Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260304
гр.Бургас, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН
СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на девети
март две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ
при участието на
секретаря *, като разгледа НАХД № 2770 по описа на БРС за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод жалба на Г.В.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, съдебен
адрес:***-партер, офис № 2, чрез адв. С.К., против наказателно постановление № */09.04.2020г.,
издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с
което на жалбоподателя са наложени следните наказания: за нарушение по чл. 119,
ал 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание
глоба в размер на 100 лв.; за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание
чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение по чл.
100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 10 лв.
С
жалбата се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление, поради
незаконосъобразност и необоснованост.
В
открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като се представлява от адв. С.К. Същият посочва, че не е доказано авторството
на деянието, както и че са налице противоречия в свидетелските показания.
За
Административно - наказващият орган, представител не се явява. В придружително
писмо се моли същата да не бъде уважавана.
Съдът приема, че жалбата е
подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно
от разписката на гърба на НП, то е връчено на 01.07.2020 г., а жалбата е
подадена на 06.07.2020 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна по
следните съображения:
На 12.02.2020 г., около 16,44 часа, в гр. Бургас свидетелите Н.И. и П.П.
пресичали пешеходна пътека М8.1 на бул. „Тракия“ до магазин „Анет“ в посока
парк „Славейков“. Малко пред тях по пешеходната пътека вървяла жена. Малко след
като свидетелите стъпили на пътеката, от лявата им страна, се задал лек
автомобил с тъмен цвят с табела за разнос на храна на покрива, който се движил
по булеварда в посока от магазин „Технополис“ в посока МОЛ „Галерия“.
Автомобилът не спрял на пешеходната пътека и преминал пред пешеходците, при
което настъпило леко съприкосновение с пресичащата преди свидетелите жена.
Лекият автомобил не спрял и продължил движението си.
Св. П. подал сигнал за случилото се, като след около половин час на място
пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“, в който били свидетелите Х.Х. и К.М..
Св. П. дал сведения за случилото се. След справка с ОДЧ служителите на Сектор
„Пътна полиция“ посетили заведение, в което като разносвач работел
жалбоподателят Г.. Г. пристигнал малко след посещението на полицейските
служители, като управлявал лек автомобил „Мицубиши Карисма 1.6“ с тъмнозелен
цвят. Автомобилът бил със служебно прекратена на 18.12.2019 г. регистрация,
поради липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ и бил собственост
на Дилян Маринов Маринов.
На същата дата на Г. бил съставен АУАН, в който били посочени разпоредбите
на чл. чл. 119, ал. 1, чл. 140, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Актът бил
връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения.
На 09.04.2020г. било издадено и обжалваното НП, в което изцяло било
пресъздадено съдържанието на АУАН и били посочени същите законови разпоредби.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в
писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен
материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Съдът намира,
че липсват съществени противоречия между показанията на очевидците И. и П.. Без
значение е дали жената, която се е движила пред тях е паднала, или не,
доколкото това обстоятелство не влияе върху преценката за осъществени признаци
на нарушението по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за което е достатъчно отнемане на
предимство. Ирелевантно е противоречието за наличие на други автомобили,
доколкото това е обстоятелство, на което всеки присъстващ може да е отделил
различно внимание.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено
за това лице – Началник група към ОДМВР-
Бургас, Сектор „Пътна полиция”-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
В обобщение, не са
налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление.
Независимо от
горното, съдът намира, че постановлението е необосновано.
Отговорността на Г.
е ангажирана за това, че на 12.02.2020 г. на бул. „Тракия“ до магазин „Анет“ не
е пропуснал преминаващ пешеходец, управлявал е МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред и не е носил свидетелство за регистрация.
По мнение на съда
единственото безспорно обстоятелство по делото е, че на процесното място лек
автомобил не е пропуснал пешеходци, които вече са се намирали на пешеходната
пътека, с което безспорно нарушена разпоредбата чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която
предвижда, че при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съставът обаче
намира, че не е доказано авторството на деянията, което предполага доказване,
че именно жалбоподателят е водачът, допуснал сочените нарушения. И двамата
очевидци сочат в свидетелските си показания, че не са запомнили регистрационния
номер на автомобила (св. П. заявява, че казал цифрите на номера разбъркано).
Говорят само за тъмен цвят и табела, обозначаваща разнос на храна. При тези
данни не става изобщо ясно как точно полицейските служители за решили, че
именно соченият в АУАН и НП автомобил е този, който е извършил нарушението.
Действително, съгласно талона на л. 10 се касае за тъмнозелен автомобил, който
явно е бил използван за разнос на храна. Дотук обаче свършват
индивидуализиращите белези, които са поставени в основата на преценката на
актосъставителя, респ. АНО. Съставът намира, че тези белези не са достатъчни да
се направи обоснован извод, че именно соченият в НП автомобил е този, с който е
реализирано нарушението, като това заключение почива единствено и само на
предположения. Нещо повече, св. М. даде противоречиви показания относно това
как е бил установен автомобилът. Първо посочва, че това станало по модел и
марка, а после посочва, че е станало по регистрационен номер, което противоречи
на изложеното от очевидците. Също така и св. Х. сочи, че свидетелите посочили
регистрационният номер- нещо което категорични се отрече от св. И..
На следващо място,
дори и да се приеме, че именно соченият в НП автомобил е този, с който е
извършено нарушението, то остава недоказан фактът, че именно жалбоподателят го
е управлявал на соченото в НП място. Жалбоподателят не е собственик на
автомобила, видно от талона на л. 10. Следователно, след като полицейските
служители са преценили, че именно с този автомобил е извършено нарушението, но
без водачът да е известен, е следвало да приложат разпоредбата на чл. 188, ал.
1 от ЗДвП и да бъде изпратена покана до собственика да посочи кой е управлявал
автомобила. Вместо това, директно се е пристъпило към съставяне на АУАН на
жалбоподателя. Съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП гласи,
че собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното
с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил
МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение. Разпоредбата
на чл. 188 от ЗДвП е създадена именно с цел да бъде установен извършителят на
нарушение. По презумпция това е собственикът, който обичайно житейски управлява
автомобила си. Законът също така предполага, че именно собственикът най-добре
ще знае кой именно управлява неговият автомобил. Разпоредбите на ЗАНН, относно
личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от
разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на
собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е
управлявал автомобила (Решение № 23 от 08.01.2018 г. по к. адм. н. д. № 3157 /
2017 г. на Административен съд – Бургас). Освен, че не е съобразена специалната
разпоредба, лисват обаче каквито и да е било обективни данни, че на процесния
участък именно Г. е управлявал процесното МПС. По делото е налично обяснение от
10.03.2020 г. от жалбоподателя, че на 12.02.2020 г. бил спрян за проверка и му
бил съставен акт, че автомобилът не бил регистриран. Това обяснение на първо
място няма как да стои в основата на своеобразното обвинение и на второ-
очевидно не става въпрос за случая на пешеходната пътека, тъй като Г. е
установен много по-късно.
Всички тези
обстоятелства в съвкупност водят до извода, че не е доказано по несъмнен начин
авторството на което и да е от вменените във вина на жалбоподателя нарушения,
тъй като не се доказа, че първо- соченото в НП превозно средство е това, което
е било видяно на мястото на инцидента, и второ- че именно водач в този момент е
бил жалбоподателят. Евентуалното установяване на управление на МПС, което не е
регистрирано, както и липсата на свидетелството
биха се отнасяли за момента, когато жалбоподателят е бил установен на
друго място, но не и за сочения в НП момент.
Допълнително следва
да се посочи по отношение на нарушението на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, че същото
остава недоказано и от субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2
от Наредба № I- 45 от 24 март 2000 година за регистрацията, отчета, пускането в
движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата,
теглени от тях е, че регистрацията на съответното превозно средство се
прекратява служебно, като това служебно може да стане съгласно разпоредбата на
чл.18 б, ал.1, т.8 от същата наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след
уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането,
като съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 от ЗДвП, възпроизведена в
разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената наредба, задължително следва да
бъде уведомен собственика на превозното средство от съответните органи на отдел
КАТ към съответното ОДМВР за тази прекратена регистрация. От писмените
доказателства се установява, доколкото нищо не сочи противното, че лекият
автомобил е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност,
считано от 18.12.2019 г., но за това действие не е уведомен собственика на
автомобила. Следователно при извършеното служебно прекратяване на регистрацията
наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.143, ал.10 от ЗДвП да
уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията. Не е
изпълнил и задължението си по ал.11 да изиска и получи регистрационните табели.
Липсата на уведомяване и наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила са попречили на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на
извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да
допусне настъпването на тези последици.
Всичко това
обуславя извод, че реално жалбоподателят не е действал виновно, а от там
извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В този смисъл е и Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н.
д. № 2293 / 2020 г. на XIX състав на Административен съд – Бургас.
В заключение следва
да се посочи, че наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ,
бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно
чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е
имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително следва да
бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 АПК
субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е представен договор за
правна защита (л. 24) и разписка (л. 53), в които е отразено, че е заплатено в
брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. По делото е направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. Разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения предвижда
минимален размер от 300 лв., т.е. уговореното възнаграждение е в предвидения от
закона минимум и следва да се присъди изцяло. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на актове отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал
акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-Бургас да заплати сторените в
настоящото производство разноски по съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 3 ЗАНН,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № */09.04.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР- Бургас,
Сектор „Пътна полиция”-Бургас, с което на Г.В.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,
са наложени следните наказания: за нарушение по чл. 119, ал 1 от ЗДвП, на
основание чл. 183, ал. 5, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на
100 лв.; за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3,
пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца; за нарушение по чл. 100, ал. 1, т.
2 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето от ЗДвП е наложено
наказание глоба в размер на 10 лв.
ОСЪЖДА ОДМВР-Бургас да заплати на Г.В.Г., ЕГН:
**********, адрес: ***, съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300 (триста) лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати н страните на посочените по делото адреси.
Вярно с оригинала: Д.Б.