Решение по дело №21/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2497
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 12 май 2020 г.)
Съдия: Даниела Димитрова Недева
Дело: 20197050700021
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

              2019 г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА

 

при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 21 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на „Максилари” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.„Ч.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя К.П.Д. против Ревизионен акт № Р-03000318000425-091-001/27.09.18г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение №342/14.12.18г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна, с който на дружеството за данъчни периоди 2016г. и 2017г., са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 10517.58 лева главница и 1007.11 лева лихви.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения РА, поради допуснати при постановяването му нарушения на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателят счита, че така установените задължения са определени неправилно, доколкото са в резултат от противоречиви и недоказани констатации. Оспорва определените в хода на ревизията пазарни цени, на които дружеството е следвало да продава търгуваните от него гъби, изводът за приложимост на разпоредбата на чл.16 от ЗКПО и извършеното облагане. Твърди се, че в ревизионния акт липсва сравнение между контролирана и съпоставима неконтролирана сделка. Счита, че законът допуска да се ползват статистически и борсови данни, но същите могат да бъдат ползвани като съпътстваща информация при определянето на цените, не и да служат като единствено доказателство, както е процедирано в случая. Предоставените от ДКСБТ данни са изначално компрометирани и не могат да бъдат приети за категорични и обективни. Пазарните условия, при които е поставен „Максилари“ ЕООД напълно обуславя цените, на които същият е извършвал своите продажби на внесените от Полша култивирани печурки.

Средните пазарни цени, посочени от ДКСБ са относими към търговци поставени при други пазарни условия, различни от тези на които търгува „Максилари“ ЕООД. Поддържа, че в хода на ревизионното производство не са събрани необходимите доказателства, подкрепящи основанието по чл.16, ал.1, от ЗКПО. Това е така, тъй като няма установени конкретни факти и обстоятелства, които по безспорен и категоричен начин да водят до извода, че „Максилари“ ЕООД е продавало на цени по-ниски от пазарните. Направен е общ извод, че всички продажби са отчетени на цени по-ниски от пазарните. След като „пазарните цени“ не са определени съгласно нормативния ред, то счита за голословна тезата, че са осъществявани продажби на цени под пазарните. За да се приложи данъчна основа, определена по реда на чл. 16, ал. 1 ЗКПО следва да се установи сключване на сделки и то при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.

По изложените съображения претендира отмяна на РА, изменен с Решение №342/14.12.18г. на Директора на дирекция “ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените съображения за незаконосъобразност на ревизионния акт, и изменящото го решение като отправя искане за отмяната му и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – Директорът на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител оспорва жалбата. В съдебно заседание по съществото на спора, не изпраща представител, като с молба с.д. №17538/27.11.2019г., чрез пълномощник моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли жалбата като неоснователна. Твърди, че законосъобразно са определени данъчните задължения на жалбоподателя. Счита, че следва да бъдат съобразени подробно изложените доводи в РА и в решението на Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП. Моли за решение в този смисъл и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Ревизионното производство е започнало с издаване на ЗВР № Р-03000318000425-020-001/23.01.2018г., изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000425-020-002/25.04.2018г.,  изменена със заповед за изменение на ЗВР № Р-03000318000425-020-003/25.05.2018г. Производството било спряно със заповед № Р-03000318000425-023-001/01.06.2018г.  и възобновено със заповед № Р-03000318000425-143-001/17.07.2018г. За констатациите от ревизията е съставен РД № Р-03000318000425-092-001/24.08.2018г. Срещу съставения РД е подадено от жалбоподателя възражение. Ревизионното производство приключило с издаването на РА № Р-03000318000425-091-001/27.09.2018г., който е обжалван пред Директора на Дирекция ОДОП-Варна при ЦУ на НАП, който с Решение № 342/14.12.2018 г. го е изменил, и е установил допълнителни задължения за КД по ЗКПО за данъчни периоди 2016г. и 2017г., в размер на 10517.58 лева главница и 1007.11 лева лихви.

