Р Е Ш Е Н И Е №
от 22.07.2020 година,
град Велико Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на първи
юли, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Анна
Димова
при секретаря М. Т., като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3538/2019г., по описа на Районен
съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И.Д.Г.,
действащ лично и като баща и законен представител на малолетния Г. И.Г., чрез
адв. Д. Д. - ВТАК, срещу "ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД - град София
кумулативно, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, във връзка с чл. 45 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите. В исковата молба процесуалният представител на ищците развива
съображения, че същите са пострадали от ПТП, настъпило на 16.12.2018 година,
около 16.10 часа на първокласен път I - 4, при 32+
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба,
в който ответникът оспорва изцяло предявените по делото искове, както по
основание, така и по размер. Процесуалният представител на ответното дружество
развива съображения, че по
делото липсват доказателства, от които да се направи извод за наличие на
виновно поведение от страна на водача на лекия автомобил "Ланчия
Делта" Х. В. Т.. Посочва, че от представения по делото констативен
протокол, както и от другите доказателства, приложени към исковата молба не се
изяснява механизмът на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от
деликтната отговорност на сочения за виновен водач Х. Т., а именно -
противоправно и виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни
увреждания на ищците. Твърди, че вина за произшествието има водачът на лек
автомобил "Ауди А4" - И.Д.Г. или най-малкото е допуснал нарушения на
ЗДвП, които са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Развити са и
съображения, че размерът на претендираните с исковата молба застрахователни
обезщетения за неимуществени вреди като последица от процесното ПТП са завишени
- И.Г. е получил единствено леки телесни увреждания, а за Г. Г. не са
представени каквито и да било медицински документи, установяващи получени от
него травми. Направено е и възражение за намаляване отговорността на
застрахователя, на основание чл. 51, ал.
2 ЗЗД. На следващо място процесуалният представител на ответника посочва, че
претендираните лихви върху главницата не са съобразени с разпоредбата на чл. 497,
ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 496, ал. 1 КЗ. Посочва, че претенцията за
имуществени вреди също е завишена с оглед на действителните вреди по лек
автомобил "Ауди", като освен това щетата може да се окаже тотална.
Направено е искане предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани. Претендира да му бъдат
присъдени направените от дружеството разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата
на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
От приложеното по делото заверено
копие на Удостоверение за сключен граждански брак, серия ГБ, номер 000233 от
26.10.2002 година /л. 10/ се установява, че И.Д.Г. и Т. К. К.-Г.са сключили
граждански брак на 26.10.2002 година и са съпрузи. Видно от Удостоверение за
раждане серия ВТРА, № 00152 от 27.03.2009 година /л. 9/ двамата имат син - Г.
И.Г., роден на *** година. От представеното Свидетелство за регистрация Част 1
№ ********* /л. 11/ се установява, че И.Д.Г. е придобил собствеността на лек
автомобил "Ауди А4 Авант", с рег. № ВТ8408КН, с рама №
WAUZZZ8K0DA163882 и двигател № CGL218315, с дата на регистрация - 16.11.2018
година. Видно от Анекс № 2 към Застрахователна полица за застраховка
"Каско" на МПС № 00500100279574 /л. 12/ за автомобила е сключена
застраховка "Каско" за периода от 17.11.2018 година до 16.11.2019
година.
Не се спори между страните, а и от представеното по
делото извлечение за проверка за сключена застраховка "Гражданска
отговорност" /л. 21/ се установява, че за лек автомобил "Ланчия
Делта" с рег. № ОВ5379АХ има сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" с ответното дружество, със срок на
действие от 12.10.2018 година до 11.10.2019 година по Застрахователна полица №
БГ/06/118002949810.
Видно от представеното по делото
заверено копие на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, рег. № 456р-228
от 09.01.2019 година /л. 7/, на 16.12.2018 година около 16.10 часа на
първокласен път I-4, при 32+
От приложеното по делото заверено
копие на Съдебномедицинско удостоверение № Г-131/17.12.2018 година на д-р Н.
Гицов /л. 8/ се установява, че при прегледа на И.Д.Г. са установени охлузване в
лявата основа на шията, кръвонасядания в областта на двете бедра и слабинни
области, контузни ранички по лявата китка, като описаните травматични
увреждания са в резултат на тъпи травми и е възможно да бъдат получения по
начин и време, описани от лицето. Същите са причинили на Г. временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Видно от приложената по делото
Застрахователна претенция, вх. № 94-Й-74 от 16.04.2019 година на "ДЗИ-Общо
Застраховане" ЕАД - град София /л. 15-17/ И.Д.Г. и Т. К. К.-Г., действащи
лично и като родители и законни представители на Горан И.в Г. са отправили
претенция към дружеството за претърпените от тях имуществени и неимуществени
вреди в резултат от настъпилото на 16.12.2018 година ПТП. Във връзка с
претенцията И.Д.Г. и Т. К. К.-Г., действащи лично и като родители и законни
представители на Г. И.в Г., са уведомени чрез адв. Й. Й. с Писмо, изх. №
0-92-6392 от 08.05.2019 година и Писмо, изх. № 0-92-10292 от 16.07.2019 година
на "ДЗИ-Общо Застраховане" ЕАД - град София /л. 18 и 19/.
По делото са представени и
Уведомление, рег. № РК-005-394 от 21.03.2019 година и Уведомление, рег. №
РК-005-39417 от 12.07.2019 година и двете на ЗД "Евроинс" АД - град
София /л. 13-14/.
В проведеното
на 13.02.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства.
Свидетелят Т. К. К.-Г.заявява, че с И.Г. са съпрузи от 2002 година, а през 2009 година се
е родил синът им Г.. Посочва, че тя също е била в автомобила по време на ПТП,
до съпруга си, на предна дясна седалка. На 16.12.2018 година тръгнали от София
към Велико Търново навреме, тъй като имало обилен снеговалеж. Заявява, че всичко
се случило за отрицателно време. Движели се в колона и били първа кола, когато изведнъж
срещу тях връхлетяла, като на 3Д кино, кола и нищо не можели да направят. Посочва,
че те се движели бавно, колата спряла и само се чул сблъсъка и възглавниците се
отворили, като и тримата били с поставени колани. Било наистина страшно, а
автомобилът бил в статично положение. Заявява, че ударът се реализирал изцяло в
тяхната пътна лента. Детето пострадало преди всичко психически - от ужаса,
който изживели. Детето се качило с нея в линейката и постоянно питало
"стигнахме ли, стигнахме ли", защото се притеснявал за нея, тъй като не
можела да диша, като жената, която била в линейката му се скарала. Когато
стигнали до болницата на детето не му разрешили да влезе с нея заради кучето, което
било с тях и му казали да стои навън, сам в Бърза помощ в тъмния коридор. Посочва,
че е споделял, че го е страх, не искал да спи сам и искал тримата да спят
заедно, страх го е да стои сам в къщи, в стаята стои винаги на отворени врати,
страх го е да се качва по стълбите, продължава и до сега да спи с нея, не искал
да ходи повече до София с тях, не искал повече да пътува. Заявява, че имал
натъртване на крака, кръвонасядания, но може би от колана. Станал по-затворен и
все още го е страх. Посочва, че видели загиналия човек.
Свидетелят
В. П.Т. посочва, че се познава с И., тъй като са учили заедно и със семейството му, като често им
ходи на гости. Заявява, че на следващия ден след инцидента И. му се обадил и
отишъл да посети семейството в дома им. И.охкал като сяда и става. Казал, че е
получил насиняване в областта на слабините и горната част на бедрата. Видял, че
на ръката му има охлузване, а на врата също имал насиняване. Бил по-скован,
охкал като влиза и излиза от колата, като се качвал по стълбите, показвал, че
изпитва дискомфорт. Заявява, че това продължило в порядъка на около 3 месеца. Споделили
му няколкократно не само първия път, но и следващите дни и седмици, че Г. много
се е уплашил от преживяното по време на катастрофата, страхувал се е до остава
сам, бил стресиран, като на него му направило впечатление, че преди го посрещал
на вратата усмихнат, а след инцидента не го посрещал. Посочва, че след
инцидента И.изпаднал също в страхово поведение, споделял, че не може да шофира
сам. В началото на януари след инцидента трябвало да се яви в Угърчин във
връзка с производството и го помолил да го закара до там, като по време на
пътуването постоянно се държал за дръжката, която е на тавана на колата, а
преди не го е правил никога. Освен това му направил забележка да не шофира
бързо и да внимава. За самия инцидент му споделил бегло, че просто е нямало
какво да направи, карал е много бавно и насрещно движеща се кола се е поднесла
и се е ударила в тях, а той не е могъл да реагира по друг начин.
От заключението на приетата по
делото съдебно-автотехническа експертиза /л. 135-154/ се установява, че от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП е
загуба на напречна устойчивост на автомобил "Ланчия", с рег. №
ОВ5379АХ, с последващо навлизане в лентата за насрещно движение и сблъсък с
движещия се автомобил "Ауди А 4", с рег. № ВТ8408КН, условия в които
водачът на автомобил "Ланчия" с рег. № ОВ5379АХ сам се е поставил. Скоростта
на лек автомобил "Ауди А 4" към момента на първоначален контакт при
удара е 81.9 км/час. Скоростта на лек автомобил "Ланчия" към момента
на промяна на направлението към насрещната пътна лента от предхождаща загуба на
напречна устойчивост 92.0 км/час, а към момента на първоначален контакт при
удара е 65.5 км/час. От извършеното изследване се установило, че щетата в
технически и икономически аспект е тотална, т.е. невъзстановимо са дефектирали елементи на автомобила,
каквито са основни агрегати от двигателния отсек, а натрупаната амортизация
(износване) на автомобила на практика е безсмислено от икономическа гледна
точка за възстановяването и пускането на автомобила в движение. Пазарната
стойност преди ПТП на лек автомобил "Ауди А4", с peг. № ВТ8408КН е в
размер на 22 500.00 лв.
След приспадане на стойността на запазените части стойността на автомобила
възлиза на 20 825.83 лева. В проведеното на 01.07.2020 година
съдебно заседание вещото лице допълва, че скоростта и на двата
автомобила е незначително превишена, но не може да се каже, че е несъобразена с
пътните условия, след като участъкът от пътя е прав. Имали са възможност и
двата автомобила да се движат в този прав участък без да нарушат това
нестабилно движение на съответния автомобил. Причината за ПТП е не в скоростта
на движение, а в действията на водача на Ланчията при боравене с органите на
управление - кормило и спирачки. Това е причината, която го е отвела към
мястото на ПТП.
Видно от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни /л. 51-55/, И.Д.Г. е получил следните травматични
увреждания: косо надлъжно мораво червеникава охлузване с размери 10/5 см. с
оток на ръбовете в основата на лявата половина на шията; ивицовидни
кръвонасядания с моравовиолетов цвят с размери от по 10/5 см. с оток на меките
тъкани в областта на горна трета на двете бедра и слабинни области; контузна
раничка с размери 1/0,2 см., покрита с кръвясала коричка по гърба на палеца на
лявата ръка, които са довели до промяна в неговото клинично здраве, съпроводено
и проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено
с болка и страдания. Установените травми отговарят да бъдат причинени по време,
място и начин като резултат от настъпилият пътен инцидент, изключвайки друго
време, място и начин на тяхното получаване, като възстановително оздравителният
период на получените увреждания от пострадалия е в рамките на около 15-20 дни, без
да настъпят или оставят усложнения или опасност за живота и здравето му.
Посочено е и че липсва медицинска документация на И.Д.Г. за посещение на ОПЛ
или друг специалист, назначили лечение за причинените увреждания, като продължителността
на възстановително-оздравителния период на неговото клинично здраве е в рамките
на 15-20 дни. Установите наранявания по своя характер и локализация няма да
ограничат двигателната и хватателна функция на тялото и крайниците да извършват
активна дейност, но те ще бъдат съпроводени със болка по време на
възстановително оздравителният период в рамките на 15-20 дни. В проведеното на
13.02.2020 година съдебно заседание вещото лице допълва, че се касае за механични изменения
на травматичните увреждания на меките тъкани. Възстановителния процес на тези
увреждания, проявени като кръвонасядане и раната на лявата ръка на палеца, това
е обичайният възстановителен срок, но тъй като болката е субективно усещане от
въздействието, нормално е и след като са отзвучали болката да се усеща, т.е. нормално
е болката да продължи и след тези 20 дни. Локализацията на кръвонасяданията,
които са установени при прегледа не само там, но и на предната коремна стена в
долната една трета, се явяват като негативен отпечатък от предпазния колан и
други детайли от купето на автомобила. Трудно е само от спомени и твърдения да
се каже какви са били уврежданията на детето, но ако е било с колан, естествено
би имало и кръвонасядания от поставения предпазен колан, или травма от удар в
задната повърхност на предната седалка на автомобила.
По делото е изготвена и приета Съдебно-психологическа
експертиза /л. 125-130/, от която се установява, че в следствие преживяното ПТП, са настъпили
последици при Г. И.Г., характерни за хора преживели травматични ситуации, които
той преживява като негативни и които са се отразили неблагоприятно върху
психическото му състояние в емоционален, поведенчески и когнитивен аспект. Освен собственото физическо
нараняване, детето е преживяло и нараняванията на родителите, станало е
свидетел на човешка смърт. Непосредствено след катастрофата детето и майката,
която е пострадала най-тежко, са откарани в болница, където докато на
последната е оказвана спешна помощ, на детето се налага да е само в коридора и
само да се справя със страховете си за собственото си здраве и това на своя
родител. На тази възраст детето изгражда своята идентичност, поради което
травмите, които се преживяват в периода на детството, оставят трайно отражение
върху бъдещата личност. И
към момента родителите на детето се наблюдавали в поведението и състоянието му симптоми,
показващи наличие на завишена чувствителност и несправяне с психичната травма и
негативните последици от нея - наличие на емоционална натовареност и вътрешна
напрегнатост, на преживявани несигурност, плахост, боязливост, неувереност,
зависимост, страх и тревожност, силно чувство за несигурност и безпомощност.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
/в сила от 01.01.2016 година/ регламентира прякото право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен, да иска обезщетението от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност". Уважаването на иска по чл. 432,
ал. 1 КЗ е предпоставено от установяването от страна на ищеца на валидно
сключена застраховка "Гражданска отговорност" между деликвента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на ПТП; че в срока на
застрахователното покритие е настъпило застрахователно събитие - ПТП, че то е
причинено виновно от застрахования, че е налице причина връзка между
противоправното поведение на деликвента и причинените от него на пострадалия
имуществени и неимуществени вреди, както и размера на тези вреди. Съгласно
разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на
противното. В тежест на ответника по делото е да установи наличието на твърдяното
от него съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца.
Процесуалната допустимост на
предявените по делото преки искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за
обезщетение за претърпени от ищците имуществени и неимуществени вреди е
предпоставена, съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ, от отправена от тях към ответника -
застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за
ПТП водач, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. В случая по
делото видно от разменената между страните по делото писмена кореспонденция
застрахователят е бил поканен да заплати претендираните обезщетения на
16.04.2019 година /Писмо, вх. № 94-Й-74 от 16.04.2019 година на "ДЗИ -
Общо застраховане" ЕАД/, по която не е постигнато споразумение /Писма, изх.
№№ 0-92-6392 от 08.05.2019 година и 0-92-0292 от 16.07.2019 година на "ДЗИ
- Общо застраховане" ЕАД/, т. е. застрахователят не е платил в сроковете
по чл. 496 КЗ.
От събраните доказателства се
установява, а и не е спорно по делото, че за периода от 12.10.2018 година до 11.10.2019
година гражданската отговорност на водача на лек автомобил "Ланчия Делта"
с рег. № ОВ5379АХ е покрита от ответното дружество по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите". По силата на този
застрахователен договор застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената между страните застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди, вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство по време на
движение или престой /чл. 493, ал. 1 КЗ/.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и от заключенията на изслушаните експертизи съдът
намира за установени по несъмнен и категоричен начин всички елементи от фактическия
състав на деликтната отговорност, предвидени в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД. Страните
не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
по време на действието на застрахователния договор, на 16.12.2018 година е
реализирано ПТП. Последното е причинено от водача на застрахования лек
автомобил, гражданската отговорност на който е покрита от ответното
застрахователно дружество. В констативния протокол за ПТП с пострадали лица /л.
7/ изрично е посочено, че водачът на лек автомобил "Ланчия Делта",
движейки се в посока Варна-София, след дясна крива, на прав участък без наклон,
губи контрол над автомобила, на заснежена пътна настилка, навлиза странично в
лентата за насрещно движение и удря насрещно движещия се лек автомобил
"Ауди А4 Авант", като в резултат на удара са нанесени щети и на двата
автомобила и има пострадали. Следва да се има предвид, че механизмът на
настъпване на процесното ПТП не може да бъде установен от приложения по делото
протокол за ПТП. Последният е официален свидетелстващ документ, имащ обвързваща
за съда материална доказателствена сила, но само относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му. Последният не е възприел
непосредствено пътния инцидент, но пряко е установил обективното състояние на
автомобилите след ПТП, тяхното местоположение и видимите им щети,
обстоятелства, които са обективирани в протокола за ПТП. Въз основа на него и
на останалите събрани по делото доказателства е изготвено и прието заключението
на съдебната авто-техническа експертиза, която не е оспорена от страните и от
която се установява, че от техническа гледна точка,
причината за настъпилото ПТП е загуба на напречна устойчивост на автомобил
"Ланчия", с рег. № ОВ5379АХ с последващо навлизане в лентата за насрещно
движение и сблъсък с движещия се автомобил "Ауди А 4", с рег. №
ВТ8408КН, условия в които водачът на автомобил "Ланчия" с рег. №
ОВ5379АХ сам се е поставил. В проведеното на
01.07.2020 година съдебно заседание вещото лице изрично допълва, че причината
за ПТП е не в скоростта на движение, а в действията на водача на лек автомобил
"Ланчия" при боравене с органите на управление - кормило и спирачки,
като това е причината, която го е отвела към мястото на ПТП.
Ответникът, в чиято тежест е да
обори презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е ангажирал доказателства в тази
насока. От друга страна от съдебната авто-техническа експертиза се установява
както описания по-горе механизъм на настъпване на процесното ПТП, така и
обстоятелството, че единствената пряка и непосредствена причина за настъпване
на ПТП е поведението на водача на лек автомобил "Ланчия". Следва да
се има предвид, че при съпричиняване поведението на увредения всякога трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя
в някаква стенен. В настоящия случай вещото лице е категорично, че ищецът не е
имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат в
каквато й да е била степен. При това положение съдът приема за установени
елементите от фактическия състав на деликтната отговорност, поради което
направените от ответника оспорвания за съпричиняване се явяват неоснователни.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че от
противоправното поведение на застрахования ищците по делото са претърпели
неимуществени вреди, свързани с увреждане на здравето им. Разпитаният по делото
свидетел В. Т. заявява, че И.Г. получил насиняване в областта на слабините и
горната част на бедрата му, охлузване на ръката, насиняване на врата, бил
по-скован, охкал като влиза и излиза от колата, като се качвал по стълбите,
като това му състояние продължило около 3 месеца. В този смисъл е и изготвената
по делото съдебномедицинска експертиза, от която се установява, че И.Г. е
получил охлузвание и кръвонасядания, както и контузна раничка, подробно описани
в заключението, които са довели до промяна на неговото клинично здраве и
проявено като временно разстройство на здравето, неопасно за живота и
съпроводено с болка и страдания, като възстановителния период е в рамките на
около 15-20 дни, но в проведеното съдебно заседание допълва, че тъй като
болката е субективно усещане от въздействието, нормално е и след като са
отзвучали болката да се усеща. Освен това от показанията на свидетеля Т. се
установява и че след претърпения инцидент Г. изпаднал в страхово състояние - не
желаел да шофира. На следващо място от събраните по делото доказателства се
установява и че Г. Г. е получил натъртване, кръвонасядане на левия крак, като
от заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза и поясненията на
вещото лице се установява, че
възстановително оздравителният период е в рамките на 15-20 дни.
Безспорно обаче се установява, че претърпения инцидент е оставил траен
негативен отпечатък в съзнанието на детето - бил уплашен, станал по-затворен,
не искал да остава сам и да спи сам, оставял вратите на стаите отворени, не
искал да пътува с автомобил. В тази насока са както показанията на разпитаните
по делото свидетели, така и заключението на съдебно-психологическата
експертиза. Следва да се има предвид и обстоятелството, че подобен инцидент
винаги е съпътстван с негативни изживявания. При това положение, съдът след
като съобрази характера и интензитета на уврежданията, начинът и
обстоятелствата, при които те са настъпили, продължителността на оздравителния
период и отражението им върху начина на живот на увредените лице, с оглед
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД следва да присъди обезщетение за причинените
неимуществени вреди по справедливост. Последната не е абстрактно понятие, а
зависи от преценката на обективни обстоятелства като естеството на увреждането,
начина на получаването му, интензитет и продължителност на негативните
преживявания, продължителността на оздравителния период, самата форма на
лечение, допълнителното влошаване на здравето на пострадалия, трайни последици,
възраст, загрозявания и др. /Постановление № 4 от 23.ХІІ.1968 г. на Пленума на
ВС/. При преценката, съдът следва да съобрази данните за конкретната личност,
която е засегната, начинът, по който тя е преживяла случилите се събития и
отраженията, които те са оказали върху нея. В случая по делото настоящият
съдебен състав след като съобрази изложеното по-горе приема, че обезщетението
за претърпените от И.Д.Г. неимуществени вреди в резултат от настъпилото ПТП в
размер на 4 000.00 лева се явява справедливо. В тази връзка съдът съобрази, че
безспорно подобен тежък пътен инцидент със загинали лица оказва негативно
влияние върху психиката на пострадалия, което се установи и от показанията на
разпитаните свидетели, същият е бил стресиран и е отказвал да шофира. От друга
страна уврежданията му не са тежки и се изразяват в охлузвания и натъртвания.
Освен това, той е млад и жизнен човек, поради което и с оглед заключението на
съдебномедицинската експертиза възстановителния период за тези увреждания не е
продължителен. По отношение на Г. Г., настоящият съдебен състав приема за справедлИ.обезщетение,
за претърпените от него неимуществени вреди, в размер на 5 000.00 лева.
Действително физическите уврежданията на последния са много по-малки и се
изразяват единствено в натъртвания и кръвонасядания от поставения
обезопасителен колан, болките и страданията от които сами по себе си не предполагат
продължителен оздравителен период. Уврежданията на психиката на същия обаче са в
пъти повече от тези на баща му. Детето е било само на 9 години, във възраст, в
която се оформя като личност, респективно - психиката му е все още незряла и
много по-трудно може да преодолее преживяните негативни емоции. От събраните по
делото доказателства, включително от заключението на съдебно-психологическата
експертиза се установява, че освен собственото физическо нараняване, детето е
преживяло и нараняванията на родителите, станало е свидетел на човешка смърт.
Непосредствено след катастрофата детето и майката, която е пострадала най-тежко
са откарани в болница, където докато на последната е оказвана спешна помощ, на
детето се налага да е само в коридора и само да се справя със страховете си за
собственото си здраве и това на своя родител. На тази възраст детето изгражда
своята идентичност, поради което травмите които се преживяват в периода на
детството оставят трайно отражение върху бъдещата личност.
В настоящото производство освен
претърпените от ищците неимуществени вреди безспорно се установява и че И.Д.Г.
е претърпял и имуществени такива. От заключението на САТЕ се установява, че щетата по лек автомобил "Ауди А4 Авант" в
технически и икономически аспект е тотална, тъй като невъзстановимо са дефектирали елементи на
автомобила, каквито са основни агрегати от двигателния отсек, а натрупаната
амортизация (износване) на автомобила на практика е безсмислено от икономическа
гледна точка за възстановяването и пускането на автомобила в движение. Вещото
лице посочва, че пазарната стойност преди ПТП на лек автомобил "Ауди
А4", с peг. № ВТ8408КН е в размер на 22 500.00 лева, а след приспадане на стойността на запазените части
стойността на автомобила възлиза в размер на 20 825.83 лева, която
стойност се явява и размерът на претърпените от Г. имуществени вреди от ПТП.
Направеното от ответника
възражение за съпричиняване е от кръга на допустимите възражения, които биха
могли да бъдат противопоставени на увредения и с него се цели определяне на занижен
размер на обезщетението. В случая по делото както бе посочено по-горе
единствената пряка и непосредствена причина за настъпване на процесното ПТП е
поведението на водача на лек автомобил "Ланчия", респективно - ищецът
не е имал поведение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат в каквато й да е била степен, поради което възражението се явява
неоснователно.
Мотивиран от всичко изложено
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 431, ал. 1 КЗ се
явяват основателни и доказани за сумата в размер на 4 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от И.Д.Г. неимуществени вреди от
настъпило на 16.12.2018 година ПТП; за сумата в размер на 5 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени от Г. И.Г. неимуществени вреди от
настъпило на 16.12.2018 година ПТП, както и за сумата в размер на 20 825.83
лева, представляваща обезщетение за претърпени от И.Д.Г. имуществени вреди от
настъпило на 16.12.2018 година ПТП, поради което и като такива следва да бъдат
уважени в тази им част. За разликата над уважените части до пълните предявени
размери исковете се явяват неоснователни и недоказани, поради което и като
такива следва да бъдат отхвърлени в тези им части.
Основателността на главните искове предпоставя
основателността и на акцесорните претенции за лихва. По отношение на исковете
за претърпени от ищците неимуществени вреди от процесното ПТП следва да бъде
присъдена законна лихва върху определените обезщетения, считано от 16.04.2019
година /датата, на която увредените лица са уведомили застрахователя за
настъпилото застрахователно събитие/, доколкото по делото липсват доказателства
дружеството да е уведомено преди тази дата. Константна е практиката, че законна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди застрахователят дължи
не за собствената си забава, а за забавата на застрахования деликвент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на деликвента. Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро КЗ, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5
и чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за
забавата на застрахования по застраховка "Гражданска отговорност",
считано от по-ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования деликвент или от увреденото лице,
вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция, стига лихвите
да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя, определен от
размера на застрахователната сума, какъвто е настоящият случай. Що се касае за
претендираната законна лихва върху обезщетението за претърпени от И.Г.
имуществени вреди следва да се има предвид, че забавата на застрахователя
настъпва, съгласно чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по
чл. 496, ал. 1 КЗ за произнасяне на застрахователя по претенцията, който в
случая по делото е от 16.07.2019 година. Искането на застрахователя за
представяне на изготвени в наказателното производство документи не
представляват искане по реда и условията на чл. 106, ал. 3 КЗ, доколкото към
застрахователната си претенция ищците са представили Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, каквото е изискването на чл. 496, ал. 3, т. 1 КЗ. Когато
от увреденото лице не се представят доказателства, поради това, че застрахователят
не ги е поискал или поисканите от застрахователя доказателства не отговарят на
условията по чл. 106, ал. 3 КЗ, срокът по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ е
неприложим. В тези случаи се прилага тримесечният срок по чл. 497, ал. 1, т. 2,
вр. чл. 496, ал. 1 КЗ течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя. В този смисъл е и Решение № 167 от 30.01.2020 година по гр.д. №
2273/2018 година на II т.о. на ВКС и много други.
При този изход на спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД – град
София следва да бъде осъдено да заплати на ищците направените от тях разноски
по делото, съразмерно с уважената част на предявените искове, а именно: На И.Д.Г.
сумата в размер на 559.69 лева, представляваща направените от него разноски по
предявения от него иск за неимуществени вреди в резултат на ПТП, съразмерно с
уважената част на този иск; На И.Д.Г., в качеството му на баща и законен
представител на малолетното дете Г. И.Г., сумата в размер на 1 114.62 лева,
представляваща направените от него разноски по предявения от него иск за
неимуществени вреди в резултат на ПТП, както и на И.Д.Г. сумата в размер на 2
061.89 лева - представляваща направените от него разноски по предявения от него
иск за имуществени вреди в резултат на ПТП, съразмерно с уважената част на този
иск. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК И.Д.Г.
следва да бъде осъден да заплати на ЗАД "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД
– град София сумата в размер на 103.81 лева, представляваща направените от
дружеството разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част на предявените
от него искове.
Водим от горното,
Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г. ***, с ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 4 000.00 лв. /четири хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от
настъпило на 16.12.2018г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие на първокласен път I-4, при 32+
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Г.
***, с ЕГН ********** срещу "ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София,
район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД, за разликата над уважения
размер от 4 000.00 лева до пълния предявен размер от 10 000.00 лева, която
разлика е в размер на 6 000.00 лева, както и за претенцията за законна лихва от
датата на увреждането - 16.12.2018 година до 16.04.2019 година, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. И.Г. ***, с ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител И.Д.Г.
***, с ЕГН **********, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА в размер на 5 000.00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди от настъпило на 16.12.2018г. застрахователно събитие – пътнотранспортно
произшествие на първокласен път I-4, при 32+
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г. ***, с ЕГН **********, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД СУМАТА
в размер на 20 825.83 лв. /двадесет хиляди осемстотин двадесет и пет лева и
осемдесет и три стотинки/, представляваща обезщетение за претърпените от него
имуществени вреди от настъпило на 16.12.2018г. застрахователно събитие –
пътнотранспортно произшествие на първокласен път I-4, при 32+
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.Д.Г.
***, с ЕГН ********** срещу "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София,
район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК ********* иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения
размер от 20 825.83 лева до пълния предявен размер от 24 000.00 лева, която
разлика е в размер на 3 174.17 лева, както и претенцията за законна лихва от
датата на увреждането - 16.12.2018 година до 17.07.2019 година, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на И.Д.Г. ***, с ЕГН ********** СУМАТА в размер на 2 621.58 лв. /две
хиляди шестстотин двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки/,
представляваща направени от него разноски по делото, съразмерно с уважената
част от предявените от него искове.
ОСЪЖДА "ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на
управление град София, район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК
********* ДА ЗАПЛАТИ на Г. И.Г. ***, с ЕГН **********, действащ
чрез своя баща и законен представител И.Д.Г.
***, с ЕГН **********, СУМАТА в размер
на 1 114.62 лв. /хиляда сто и четиринадесет лева и шестдесет и две
стотинки/, представляваща направени от него разноски по делото.
На основание чл.
236, ал. 1, т. 7 ГПК посочва банкова сметка: "***" АД -IBAN: ***, BIC: ***.
ОСЪЖДА И.Д.Г. ***, с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на "ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ" ЕАД, със седалище и адрес на управление град София,
район Триадица, бул. "Витоша" № 89б, с ЕИК *********, СУМАТА в размер на 103.81 лв. /сто и
три лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща направени от дружеството
разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Препис от
решението да се връчи на страните.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - град Велико Търново в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: