Р Е Ш Е Н И Е
№228/31.12.2020 г.
31.12.2020 г. гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На
шестнадесети декември
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
Ст. Гюмлиева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 309 по описа на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по жалба на ЕТ„*-
Р.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. *представляван
от Р.Х.Г., депозирана чрез адвокат Г.от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес:***, *, против Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-341-0050419/30.10.2020г.
издадена от Д.Т.В.,
началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
НАП, упълномощен със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“ от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена принудителна
административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – щанд за цветя, находящ се
гр.Ямбол, ж.к.
*, стопанисван от
ЕТ„*-
Р.Г.“ и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че оспорената
заповед е незаконосъобразна, като издадена при неспазване на процесуалните
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Излагат се доводи за липса на мотиви и за нарушение на чл. 6 ал. 2 от АПК при издаване
на процесната ПАМ, с посочване на съдебна практика по
дела на ВАС. Твърди се, че собственикът на ЕТ- физическото лице Р.Х.Г., не е
извършила търговска продажба, а такава, без знанието и съгласието на
последната, е извършила нейна колежка от съседен търговски обект. Иска се
отмяна на заповедта и присъждане на
направените в производството разноски.
В съдебно заседание оспорващия, редовно
призован се представлява от редовно преупълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата по
изложените в същата съображения, както и направеното искане. Допълнително
представя писмени бележки.
Ответникът в производството - Началник отдел „Оперативни дейности“
Бургас при ЦУ на НАП, редовно призован, в съдебното производство се
представлява от ст.юрисконсулт Е. Е., който оспорва жалбата. Сочи, че
при извършена проверка на търговски
обект в гр.Ямбол, стопанисван от ЕТ„*- Р.Г.“ е констатирано, че при направена контролна
покупка не е издаден фискален бон, като при
този начин на работа без да се издават фискални бонове или ръчна бележка от касов кочан при извършени
продажби не могат да се установят публичните задължения на търговеца, а оттам
това довежда до ощетяване на фиска на Република
България. Посочва също, че в протокола
от извършена проверка е записано, че не
е ясно в какво качество се намира в процесния обект
лицето получило сумата от контролната покупка.Твърди, че при вземане на решение
за налагане на принудителната мярка „Запечатване на търговски обект“
административния орган е разгледал досието на фирмата и е констатирал, че
при показателите записани в него не е необходимо
да се налага мярката в пълния й размер за срок от 30 дни, а е счел, че с
налагане на санкция за срок от 14 дни ще бъде постигнато търсеното от
законодателя - да се накара нарушителят
да изпълнява разпоредбите в Наредба Н-18
на Министерство на финансите. Моли издадената заповед да бъде
потвърдена, с присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС, след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид
доводите и изразените становища
на страните, прие за установено от фактическа страна следното:
На
27.10.2020 г. в 15:33 часа е извършена
проверка на търговски обект - целогодишен по смисъла на §1, т. 41 от ДР
на ЗДДС щанд за цветя, находящ се
гр.Ямбол, ж.к.
*, стопанисван от
ЕТ„*-
Р.Г.“ при която е констатирано, че търговецът в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства, не регистрира и не отчита всяка извършена продажба на
стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато
нарушение на разпоредбите на същата наредба. При проверката е извършена
контролна покупка на една подаръчна
торбичка на обща стойност 1,20 лева. Сумата е заплатена в брой от служител по
приходите и приета от лицето В.Е.В.с посочен ЕГН, като за извършената продажба
не е издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта
фискално устройство- модел ЕLTRADE B1 KL, ИН на ФУ: ED320621 и ФП № 44320621,
нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. След легитимация на
органите по приходите е отпечатан дневен
финансов отчет с № 0002880/27.10.2020г., от който е видно, че извършената
продажба не е регистрирана чрез фискалното
устройство.
Направените констатации са отразени в Протокол за
извършена проверка/ПИП/ серия АА № 0050419
от 27.10.2020 г., който е приет като доказателство по делото и който е послужил като основание за издаване
на оспорената заповед. Видно от съдържанието на процесния
протокол, в раздела за заетите лица в проверявания обект към момента на
проверката е записано името на представляващия търговеца Р.Х.Г. и „ 1
лице-неустановено“. В раздела за
искания, бележки и възражения на проверяваното лице е записано от
представляващия търговеца следното: „Имам възражения. Продажбата в магазина е
извършена от колежка в съседен обект, без мое знание и съгласие“. В съставения
ПИП се съдържа и покана към Грозева да се яви на 03.11.2020г. в ТД на НАП
гр.Бургас за съставяне и връчване на АУАН, какъвто не е представен с адм. преписка. Към ПИП е приложен и опис на паричните
средства в касата на търговския обект към момента на започване на проверката.
