РЕШЕНИЕ
№ 494
гр. Велико Търново, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVII СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АННА ДИМОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ДИМОВА Гражданско дело №
20224110103061 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от П. Б. Т. /като
първоначален ищец и като наследник на починалата след подаване на исковата молба
П. Б. Б./, чрез адв. И. Б. - ВТАК, срещу Община Велико Търново установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба процесуалния представител на
ищцата развива съображения, че същата е собственик на недвижим имот, находящ се в
землището на село Момин сбор, община Велико Търново, представляващ ПИ № 78 по
кадастралния план на селото, целият с площ около 4200 кв.м. Твърди, че собствеността
върху имота ищцата е придобила на основание давностно владение и наследство.
Посочва, че по-голямата част от този имот с площ 2505 кв.м. е в чертите на
урбанизираната територия на селото и за нея по ПУП е отреден УПИ VII-78 в стр. кв.
10, а друга част от имота - в източния му край, е извън урбанизираната територия на
селото и попада в обхвата на предишната КВС, а сега КККР на землището
(неурбанизира територия), в която е отразен като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
№ 48951.46.78 по КККР на селото, с трайно предназначение на територията
„Земеделска“ и начин на трайно ползване „Нива“, с площ 1696 кв.м., в местността „Под
село“. Навежда доводи, че реално двете части от имота (в и извън урбанизираната
територия) на място са един цял имот – дв. пл. № 78 по кадастралния план на селото.
Посочва, че в продължение на повече от 80 години имотът е владян явно и несъмнено,
1
без прекъсване, спорове и дела и е бил собственост на наследодателите на ищцата, като
в разписният лист към кадастралния план на селото, одобрен през 1936 година ПИ дв.
пл. № 78 е записан като собственост на наследодателя на ищцата П. Б. Ст.. Твърди, че
през целия период от повече от 80 години имотът в неговата цялост е владян явно и
несъмнено, без прекъсване, спорове или дела от наследодателите на ищцата, а след
тяхната смърт и до настоящия момент владението е продължено без прекъсване от нея.
Посочва, че доколкото частта от имота извън урбанизираната територия никога не им е
отнемана няма подавано заявление и няма проведена реституция за този имот по реда
на ЗСПЗЗ, съответно липсата на реституция е предпоставила към днешна дата имотът
да е със статут на частна общинска собственост по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ. Направено е
искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено по
отношение на Община Велико Търново, че П. Б. Т. е собственик на недвижим имот,
находящ се в землището на село Момин сбор, община Велико Търново, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48591.46.78 по КККР на село Момин сбор, с
площ 1 696 кв. м.
Препис от исковата молба е връчен редовно на ответника по делото. В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на същата, в който процесуалният представител
на ответника развива съображения за основателност на предявения иск, като с отговора
на исковата молба изрично е признат същия.
С съдебно заседание, проведено на 15.03.2023 година по делото процесуалният
представител на ответника изрично заявява, че признава предявения по делото иск,
поради което процесуалния представител на ищцата е поискал, на основание чл. 237
ГПК, съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение при признание
на иска.
Настоящият състав намира, че са налице процесуалните предпоставки, визирани
в чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска срещу ответника.
Налице е ясно и недвусмислено признание на иска, направено от ответника, с отговора
на исковата молба, което признание се поддържа и в съдебно заседание от
процесуалния му представител. Предявеният иск, с оглед на представените
доказателства, не противоречи на закона и добрите нрави, нито пък е признато право, с
което страната не може да се разпорежда, поради което и срещу ответника следва да се
постанови решение при признание на иска. Предявената претенция следва да се уважи
изцяло, без съда да мотивира решението си по същество по аргумент от чл. 237, ал. 2
ГПК.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
2
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ОБЩИНА ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
БУЛСТАТ: *********, представлявана от Кмета Д. Д. П., че П. Б. Т. от *, с ЕГН
**********, участваща в производството лично и като наследник на П. Б. Б., с ЕГН
**********, починала на 19.12.2022 година, Е СОБСТВЕНИК на недвижим имот,
находящ се в землището на с. Момин сбор, община Велико Търново, представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 48951.46.78 /четири, осем, девет, пет, едно,
точка, четири, шест, точка, седем, осем/ по КККР на село Момин сбор, местност „Под
село“, с трайно предназначение на територията „Земеделска“ и начин на трайно
ползване „Нива“, четвърта категория, с площ 1696 кв.м. /хиляда шестстотин деветдесет
и шест квадратни метра/, с номер по предходен план: 046078, при съседни имоти с
идентификатори: 48951.888.9901, 48951.46.79, 48951.46.81, 48951.46.75, 48951.46.76,
отразен в Скица на поземлен имот № 15-1448787/14.12.2022г. на СГКК – град Велико
Търново.
На основание чл. 115, ал. 2 ЗС, съдът ДАВА шестмесечен срок на ищцата за
отбелязване на решението в Службата по вписвания при ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3