността, какъвто
именно е и настоящият случай. Поради това няма основание да се откаже на
страните именно в рамките на това производство да бъдат разгледани всички техни
възражения и доводи, относими към предмета на делото, включително възраженията
им относно правата им в съсобствеността, представляващи по съществото си
преюдициални спорове за собственост. С разглеждането на тези възражения в
рамките на производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, а не в отделно производство по
иск за собственост /където се търси друг вид съдебна защита/, в най-голяма
степен би се постигнала целта на закона – разпределяне на ползването на вещта,
което да е съобразено с действителните права на страните в съсобствеността
върху нея. Въпрос на лична преценка на всяка от заинтересованите страни е, по
какъв процесуален ред да търси съдебна защита на правата си. Според цитираното
ТР, характерът и целта на производството за спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения по чл. 32 ал. 2 от ЗС налагат в рамките на същото да
не бъдат допускани за разглеждане само такива възражения на страните, чрез
които те упражняват свои потестативни права (чл.30 ал.1 от ЗН, чл. 27-33 от ЗЗД, чл. 43 от ЗН и др.), и уважаването на които налага постановяване на конститутивно
съдебно решение, водещо до промяна на съществуващите права на страните в
съсобствеността. Процесният случай обаче не е такъв, като ответните възражения
за обратното са неоснователни. Предвид изложеното, на преценка подлежи преди
всичко конкретният обем на съсобственическите права върху общата вещ, според
доводите и възраженията на страните в настоящия процес и ангажираните от тях
доказателства за това.
Общи наследодатели на
страните в настоящото производство са Т. И. Д. и Г.И.Д.а, сключили граждански брак
през 1947 г., от който се раждат двете им дъщери – през 1949 г. С.
/наследодателка на ищците/ и през 1956 г. И. /ответницата по делото/. Бащата на
Т., с нотариално завещание от 1960 г., му е завещал ½ ид.ч. от дворно
място от 607 кв.м. в гр. Х., ул. *******№ 52, с посочени граници и съседи, за
което се отрежда парцел І в кв.165 по плана на гр. Х., заедно с цялата ъглова
къща, построена на 72 кв.м. на улиците *******и „********”. Общите
наследодатели са сключили брака си при действието на Наредбата – закон за брака
/обн. ДВ. бр.108 от 12.05.1945 г./, отменена с чл. 165 от
Закона за лицата и семейството - ДВ бр. 182 от 09.08.1949 г. Според
разпоредбите и на двата нормативни акта, съответно - чл. 16 от НЗБ и чл.33 от
ЗЛС /ред. ДВ бр.90 от 09.11.1956 г./, всеки от съпрузите запазва след сключване на брака имуществото си,
управлението му и ползуването от него. Така изрично е утвърден принципът на разделност
на имуществата на съпрузите, придобити през време на брака, които всеки
придобива сам за себе си. В този смисъл, Т. през време на брака си с Г.
еднолично е придобил по завещание от баща си гореописания имот, за което през
1970 г. се е снабдил и с констативен нотариален акт, в който имотът е описан
като - ½ ид.ч. от урегулиран парцел І в кв.165 по плана на гр. Х.,
утвърден със заповед № 853/1957 г., целият от 613 кв.м., заедно с цялата къща,
застроена на 72 кв.м. в ъгъла на парцела между улиците *******и *******като
парцелът е отреден за дворище пл. № 1148 от 613 кв.м. Година-две по-късно в този
имот е бил построен нов гараж. Ответниците в настоящото производство са
сключили граждански брак през 1977 г., пет месеца след което през същата
година, Т. Д. е отстъпил безвъзмездно на дъщерите си правото да построят по
един жилищен етаж върху досегашния негов първи етаж, описан по-горе, съгласно
одобрен сградостроителен план за 3-етажна жилищна сграда, като етажите им ще се
определят при съставяне на разпределителния протокол след завършването на
къщата. От гласните доказателства по делото се установи, че наследодателката на
ищците и съпругът й ищецът Ж. са били сключили брака си отпреди това. Така и
при действието на Семейния кодекс от 1968 г. – чл.13 ал.2, двете дъщери на
общия наследодател през време на браковете си лично са придобили подареното им
от него право на строеж върху процесния негов недвижим имот. Двете обаче не са станали и еднолични собственици на построеното през 1979
г. в резултат на така отстъпената им суперфиция, въпреки уговорките на
сключения между тях и баща им договор за доброволна делба на новопостроената сграда от
