РЕШЕНИЕ
№ 542
гр. Пловдив, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330104063 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени ищецът “ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД против В. С. Х. кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318,
ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания,
удостоверени в Заповед № 261871/24.11.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 15419/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, представляващо претендирана
продажна цена за доставена за периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г. до
обект с *****, находящ се в гр. П., ул. К., електрическа енергия в размер на
сумата от 304, 42 лв., както и за установяване на изтекла мораторна лихва
върху главното парично задължение за периода от 02.06.2020 г. до 22.11.2020
г. в размер на сумата от 13, 91 лв., ведно със законната мораторна лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение - 23.11.2020 г., до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди, че по силата на договор за покупко-продажба на
електрическа енергия, сключен при Общи условия, е доставил до обект с ****
находящ се в гр. П, ул. К, електрическа енергия за периода от 23.03.2020 г. до
22.06.2020 г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител по
отношение на процесния имот, тъй като е ползвател на последния, което
обстоятелство било видно от приложената декларация по партида. Твърди, че
1
ответната страна е клиент на електроснабдителното предприятие с открит кл.
*****. Поради забава в заплащането на главницата, претендира обезщетение
за забава на основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия за всеки ден забава в
размер на законната лихва. Моли за уважаване на предявените искове и
присъждане на разноски.
Ответната страна В. С. Х., чрез назначения й от съда особен
представител адв. Х.Д., не е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба. В първото по делото съдебно
заседание особеният представител на ответната страна оспорва предявените
искове – по основание и размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени
установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Възникване на спорното материално право се предпоставя от
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги продаде, а
купувачът – да ги получи и да заплати уговорената цена; 2. продавачът да е
доставил електрическа енергия в твърдяното количество на купувача.
Съдът намира, че така посочените предпоставки, обуславящи
основателността на предявените искове са доказани по несъмнен начин в
производството по делото от представените към исковата молба писмени
доказателствени средства, както и от изслушаната по делото съдебно-
техническа експертиза, установила наличието на реално доставена
електрическа енергия до имота на ответника.
Установява се, че ответната страна е потребител на електрическа
енергия по смисъла на т. 4 от Глава първа от Общите условия за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, в
качеството й на битов клиент, представляващ собственик или ползвател на
електроснабдения имот. Това обстоятелство се установява от приложеното по
делото заявление – декларация за продажба на електрическа енергия,
депозирана от В. С. Х., който частен документ не бе оспорен в преклузивните
2
за това срокове по чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че
последният се ползва с формална доказателствена сила и изявлението,
изхожда от лицето, сочено като негов автор.
От изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява
размера на начислените задължения за потребена електрическа енергия и
обезщетение за забава. Вещото лице е установило, че чрез плащане в хода на
процеса – на 11.12.2021 г. и на 13.12.2021 г. ответникът е погасил изцяло
начислените задължения за главница, обезщетение за забава и разноски в
производството.
Ответната страна, чиято е доказателствената тежест за установяване на
това правнорелевантно обстоятелство, установи, че в хода на производството
по делото, след предявяване на иска, е заплатила изцяло задължението си за
главница и обезщетение за забава. Това обстоятелство съдът приема за
доказано, тъй като в тази насока бе изричното изявление на процесуалния
представител на ищеца, релевирано от ищеца в съдебното заседание,
проведено на 10.02.2022 г. Това изявление, обективира неизгодни за ищеца
факти, и следва да се цени като признание на правнорелевантни за
съществуване на спорното право обстоятелства. А признанието на факти е
едно от най-достоверните, надеждни и безспорни доказателства в
гражданския процес, които преценени в съвкупността с останалите
доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото – арг. чл. 175 ГПК.
По изложените правни съображения съдът намира, че вземането на
ищеца е изцяло погасено в хода на производството по делото, което
обстоятелство съдът е длъжен да съобрази на основание чл. 235, ал. 3 ГПК,
като отхвърли изцяло предявените от ищеца искове. В този смисъл не следва
да се пристъпва към разглеждане на доводите на особения представител на
ответника за неоснователност на предявените искове, тъй като се установява,
че задължението е погасено лично от ответната страна, която не участва в
производството. Съдът не възприема възраженията на особения представител,
че задължението е възможно да е погасено от трето лице, тъй като дори това
да е така, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 73 ЗЗД,
установяваща, че задължението може да бъде изпълнено от трето лице дори
против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено
лично от длъжника.
В полза на ищеца се следват разноски, но такива не следва да бъдат
присъдени, тъй като не се претендира заплащането им, като погасени в хода
на процеса, в който смисъл е изявлението на процесуалния представител на
ищеца.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление г. Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов“ № 37, против В. С. Х., ЕГН **********, с адрес гр. П, ул. К,
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед №
261871/24.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. д. № 15419/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, представляващо претендирана продажна цена за доставена за
периода от 23.03.2020 г. до 22.06.2020 г. до обект с ****, находящ се в гр. П,
ул. К, електрическа енергия в размер на сумата от 304, 42 лв., както и за
установяване на изтекла мораторна лихва върху главното парично
задължение за периода от 02.06.2020 г. до 22.11.2020 г. в размер на сумата от
13, 91 лв., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.11.2020
г., до окончателното й заплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/П/___________________
4