О П Р Е Д Е Л Е Н  И  Е

 

 №

 

гр. София, 22.07.2020 год.

 

 

         Софийският окръжен  съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и двадесета година в  състав:

 

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДОРА МИХАЙЛОВА

                                                    ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА                                                           

                                                                            РОСИНА ДОНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. дело № 371 по описа за 2020 год. по описа на СОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

            Производството е по чл. 274, ал.1, т. 2  във вр. с чл. 577 ГПК.

            Образувано е по частна жалба на  „Б. ДСК“ АД срещу определение № 12 от 30.04.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-Сливница, с което е отказано отбелязване на Договор за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека по молба с вх. Рег. № 647/30.04.2020 г. по описа на СВ-Сливница.

          Жалбоподателят  излага съображения, че е поискал да бъде извършено вписване на Договор за прехвърляне на вземания и поемане на дълг между ТБ „В.“ ЕАД и „С. Ж. Е.“ АД, сключен на 05.12.2014 г. с нотариално удостоверени подписи, към вписана законна ипотека в СВ-гр. Сливница, с вх. рег. 1542, от дв.вх.рег. № 1521, том 1, акт № 7 от 08.12.2011 г. върху имот, подробно описан в молбата за вписване на цесията. Излага съображения, че представената за вписване молба от „Е.“ АД, чрез пълномощника И. М., отговаря на законовите правила както по форма, така и по съдържание, приложени били и всички необходими за вписването на цесия документи – договора за цесия от 05.12.2014 г.      молба за вписване на законна ипотека в полза на „Е. Б.-Б.“ ЕАД, пълномощно на И. М. с нотариално удостоверени подписи на упълномощителите, платежно нареждане за внесена такса /представено по-късно, поради пропуск/. Счита за неправилен извода на съдията по вписвания, че следва да бъде представена скица за имота от одобрена ККР, тъй като такава е била представена при учредяване на ипотеката. Изискването за предоставяне на „актуално удостоверение от ТР“ също не се налага, тъй като регистъра е публичен и не е необходимо молителят да доказва с писмени доказателства правоприемство между юридическите лица и промените в наименованията им. Намира за неправилни изискванията за необходимостта да се представят писмени доказателства, удостоверяващи представителната власт на лицата, представляващи ТБ „В.“ ЕАД към момента на сключване на договора за прехвърляне на вземане и поемане на дълг от 05.12.2014 г. Посочва, че поради технически пропуск изпратил на 28.04.2020 г. платежен документ за внесена държавна такса, получен в СВ-Сливница на 04.05.2020 г., но въпреки това съдията е следвало даде възможност за отстраняване на допуснатата нередовност.Моли обжалваното определение да бъде отменено.

          В мотивите за отказаното отбелязване по заявлението e  посочено, че не е приложено актуално състояние по партида на дружествата, скица за имота по одобрената ККР, пълномощно за представителната власт на страните към момента на сключване на договора през 2014 г. и квитанция за платена държавна такса за вписване, съгласно Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията.

          След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира от правна страна следното:

          Частната жалба е допустима.  

          Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно чл. 32а, ал. 1 от Правилника за вписванията, както и задължителните указания за органите на съдебната власт по прилагане на цитираната разпоредба, дадени с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/25.04.2013 г., постановено по тълк. д. № 7/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката която извършва съдията по вписванията включва това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване и относно изискването за неговата форма и съдържание, като не се проверяват материално правните предпоставки на акта.

Депозираният акт – договор за прехвърляне на вземане по реда на чл. 99 от ЗЗД, подлежи на вписване, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, б. "а" от Правилника за вписванията, според която подлежат на вписване актовете по чл. 171 от ЗЗД, включително обезпечените с ипотека договори за цесия. Представената по делото молба съдържа реквизитите по чл. 17, ал. 2 от ПВ – данни за молителя, основанието за вписване, размера на сумата, както и данните от ипотечната книга, в която е вписан договорът за ипотека.

Съдията по вписванията може да откаже исканото вписване в следните случаи: 1/ ако актът не подлежи на вписване; 2/ ако той не е съставен съобразно изискванията за форма, предвидена в закона и Правилника за вписванията /официален документ или частен документ във формата на нотариален акт или с нотариална заверка на подписите/; 3/ ако актът няма необходимото съдържание - индивидуализация на страните и на имота /ако се отнася до конкретен имот/; 4/ ако не е внесена необходимата държавна такса за вписване. От събраните по делото доказателства се установи, че към момента на депозиране на молбата не е била налице само една предпоставка-представен документ за внесена държавна такса. Молбата съдържа другите необходимите реквизити - представен е договор за цесия /нотариално заверен/, страните и имота са индивидуализирани, посочена е цената на договора.

Съгласно т. 1 от ТР № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г., на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти, като при констатирана нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл. 32 а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. Съгласно т. 6 на тълкувателно решение № 7/2013 г. на ОСГТК на ВКС може да бъде отказано вписване, респективно отбелязване, ако не е внесена дължимата за това такса.

 От това следва извод, че за да бъде извършено вписване следва да бъде представен документ за платена държавна такса, какъвто липсва. Постъпилият по делото на 04.05.2020 г. платежен документ е несвоевременно депозиран, тъй като вече съдията е постановил своя акт на 30.04.2020 г.

Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че атакуваното определение № 12 от 30.04.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-Сливница, е правилно и законосъобразно, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Б. ДСК“ АД, ЕИК: ……… срещу определение № 12 от 30.04.2020 г., постановено от съдия по вписванията при Районен съд-Сливница, с което е отказано отбелязване на Договор за прехвърляне на вземане, обезпечено с ипотека по молба с вх. рег. № 647/30.04.2020 г. по описа на СВ-Сливница, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                           2.