1981 г. В тази връзка, по аналогия е приложима т.4 от ППВС № 5/31.10.1972 г. по гр.дело № 4/1972 г., според
която се включва в СИО сградата, построена през време на брака
върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг макар да не е било
уредено право на строеж в полза на другия съпруг. Фактическият състав за възникване на СИО по
отношение на сграда, изградена по време на брака, предвижда кумулативното
наличие на следните предпоставки – реализиране на
сградата през време на брака, тя да е изградена въз основа на учредено
ограничено вещно право на строеж в полза на единия от съпрузите, да е налице
съвместен принос по смисъла на приложимия чл. 13 ал. 1 от Семейния кодекс от
1968 г. (отм.) в построяването, и по отношение на изграденото да възниква вещно
право. Същият е налице в настоящия случай. Изискуемият се
съвместен принос от страна на съпрузите на двете сестри по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита на
свидетеля Д.. Така и според уговорките на договора от 1981 г. за доброволна
делба на новопостроената 3-етажна жилищна сграда със съответните й сервизни
помещения, намираща се в гр. Х., ул. *******№ 44, в парцел І-669 на кв.165 по
плана на гр. Х., утвърден със заповед № 90/1971 г., без делба на мястото, което
е собственост на Т. Д. - наследодателката на ищците и съпругът й ищецът Ж. са
станали съсобственици в режим на СИО на следния недвижим имот: целия трети
жилищен етаж от 102 кв.м., таванско помещение до стълбището от 7,46 кв.м. и
таванско помещение срещу стълбището от 17,3 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите
части на сградата; а съпрузите – ответници – на целия втори жилищен етаж от 102
кв.м., северно таванско помещение от 13 кв.м. и южно таванско помещение от 9,3
кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Според същия договор,
наследодателят Д. е получил в дял и е станал собственик на целия първи жилищен
етаж от 55 кв.м., складово помещение до санитарния възел от 9,3 кв.м., средно
складово помещение от 7,4 кв.м., източно складово помещение от 11,6 кв.м.,
северо-западно таванско помещение от 18,2 кв.м. и юго-западно таванско помещение
от 24,5 кв.м., както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата. Общата застроена
площ на този първи етаж от 83,3 кв.м. надхвърля застроената площ на завещаната
му къща от 72 кв.м., за надстрояването на която той е учредил суперфицията на
дъщерите си. Съдът приема обаче, че новопостроеното, също както и наследената
от него по завещание къща, е станало негова лична собственост, макар и
построено през време на брака му с наследодателката Г.. По отношение на това не
важат гореизложените съображения относно новопостроените втори и трети жилищни
етажи. Това е така, т.к. пристроената към първия жилищен етаж площ се изразява,
както се посочи, в новоизградени едно или няколко складови помещения, както и
надстроени към този етаж две тавански помещения. В тази хипотеза приложимо е
Тълкувателно решение № 44/18.05.1971 г. на ОСГК на ВС, според което, когато върху имот, който е изключителна
собственост на единия от съпрузите, са построени през време на брака от двамата
съпрузи постройки, които са предназначени да обслужват сграда, намираща се в
имота на този съпруг, или са придобити постройки, намиращи се в полски имоти,
като ниви, градини, лозя и др., които по своя характер и устройство са
предназначени предимно да обслужват казаните имоти и не могат да бъдат обект на
самостоятелна собственост, такива постройки, макар и построени през време на
брака не могат да се считат и не стават обща собственост на двамата съпрузи по
смисъла на чл. 13 ал. 1 от СК от 1968 г. /отм/. Така построените постройки
следват собствеността на мястото, съответно сградата, и следва да се считат
като собственост на съпруга - собственик на мястото, съответно сградата, по
силата на чл. 92 ЗС. В по-новата съдебна
практика е възприето, че посочените допълнителни постройки, които нямат
самостоятелно значение, следват режима на собствеността върху
земята. Ето защо, наследодателят Т. Д. е останал
едноличен собственик на целия описан първи жилищен етаж, прилежащите му 3
складови и 2 тавански помещения, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата;
а така също и на цялото завещано му дворно място. Изцяло неоснователно е
ответното възражение, че след откриване на наследството на своя баща, братята Т.