В хода на ревизионното производство били извършвани процесуални действия, насрещни проверки, като са били изпратени искания за предоставяне на документи и писмени обяснения до задължените лица и всички доказателства са приобщени към ревизионната преписка.

Установено било, че ревизираното дружество е осъществявало търговска дейност - продажба на гъби от рода Agaricus на едро, като не е имало търговски обекти и регистрирано фискално устройство с дистанционна връзка и няма регистрация по ЗДДС. В хода на ревизията били установени свързаните с жалбоподателя лица.

На дружеството било връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, като в отговор представило писмено обяснение, счетоводни регистри, първични счетоводни документи, справки. Органите по приходи изпратили искания за представяне на документи, данни, сведения до трети лица, описани в РД. Извършили проверка на данните, съдържащи се в информационния масив на НАП.

Установено било, че през ревизирания период жалбоподателят е придобил гъби от рода Agaricus от доставчици Spoldzielnia Pieczarka Siedlecka и East Mushrooms SP.ZO.O, Полша, по 4 броя фактури, подробно описани в табличен вид на стр. 6-7 от РД. От писмено обяснение /л. 528/, се установило, че превозът на стоките е включен в крайната цена и е извършен от доставчиците. Гъбите, предмет на доставките, са изцяло реализирани в деня на тяхното получаване, като за сделките има издадени фактури. Разплащанията с контрагентите са били осъществени по банков път. Жалбоподателят не представил документи за собствен или нает склад, където стоките да се разтоварват до реализацията им, предвид обстоятелството, че в транспортните документи е посочена температура при транспортиране +2 градуса по Целзий и срок на годност 7 дни от посочената дата на натоварване на стоките в Полша.

Органите по приходи установили, че гъбите са закупени по цени между 0,60 лв. - 0,90 лв. и реализирани с минимална печалба по цени между 0,80 лв. и 1,55 лв. за килограм. Жалбоподателят не включвал в продажната цена транспорт, съхранение, застраховка, реклама, тъй като нямал ресурс за това; нямало данни за отстъпки за количество.

По отношение на продажните цени, в писменото обяснение жалбоподателят посочил: „..при определяне на пазарната цена на гъбите имам предвид пазарната конюнктура за деня на стоково тържище „Варна – плод” АД. Други определящи фактори са качеството на гъбите и количеството. Дружеството купува най-евтините гъби от Полша с ниско качество, поради което и цената е толкова ниска; 0,30 - 0,40 евро за килограм; до получаването гъбите имат качествени изменения и предпочитам те да бъдат реализирани бързо на ниски цени, а не да бъдат бракувани, което би довело до загуби. Друг фактор при определяне на цената е това, че дружеството няма никакви разходи за транспорт, наеми, заплати и др. и затова всякаква печалба би била добре дошла”.

Органите по приходи предприели действия за събиране на доказателства за установяване на пазарните цени на гъбите като са изпратили множество искания за представяне на информация до трети лица. Въз основа на събраните доказателства било установено от отговора на САПИ ЕООД /л. 80/, че са посочени осреднени цени на едро на прясна култивирана печурка, внос, за Варненска област, както следва: за м. 09/2016г. - 3,82 лв./кг с ДДС; за м. 12/2016г. - 3,78 лв./кг с ДДС; за м. 11/2017г. - 3,88 лв./кг с ДДС; за м. 12/2017г. - 4 лв./кг с ДДС. В отговора е уточнено, че цената е на база наблюдение на цените от борси и тържища за цена на култивирана печурка внос общо - няма данни за цена на стоката, внос от Полша; предметът на дейност на САПИ ЕООД не включва уточняване на количества, договорени отстъпки, условия за доставки и формиране на продажни цени, транспорт, начин на плащане, съхранение, застраховка, реклама.

От Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, създадена към Министерски съвет, за регулиране и контрол върху учредяването и дейността на организираните стокови пазари в страната - стоковите борси и стоковите тържища, били посочени следните цени на едро /с вкл. ДДС/ на култивирана печурка внос, търгувани на стоково тържище „Варна - плод" АД: м. 09/2016г. - минимална цена 3,00 лв./кг, средна цена 3.40 лв./кг. максимална цена 3.80 лв./кг; м. 12/2016г. - минимална цена 3,00 лв./кг, средна цена 3.63 лв./кг. максимална цена 4,50 лв.; м. 11 /2017г.- минимална цена 3.05 лв./кг. средна цена - 3.50 лв./кг. максимална цена 4,00 лв./кг; м. 12/2017г. - минимална цена 3.40 лв./кг. средна цена 3.60 лв./кг. максимална цена 4.20 лв./кг. В отговора било уточнено, че наблюдението не конкретизира страната вносител и качеството на стоките: не разполага с условията на сделките.

От други лица с предмет на дейност търговия с гъби - „Ангела 14” ООД, „** 53” ЕООД, „Манитари” ЕООД, „Марш 1” ЕООД и др. били събрани данни за продажните цени за м.09/2016г., м.12/2016г., м.11/2017г., м.12/2017г., обобщени в табличен вид на стр. 9-10 от РД. Констатирано било, че единадесет от проверените други лица са дружества, в собствеността и управлението на които, имат участие К.Д. /собственик на дружеството жалбоподател/ и синовете й - М. и П.Д.. Установено било, че седем от проверените лица са клиенти на дружеството жалбоподател или на свързани с него дружества, а част от проверените дружества имат сделки помежду си, като счетоводно ги обслужват едни и същи дружества /стр. 11-12 от РД/.

По данни в информационния масив на НАП органите по приходи установили и съобразили следното: жалбоподателят е с регистриран капитал 2 лв.; не е регистрирано по ЗДДС лице; няма декларирани ДМА за обезпечаване на бъдещи вземания, няма складово помещение - нито собствено, нито наето; няма действащи трудови договори; няма регистрирано фискално устройство; собственичка на капитала е К.Д., която има участие в множество дружества, които имат един и същ предмет на дейност - ВОП на гъби от Полша и реализацията им, разтоварват на един и същ адрес в гр. Варна, ул. „А.К.” № *, дружествата са свързани помежду си, част от тях са продадени на лица с нисък социален статус и на чието име са прехвърлени множество други дружества с прекратена регистрация по ЗДДС и с големи задължения към бюджета; част от дружествата не са регистрирани по ЗДДС или след регистрацията са спрели да извършват дейност. Съдружници, собственици на капитала и управители на дружествата са лицата К.П.Д. и синовете й П.П.Д. и М.П.Д.. След съпоставка на продажните цени на гъбите при жалбоподателя и продажните цени за същите периоди, по които независими търговци продават същите стоки, при едни и същи характеристики на клиенти, органите по приходите установили различия. Приели, че за жалбоподателя е налице отклонение от данъчно облагане по смисъла на чл. 16 от ЗКПО. Съобразили  дефиницията за „пазарна цена” по §1, т. 8 от ДР на ДОПК и законово регламентираните методи за определяна на пазарните цени по §1, т. 10 от ДР на ДОПК и Наредба №Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. Органите по приходи приели, че за определяне на пазарните цени на гъбите най-подходящ е методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци изискващ установяване на идентичност на стоките/услугите и на условията, при които се осъществяват сделките. Органите по приходи приели за пазарни цени на „неконтролираните сделки" цените, посочени от САПИ ЕООД и ДКСБТ, тъй като част от проверените дружества не търгуват на същото тържище или не са независими от дружеството жалбоподател и собственичката на капитала му К.Д.. Анализирани били следните фактори: място на сделката - територията на стоково тържище „Варна – плод” АД гр. Варна; пазарни условия - търговия на гъби на едро за м.09/2016г., м.12/2016г., м.11/2017г., м.12/2017г.; страни по сделките - търговец юридическо лице; получатели-клиенти на едро; условия по сделките - доставени количества гъби култивирана печурка без включен транспорт; бизнес стратегии - няма навлизане в нови пазари и разработване на нови продукти.

С цел постигане на достатъчна съпоставимост органите по приходи изчислили пазарната цена на гъбите като средно аритметична величина на средните цени, предоставени от САПИ ЕООД и ДКСБТ, както следва:

 

Период

Средна цена по данни на ДКСБТ /в лв./кг/

Средна цена по данни на САПИ ЕООД /в лв./кг/

Пазарна цена, определена при ревизията /в лв./кг/

1

2

3

4

м.09/2016г.