Със Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК- 341-0050419/30.10.2020г. издадена от Д.Т.В.,
началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
НАП, упълномощен със заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на ИД на НАП, на основание
чл.
186, ал. 1, т. 1, буква"а" от ЗДДС и чл.
186, ал. 3 от ЗДДС,
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 във връзка с
чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, във
връзка с чл.
118, ал. 1 от ЗДДС,
е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ - щанд
за цветя, находящ
се гр.Ямбол, ж.к. *, стопанисван от ЕТ„*- Р.Г.“ и забрана на достъпа до него за
срок от 14 /четиринадесет/ дни, считано от датата на влизане в сила на
заповедта. Като фактическо основание за издаване на същата е посочено
обстоятелството, че ЕТ„*- Р.Г.“ не е
спазил реда и начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за продажба.
Видно от представената разписка ЗНПАМ №- ФК341-0050419 от 30.10.2020г. е
връчена на Р.Г. на 04.11.2020г., а жалбата предмет на
настоящото съдебно производство е депозирана директно до ЯАС с вх.
№2399/17.11.2020г.
По делото са приети материалите
от адм. преписка представена от страна на ответника с
писмо с вх.№ 2454/23.11.2020г. По искане на процесуалния представител на
оспорващата е прието и Удостоверение за декларирани данни с изх. №
280102003344275/10.11.2020г. издадено от ТД на НАП Бургас, офис Ямбол от което
е видно, че ЕТ„*- Р.Г.“ няма наети лица по трудови правоотношения за периода от
01.01.2020г. до момента да издаване на
удостоверението.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорения
административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, във връзка с
чл. 186, ал. 4 от ЗДДС. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-341-0050419/30.10.2020г. издадена от Д.Т.В.,
началник отдел „Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“,
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ
НАП,
с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„а“
от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ
– щанд за цветя, находящ
се гр.Ямбол, ж.к.
*, стопанисван от
ЕТ„*-
Р.Г.“ и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с
чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента
на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава
само с тези, посочени от оспорващия. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да
е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи
на материалноправните разпоредби и да съответства с
целта на закона. Липсата на някоя от
тези предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и
е основание за отмяната му.
Оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-341-0050419/30.10.2020 г. е издадена от Началник
отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна
дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, в рамките на
неговата компетентност съобразно представените по делото Заповед № ЗЦУ-1148 от
25.08.2020 г. на изп.
директор на НАП и Заповед №
2106/30.03.2018г. на изп. директор на НАП.
Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа задължителните реквизити
- наименование на органа, който я издава, наименование на акта, адресат,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на физическото
лице, персонализиращо административния орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно
лице. От тази правна норма следва изводът, че издадената по този ред заповед,
като индивидуален административен акт, следва да отговаря на всички законови
изисквания по чл. 59 от АПК. По силата на ал. 2, т. 4 на чл. 59 от АПК,
административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за
неговото издаване, каквито са изложени в заповедта. Актът е мотивиран в
достатъчна степен, съдържа изложение на фактическите основания за налагане на
ПАМ, достатъчни за извършване на проверка относно материалната
законосъобразност на заповедта, а именно - установените факти и обстоятелства
при извършената на 27.10.2020 г. проверка в процесния
търговски обект, обективирани в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0050419 от 27.10.2020 г.
и изцяло възприети от административния орган, въз основа на които са
изведени и съответните изводи. Посочени са правните основания за издаването на
заповедта, като са изложени и мотиви относно продължителността на срока на ПАМ,
определен в рамките на оперативната самостоятелност на органа, след като са
взети предвид тежестта на извършеното нарушение и последствията от него, видът
и характерът на търговската дейност, създадената организация на работа, средно
дневния оборот, размера на декларираните печалби и други.
