РЕШЕНИЕ
№ 46
гр. Търговище, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА
при участието на секретаря А. Н. Г.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА Д. ПАВЛОВА Административно
наказателно дело № 20243530200930 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Й. С. от гр.Търговище, ЕГН **********,
действащ чрез пълномощника си адв.Д. П. – АК Търговище, против
Наказателно постановление № 24 – 1993 – 000558 от 22.10.2024 г., издадено
от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ – Търговище. Считайки НП за
необосновано, незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила, жалбоподателят желае същото да бъде отменено,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно
заседание жалбата се поддържа от пълномощника.
Наказващият орган - Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ -
Търговище, посредством процесуалния си представител изразява становище
за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е
ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна :
На 17.09.2024 г. около 15:55 ч. св.М.М. и св.Н.И. – полицейски
1
служители от РУ - Търговище се движели със служебен автомобил по ул.
„П.Р.Славейков“ в посока към бул. „Митрополит Андрей“ в гр.Търговище. На
кръстовището същите спрели, за да пропуснат пешеходци, преминаващи при
зелена светлина на светофара по пешеходната пътека, разположена на бул.
„Митрополит Андрей“. Полицейските служители забелязали, че от лявата им
страна е спрял лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *****, с посока на
движение - от ул. „Трети март“ към бул. „Митрополит Андрей“. Водачът на
този автомобил също изчакал преминаването на пешеходците по посочената
пешеходна пътека, след което продължил движението си по бул. „Митрополит
Андрей“, където бил настигнат и спрян за проверка от органите на РУ –
Търговище. При проверката било установено, че л.а „Фолксваген“ с рег. № №
***** е управляван от жалбоподателя, на когото св.М. съставил АУАН серия
GA № 938673 от 17.09.2024г. за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП - за това,
че не е пропуснал пешеходец, стъпил на пешеходната пътека тип „зебра“ и
пресичащ от ляво на дясно спрямо водача. Жалбоподателят подписал акта с
отбелязване, че има възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал
писмено възражение срещу акта, в което направил искане да бъде изискан и
разгледан видеозаписът от служебния автомобил на полицейските служители.
Във връзка с възражението по преписката били изискани и приложени
докладни записки от мл.инсп. М.М. и мл. инсп. Н.И.. До жалбоподателя било
изпратено уведомление, че по повод възражението му е извършена проверка
по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като от прегледаните записи от служебния
автомобил и събраните материали е установено, че АУАН е съставен
законосъобразно и няма пречки да бъде издадено НП. Въз основа на
съставения акт Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ -Търговище
издал Наказателно постановление № 24 – 1993 – 000558 от 22.10.2024 г.
Посредством същото за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание
чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 100 лв.
На основание Наредба № Iз- 2539 от 17.12.2012г. на МВР било постановено
отнемането на 10 контролни точки на водача.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събрания по делото доказателствен материал - показанията на свидетелите
М.М., Н.И. и Д.К., както и писмените доказателства по делото.
Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи,
съгласно чл.189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената Заповед № 8121з -
2
1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. Издадени са по
предвидените от закона ред и форма. Налице е яснота относно
административното нарушение, вменено на жалбоподателя.
С обжалваното НП жалбоподателят е санкциониран за нарушение на
чл.119, ал.1 от ЗДвП, който гласи, че при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. За водач, който не осигури предимство, когато
преминава през пешеходна пътека, разпоредбата на чл.183, ал.5, т.2 от ЗДвП
предвижда глоба в размер на 100 лв.
По делото е безспорно установено, че бул. “Митрополит Андрей“ в
гр.Търговище се състои от две пътни платна, на които, непосредствено преди
кръстовището с ул. „Трети март“ и ул.„П.Р.Славейков“, е разположена
пешеходна пътека с „остров“ - с оглед безопасното преминаване на
пешеходците. Безспорно установено е също, че на посочените в НП дата и
час, жалбоподателят управлявал лек автомобил „Фолксваген“ с рег. № *****
по ул. „Трети март“, както и че при зелена светлина на светофара, същият
завил наляво по бул. „Митрополит Андрей“. Събраните доказателства
непротиворечиво установяват, че водачът спрял, за да пропусне пешеходци,
преминаващи по пешеходната пътека, разположена на бул. „Митрополит
Андрей“, след което продължил движението си по същия булевард. Спорен е
въпросът дали при потеглянето си е отнел предимството на друг/и пешеходци,
преминаващи по пешеходната пътека.
В тази връзка актосъставителят – св.М. заяви, че жалбоподателят не
пропуснал двама пешеходци, жена и дете, които се движели по пешеходната
пътека - в платното на жалбоподателя и той почти щял да „им мине през
краката“. За разлика от него св.И. посочи, че не помни какъв бил
пешеходецът, но същият се движел по пешеходната пътека в съседното
платно т.е. не в платното на жалбоподателя. Видно е, че двамата полицейски
служители предоставят противоречиви сведения относно местоположението
на непропуснатите от водача пешеходци, като конкретни данни в тази насока
не се съдържат и в приложените докладни записки. От трета страна са
показанията на св.К., който заяви, че в процесния момент е видял пешеходец,
който бил „от другата страна на острова“. Бил възрастен човек, който се
3
движел бавно и бил много далеко. Св.К. не бе сигурен дали пешеходецът
изобщо е бил стъпил на пешеходната пътека.
Видно е, че между показанията и на тримата свидетели, които са
очевидци, са налице различия относно основни факти от предмета на
доказване, поради което въз основа на тях не може да се направи категоричен
извод относно обстоятелствата – колко и какви са били пешеходците, къде са
се намирали в момента, в който жалбоподателят е приближил пешеходната
пътека, бил/били ли са стъпили на нея изобщо. Предвид това, на база
посочените гласни доказателства не може да се направи еднозначен извод
относно фактическата обстановка, която и жалбоподателят оспорва, респ. да
се направи обоснован извод, че същият е нарушил изискването на чл.119, ал.1
от ЗДвП. Яснота в тази насока би могла да се внесе от видеозаписа от
полицейския автомобил, който би предоставил най- обективна информация
по случая. От материалите по делото е видно, че жалбоподателят е направил
искане за изискването му още с възражението срещу АУАН, подадено в срока
по чл. 44, ал.1 от ЗАНН. Съгласно чл.44, ал.2 от ЗАНН, когато във
възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства,
те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. В случая
очевидно изискването и прилагането на записа е било възможно, което се
установява от уведомително писмо с рег.№ 199300- 11125/22.20.2024г.,
удостоверяващо, че в хода на извършената проверка по чл.52, ал.4 от ЗАНН,
видеозаписът е бил прегледан от наказващия орган. Въпреки това, неясно
защо и в нарушение на чл.60, ал.2 от ЗАНН, същият не е бил приложен като
доказателствено средство към преписката, изпратена в съда. Жалбоподателят
от своя страна, в жалбата против НП отново е направил доказателствено
искане – да бъде задължен наказващият орган да представи записите от
камерите на полицейския автомобил, както и да се изискат от Община
Търговище записите от камерите, разположени на светофарната уредба на
кръстовището. Въпреки, че същите са изискани от съда още с разпореждането
за насрочване на делото, те не са представени и респ. приобщени към
доказателствения материал, поради изтичане на срока за съхранението им.
Съдът намира, че с неприлагането към преписката на поискания от
жалбоподателя видеозапис, който е бил наличен и е бил взет предвид при
преценка на възражението срещу АУАН, наказващият орган е ограничил
правото на защита на наказаното лице, най - малкото поради невъзможността
4
същото да разбере защо възражението му, основано именно на видеозаписа,
е прието за неоснователно.
Същевременно съдът намира, че при така ангажираните по делото
доказателства, които са противоречиви, фактическата обстановка се явява
неизяснена по категоричен начин, а изясняването й посредством посоченото
по –горе доказателствено средство е препятствано поради процесуалните
пропуски на наказващия орган. Доколкото изводите за виновно поведение
могат да се основават само на установени по безспорен начин факти, а не на
предположения, то в случая не би могъл да се направи несъмнен извод за
извършено нарушение.
С оглед горното, съдът счита, че обжалваното НП е необосновано и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Предвид изхода на делото и съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. От
материалите по делото е видно, че същият е направил разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. с включен ДДС. Посоченият
размер е минималния, предвиден в разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 във вр. с
чл.18, ал.2 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска
работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.) и съгласно & 2а от ДР на същата
наредба. Съдът, съгласно Решение от 25.01.2024г. по делото С- 438/22 г. на
СЕС, не е обвързан от размерите, предвидени в посочената наредба, но
настоящият състав намира, че този минимум следва да се приеме като
ориентир, спрямо който да се преценява дължимия размер. В случая сумата от
480 лв. (с включен ДДС) съответства на фактическата и правна сложност на
делото, същата не се явява прекомерна и следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя. В този смисъл е и становището на наказващия орган,
обективирано в съпроводителното писмо.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24 – 1993 – 000558 от
22.10.2024 г., издадено от Началник сектор в ОДМВР - Търговище, РУ –
Търговище, с което на В. Й. С. от гр.Търговище, ул. „Н. С.“ № *, ЕГН
5
********** за нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.5,
т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100лв., а на основание Наредба № Iз
-2539 от 17.12.2012г. на МВР е постановено отнемането на 10 контролни
точки, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР –Търговище да заплати на В. Й. С. от
гр.Търговище, ул. „Н. С.“ № *, ЕГН ********** сумата от 480лв.,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Търговище в 14 - дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6