3,43

3,82

3,625

м.12/2016г.

3,60

3,78

3,69

м.11/2017г.

3,50

3,88

3,69

м.12/2017г.

3,60

4,00

3,80

 


В таблица на стр. 14 от РД била изчислена пазарната стойност на продадените от жалбоподателя гъби на база продаденото количество гъби в кг и определената при ревизията пазарна цена, по отчетни периоди. С разликата между така определената пазарна стойност на продадените гъби и декларираните от жалбоподателя приходи от продажби на основание чл. 78, вр. чл. 16, ал. 1 от ЗКПО и § 1, т. 14 от ДР на с.з., във връзка и с § 1, т. 8 и т. 10 от ДР на ДОПК, органите по приходи увеличили финансовия резултат от дейността, както следва: за 2016г. с 68 031,67 лв.,  за 2017г. - със сума 78 784,47 лв. Определили са дължим корпоративен данък за 2016г. в размер 8 285 лв., за 2017г. - 8 124,60 лв. При съобразяване на внесения от жалбоподателя данък, органите по приходи са установили данък за довнасяне за 2016г. в размер 6 802,11 лв., за 2017г. - 7 878,45 лв. На основание чл.9 от ЗКПО, чл.1 ЗЛДТДПДВ и чл. 175 от ДОПК начислили и лихви за просрочие.

След проведено оспорване по административен ред решаващия орган е приел, че в процесния случай органите по приходите правилно и обосновано са приели, че приложимия метод за определяне на пазарни цени е методът на сравнимите неконтролирани цени. В предоставената от ДКСБТ и САПИ ЕООД информация изрично е посочено, че цените са с включен ДДС. Жалбоподателят не е регистрирано по ЗДДС лице, не начислява ДДС за извършените продажби, което му позволява действително да осъществява продажбите си на сравнително по-ниски цени. Това обстоятелство не е било взето предвид при определяне на пазарните цени с РА, поради което решаващият орган е приел за основателна в тази част жалбата.

Предвид обстоятелството, че в отговора на ДКСБТ са посочени продажни цени на едро на култивирани гъби, търгувани на стоково тържище „Варна – плод” АД за ревизираните данъчни периоди и с оглед разпоредбата на чл. 116, ал. 5 и ат. 7 от ДОПК, решаващият орган е приел, че при определяне на пазарните цени на гъбите следва да се цени това достоверно и годно доказателство и посочените цени от ДКСБТ са в най-голяма степен съпоставими с цените на гъбите, търгувани от жалбоподателя. Приел е, че посочените от САПИ ЕООД цени се отнасят за Варненска област, а не конкретно за стоково тържище „Варна - плод" АД, с цените на което се съобразява жалбоподателят, поради което са съпоставими в по-малка степен и не следва да се вземат предвид.

Въз основа на изложеното изменил РА, като е установил задължения за КД, следва:  за 2016г. фактура за продажба №1 от 07.09.2016г. за 14 466,50 кг. ед.цена без ДДС 2,83 лв., с приход от 40 940,20 лв.; №2 фактура за продажба от 14.12.2016г. за 13 528 кг. ед.цена 3.02 лв. с приход от 40 854,56 лв. или при общ приход от 81 794,76 лв. при деклариран приход с ГДД-34 327,72 лв. разликата е в размер на 47 467,04 лв. ДФР-62 285,33 лв. / приход и 81 794,76 лв. – Разходи по ГДД 19 509,43 лв./ Дължим корпоративен данък -6 228, 53 лв. Внесен КД-1482,89 лв. КД за довнасяне 4 745,64 лв. и лихви 718,49 лв. За 2017г. м.11/2017г. при 13 212 кг. с единична цена без ДДС 2,92лв. и приход в размер на 38 579,04 лв. и м.12/2017г. продадени 13 604 кг. и ед.цена без ДДС – 3 лв. приход в размер на 40 812 лв. или общо приход в размер на 79 391,04 лв. деклариран приход в ГДД 21 671,64 лв. и разлика в размер на 57 719,40 лв. ДФР-60 180,89лв./Приход 79 391,04 лв.-Разход по ГДД 19 210,15 лв/ Дължим корпоративен данък в размер на 6 018,09 лв., Внесен КД -246,15 лв. КД за довнасяне 5 771,94 лв. и лихви 288,62 лв.

