Р
Е Ш Е Н И Е
гр.С., 04.04.2014
г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски
градски съд, Административно
отделение, ІІІ-Б състав
в
публичното заседание на четвърти март
през
две хиляди и четиринадесета година в следния състав:
|
Председател: |
ТЕМЕНУЖКА
СИМЕОНОВА |
|
Членове: |
АНЕЛИЯ
МАРКОВА |
|
|
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ |
|
Секретар |
Н.С. |
|
|
|
сложи
за разглеждане докладваното от съдия МАРКОВА в.гр.д.№ 157 по описа за 2013 г. и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 и
следв.ГПК, отм.
С решение от 01. 03. 2010г. по гр.
дело № 3866 от 1992г., СРС, 53 състав осъжда М.К. „Я.” да предаде
на основание чл. 108 от ЗС на Д.П.Р. И Р.Д.Р. владението съответно на първия на
1/9 ид. част и на втория на 3/9ид. части от дюкянско помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено
помещение, както и с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № **, на партерния етаж, със
застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и съседи: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи
на избеното помещение: Ц.Т., общ коридор и Н.А., понастоящем дюкянското
помещение съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С., бул. „В. Л.” № **, която част е заштрихована
в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. 654 от делото/ и е между точките 1,2,3,4,5
и 6; осъжда М.К. „Я.” да заплати на ищците Д. и Р. Р.и съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./; осъжда ищците Д. и Р. Р.и
да заплатят на М.К. „Я.” съдебно – деловодни разноски, на основание чл. 64, ал.
2 от ГПК /отм./ и отхвърля като
неоснователен предявения от С.НА Т.Д. В Б. срещу М.К. „Я.” иск с правно
основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на гореописаното дюкянско помещение.
За да стори това, СРС е приел, че стопанско
предприятие „Тракийско творчество” е било стопанско предприятие към Съюза на
тракийските културно-просветни Д. като се е позовал ва извлечението от
регистъра на СГС на л.130 по делото. Приел е, че не било спорно, че след
покупката на имота стопанско предприятие „Тракийско творчество” било владяло
имота поне до
Ищецът - С.НА Т.Д. В Б. твърди в
исковата си молба, че е собственик на процесния магазин на основание договор за
продажба, оформен в нотариален акт №***, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Софийски
нотариус и че имотът се владее без основание от ответника М.К. „Я.”, а преди
това от неговия праводател /първоначален ответник/ ДФ „Б.К.И.” /ДФ „БКИ”/, като
моли съда да осъди ответника да му предаде владението на основание чл. 108 от
ЗС.
Във
въззивната жалба се излагат доводи че активната материалноправна легитимация на
ищеца по иска е установена с доказателствата в процеса, от които се доказва
придобиването на магазина съгласно договор за продажба, оформен в нотариален
акт № 144, том 26, дело № 4868 от 1968г. на Първи Нотариус при СНС от продавач
– собственик, легитимиращ се като такъв с постановление за възлагане на
недвижим имот от 24. 10. 1966г. на СИ при СНС, влязло в сила.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в
атакуваната част и вместо него да постанови ново решение, с
което да уважи предявения иск. Претендира съдебно – деловодни разноски, на
основание чл. 64, ал. 1 от ГПК /отм./.
За
първи път във въззивното производство, с т. н. „допълнителна въззивна жалба”, С.НА
Т. Д. В Б. въвежда ново, евентуално, основание за претендираното право на
собственост – петгодишна придобивна давност, започнала да тече от м. 10.
1966г., което настоящият състав намира за недопустимо да обсъжда, доколкото
ищецът не е направил изменение на иска си
на основание чл. 116, ал. 1 от ГПК/отм./, но дори да се приеме за
направено такова изявление, то е недопустимо пред втората съдебна инстанция
съгласно нормата на чл. 116, ал. 1 от ГПК /отм./ и т. 9 от ТР № 1/2000г. от 04.
01. 2001г. на ОСГК на ВКС, тъй като касае изменение на основанието на иска.
Ответникът оспорва изцяло претенцията
на ищеца, твърдейки, че същия няма активна материално-правна легитимация
и че процесният магазин не съществува реално още отпреди 1989г. до момента,
както и че не е идентичен с владения от него и възложен му с постановление от 22. 04. 2005г. по т. дело № 16 от 1995г. на СГС,
ТК, 6-2 състав недвижим имот.
Първоначалният ответник - ДФ „БКИ” е предявил евентуално възражение за изтекла в негова полза придобивна давност,
което се поддържа от настоящия ответник М.К.
„Я.” /МК „Я.”/, който предявява и на
собствено основание евентуално възражение за петгодишна придобивна давност,
започнала да тече от 03. 05.
Въззиваемият
– ответник пред СРС - М.К. „Я.” оспорва
като неоснователна въззивната жалба на С.НА Т.Д. В Б.. Иска първоинстанционното
решение в тази част да бъде оставено в сила. Претендира разноски.
С
решение от 23.12.2011 г., постановено от СГС, ІV-В въззивен състав по в.гр.д.№
10957 по описа за
С определение № 793 от 4.10.2012 г. по касационна жалба на СТДБ е
допуснато касационно обжалване на решение от 23.12.2011 г. по гр. д. №
10957/2010 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е оставено
в сила решение от 1.03.2010 г. по гр. д. № 3866/1992 г. на Софийски районен съд
в частта му, с която е отхвърлен искът, предявен от касатора против М.К. "Я."
по чл. 108 ЗС за дюкянско помещение с принадлежащата към него тоалетна и избено
помещение, както и с припадащите към него идеални части от общите части на
сградата, находяща се в гр.С.,
бул.”В.Л.” 93 а, бивш адрес: бул.”Т.” № **`, което помещение е очертано между т. 1, 2, 3, 4, 5, 6 и защриховано по
скицата на в. л. Ц. на л. 654 от делото на СРС.
В същото определение е
прието, че иска по чл. 108 ЗС,
предявен от Д.П.Р. и Р.Д.Р. против същия ответник за същия имот е отхвърлен
с влязлата в сила част от решението.
Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК
по въпроса: СТДБ, като сдружение с идеална цел изгубило ли е правото си на
собственост върху купения от него магазин, има ли преминаване на дейността на
СП "Тракийско творчество" към предприятията "Местна промишленост и битови услуги", налице ли е фактическо отнемане на магазина от обществена
организация, щом той е отдаван под наем с решение на комисията по чл. 30 от ЗНО
и приложим ли е чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ в този случай.
Относно фактическата обстановка по делото ВКС на РБ
приема следното:
По делото е установено следното: С нот акт № 147/4.12.1947 г. Д.Р. Й. купува дюкянско
помещение от
При това положение
настоящата инстанция приема, че още при първоначалното разглеждане на делото е
бил изяснен въпроса за отношенията между Съюза и СП „Тракийско творчество”;
последното е било поделение на Съюза за осъществяване на стопанска дейност.
Съгласно решение № 21 – 26 от 15. 04.
1970г. на МС, Съюз на тракийските културно – просветни Д. в Б. следва да
предаде безвъзмездно на
предприятията от местната промишленост при народните съвети активите и пасивите
на СП „Тракийско творчество” по баланса към 31. 12.
За да отмени решението
по първото въззивно обжалване, ВКС на РБ е констатирал, че решението
на МС не е приложено към делото, а липсват и
доказателства процесният магазин да е ползван от "Местна промишленост и битови услуги. Видно от у-ние № ДИ-5003/2.09.1992 г. /л. 379 от делото на СРС/ магазинът не е актуван за държавен. Имуществото на Съюзите на
македонските и тракийските културно-просветни Д., посочени като бивши, но без
да са заличени по партидата за регистрация/ преминава към ОФ въз основа на
решение на Бюрото на НС от 16.10.1977 г. Приложение
№ 4 към това решение, в което би следвало да е изброено това имущество, също не е приложено по делото, поР. което
не може да се направи извод дали процесния магазин е част от него. С решение от
21.06.1990
г. имуществените отношения между Съюза и ОФ са
уредени. Процесният магазин междувременно е бил обединен със съседни магазини в
общ обект. С решение от 20.03.1985 г. на комисията по чл. 30 от ЗНО СП "Обществено хранене" е настанено в магазинните помещения, находящи се на ул.”Т.” № 2, заемани от сладкарница "Я.", "Студентска среща" и ПУ "П. Р.", а
с решение от 3.07.1985 г. СП "Обществено хранене" е настанено и в помещението на същия адрес, заемано от "Спортния тотализатор". Със Заповед № РД-47-10/21.05.1988 г. на СНС, издадена на
основание чл. 94 от НДИ е отнето оперативното управление от ОП "Обществено хранене" и е предоставено на Асоциация "Индустрия за човека", към която е било ТП „Вихрен”, впоследствие Б.К.И. /БКИ/. В хода на производството последната е
обявена в несъстоятелност и е заличена от ТР, а имуществото
й е продадено, като процесният магазин, като част от цяло по-голямо помещение е
възложено след търг на новопривлечения ответникът М.К. "Я.", възложено
й с Постановление от 22.06.2005 г. на СГС по т. д. № 16/1995 г. Това е станало след налагане на възбраната по процесното дело, която е вписана на 24.01.2002 г.
За да постанови решението, допуснато от ВКС на
РБ до касационно обжалване, въззивният съд при първоначалното
разглеждане на делото, е приел, че не може да
се направи категоричен извод, че след ликвидиране дейността на СП "Тракийско творчество" процесният магазин е прехвърлен безвъзмездно към предприятията
"Местна промишленост и битови
услуги”, или е преминал след
преустановяване дейността на сдружението с нестопанска цел Съюз на македонските
и тракийските културно просветни Д. към ОФ. Затова при възстановяване дейността
на тези съюзи през
По правния въпрос, по който е допуснато касационно обжалване ВКС на РБ приема
следното:
Ищецът /СТДБ/ е сдружение с
нестопанска цел, т. е. обществена организация. Като такава, тя е могла да
притежава предприятие, съгласно чл. 27, във вр. с чл. 22 ЗС. Когато въз основа
на подзаконови нормативни актове дейността на такова предприятие и имуществото
му преминава към държавно предприятие, например СД „Местна промишленост
и битови услуги”, законодателят не е предвидил
аналогичен текст като § 1 от ЗК от 1991 г. за реституиране на това имущество.
Въпросът е може ли то да се реституира на основание чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ.
Нормата предвижда реституция на имотите, отнети от държавата, общините и
народните съвети без законово основание, или не по установения ред.
Собствеността се възстановява на всички ЮЛ. Примерно са изброени и такива с
нестопанска цел - религиозни общности - църкви, манастири, джамии синагоги и
организации с идеална цел, каквито са читалищата и училища. Когато те не
съществуват, собствеността се възстановява на съдружниците. Затова съдът
приема, че чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ се отнася и за имущество, отнето от
обществени организации при наличие на останалите предпоставки за реституция към
момента на влизане в сила на този текст - 22.11.1997 г. Аргумент в подкрепа
на този извод е нормата на чл. 2, ал. 4 ЗДС в редакцията й след ЗИДЗДС /ДВ, бр.
124 от 27.10.1997 г. и на чл. 2, ал. 3 от ЗОбС в първоначалната му редакция,
според които не са държавна, респективно общинска собственост имуществата на
обществените организации и сдруженията с идеална цел. Тези норми нямат
реституционен характер, но те изясняват по негативен начин обектите държавна и
общинска собственост. От тълкуването на трите текста се налага изводът, че
ако са налице предпоставките за реституция на отнет от държавата, общината, или
народния съвет имот от ЮЛ с нестопанска цел - обществена организация, или
сдружение с идеална цел, собствеността върху него се възстановява на това ЮЛ,
или на правоприемника му, а не става държавна, или общинска собственост.
Подзаконовите нормативни актове, въз основа на които е постановено
преминаване на дейността на предприятията на обществените организации към
държавно предприятие не са имали изрично вещно отчуждително действие по
отношение имуществото на тези организации. Въз основа на тях обаче фактически е
иззето това имущество. Когато преминаването
на собствеността е станало извън някои от способите за придобиване на имущество
от държавата по чл. 77 ЗС следва да се приеме, че е налице фактическо отнемане на
имущество не по установения от закона ред, т. е. че е налице тази
предпоставка от чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ. От значение за преценката дали е настъпил реституционния ефект е
дали имуществото е иззето възмездно, или безвъзмездно, тъй като този текст
се прилага във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗВСОНИ - за иззетото имущество,
собственикът да не е бил обезщетен. Останалите предпоставки са имотът да
съществува във вида, в който е отнет и към 22.07.1997 г. да е бил в
държавата, общината, или еднолично търговско дружество с държавно имущество /ТР
№ 6/2006 г. на ОСГТК/.
Настоящето производство
е образувано в изпълнение на решение № 480 от 11.12.2012 г., постановено по
гр.д.№ 536 по описа за
Указано е,че при новото
разглеждане следва да се изяснят обстоятелствата:
„дали процесният магазин, собственост на СП "Тракийско творчество" е бил отнет от държавата, или общинският народен съвет, за да
бъде предаден на
СДМПБУ. Индиция в тази насока е докладна записка на
директора на СП "Тракийско
творчество" от 18.09.1970 г., но той не е достатъчен. Не е
ясно дали само дейността е преминала, или и имуществото, включително и
магазинът, или той е предаден на Отечественият
фронт по споразумение с него. В последния случай следва да се вземе предвид
уреждането на имуществените отношения с НС на ОС през 1991 г. Страните следва
да проверят в Държавен архив документацията по доклад № 21-26-70 г. Не е
изяснено дали отнемането /ако е било в полза на държавно предприятие/ е
възмездно, или безвъзмездно, защото, ако е платена стойността на отнетото
имущество, това е пречка за реституция съгл. чл. 4 от ЗВСОНИ. Вътрешните
преустройства, изразяващи се в преместване на ограждащите стени, когато те
могат да бъдат възстановени по същия начин не сочат на това, че имота не
съществува във вида, в който е отнет. /В този смисъл виж Р. № 382/31.10.2011 г. по гр. д.
№ 841/2010 г. I гр. о./. От данните по делото е ясно, че имотът е продаден на
публичен търг в производство по несъстоятелност като принадлежащ на БКИ АД. Не е ясно дали към 22.11.1997 г. това дружество е било еднолично ЕАД
с държавно имущество, с оглед нормата на чл. 2, ал. 3 ЗВСОНИ. Наложената
възбрана прави непротивопоставимо прехвърлянето на имота на ответника само ако
е наложена по искане на ищеца и е вписана преди конституиране на ответника и
ако преди нея не е била наложена обща възбрана при откриване на производството
по несъстоятелност”.
Следователно предмет
на разглеждане в настоящето производство е подадената от С.НА Т.Д. В Б. въззивна
жалба срещу първоинстанционното решение в частта му, в която е отхвърлен
предявеният от него срещу М.К. „Я.” ревандикационен иск.
Ревандикационният
иск с правно основание чл. 108 от ЗС е вещен, собственически иск, предоставен
на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание
несобственик.
За да се уважи ревандикационният иск, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/
ответникът да я владее, респ.държи и 3/ липса на правно основание за
упражняване на фактическа власт върху вещта от страна на ответника.
В тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на посоченото
в исковата молба основание и че ответникът я владее или държи без правно
основание.
Съгласно чл. 99 от ЗС правото на
собственост не се изгубва, освен ако друг по придобие чрез някои от способите,
посочени в чл. 77 от ЗС.
В
определение № 793 от 04.10.2012 г. по гр.д.№ 536 по описа за 2012 г. ВКС на РБ,
І ГО, с което е допуснато касационно обжалване, е посочено, че в случая„на доказване подлежи
положителния факт на последващо придобиване, а не отрицателния факт, че с имота
няма разпореждания. При приложението на нормата на чл. 2, ал. 2 от ЗВСОНИ, а и изобщо на
реституционните закони, този, който
твърди реституция следва да докаже способа на отнемане на имота - отчуждаване,
фактическо отнемане и т.н.”.
Следователно ищецът следва да докаже
отнемането на имота, а ответника – придобиването му.
В коментираното определение № 793 от
04.10.2012 г. ВКС на РБ приема, че въпросът "към 1977 г. актът за предаване на
недвижим имот от една обществена организация на друга представлява ли акт на
разпореждане, или поражда само облигационни отношения по чл. 27 от ЗНО" е относим към спора. Това било така, защото с Р № 108 от 04.02.1976 г. по гр.-д. № 740/1976 г.ІІІ гр. о. и Р № 726/30.09.1975 г. по гр. д. № 529/1975 г.ІІІ гр. о. се
приема, че при действието на ЗНО
магазинните помещения подлежат на задължително разпределение чрез
административен акт на комисията по чл. 30 от този закон. Не е имало възможност
за директно договаряне по чл. 228 и сл. от ЗЗД.
Тези решения обаче не противоречат на изводите на съда. Спорът не е за това дали са предоставяни за възмездно ползване от
Общинския съвет помещенията, от които е оформен сега целия офис, а дали ищеца е
изгубил правото си на собственост върху магазина, има ли преминаване на
дейността на СП “Тракийско творчество" към предприятията „Местна промишленост и битови услуги", налице ли е налице фактическо
отнемане на магазина от обществена организация, щом като е отдаван под наем с решение на комисията по чл.
30 от ЗНО и приложим ли е чл. 2, ал. 2
от ЗВСОНИ в този случай.
Затова и ВКС е приел, че това е петия въпрос, по който следва да се допусне касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Въпросът
еднакъв ли е бил редът за прехвърляне на недвижими имоти от и на обществени
организации с този на имотите - държавна собственост до 1991 г. не следвало да
се допуска касационно обжалване, тъй като този въпрос не е пряко относим към
предмета на спора. ВКС
на РБ е приел, че по делото не е налице
прехвърляне правото на собственост от една обществена организация на друга. С Р № 729/25.05.1994 г. по гр. д. № 1294/1993
г. ІV гр. о.е прието, че за продажба на недвижим имот от физическо
лице на обществена организация е задължителна нотариалната форма, а облекчената
писмена форма е приложима когато една от страните на прехвърлянето е Държавата,
но това решение е неприложимо за случая, тъй като по делото няма такова
прехвърляне.
От събраните при настоящето въззивно
разглеждане доказателства се установява следното:
Съгласно молба-изложение на СТКПДБ
/с.29-32 по настоящето дело/ СП
„Тракийско творчество е било учредено на 07.08.1967 г. с цел да подсигурява
материални средства за издръжка на Съюза и неговите Д..
На 07.01.1970 г. Комитетът за
стопанска координация решава стопанската дейност на организациите с идеална цел
да се прехвърли към промкомбинатите и ТПК. Възложено е на стопанска дирекция
„Местна промишленост” при СГНС да поеме предприятието „Тракийско творчество” с
неговите имущества и средства – това се установява от писмото до МС /л.33 от
настоящето дело/.
Видно от съдържащото се на л.14 /по
новото въззивно разглеждане/ писмо от 26.03.1970 г. централното ръководство на
Съюза на тракийските културно-просветни Д. в Б.” е изразило съгласие дейността
на СП „Тракийско тврочество” към Съюза да премине към местна промишленост по
места от 01.01.1970 г. като приемането на активите и пасивите да се извърши по
баланса към 31.12.1970 г., а резултатите от дейността-печалба-загуба за 1967,
1968 и
В изпълнение указанията на ВКС на РБ
по делото е събрана, намиращата се в Държавен архив преписка по доклад № 21-26 от 15.04.1970 г. /представена с молбата
на въззивника от 16.04.1913 г., л. 15 и следв. от настоящето въззивно
производство/.
С протокол № 3 от 09.02.1970 г.,
статия 12, СГНС е приел решение в изпълнение на протокола на Комитета за
стопанска координация, да приеме от 09.02.1970 г. СП „Тракийско творчество”
/л.300/. Към този протокол е приложена докладна записка от генералния директор
на СД „Местна промишленост” – СГНС с дата от
09.02.1970 г.
От писмото на МС № 21-26 от
15.04.1970 г. се установява, че организациите с идеална цел, чиято стопанска
дейност се прехвърля към промкомбинатите и ТПК съгласно решение на комитета за
стопанска координация, взето с протокол № 1 от 07.01.1970 г., следва да предадат безвъзмездно на
предприятията от местната промишленост при народните съвети активите и пасивите
по баланса към 31.12.1969 г. за тази дейност, освен ако по взаимно съгласие
прехвърлянето не е извършено по друг начин. Видно от справката към това писмо
/л.20 по настоящето дело/ предложени са следните забележки към доклада, изготвен от Д.Б. и арх.Г.С.: в балансите да не
се включват недвижимите имоти, собственост на организациите с идеална цел,
които са използувани за стопанската им дейност, както и използуваните
помещения от предприятията на организациите с идеална цел срещу наем да се предоставят
за използуване при същите условия от приемащите предприятия и организации.
Този доклад се намира на л.21 от
в.гр.д.№ 157/2013 г. С него е предложено преминаването на предприятията,
създадени към организациите с идеална цел да стане по баланса към 31.12.1969 г. същите считано от 01.01.1970 г. да преминат
към окръжните народни съвети и СГНС в системата на местната промишленост безвъзмездно.
В молбата-изложение от 17.02.1970
г./л.29/ Съюза възразява относно
помещенията на ул.”С.К.” № * и
на бул.”Т.” № * като сочи, че
същите са били предоставени за ползуване на СП „Тракийско творчество”, но не
следвало да бъдат третирани като имущество предмет на ликвидацията на СП
„Тракийско творчество” като се сочи, че същите са необходими за осъществяване
дейността на Съюза като културно-просветна организация. В този смисъл е и
възражението от 24.03.1970 г./л.33/.
С писмо от 18.03.1970 г. е наредено
приемането и предаването на стопанските предприятия и дейности, които се
прехвърлят в системата на местната промишленост да се приключи в срок до
31.03.1970 г./л.156/.
Съгласно докладна записка на Н.Н.А. –
гл.директор на Главна дирекция на СП „Тракийско творчество” /л.172/,
предприятието е със собствена стопанска сметка, самостоятелен баланс и с
клонове в страната. Съставен е общ приключителен баланс към 31.12.1969 г.,
който също е приложен по делото/л.176/. Видно от тази докладна записка освен
посочената там сума от печалбата за
Видно от писмото от 12.03.1970 г.
/л.178/ договорено е предаване на дейността на СП „Тракийско творчество” на
„Местна промишленост” при СГНС. Със същото двете страни се съгласяват
приемането и предаването на дейността на СП „Тракийско творчество”- клон С., да
се извърши с приемо-предавателен протокол на активите и пасивите към 31.03.1970
г. Централното ръководство на Съюза чрез главна дирекция на СП „Тракийско
творчество” декларира, че е назначило 8 инвентаризационни комисии, които да
проверят и да приведат в известност имуществото и резултатите на клона на СП
„Тракийско творчество” в С.. Това се установява от писмото на Съюза до
Изпълкома на СГНС- управление „Местна промишленост” л.178 от настоящето дело.
Видно от преписа от протокол № 40 от
01.02.1977 г. е взето решение Съюза на македонските културно-просветни Д. и С.НА
Т. културно-просветни Д. постепенно да преустановят своята дейност, поради
изчерпване на основните си задачи, а тяхната дейност занапред да се осъществява
от ОФ и Славянския комитет. Имуществото на съюзите да премине съответно към
държавата и към ОФ /виж л.247/.
С решение № Б-20 от заседание на Бюрото на
НС на ОФ от 06.10.1977 г. се взема решение за приемане на дейността и
имуществата на бившите съюзи и македонските и тракийските културно-просветни Д.
и Д.та им в страната и преминаването им към ОФ, виж л.169 по делото пред СРС. Съгласно
това решение домът на ОФ „В.П.” следва да се обособи на отделен баланс, бюджет
и щат като мероприятие към НС на ОФ. Взето е решение на Дома да се предадат
недвижимите имоти /сгради/ и стопански инвентар на бившия Съюз на тракийските
културно-просветни Д.. В докладната записка на л.222 и следв. от настоящето, се цитира решение Б-10 от
18.04.1977 г. в същия смисъл. Видно от
тази докладна записка от ОФ следва да се приемат и всички кафе-сладкарници на
тракийските и македонските културно-просветни Д., заедно с обслужващия ги
персонал, като ОК на ОФ следва да направят преценка които от тях са подходящи и
трябва да се запазят като клубове на ОФ с бюфети и как за в бъдеще да се
стопанисват. Обърнато е внимание, че не могат да се предоставят на други
организации и учреждения приетото имущество без разрешение на Бюрото на НС и че
получените средства при приемането могат да се изразходват само за финансиране
дейността на бившите македонски и тракийски културно-просветни Д., която
преминава в ОФ. Същевременно е констатирано, че преминаването на дейността и
имуществото е протекло нормално/л.224 по делото/. А приемането е осъществено в
изпълнение на заповед № 214 от 30.06.1977 г. В докладната записка са цитирани и
имуществата, които са приети. Като под т.1 е посочено недвижими имоти – сгради,
описани подробно в справка приложение № 2 /виж л.225 по делото/. Наличните
средства на бившия съюз на македонските културно-просветни Д. са предоставени
на „Дом на ОФ В.П.”/л.226 по делото/. Видно от л.227 по делото процесната
сладкарница /предназначението й преди преустройството, извършено от праводателя
на БКИ- ТП „Вихрен”, виж документацията на л.270-л.276 и тези с молбата на
л.277 и следв./ не фигурира под т.5 „Кафе-сладкарници”, но същата е посочена в
приложение № 2, т.9, б.”е”, виж л.245 по делото.
Горните доказателства въззивната
инстанция приема, че следва да бъдат ценени, тъй като същите изхождат от
„Държавен архив”/”ДА”/, респ. носят надлежна заверка на издалото преписите
учреждение; събрани са в изпълнение указанията на ВКС на РБ.
При безспорно установен факт, че
поисканите с молбата по чл.152 ГПК, отм. доказателства не се намират и ищеца,
то съдът приема, че не следва да бъде прилагана санкцията по чл.128, ал.2 ГПК,
отм. Още повече, че намиращите се в „ДА” документи бяха представени, вкл. и от
ищеца, както беше вече посочено по-горе с надлежна заверка.
С решение № Б-7/19.02.1990 г. от
заседание на Бюрото на НС на ОФ, във връзка с възстановяване дейността на
Съюзите, Бюрото на НС на ОФ дава
съгласие за възстановяване на имуществата им, зачислени на техните клубове,
братства и фондации в С. и страната, както и всички имущества на Дома”В.П.”-С.,
преминали заедно с дейността им за стопанисване и ръководство към НС на ОФ и
поделенията му през м.02.1977 г.- л.168 по делото пред СРС. На 21.07.1990 г.
Координационното бюро на НС на ОФ и Председателството на Съюза вземат съвместно
решение НС на ОФ да осигурява за развитието на тракийските културно-просветни Д.
сумата от 300 000 лв., които ще бъдат преведени в срок от десет дни,
считано от 23.06.1990 г. С изпълнението на горното се ликвидират всички парични
и имуществени взаимоотношения между ОФ и Съюза до датата на този протокол-това
е видно от протокол от 21.07.1990 г. на л.167 по делото пред СРС.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи, че: през
периода 01.01.1990 г.- 30.06.1990 г. Съюза е възстановил сумата от 8 097
лв. от печалбата на база на финансова ревизия през
Установява се, че преустройството в
магазин е извършено от праводателя на БКИ- ТП „Вихрен”, виж документацията на
л.270-л.276 и тези с молбата на л.277 и следв./ Проектът за фирмен магазин е
одобрен с протокол № 4, ет.3 от 17.11.1988 г./л.284 по делото/. Видно от
писмото от 25.12.1986 г. създадения кожухарски комбинат „Вихрен” е поискал да
му бъдат предоставени помещенията на бул.”Т.” 2- сладкарница „Студентска
среща”, тото-пункта, часовникарското ателие заедно с трите апартамента за
фирмен магазин. В този смисъл е и писмото на Асоциация „Индустрия за човека” от
01.04.1987 г./л.288/. На л.295 в програмата за преструктуриране на магазинните
помещения под т.41 е посочен обекта на бул.”Т.” № 2 а, вкл. обект на
„Обществено хранене”, тото-пункт, ателие за услуги.
При това положение съдът приема, че е
налице фактическо отнемане на процесния недвижими имот, което е осъществено
през
При това фактическо отнемане няма
плащане от СДМПБУ на Съюза, нито от ТП
„Вихрен” на Съюза. На л.35 от делото пред СРС се съдържа платежен документ за
сторено плащане от страна на ТП „Вихрен” на „Обществено хранене”.
В
ДВ бр.55 от 1997 г. е обнародвано
решението на СГС по т.д.№ 16/1995 г. за обявяване на неплатежоспособност на БКИ
с начална дата 03.12.1996 г. и е
открито производство по несъстоятелност /л.56 по в.гр.д.157/13 и л.289 пред
СРС//.
С представеното по делото /на л.34/ решение от 17.10.2001 г.,
постановено от СГС, ТК, V—2 с-в по гр.д.№ 16 по описа за 1995 г., е обявено в
несъстоятелност БКИ ЕАД, както и е
постановен общ запор и възбрана върху имуществата на длъжника; наредено е
започване осребряване на имуществото и неговото разпределение от страна на
длъжника. С решение от 19.06.2002 г. по гр.д.№ 580 от 2002 г. САС, ТО, 6-ти
състав е оставил в сила решението на СГС. От мотивите на тези две съдебни
решения се установява, че принципал на обявеното в несъстоятелност дружество е
държавата. Това се потвърждава и от писмото от 13.05.2013 г./л.53/ от МИЕТ. Видно от съдържащата се на л.154
/пред СРС/ заповед № РД-17-83/28.06.1991 г. на основание Указ № 56 се образуват
фирми с държавно имущество- с т.2 се преобразува завод „БКИ” в АД, съгласно
приложение № 4. Със същата заповед се прекратява БКИ, обр. със заповед от
04.05.1990 г. на министъра на икономиката и планирането, считано от 30.07.1991
г. като правоприемството се осъществява по баланса към 31.03.1991 г.
В производството по несъстоятелност е прието, че недвижимия имот е част
от активите на обявеното в несъстоятелност дружество.
Постановлението от 22.04.2005 г. за възлагане на имота в полза на
ответника е в сила от 03.05.2005 г. и е вписано на 05.05.2005 г.
БКИ е заличена от ТР, което е обн.в ДВ, бр.95 от 29.11.2005 г.
Иска срещу К „Я.” е предявен от Съюза на 01.02.2008 г., а определението
за конституиране е от 23.01.2009 г. /л.607 по делото пред СРС/.
Обезпечителната
заповед по настоящето дело е издадена на 05.11.2001 г. и същата е вписана на
24.01.2002 г./л.55/
Регламентираното в глава ХІ от Закона за
собствеността вписване на определена категория актове по принцип има
оповестително действие, освен ако самия закон не му придава и защитно или
конститутивно действие. Без правно значение би било вписването на акт, за който
закона не предвижда изискване на вписване. Според чл.
112, б. "а" от ЗС във връзка с чл.
4, б. "а" от Правилника за вписванията в редакцията им
след измененията, извършени с ПЗР на Закона за
кадастъра и имотния регистър /в сила от 1.01.2001 г./ на вписване
подлежат актовете, с които се признават вещни права, включително констативните
нотариални актове, а по силата на чл. 114, б.
"в" от ЗС във връзка с чл. 11,
б. "в" от ПВ се вписват съответно и исковите молби, които
целят заместване на акт за признаване на вещни права. В тази хипотеза е
предвидено оповестително-защитно действие на вписването, като придобитите от
трети лица вещни права след вписването не могат да се противопоставят на ищеца.
Трети лица по смисъла на посочената разпоредба са обаче само тези, които
извличат правата си от същия праводател.
С решение № 1229 от 09.03.2009 г. по гр. д. № 5349 от
2007 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че вписването има защитно действие само в
изрично предвидените в закона случаи и че предвиденото в чл. 113 от ЗС действие на вписването спрямо
третите лица влиза в сила само при конкуренция на приобретатели, които черпят
правата си от един и същ праводател за същия недвижим имот. Вписването на
посочените в ЗС и в Правилника за
вписване охранителни и административни актове, искови молби и съдебни решения
по принцип има само оповестително действие - дава възможност на третите лица да
узнаят за извършеното разпореждане с недвижимия имот и да се информират за
собствеността върху него. Вписаните актове имат защитно действие /действие, при
което придобитото въз основа на вписаният акт вещно право може да се
противопостави на всички други придобити преди вписването на този акт вещни
права върху същия имот/ само в изрично посочените от закона случаи /например чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, чл.
33, ал. 3 от ЗЗД, чл. 88, ал. 2 от ЗЗД,
чл. 135, ал. 1, изр. посл. от ЗЗД, чл. 227 от ЗЗД, чл.
37 от ЗН, чл. 114, б. "б" и
"в" от ЗС/. Вписването
на констативен нотариален акт за собственост, на нотариален акт за
прехвърляне на собственост или на
постановление за възлагане на имот нямат такова защитно действие, виж в този смисъл
решение № 68 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 719/2011 г. на ВКС на РБ, ГК, І ГО.
Разпоредбата на чл. 113 от ЗС
визира само случаите на прехвърляне на вещни права от един и същ праводател на
двама или повече приобретатели, като дава защита на този от тях, който първи е
вписал акта си. Тоест, касае само случаите на конкуренция между приобретатели,
които черпят правата си от един и същ праводател. В случаите, при които
спорещите страни са придобили вещни права върху един и същ имот, но от различни
праводатели, какъвто
е настоящия, за решаването на спора за собственост от значение е чий праводател е бил
действителен собственик на имота, а не кой от тях е вписал по-рано акта за
придобиване на собствеността, с който се легитимира. Тоест, вписването в
този случай не дава защита на несобствениците или на лицата, които са придобили
имот от праводатели, които не са собственици, спрямо действителните собственици
на спорния имот.
Това налага съдът да се произнесе по въпросите: дали към
момента на издаване на постановлението за възлагане праводателят на ответника -БКИ е бил собственик на този имот по силата на преобразуването му от ДФ в АД и
настъпилото като резултат от това преобразуване включване на имота в капитала
на това ТД./В този смисъл има и указания на ВКС на РБ в отменителното
решение/.
Съгласно приетото от задължителната съдебна практика на ВКС на РБ преобразуването на държавни и общински предприятия е деривативен способ за
придобиване на право на собственост от тях.
С Р № 96/06.07.2010 г. по гр.
д. № 886/2009 г. на НК, І т.
о. на ВКС. са дефинирани предпоставките за преминаване правото на собственост
от държавата в преобразуваните държавни Д. на дълготрайни материални активи,а именно:
1.собственост на държавата по отношение на конкретно
имущество, 2.предоставяне на имуществото за стопанисване и
управление на държавно предприятие, 3.преобразуване и приватизация на това
предприятие, при което имуществото е включено в капитала на дружеството, респ.
в акта за преобразуването не е предвидено нещо друго относно това имущество.
Тези предпоставки следва да са налице кумулативно и при
наличието им правото на собственост преминава в патримониума на търговското
дружество и то се легитимира като негов собственик. При наличието на тези законови изисквания
се осъществява валидна транслация на правото на собственост в патримониума на
търговското дружество и то се легитимира като негов собственик. В този
случай имуществото излиза от патримониума на държавата с акта на преобразуване.
След този момент това имущество не може да се реституира.
Преобразуваното
търговско дружество придобива собствеността само ако имота е бил собственост на
държавата, респ. общините при условията на частно правоприемство с акта на
преобразуването ако не е предвидено друго в него. Настоящият
състав възприема това тълкуване, дадено със задължителната съдебна практика, постановена по
реда на чл.290 ГПК - решение № 44 от 03.08.2010 г. по т.д.№ 678/2009 г. на ВКС
на РБ, ТК, І ТО, решение № 33 от 06.04.2011 г. по гр.д.№ 992/2010 г. на ВКС на
РБ, ГК, ІІ ГО, решение № 118 от 22.03.2012 г. по гр.д.№ 1370/2010 г. на ВКС на
РБ, ГК, - ГО.
В конкретния случай съдът приема, че при
липсата на данни за изгубване на правото на собственост върху процесния
недвижими имот от страна на ищеца, както и при установена липса на валидно
отчуждаване в полза на държавата, не е изпълнена първата кумулативно дадена
предпоставка- към момента на преобразуване на дружеството- праводател на
ответника, това имущество /има се предвид процесния имот/, да е било собственост
на държавата.
От заключението на СТЕ, приета през 1993 г./пред СРС/ се установява, че
към датата на подаване на ИМ срещу първоначалния ответник, са били запазени
лицевата част на магазина, една вътрешна преградна стена и част от стените на
тоалетната. В резултат на преустройството са премахнати част от вътрешните
стени на магазина. Това заключение се потвърждава и от заключението на СТЕ от
07.11.1999 г. /л.290 по делото пред СРС/; в последното се сочи, че освен
лицевата част, съществува и част от стените на тоалетната. Според заключението
на СТЕ, депозирано при първото въззивно обжалване съществува и част от
вътрешната преградна стена – посочена между т.2-т.3 на изготвената от вещото
лице скица към това заключение.
Вещото
лице в депозираната при първото въззивно обжалване СТЕ дава заключение, че
преустройството за отделяне на помещението от банковия офис към който е
приобщено, ще възлезе в размер на около 30 000 лв., което настоящата
инстанция приема, че не представлява такава „значителна сума”/заключението е
депозирано на 19.09.2011 г./; счита, че възстановяването на имота в
първоначалния му вид не касае такива значителни преустройства, които да
възпрепятстват реституцията. Без значение за реализиране на реституцията е
обстоятелството, че намиращия се в преустроеното помещение банков офис ще
промени предназначението си, както и че банката ще претърпи вреди. Поради което
настоящата инстанция не кредитира изложеното от вещото лице Ц. в заключението
му на л.653 /пред СРС/, че затова счита, че възстановяването ще бъде свързано
със значителни преустройства.
Настоящата инстанция приема / а така е прието и
от ВКС на РБ в отменителното решение/, че преустройството, изразяващо се в
премахване на вътрешните преградни стени и по този начин превръщането на имота
в част от по-голямо помещение, не е пречка се извършване на реституцията, виж в
този смисъл и решение № 14 от 04.02.2011 г. по гр.д.№ 1286/2009 г. на ВКС на
РБ, ГК, ІІ ГО.
Следва да добавим и, че с т.1 от ТР № 1/95 г. ОСГК на ВС прие, че целта
на закона е да се възстанови собствеността върху отнетите имоти, доколкото те
съществуват като обекти на собственост, а не и да се възстанови предишното им
състояние, вид или предназначение и следователно необходимото и достатъчно
изискване е имотите да са налице, да съществуват реално като обекти на
собственост до размерите, в които са били отчуждени, а извършените промени в
тях, свързани с функционалното им предназначение, са без правно значение за
действието на реституцията.
Въззивната инстанция не обсъжда извършеното и съответно законността на
преустройството, сторено от ответника, защото предпоставките за възстановяване
на собствеността се преценяват към момента на влизане на реституционния закон в
сила.
По възражението на ответника за придобивна
давност:
Същото е неоснователно, защото от една страна изричната разпоредба на
чл.5, ал.2 ЗВСОНИ сочи, че давността, изтекла до 22.11.1997 г. не се зачита и
започва да тече от деня на влизане в сила на тази разпоредба, а от друга
установеното от ответника владение след постановлението за възлагане, влязло в
сила на 03.05.2005 г. не е упражнено в изискуемия от закона срок до завеждане
на исковата молба срещу него – 01.02.2008 г. Исковата молба срещу праводателя
на К „Я.” – БКИ е предявена на 01.09.1993 г.С предявяване на иска по чл.108 ЗС
давността съгласно чл.116 ЗЗД се прекъсва, поради което и при присъединено
владение в хипотезата на чл.82 ЗС, възражението също се явява неоснователно.
Следва да добавим и, че в случая не може да бъде преодоляно специалното
оповестително действие на вписването на ИМ като обективен критерий за знание у
всички трети лица за наличие на спор по отношение на имота, което изключва
тяхната добросъвестност.
При това положение ответника се намира в имота без правно основание,
поради което е изпълнен фактическия състав на чл.108 ЗС за уважаване на
ревандикационния иск спрямо него.
Поради несъвпадане на крайните изводи на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваното решение в
частта му, в която е отхвърлен, предявеният от СТДБ ревандикационният иск срещу
МК „Я.”, ще следва да бъде отменено и вместо това постановено друго, с което, претенцията
ще бъде уважена и ответника ще бъде осъден да предаде на ищеца владението върху
: дюкянско помещение с принадлежащата към него тоалетна
и избено помещение, както и с припадащите към него идеални части от общите
части на сградата, находяща се в гр.С., бул.”В.Л.” 93 а, бивш адрес: бул.”Т.” №
2а, което помещение е очертано между т. 1, 2, 3, 4, 5, 6
и защриховано по скицата на в. л. Ц. на л. 654 от делото на СРС
и която скица представлява неразделна част от настоящето решение.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата
инстанция на въззивника се следват разноски:
Пред първата съдебна инстанция:
Ищецът е направил разноски в размер на 1 300 лв., от които ДТ-200 лв.;
разноски за вещо лице – 100 лв. и платено адв.възнаграждение в размер на 1000
лв./виж л.374 по делото пред СРС/.
Пред първата въззивна инстанция:
Въззивникът е направил разноски в размер на 65 лв., от които ДТ – 50 лв.; разноски
за съдебни удостоверения – 15 лв.; липсват данни адв.възнаграждение да е
платено, не е посочен и договорения размер /виж л.60 по първото въззивно дело/.
Пред касационната инстанция:
Касаторът е сторил разноски в размер на 80 лв. за държавна такса.
Пред въззивната инстанция по новото
разглеждане:
Въззивникът е направил разноски в размер на 1 041 лв., от които разноски за
снабдяване с доказателства въз основа на съдебни удостоверения в размер на 41
лв. и за адв.възнаграждение в размер на 1 000 лв.
На въззиваемия разноски не се присъждат. Следва
да отбележим, че в полза на същия са присъдени от първата въззивна инстанция, на
основание чл. 64, ал. 2 от ГПК /отм./, разноски- ищците Д. и Ради Р.и са осъдени
да заплатят на ответника МК „Я.” сторените пред СГС съдебно – деловодни
разноски, възлизащи на сумата 3 150 лв., включваща 50 лв. – държавна такса
по въззивната жалба, 3 000 лв. – хонорар за един адвокат и 100 лв. –
възнаграждение за вещо лице. В тази си част решението е влязло в сила/виж
отразеното на с.4 от мотивите на настоящето решение/.
На основание изложеното,
Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решението от 01. 03. 2010г., постановено по гр. дело № 3866 от 1992г. на СРС, 53 състав, в
частта му, в която се отхвърля като неоснователен предявения от С.НА Т.Д. В Б. срещу М.К. „Я.”
иск с правно основание чл. 108 от ЗС за предаване владението на дюкянско
помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено помещение, както и с
припадащите се ид. части от общите части на сградата и от дворното място, върху
което е построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № 2а, на партерния етаж, със
застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и съседи на дюкяна: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А.,
при съседи на избеното помещение: Ц.Т., общ коридор и Н.А., понастоящем
дюкянското помещение съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С., бул.
„В. Л.” № **, която част е защрихована
в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. 654 от първоинстанционното дело/,
представляваща неразделна част от решението и е между точките 1,2,3,4,5 и 6.
и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от С.НА Т.Д. в
Б., с адрес: гр.С., ул.”С.К.” № 7а, ет.2, съдебен адрес: гр.С., ул.”Проф.М.” № ** ап.6-адв.Д.А., срещу М.К.
„Я.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” №
**, че С.НА Т.Д. в Б., с адрес: гр.С., ул.”С.К.”
№ **, ет.*, съдебен адрес: гр.С.,
ул.”Проф.М.” № **ап.6-адв.Д.А.,
е собственик на дюкянско помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено
помещение, както и с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № 2а,
на партерния етаж, със застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и съседи на дюкяна:
бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А., при съседи на избеното помещение: Ц.Т., общ коридор и Н.А.,
понастоящем дюкянското помещение съставляващо част от магазин, находящ се в гр.
С., бул. „В. Л.” № ***,
която част е защрихована в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. 654 от
първоинстанционното дело/, представляваща неразделна част от решението и е
между точките 1,2,3,4,5 и 6.
ОСЪЖДА М.К. „Я.”, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц.О.” №**, на основание чл.108 ЗС да предаде на С.НА
Т.Д. в Б., с адрес: гр.С., ул.”С.К.” № **, ет.* съдебен адрес: гр.С., ул.”Проф.М.” № ** ап.6-адв.Д.А., владението върху дюкянско помещение с принадлежащите към него тоалетна и избено
помещение, както и с припадащите се ид. части от общите части на сградата и от
дворното място, върху което е построена, намиращо се в гр. С., бул. „Т.” № **, на партерния етаж, със
застроена площ на дюкяна 30 кв.м. и съседи на дюкяна: бул. „Т.”, Е.Л. и Н.А.,
при съседи на избеното помещение: Ц.Т., общ коридор и Н.А., понастоящем
дюкянското помещение съставляващо част от магазин, находящ се в гр. С., бул.
„В. Л.” № ** която част е защрихована
в скицата на вещото лице Е. Ц. /стр. 654 от първоинстанционното дело/,
представляваща неразделна част от решението и е между точките 1,2,3,4,5 и 6.
ОСЪЖДА
М.К. „Я.”, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № **, ДА
ЗАПЛАТИ на С.НА Т.Д. в Б., с адрес: гр.С., ул.”С.К.” № **, ет.*, съдебен адрес: гр.С.,
ул.”Проф.М.” № **,
ап.6-адв.Д.А., сумата в размер на 1 300 лв.,
представляваща разноски пред първата съдебна
инстанция.
ОСЪЖДА М.К. „Я.”, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.О.” № **, ДА ЗАПЛАТИ на С.НА Т.Д. в
Б., с адрес: гр.С., ул.”С.К.” № **
ет.*, съдебен адрес: гр.С.,
ул.”Проф.М.” № **,
ап.6-адв.Д.А., сумата в размер на 1 186
лв., представляваща разноски пред
двете въззивни, както и пред касационната инстанции.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.