и Д. Д.и разпределили помежду си завещаното им дворно място, като Т. се
установил в западната му част, която владял и ползвал и я придобил по давност
заедно със съпругата си, с която бил в брак през периода на това владение.
Както се посочи, правото на собственост върху процесния имот за Т. Д. е
възникнало въз основа на направеното в негова полза завещание от баща му, а не
в резултат на сочения от ответниците и ползващ ги фактически състав. Това му
право на собственост е било наследено поравно от неговите наследници по закон,
след смъртта му през 1985 г., а именно – от преживялата съпруга Г. и от двете
им дъщери С. и И. /чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН/. Така всяка от тях е станала
собственик на по 1/3 ид.част от първия жилищен етаж, прилежащите му 3 складови
и 2 тавански помещения, както и 1/3 ид.ч. от общите части на сградата; а така
също и от дворното място. Приживе през 1993 г. Д.а е прехвърлила на ответницата
недвижим имот, посочен в нотариалния акт като следващ й се по прекратена
имуществена общност поради смъртта на съпруга й, представляващ 4/6 ид.ч. от
имот в гр. Хасково, ул. *******№ 44, в парцел І-669 в кв.165 по плана на града,
представляващ целия първи гореописан етаж, с 3 складови и 2 тавански помещения,
както и съответните ид.части от общите части на сградата, както и 4/6 ид.части
от дворното място в парцела от 261 кв.м., срещу задължението на ответницата да
гледа и да издържа майка си. Предвид гореизложените съображения, неправилно и
незаконосъобразно в този нотариален акт е посочено, че имотът е представлявал
СИО между съпрузите – наследодатели Д.и. Неправилно в него е била определена и
квотата на прехвърлителката в съсобствеността, която всъщност, предвид
гореизложеното, е възлизала на 1/3 ид.ч. от описаното. Вещно – прехвърлителното
действие на сделка, сключена с нотариален акт, настъпва само тогава, когато
праводателят е бил титуляр на вещното право. В случая обаче за разликата над
1/3 ид.ч. от имота Д.а не е била собственик на имота, при което за тази част не
е настъпил вещно – прехвърлителният ефект на сделката. Ето защо, съпрузите –
ответници, поели през време на брака си възмездното задължение, да гледат и
издържат прехвърлителката, въз основа на тази сделка се легитимират като
собственици в режим на СИО на единствено 1/3 ид.ч. от имота, но не и на
претендираните от тях 4/6 ид.ч. от същия. Така приживе наследодателката Д.а се
е разпоредила изцяло с притежаваната от нея и останала й по наследство от
съпруга й ид.ч. от процесния имот. Неоснователно е и ответното алтернативно
възражение, че сделката от 1993 г. е начална дата на придобиването от тяхна
страна по давност на прехвърлените им в повече от Г. ид.части от имота, които
тя не е притежавала. Преди всичко, към този момент прехвърлителката е била
жива, а е починала през 1995 г. Ответниците не доказаха по несъмнен начин, да
са установили и да са демонстрирали фактическата си власт върху тези ид.части с
намерението да ги своят, и това им владение за тях си да е било необезпокоявано
от никого. Плащането на данъци, както и декларирането
на имота, на което се позовават ответниците, не са действия от този характер. Това
представляват изявления на съсобственик пред държавен орган с декларативен
характер, които съгласно константната съдебна практика, не се включват в
обективните действия на владението и не изразяват промяна в намерението за
своене. В този смисъл, те не са годно основание за начало на придобивна
давност. След смъртта на общия наследодател Г., сам по себе си фактът на
осъществяване на фактическата власт върху имота /ид.части от приземния етаж и
прилежащите му помещения, от общите части на сградата и от дворното място/,
какъвто в случая по несъмнен начин не се и установява - не е достатъчен, за да
се приеме, че е налице владение като основание за придобиване по давност на
ид.части на останалите сънаследници. Такъв наследник е владелец само на
собствената си ид.част от имота и държател на ид.части на останалите
сънаследници. За да се превърне във владелец на целия имот и да придобие
собствеността върху него по давност, този сънаследник следва да отблъсне
владението на останалите съсобственици и сънаследници, т.е. да доведе до
знанието им намерението си, да свои имота изцяло и да ги уведоми, че отказва да
признае правата им, като не остави у тях съмнение за новото си субективно
отношение към вещта. Такова намерение, да държат за себе си прехвърлените им в
повече ид.части от описания имот – ответниците не доказаха, изрично да са
демонстрирали пред останалите сънаследници в продължение на законоустановения
придобивен давностен срок. Същевременно, от гласните доказателства по делото
/св.Д. и св. Севов/ се установи, че наследодателката е била ориентирана повече
към дъщеря си И. и живеели в едно домакинство. В този смисъл не може да се
приеме, че приживе другата й дъщеря – наследодателката на ищците, починала през
2016 г., е била наясно с точния размер на прехвърлената от майка й на сестра й
ид.ч. от имота. Ето защо, съдът приема за недоказано и неоснователно алтернативното
възражение на ответниците, че са станали съсобственици по давност на
прехвърлените им в повече от Г. ид.части.
Същевременно,
притежаваната от наследодателката на ищците и останала й по наследство от
нейния баща 1/3 ид.ч. от описания имот, се е наследила поравно от ищците –
преживелият съпруг ищецът Ж. и техните деца ищцата С. и ищеца И., като всеки от
тях е наследил по 1/9 ид.ч. от същия /чл.5 ал.1 и чл.9 ал.1 от ЗН/. Приживе
тази наследодателка, заедно със своя съпруг – ищецът Ж., през 2009 г. са дарили
на сина си – първият ищец притежавания от тях жилищен етаж с актуално описание,
както следва - СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.3, попадащ в сграда с
идентификатор № 77195.736.52.1, в ПИ с идентификатор № 77195.736.52, по КККР на
гр. Х., одобрени със заповед № РД-18-63/ 05.10.2006 г. на ИДАК, на административен
адрес гр. Х., ул. ****** № **, етаж *, с площ на обекта 102 кв.м., с
предназначение – жилище, апартамент на едно ниво, при съседни обекти: на същия
етаж – няма, под обекта - № 77195.736.52.1.2, над обекта - № 77195.736.52.1.5 и
№ 77195.736.52.1.4; който обект по документ за собственост е записан като трети
жилищен етаж, заедно с таванско помещение до стълбището в същата сграда с площ
от 7,46 кв.м., заснето по КК като СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.4, с
предназначение – за склад на едно ниво, при посочени съседни обекти; с таванско
помещение срещу стълбището в същата сграда с площ от 17,30 кв.м., заснето по КК
като СОС с идентификатор № 77195.736.52.1.5, с предназначение – за склад на
едно ниво, при посочени съседни обекти; ведно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху ПИ.
Правата на
собственост върху построените в процесния имот гаражи не се спори между
страните, а и се установи по категоричен начин от събраните по делото
доказателства. Най-напред, още през 1971 - 1972 г., е бил построен нов гараж,
масивен със желязобетонна плоча, застроен върху 18,2 кв.м. Относно същия, след
смъртта на Т. Д. неговите наследници – преживялата съпруга и двете им дъщери са
сключили договор за доброволна делба на наследствен недвижим имот през 1989 г.,
с нотариална заверка на подписите им от същата дата, вписан в Нотариална служба
на ХРС. По силата му, наследодателката на ищците е получила в дял и е станала
собственик на този гараж. Неоснователно е ответното възражение за нищожност на
този договор, на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, тъй като с него се прехвърляла
собственост, без за това да била спазена изискуемата се съгласно чл. 18 от ЗЗД
форма - нотариален акт. Действително, според чл.18 от ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Разпоредбата на
чл.35 ал.1 от ЗС обаче предвижда специална форма за действителност на договор
за доброволна делба на недвижими имоти. Съгласно тази разпоредба доброволната
делба на недвижими имоти трябва да бъде извършена писмено с нотариално заверени
подписи, която форма в случая е била спазена. В този смисъл е и т.2 от
Тълкувателно решение № 3/2013 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на
ОСГК на ВКС, според която договорът за доброволна делба ще породи предвиденото
в закона и целяно от страните вещно-правно действие, ако е сключен в
предвидената в чл.35 ал.1 от ЗС писмена форма с нотариална заверка на
подписите. Липсва основание, да се тълкува волята на страните по този договор,
като воля за сключване на договор за дарение на гаража в полза на
наследодателката на ищците, което дарение пък не било в изискуемата форма на
нотариален акт. Напротив страните изрично са именували договора си – договор за
доброволна делба и то към момент, когато на ответницата вече е било учредено
правото и тя да построи гараж за себе си в имота. Ето защо и предвид изложените
по-горе съображения за възникване на СИО върху новопостроените в имота сгради,
наследодателката на ищците и съпругът й ищецът Ж. в режим на СИО са станали
собственици на посочения гараж. Правото си на собственост върху него те са
дарили на своя син – ищецът И. с горепосочената сделка от 2009 г., с актуално
описание на имота - гараж с идентификатор № 77195.736.52.2, построена в същия
ПИ, с площ по скица 18 кв.м., на един етаж, с предназначение – хангар, депо,
гараж, при съседи – от север и от изток – двор, от юг – сграда № 77195.736.52.3,
от запад – улица, ведно със съответното право на строеж върху ПИ. Вторият
построен в процесния ПИ, в юго-западната му част, гараж е въз основа на
отстъпено през 1984 г. безвъзмездно на ответницата от баща й право на строеж
върху собствения му недвижим имот. Предвид изложените по-горе съображения за
възникване на СИО върху новопостроените в имота сгради, ответниците – съпрузи в
режим на СИО са станали собственици на този гараж, заснет по действащата КККР
на града като гараж с идентификатор № 77195.736.52.3, построен в същия ПИ, с
площ от 23 кв.м., на един етаж, с предназначение – хангар, депо, гараж, при съседи
– от север сграда № 77195.736.52.2, от изток – двор, от юг – ПИ № 77195.736.54,
от запад – улица.
В обобщение, съдът
приема, че страните са съсобствениците на процесния недвижим ПИ и на
построените в него сгради, като следва:
- ПИ с идентификатор
№ 77195.736.52 с площ по скица от 300 кв.м. и приземен етаж от построената в
имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с прилежащите му 3 складови и 2
тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите части на сградата
и от правото на строеж, от които тримата ищци общо притежават 1/3 ид.част /3 х
1/9 ид.ч./, а двамата ответника – общо 2/3 ид.ч. /1/3 ид.ч. лично за
ответницата + 1/3 ид.ч. в СИО за ответниците/;
- първи жилищен етаж
на 115 кв.м. от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с
прилежащите му 2 тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и сграда с идентификатор №
77195.736.52.3 – гараж на 23 кв.м., притежавани изцяло от ответниците;
- втори жилищен етаж
на 115 кв.м. от построената в имота сграда с идентификатор № 77195.736.52.1, с
прилежащите му 2 тавански помещения, както и от съответните ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, както и сграда с идентификатор №
77195.736.52.2 – гараж на 18 кв.м., притежавани изцяло от ищеца И..
Производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС има за предмет осъществяване на
съдебна администрация на гражданско правоотношение между съсобственици по повод
служене с обща вещ, чиято цел е да бъде извършено разпределение на ползването
на един съсобствен имот, съобразно дяловете на страните в съсобствеността.
Практиката на ВКС е константна и предвижда, че разпределението на ползването на
съсобствено дворно място няма за цел единствено да бъде предоставена възможност
на всеки съсобственик да ползва незастроената част от него съобразно
притежаваните права в съсобствеността. Следва да бъде взето предвид и
предназначението на дворното място, начинът по който по волята на
съсобствениците то се използва, включително и обстоятелството дали дворното
място е застроено, като бъде осигурена възможност на всеки съсобственик да
ползва построените и притежавани в индивидуална собственост самостоятелни
обекти в него. Недопустимо е в производство по чл. 32 ал. 2 от ЗС да се създават пречки и затруднения за
ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобственото
дворно място, по- големи от необходимите за осигуряване правото и на другия
съсобственик да ползва съсобствената вещ. След като дворното място е застроено,
то има за предназначение наред с евентуалната възможност за ползване на част от
него със стопанска цел, и да обслужва постройките, поради което разпределението
на ползването на незастроената му част следва да се извърши по начин, в еднаква
степен да бъдат зачитани правата на всички съсобственици, включително и за
достъп до притежаваните в индивидуална собственост постройки и самостоятелни
обекти в тях (Решение № 18 от 29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4533/ 2015 г., I
г. о., ГК). В контекста на изложеното, съдът счита, че разпределението на
ползването на процесното дворно място следва да се извърши, според предложения
от вещото лице вариант №1, находящ се на л.72 от настоящото дело. Този вариант
е съобразен с квотите на страните в съсобствеността, мотивирани по-горе, със
застроените площи на жилищната сграда и на двата гаража, изчислени от вещото
лице, предвид погрешното заснемане в КК на северния гараж, с предназначението
на сградите и начина на ползването им от страните, в т.ч. и техните входове и
приетия безспорен факт, а така също и с изразеното и от двете страни желание,
на ищците да се предостави за ползване част в най-юго-източната част на ПИ.
Така на ищците следва да се предостави правото, да ползват незастроената част
от ПИ с площ от 35,34 кв.м., оцветена в син цвят на скицата на вещото лице; на
ответниците - незастроената част от ПИ с площ от 70,69 кв.м., оцветена в червен
цвят на скицата; а на всички тях – за общо ползване - незастроената част от ПИ
с площ от 23,73 кв.м., представляваща тротоар, оцветена в жълт цвят на скицата.
В производство по
разпределение на ползването на съсобствен имот страните трябва да понесат
такава част от разноските, включващи заплатени такси и възнаграждения за
допуснати от съда технически експертизи, съответстващи на размера на дела им в
съсобствеността, а заплатените от страните възнаграждения за адвокат следва да
останат за всяка страна в обема, в който са направени. Това разрешение следва
от характера на производството по чл. 32 ал. 2 от ЗС, при което съдебното
решение ползва всички страни. В този смисъл е и решение № 275/30.10.2012 г. по
гр. дело № 444/2012 г. на ІІ г.о. на ВКС. За държавна такса от 80 лв. и
възнаграждение на вещото лице от 300 лв. разноски в настоящото производство са
направили само ищците. По изложените съображения, от общия разход от 380 лв. -
1/3 част следва да остане в тежест на ищците, а другите 2/3 части следва да се
поемат общо от ответниците. Ето защо, ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищците сумата от общо 253,33 лв. деловодни разноски. Претенциите на
всяка от страните, насрещната да й заплати разноски за адвокатски хонорар,
предвид изложеното, са неоснователни.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И:
По
предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2, вр. чл.31 ал.1 от Закона за
собствеността от И.Ж.И. с ЕГН ********** ***; Д.Ж.С. с ЕГН ********** ***; и Ж.И.Ж.
с ЕГН ********** ***; против И.Т.К. с ЕГН ********** и Х.Г.К. с ЕГН **********,***:
РАЗПРЕДЕЛЯ ползването на поземлен имот с идентификатор № 77195.736.52, по КККР на гр.
Хасково, одобрени със заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИДАК, на
административен адрес гр. Х., ул. ***** № **, с площ по скица от 300 кв.м., с
трайно предназначение на територията – урбанизирана, с начин на трайно ползване
– ниско застрояване до 10 м, с номер на имота по предходен план – 669 квартал
165 парцел І, при съседни имоти: № 77195.736.51, № 77195.736.54, № 77195.736.53
и № 77195.735.291; както следва:
-
общо
ищците И.Ж.И. с ЕГН **********,
Д.Ж.С. с ЕГН ********** и Ж.И.Ж. с ЕГН ********** следва да ползват
незастроената част от описания ПИ с площ от 35,34 кв.м., оцветена в син цвят на
скицата – вариант № 1;
-
общо
ответниците И.Т.К. с
ЕГН ********** и Х.Г.К.
с ЕГН ********** следва да ползват незастроената част от описания ПИ с площ от
70,69 кв.м., оцветена в червен цвят на скицата – вариант № 1; и
-
общо
всички те петимата
следва да ползват незастроената част от описания ПИ с площ от 23,73 кв.м.,
представляваща тротоар, оцветена в жълт цвят на скицата – вариант № 1;
която
скица – вариант № 1 е изготвена от вещото лице, приложена е като лист 72 от
делото, приподписана е от съдебния състав и представлява неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА И.Т.К. с ЕГН ********** и Х.Г.К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на И.Ж.И. с ЕГН **********, Д.Ж.С. с ЕГН ********** и Ж.И.Ж. с ЕГН **********
общо сумата от 253,33 лева, деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. Б.