Независимо от изложеното съдът счита, че при издаване на Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-341-0050419/30.10.2020г. е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което е от вида на съществените
такива и е достатъчно основание за отмяна на същата. В случая адм. орган
е допуснал нарушение на принципа за изясняване на фактите и
обстоятелствата залегнал в разпоредбата на чл. 35 от АПК, съгласно която индивидуалният
административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата
от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на
заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно
направени. Преди издаване на процесната заповед не са
изяснени следните обстоятелства; в какво качество лицето записано в ПИП като В.Е.В.е получило сумата от 1,20 лева/ 1 монета от 1 лев и 1 монета от
20ст./ от извършената контролна покупка на
една подаръчна торбичка; това лице било ли е оторизирано от собственика
на търговеца да извършва продажби в негово отсъствие; имало ли е лицето достъп
до монтираното и работещо в обекта фискално устройство; за чия сметка лицето е
получило процесната сума- дали за своя или за сметка
на търговеца, още повече, че видно от описа на паричните средства в касата към
момента на проверката в същата не са намерени монети от 1 лев и от 20 ст., а в
хода на съдебното производство по категоричен начин е установено, че ЕТ„*- Р.Г.“
няма наети лица по трудови правоотношения за периода от 01.01.2020г.
до 10.11.2020г. Както бе
посочено по горе в ПИП представляващия търговеца е записал, че има възражения и
че продажбата в магазина е извършена от колежка в съседен обект, без негово знание
и съгласие. Това възражение нито е проверено, нито е обсъдено в издадения
административен акт.
По този
начин административният орган е нарушил задължението си по чл. 7 от АПК да
издаде административния акт, като прецени всички действителни факти и доводи от
значение за случая , както и задължението си по чл. 9, ал. 2 от АПК, да събере
всички необходими доказателства, дори и когато няма искане от заинтересованите
лица. Като не е изпълнил тези свои задължения, административния орган е издал
административен акт при неизяснени факти, което е съществено процесуално
нарушение и е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на оспорената
заповед
Така
допуснатото съществено нарушение на процесуалните правила е довело и до
нарушаване на материалния закон при издаване на оспорената заповед. Като правно
основание за издаване на същата адм. орган е
посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1,
т. 1, б"а" от ЗДДС - не спазване реда
или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
С оглед доказателствата по делото, съдът приема вмененото на оспорващия извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ ЗДДС във
връзка чл. 118, ал. 1 ЗДДС за недоказано. Нормата на чл.
118, ал. 1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон). Според ал. 3 на чл. 118 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени
документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски
обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или
дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. Съгласно чл. 25,
ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. фискална касова бележка се издава за всяка
продажба и за всяко плащане в брой, а ал. 3 конкретизира, че фискалната касова
бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. В случая
продажбата е извършена, цената е заплатена в брой, но не търговецът е приел
плащането, поради което за него не е възникнало задължение да издаде фискална касова бележка от работещото фискално
устройство. Всъщност към момента на плащането същият не се е намирал в търговския обект и
физически е бил в невъзможност да издаде
фискална касова бележка. Съдът счита, че обвързващата доказателствена сила
на протокола от извършената проверка серия АА № 0050419 от 27.10.2020 г., регламентирана в чл. 50,
ал. 1 ДОПК, е оборена от оспорващия,
поради което в случая не са налице предвидените от закона предпоставки за
налагане на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС.
Като
не е съобразил изложените обстоятелства, адм. орган е
постановил незаконосъобразна Заповед за налагане на принудителна
административна мярка №
ФК-341-0050419/30.10.2020 г., която следва да бъде отменена, като
постановена при съществено нарушение на административно производствените
правила и в противоречие с материалния закон.
При този изход на спора с оглед
правилото на чл. 143, ал.1 от АПК в полза на оспорващия следва да бъдат присъдени направените
разноски по делото за заплатен адвокатски хонорар в размер на 350 лв., съгласно
ДПЗС № 84491 от 09.11.2020г. и за заплатена държавна такса в размер на 50лв.,
общо на стойност 400(четиристотин) лева.
Водим от горното и на основание чл.186, ал.4 от ЗДДС вр. с чл. 172, ал. 2 от АПК, ЯАС, трети
административен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по
жалба на ЕТ„*- Р.Г.“ Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-341-0050419/30.10.2020г. издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ гр.Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ НАП, с която на основание чл.186,
ал.1, т.1, б.„а“ от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
принудителна административна мярка ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ – щанд за
цветя, находящ
се гр.Ямбол, ж.к.
*, стопанисван от
ЕТ„*-
Р.Г.“ и забрана на достъпа до него за срок от 14
/четиринадесет/ дни, на основание чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
гр.София, бул.“Княз Дондуков“№52, да заплати на
ЕТ„*-
Р.Г.“, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к. *представляван
от Р.Х.Г. направените
разноски по делото в размер на 400(четиристотин) лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: /п/ не се чете