От заключението на СОЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено в частта на фактическите установявания, е видно, че  пазарната цена на „гъби печурки”, търгувани от „Максилари” ЕООД на стоково тържище „Варна плод” АД, за периоди м.09. м. 12.2016г. и м.11 и м. 12.2017г. след игнориране на сделките с „Фрутс Комерс” ООД, „** 5” ЕООД, „Голиат 69” ЕООД, „Мултифуд груп” ООД, „** 53” ЕООД „Марш 1” ЕООД; „Манитари” ЕООД, за някои от месеците не остават продажби, въз основа на които да се определи пазарната цена на „гъби печурки”, търгувани от „Максилари” ЕООД на стоково тържище „Варна плод“ АД. За м.09.2016г.: средната цена за м.09.2016г. е 1.55лв. След игнориране на посочените дружества не остават продажби, въз основа на които да се определи пазарната цена. За м.12.2016г.: средната цена за м.09.2016г. е 0.88лв. След игнориране на посочените дружества не остават продажби, въз основа на които да се определи пазарната цена. За м.11.2017г.: средната цена за м.09.2016г. е 0.80лв. Средната цена след игнориране на посочените дружества е 0.80лв. За м.12.2017г.: средната цена за м.09.2016г. е 0.80лв. Средната цена след игнориране на  посочените дружества е 0.80лв.

Вещото лице сочи, че всички плащания по процесиите фактури са извършени чрез банков превод към сметка с IBAN *** „Максилари” ЕООД – отразени в  табл.1 към заключението. Дружеството  работело с търговска надценка основно в диапазона 11.30% - 18.87%. Единствената продажба при по-висока надценка е реализирана към клиента Манитари ЕООД- 133.65%. В следствие на това вещото лице установява надценките, определени на годишна база, както следва: 2016г.- 61.97%; 2017г.-14.05%. Данните са представени подробно в прил.1, с проследяване на стоковите потоци и са обобщени в таблица №2.

В допълнителното заключение на СОЕ вещото лице, след като се запознава с наличните по делото и представени от трети лица документи: „Мелиа 75“ ЕООД, „Поплитеус“ ЕООД, „Фууд Трейд 2016“ ЕООД, „Сапфира 91“ ЕООД, „Контакт трейд ЕООД, „Екофреш фууд“ ЕООД, „Полфууд “ ЕООД, „Нибиру 1 “ ЕООД, сочи, че пазарните цени са определени въз основа на счетоводни данни (хронологичен регистър на см. 702 на всеки от търговците) - прил.1, като посочва за  м.09.2016г.: средна цена - 1.37лв. м.12.2016г.: средна цена - 0.73лв. м.11.2017г.: средна цена - 0.80лв. м.12.2017г.: средна цена - 0.83лв.

По всички фактури са извършени плащания по банков път. Осчетоводени са чрез следната счетоводна статия: Дт см.503 „Банка“ / Кт см.411 „Клиенти“. Данните за конкретните фактури (номер, дата, клиент, сума),както и датата на плащане вещото лице отразява в констативно-съобразителната част.

При така изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в срока по чл.156 от ДОПК, след изчерпване на възможността за обжалване по административен ред, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за възлагане на ревизия, за спирането и възобновяването й, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен - чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.

При преценка относно съответствието на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Когато впоследствие във връзка със стопанска операция по изречение първо бъдат отчетени счетоводни приходи и разходи, последните не се признават за данъчни цели.

Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Съгласно чл. 16, ал.1 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

Тоест, за да се обоснове приложението на чл.15 от ЗКПО в контекста на основанието за преобразуване по чл.78 от ЗКПО, е необходимо да се извърши сравнение между контролираната сделка и съпоставими такива между несвързани лица, като за влияние върху размера на данъчния финансов резултат може да се приеме само хипотеза, при която, при равни други условия, т.е. при наличие на съпоставимост, условията при контролираната сделка се отличават от условията между несвързани лица. Само при установена съпоставимост може да се преценява дали разликата в цените оказва влияние на данъчния финансов резултат.

В конкретния случай органите по приходите са обосновали приложението на чл. 15 и чл. 16, ал.1 от ЗКПО, с обстоятелството, че дружеството е извършвало търговски сделки със свързани лица, която се отклонява от пазарните.

Съгласно разпоредбата на §1, т.14 от ДР на ЗКПО, „пазарна цена” е цената по смисъла на §1, т.8 от ДР на ДОПК, а именно сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани. Съгласно §1, т.10 от ДР на ДОПК, "методи за определяне на пазарните цени" са: а) методът на сравнимите неконтролирани цени между независими търговци; б) методът на пазарните цени, където обичайната пазарна цена е цената, използвана в процеса на продажба на стоки и услуги в непроменена форма на независим партньор, намалена с разходите на търговеца и с обичайната печалба; в) методът на увеличената стойност, при който обичайната пазарна цена се определя, като себестойността на продукцията се увеличи с обичайната печалба; г) методът на транзакционната нетна печалба; д) методът на разпределената печалба.

За целите на приложението на разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и с оглед необходимостта от установяване на условията на сделки между несвързани лица, обичайно приложим в конкретната хипотеза е методът на сравнимите неконтролирани цени.  Продажбата между свързани лица на активи по цени, различни от пазарните цени при обичайна сделка от същия вид между несвързани лица попада в хипотезите на чл. 15 и чл. 16 ал. 1 от ЗКПО и представлява отклонение от данъчно облагане по смисъла на същия закон.

Редът и начините за прилагането на методите за определяне на пазарните цени се определят с Наредба Н-9/14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Методът на сравнимите неконтролирани цени съпоставя цената за продукти и услуги по контролирана сделка с цената за продукти или услуги по съпоставима неконтролирана сделка, осъществена при съпоставими условия. Целта на метода е постигане на максимална съпоставимост между сделките на свързаните лица и сделките между несвързани лица. Прилага се, когато са налице: съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между свързаното лице и независими лица или съпоставими сделки с продукти или услуги, осъществявани между независими лица по арг. от чл. 19 от Наредбата.

От представеното писмено обяснение от жалбоподателят се установява, че купува най-евтините гъби от Полша, с ниско качество и същите до получаването в България претърпяват качествени изменения, поради което се реализират на ниски цени. Освен тези обстоятелства жалбоподателят сочи,  че в цената не се калкулират разходи за транспорт, наеми, заплати и др., както и, че е съобразена пазарната конюнктура за деня на стоково тържище „Варна – плод” АД, където се реализират гъбите.

От друга страна се установява, че от всички проверени в хода на ревизията лица в единадесет от тях, а именно „Голиат 69” ЕООД, „** 5” ЕООД, „**пет” ЕООД, „Мултифуд груп” ООД, „Трилекс” ЕООД, „Власт фуд” ООД, „Фрутс комерс” ООД, „Манитари” ЕООД, „Марш 1” ЕООД,  „** 53” ЕООД и „Ангела 14” ООД са дружества, в които имат участие представляващия дружеството жалбоподател К.П.Д. и/или нейните синове М.П.Д. и П.П.Д.. Част от проверените в хода на ревизионното производство дружествата са клиенти на жалбоподателя или са свързани помежду си по друг начин /управителката на „Сапфира 91” ЕООД е работила по трудов договор в „Ангела 14” ООД, единствени клиенти на „Милков инвест” са „Ангела 14” ООД и „**пет” ЕООД; дружествата придобиват гъби от полски фирми и ги разтоварват на един и същ адрес в гр. Варна- ул. „А.К.” № 1; част от дружествата получават счетоводно обслужване от едни и същи лица, декларирали са един и същ електронен адрес.

С оглед изложеното съдът приема, че горепосочените търговци са свързани помежду си, не са независими лица, извършващи сделки, аналогични на процесните.

Отделно от горното за ревизираните периоди на 2016г. жалбоподателят е извършил две продажби на гъби - на „Манитари” ЕООД и на „Фрутс комерс” ЕООД. Съдружници и управители във „Фрутс крмерс” ООД от 15.09.2016г. и към настоящия момент са К.Д. и синовете й, поради което дружеството жалбоподател и „Фрутс комерс” ЕООД са свързани лица. За ревизираните периоди на 2017г. жалбоподателят е осъществил продажби на „Мултифуд груп” ООД, в което съдружници и управители са също К.Д. и двамата й сина, т.е. отново страните по сделката са „свързани лица” по смисъла на ДОПК. Към датата на издаване на фактура през 2016 г. за продажбата от жалбоподателя към „Манитари” ЕООД собственикът на капитала е друго лице - М.Д.Й., след което собственик на капитала става К.Д.. Към датата на продажбата към „Голиат 69" ЕООД собственик на капитала е синът на К.Д. - М. Димитров, като двете физически лица са „свързани лица" по смисъла на ДОПК § 1 т.3 б. „а” от ДР на ДОПК, но дружествата, чиито представляващи са те, действително не попадат в нито една от хипотезите на § 1, т.3 от ДР на ДОПК, но предвид родствената връзка между представляващите жалбоподателя и клиента са налице условия да се уговарят условия по сделките, различни от обичайните.

Съгласно чл.116 ал.2 от ДОПК когато ревизираното лице извършва сделка със свързани лица, то е длъжно да докаже съответствието й с пазарната цена и причините за отклоняване от нея. В конкретния случай жалбоподателят не ангажира доказателства за съответствието с пазарните условия на сделките с посочените клиенти. Горното не се опровергава и от заключението на двете СОЕ приети по делото, тъй като след игнориране на сделките между подробно описаните дружества, свързани лица по смисъла на ДОПК, не са налице продажби, които да бъдат анализирани и да се определи пазарната цена.

В този смисъл, прилагайки метода на сравнимите неконтролирани цени, съдът намира, че сделките, извършвани от посочените дружества, не следва да бъдат приемани  като съпоставими неконтролирани сделки по смисъла на Наредба № Н-9/14.08.2006 г. По отношение на дружествата „Русев и Русев син” ЕООД и „Братя Къртеви” ООД извършващи търговия с гъби, които не търгуват на тържище „Варна – плод” АД и доколкото жалбоподателят изрично сочи, че съобразява цените за деня на това стоково тържище, техните сделки също не могат да служат като съпоставими такива. Правилен е извода на органа по приходите, че за „Русев и Русев син” ЕООД при данни, че доставя количества на големи вериги за продажба на хранителни стоки, гарантиращи изкупуването на големи количества стока, това обуславя по-ниски продажни цени.

Според чл.64 и чл.65 от Наредбата, при прилагане на методите за определяне на пазарните цени, органът по приходите може да събира и анализира допълнителна информация, различна от предоставената от задълженото лице, като статистическа, борсова, митническа и всякаква друга необходима информация за анализиране на сделките между свързани лица и сделки, чрез които се постига отклонение от данъчно облагане, като за целите на определяне на пазарните цени по смисъла на тази наредба, при необходимост могат да се ползват и оценки на лицензирани оценители и заключения на вещи лица.

Предвид горното и при липсата на съпоставими независими сделки са приобщени като доказателство писмени документи от  ДКСБТ /л.88 86/ и от САПИ ЕООД /л.80 и л.577/. След извършен анализ, настоящият състав на съда намира, че в хода на ревизионното производство, правилно е отчетено от решаващия орган, че посочените от САПИ ЕООД цени доколкото се отнасят за Варненска област, а не за стоково тържище „Варна – плод” АД, с цените на което се съобразява жалбоподателят, не следва да се вземат предвид в конкретния случай. В отговора на ДКСБТ са посочени продажни цени на едро на култивирани гъби, търгувани на стоково тържище „Варна – плод” АД за ревизираните данъчни периоди и с оглед разпоредбата на чл.116, ал.5 и ал.7 от ДОПК, при определяне на пазарните цени на гъбите следва да се приемат посочените цени от ДКСБТ, тъй като са в най-голяма степен съпоставими с цените на гъбите, търгувани от жалбоподателя. Действително, данните са от надежден и конкретно посочен източник - Държавна комисия по стоковите борси и тържищата; полученият отговор е официален, надлежно индивидуализиран писмен документ, данните са за географска зона и пазарни условия, идентични с тези, при които търгува жалбоподателя. Посочените цени са цени на едро, т.е. съобразена е и функцията на доставчика в търговския оборот. Съгласно разпоредбата на § 1, т.14 ДР ЗКПО, „пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т.8 ДР ДОПК, а именно сумата без данъка върху добавената стойност и акцизите, която би била платена при същите условия за идентична или сходна стока или услуга по сделка между лица, които не са свързани

При изчисляване на посочените от ДКСБТ средни цени, без ДДС, тъй като в разпоредбата на § 1, т.14 ДР ЗКПО „пазарна цена” е цената по смисъла на § 1, т.8 ДР ДОПК, а именно сумата без ДДС и акцизите, са във възможно най-висока степен съпоставими с пазарните цени, по които следва да се определи размера на данъчната основа, подлежаща на облагане с корпоративен данък за жалбоподателя.

Доказателства, които да подложат на съмнение така констатираните факти и обстоятелства, не са ангажирани от страна на жалбоподателя. Дори заключенията на двете СОЕ не опровергават установените от органите по приходите обстоятелства.

Предвид изложеното, съдът намира, че правилно са установени задължения за КД за довнасяне в размер на 4 745,64 лв. и лихви 718,49 лв. за 2016г. при правилно определени стойности за продажба  ед.цена без ДДС по фактура за продажба №1 от 07.09.2016г. за 14 466,50 кг. ед.цена без ДДС 2,83 лв., с приход от 40 940,20 лв.; №2 фактура за продажба от 14.12.2016г. за 13 528 кг. ед.цена 3.02 лв. с приход от 40 854,56 лв. или при общ приход от 81 794,76 лв. при деклариран приход с ГДД-34 327,72 лв. разлика в размер на 47 467,04 лв. ДФР-62 285,33 лв. /приход и 81 794,76 лв. – Разходи по ГДД 19 509,43 лв./ Дължим корпоративен данък -6 228, 53 лв. Внесен КД-1482,89 лв.

Правилно са установени задължения за 2017г. м.11/2017г. при 13 212 кг. с единична цена без ДДС 2,92лв. и приход в размер на 38 579,04 лв. и м.12/2017г. продадени 13 604 кг. и ед.цена без ДДС – 3 лв. приход в размер на 40 812 лв. или общо приход в размер на 79 391,04 лв. деклариран приход в ГДД 21 671,64 лв. и разлика в размер на 57 719,40 лв. ДФР-60 180,89лв./Приход 79 391,04 лв.-Разход по ГДД 19 210,15 лв/ Дължим корпоративен данък в размер на 6 018,09 лв., Внесен КД -246,15 лв. КД за довнасяне 5 771,94 лв. и лихви 288,62 лв.

В случая констатациите на органите по приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че РА е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 875,74 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Максилари” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.„Ч.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя К.П.Д. против Ревизионен акт № Р-03000318000425-091-001/27.09.18г. на органи по приходите при ТД на НАП-Варна, изменен с Решение №342/14.12.18г. на Директора на дирекция „ОДОП”-Варна, с който на дружеството за данъчни периоди 2016г. и 2017г., са установени допълнителни задължения за корпоративен данък по ЗКПО общо в размер на 10 517.58 лева главница и 1007.11 лева лихви.

 ОСЪЖДА „Максилари” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Варна, кв.„Ч.”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от управителя К.П.Д. да заплати в полза на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ на НАП сумата в размер на 875,74 лева /осемстотин седемдесет и пет лева, седемдесет и четири стотинки/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

 

СЪДИЯ: