Решение по дело №3839/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 769
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Кристина Филипова
Дело: 20211000503839
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 769
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева

Кристина Филипова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20211000503839 по описа за 2021 година
С решение № 264954 от 22.07.2021 г., по гр.д. № 13664/19 г., СГС, І-11
с-в, ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Б. Ж. Х.
сумата от 60 000 лв. (част от общо претендирана сума от 80 000 лв.) като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
Срещу решението, в частта, в която е присъдена сума над 30 000 лв., е
депозирана въззивна жалба от "Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, в която се сочи, че 30 000 лв. ведно с лихвите
вече са изплатени. Сочи, че в решението не е спазен принципа на
справедливост в чл. 52 ЗЗД, не са съобразени събраните доказателства, съдът
не е отчел бързият възстановителен период и пълното възстановяване на
пострадалия. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на иска, или намаляване на присъдения размер, както и разноски.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната
страна.
1
В постъпил писмен отговор от ищцовата страна Б. Ж. Х. се оспорва
жалбата на застрахователя, като се сочи, че възстановителния период е
изключително дълъг (около 3 години), че предстои операция за отстраняване
на синтезните материали от увредения глезен, че лицето има накуцваща
походка и провокираните ревматоидни болки ще продължат за цял живот.
Подчертава, че травмата е пагубна за спорта, с който ищецът се е занимавал.
Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната
страна.
Въззивната жалба е подадена в срок срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът Б. Ж. Х. твърди, че е пострадал от ПТП, реализирано на
07.05.2019 г. в гр. София, което е причинено виновно и противоправно от
водач, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответния
застраховател. Твърди, че от инцидента получил бималеоларна фрактура с
луксация на дясна тибия и фрактура на лява пета, в следствие на което за
продължителен период от време търпи болки и страдания, имал трудности в
придвижването, ползвал инвалидна количка, преживял силен психологически
шок. За обезщетение на неимуществените си вреди твърди, че справедлив се
явява размера от 80 000 лв., като предявява частичен иск за сумата от 60 000
лв., както и законната лихва от исковата молба, както и разноски. Претендира
и имуществени вреди.
Ответникът "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД оспорва исковата претенция. Оспорва наличието на
противоправно поведение, механизма на ПТП, размера на претендираното
обезщетение, като прави възражение за съпричиняване, изразяващо се в
неспазване на лекарските предписания и рехабилитация. Претендира
разноски.
Третото лице, помагач на ответника ЗАД "Армеец" АД също оспорва
иска.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
2
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят, че на 07.05.2019 г. е настъпило ПТП, при което е
пострадал ищецът, като инцидентът е настъпил поради виновно и
противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответното дружество. Няма спор относно вида на
претърпените телесни вреди, които се установяват от приетата пред СГС
експертиза, както и от сключеното в наказателния процес споразумение по
НОХД № 4100/2021 г., СРС, 1 с-в, което има обвързваща сила за гражданския
съд. В последното е прието, че в резултат на ПТП е причинено счупване на
малеоларните израстъци на дясната голямопищялна и дясната малопищялна
кост, наложило извършването на оперативно наместване на костните
фрагменти и поставяне на метална остеосинтеза, представляващо трайно
намаление на движението на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и
счупване на лява колянна капачка, наложило извършване на оперативна
интервенция за наместване на костните фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза. В СМЕ, изготвена и приета пред първата инстанция, е отразено,
че ищецът е получил бималеоларна фрактура с изкълчване на дясната тибия и
фрактура на лява петела, на които е проведено оперативно лечение.
Възстановителния период е продължил около 6 месеца, като към момента на
изготвяна на заключението все още не е била проведена операцията за
изваждане на остеосинтезата от дясна глезенна става, която ще бъде
последвана от нова рехабилитация. В първите 30 дни след ПТП болките са
били с интензивни, а общият оздравителен период е очертан за 3 години с
оглед пълното възстановяване на движенията в лявото коляно и дясната
глезенна става. Според СМЕ при ищеца за цял живот ще се наблюдават болки
от ревматоиден характер в двете увредени стави при промяна на времето и
по-голямо натоварване. Констатирани са белези от вътрешната и външната
страна на глезенната и колянната стави, които са трайни. Установен е и оток и
ограничени движения на глезенната става, както и ограничение в движенията
в увредената колянна става и накуцваща походка.
Разпитаният свидетел Ж. Х., баща на ищеца, разказва, че видял сина си
в болницата, където и двата му крака били бинтовани, а той се оплаквал от
силни болки. След 2 седмици го изписали със специализиран транспорта, тъй
като единият му крак бил с гипсова шина, а другият бил с травма на коляното
3
и не можел да ги ползва. В домашна обстановка пострадалият нямало как да
става, като първоначално го придвижвали в рамките на дома с инвалидна
количка, а след това намерили тоалетен стол. Два пъти седмично в дома им
идвал рехабилитатор за около два месеца, като с негова помощ сина му
постепенно започнал да се придвижва с патерици, а след това
рехабилитацията продължила в спортен клуб "Левски", за да му стимулират
мускулатурата. През м. октомври 2019 г. била извършена операция по
премахване на имплантите на коляното, след което рехабилитацията
продължила. Учебната 2018/2019 г. ищецът завършил по-рано с оглед
травмата, а през септември 2019 г. тръгнал на училище с патерици и
куцукайки. При ищеца събитията имали негативно отражение, приятелите му
постепенно започнали да го търсят по-малко, тъй като не можел да излиза,
имал проблеми със съня, губел вяра, че ще се оправи. Той бил посещаван от
психолог. Болките в краката все още били налице, като наскоро оперативно
били отстранени имплантите в глезена. Преди инцидента сина му играел
тенис, но сега не може да практикува този спорт.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Установява се от доказателствата по делото и страните не спорят
относно факта, че на 7.05.2019 г. е настъпило ПТП, предизвикано от виновно
и противоправно поведение на водач (признато в наказателен процес), чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника. Спорът в настоящото
производство е съсредоточен само по отношение на размера на
обезщетението и то над сумата от 30 000 лв., която ведно с лихвите вече е
изплатена от застрахователя.
Събраните доказателства установяват, че ищецът (на 16 г. към датата на
събитията) е пострадал като пешеходец, намиращ се на тротоарната площ,
без да взема активно участие в пътното движение. Установява се, че детето е
получило фрактури и на двата крака – съответно в областта на коляното и
глезена, които са били лекувани оперативно (в това число с поставяне и
премахване на импланти), с остатъчни ясно видими и трайни белези.
Оздравителният период до пълното възстановяване, очертан от експерта, е
изключително продължителен (около 3 години), а данните сочат, че в
първоначалните му етапи е бил съпроводен със значителни трудности при
4
обслужване, затруднения при придвижване (използване на инвалидна
количка, тоалетен стол, патерици), необходимост от почти непрекъснато
съдействие за обслужване, поради факта, че и двата крака на пострадалия са
били тежко засегнати. При лицето е провеждана специализирана
рехабилитация със съответни квалифицирани лица, както в насока физическо
възстановяване, така и поради преживения психо-емоционален шок и
необходимостта от психологическа подкрепа. В конкретния случай следва да
се държи сметка за младата и крехка възраст на пострадалото лице (ученик),
затрудненията, които инцидентът му е причинил в процеса на обучение,
общуване с връстници, спортни изяви и пр. Отделно от това данните сочат, че
лицето все още е с накуцваща походка, а в СМЕ е дадена прогноза, че за в
бъдеще болките в увредените стави на двата крака ще продължават да се
проявяват с ревматоиден характер. Сочените обстоятелства при всички
случаи следва да бъдат отчетени при размера на обезвредата. Съдът,
съобразявайки времето на търпени болки, възрастта, психоемоционалните
последици, сегашното състояние и прогнозата, обичайната практика на
съдилищата с оглед чл. 52 ЗЗД (вкл. актуалната такава – напр. решение по
гр.д. № 269/21 г., в което за фрактура на един крак е присъдена сумата от
60 000 лв.), а така също и обществено-икономическите условия към датата на
инцидента, приема, че присъдената сума от 60 000 лв. е съответна за
обезщетение.
Следва да се посочи, че доводите в жалбата се явяват неоснователни -
принципа на справедливост е съобразен, а крайните изводи почиват на целия
събран доказателствен материал. Последния не доказва тезата на
жалбоподателя, че при пациента е настъпило пълно възстановяване в бърз
период – обратно – детето се е възстановявало продължително време, като по
делото няма категорични данни за финализиране на процесите, нито за
окончателно преустановяване на болковия синдром.
Предвид казаното жалбата на застрахователя следва да се отхвърли, а
решението да се потвърди в обжалваната част за разликата над 30 000 лв. до
сумата от 60 000 лв.
При този изход на жалбоподателя не се следват разноски, а такива се
дължат на ответника в размер на 1716 лв., като намира възражението за
прекомерност за неоснователно, тъй като хонорарът е в рамките на
5
минималния, с припадащ се ДДС.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 264954 от 22.07.2021 г., по гр.д. №
13664/19 г., СГС, І-11 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА "Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, да заплати на
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Б. Ж. Х. сумата над 30 000 лв. до сумата от
60 000 лв. (част от общо претендирана сума от 80 000 лв.) като
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба от 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве" АД да заплати на Б. Х. разноски в размер на 1716 лв., с
припадащ се ДДС.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6