РЕШЕНИЕ
№ 52
гр. К., 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Г. Събев
Членове:Йорданка Г. Янкова
Георги Ст. Милушев
при участието на секретаря Светла В. Радева
като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215100600175 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда № 4/29.06.2021 г., постановена по НЧХД № 16/2021 г.,
Районен съд - К. е признал подсъдимият М. А. Я. от с.З., общ.К., за виновен в
това, че на 19.09.2020 г., около 20,30-21 часа в с.З., община К., след нанесен
удар с мотика по крака, е причинил на А. М. С. от с.З., общ.К. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсно – контузна рана на палеца на десния крак,
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК
подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 (хиляда) лева.
Подсъдимият М. А. Я. е осъден да заплати на А. М. С. направените по делото
разноски в размер на 1189, 40 лева, от които адвокатски възнаграждения за
процесуален представител в размер на 800 лева, възнаграждения за експерт,
призоваване на свидетели и държавна такса – 389, 40 лева.
Недоволен от така постановената присъда е останал подс.М. АС. Я.,
1
който чрез защитника си – адв.Б.С. от АК- К. я обжалва, като неправилна и
незаконосъобразна. Твърди, че в хода на съдебното следствие и при
постановяване на първоинстанционния съдебен акт били допуснати
съществени процесуални нарушения, изразяващи се в противоречиви
показания на свидетелите, без тези на А. М. С., сочели безпорно, че
подсъдимият е нямял физически контакт с тъжителя и не е влизал в двора му,
както и били „неверни – негодни“ показания на свидетелката А. М. С. -
съпруга на тъжителя.
Моли да се отмени обжалваната присъда и да се постанови друга, с
която да подсъдимият М. А. Я. да бъде признат за невиновен по повдигнатото
му обвинение.
В съдебно заседание жалбодателят – подс.М.Я. лично и чрез защитника
си – адв.Б.С., поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена.
Ответника по жалбата – тъжителят А.С. лично и чрез повереника си –
адв.Д. Г. от АК – К., счита жалбата за неоснователна, а присъдата на РС- К. за
правилна и постановена въз основа на събраните по делото доказателства,
които съдът обсъдил поотделно и в съвкупност и при спазване на
съдопроизводствените правила. Категорично по делото било доказано
престъпното деяние и извършителят. Моли да се потвърди
първоинстанционната присъда, като претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка относно
правилността на обжалваната присъда на основание чл.314 и сл. от НПК, по
повод и във връзка с оплакванията, изложени от жалбодателя, констатира:
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения в чл.319 НПК
срок и от лице имащо право на жалба, поради което и следва да бъде
разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка, в значителната си част приета и от
първоинстанционният съд:
Подсъдимият М. АС. Я. е роден на *г. в гр.К., с постоянен адрес: с.З.,
мах. „К.“ №*, български гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран), с
основно образование, безработен, с ЕГН **********.
2
Тъжителят А. М. С. живеел със съпругата си свидетелката А. М. С. в
с.З., мах. „К.“. Той имал заболяване с диагноза инфилтративно –
пневмонична ТБК на белите дробове, заради което постъпил на лечение на
28.05.2021г. в Специализирана болница за активно лечение на пневмо –
фтизиатрични заболявания „Х.“ ЕООД гр.Х. и бил изписан на 26.08.2021г.
Поради лечението и лекарствата, които приемал се налагало да води
специален режим на живот, при който в точно определено време трябвало да
яде, след това да си изпие лекарствата, които предизвиквали сънливост и
поради това трябвало да си почива. Почти всяка вечер в близост до неговата
къща се събирали момчета от селото и разговаряли на по-висок тон и по този
начин го притеснявали и му пречели да почива. На 19.09.2020 г. вечерта
свидетелите Е. М. А., С. Н. Ю., С. С. А., Д. Б. М. и М. Е. М., всички от с.З.,
мах „К.“, общ.К., обл.К. се събрали на площадката на бившия ДАП, където
играели футбол и след като се стъмнило тръгнали да се прибират. Говорейки
на висок глас, минали пред къщата на А., която се намирала срещу
площадката на бившия ДАП и тогава той излязъл и им направил забележка да
не викат толкова силно, тъй като не можел да си почине. Те му отвърнали с
присмех и обиди, при което А. ги подгонил и те избягали по домовете си.
Свидетелят Е. М. А., когато се прибрал разказал на баща си за случилото се
пред къщата на А.. Баща му се ядосал, взел мотика и заедно с Е. тръгнали към
къщата на А.. Около 20,30–21.00 ч. подсъдимият Я. влязъл в двора и започнал
да се държи сметка на А., който бил там, за поведението му с децата.
Свидетелката А. М. С., която също била на двора го попитала „Какво търсиш
вътре?“, при което той й казал„Аз ще кажа какво търся“ и тя му отвърнала, че
ще се обади в полицията да съобщи за случващото се. Свидетелката С.
хванала А. и не му давала да се разправя с подсъдимия Я., опитала се да
възпре мъжа си, за да не става скандал. Тогава подсъдимият М. АС. Я. ударил
по крака с мотика тъжителя АХМ. М. С., при което свидетелката А. М. С.
започнала да вика за помощ и да плаче. Подс.Я. напуснал двора на тъжителя,
като в това време свидетелите Г. А. и М. З., съответно дъщеря и внук на А.С.,
отивали към дома на последния и видели подсъдимият и сина му на улицата
пред къщата.
Около 21,40 часа същият ден в РУ - К. бил получен сигнал от А. М. С.
за възникнал скандал между него и подсъдимия М. АС. ЯНК., при който
последния му е нанесъл удар с мотика на десния крак. Впоследствие след
3
преглед от д-р Н. М. със съдебномедицинско удостоверение № 211/24.09.2020
г. било установено, че му е причинена лека телесна повреда по чл.130, ал.1 от
НК - разкъсно - контузна рана на палеца на десния крак.
Същата вечер на 19.09.2020 г. на място от РУ – К. пристигнали за
проверка на сигнала подаден от тъжителя свидетелите К. Т. Г. и О. С. П.,
които пристигнали първо в дома на А. и впоследствие в дома на подсъдимия
Я.. След проверката както на А.С., така и на М.Я. им съставили протоколи за
полицейско предупреждение по чл.65 от ЗМВР, като бил изготвен и доклад
по случая.
Същата вечер на 19.09.2020 г. в 22,32 ч. тъжителя А. М. С. отишъл във
ФСМП - К. към ЦСМП – К., където бил приет от свидетеля Б. Ю. Ю. с рана на
крака и при снемане на анамнезата съобщил, че бил ударен с мотика в крака.
Свидетелят Ю. обработил раната и направил превръзка, а в същото време
тъжителя се оплаквал от болка в крака и накуцвал леко, като други рани и
видимо старо нараняване не бил установен след прегледа.
Във връзка с образуваната преписка с № 289р-12921/2020г. на
21.09.2020г. от свидетеля И. С. И. – мл. ПИ в РУ – К. били снети писмени
сведения от свидетелите Е. М. А. и С. Н. Ю. и М. Е. М., както и писмени
обяснения от С. С. А. и Д. Б. М..
С постановление от 09.10.2020 г. на районния прокурор при Районна
прокуратура – К. е отказано образуване на досъдебно производство поради
липса на достатъчно данни за престъпление от общ характер по чл.325, ал.1
от НК и преписка с вх. № 649/2020 г. на РП – К. е прекратена.
От приетото на първоинстанционното съдебно следствие заключение по
назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни №
39/2021 г., изготвено от експерта д-р Н. Д. М. се установява, че на тъжителя
А. М. С. е било причинено: Разкъсно-контузна рана и охлузване на кожата на
палеца на десния крак и главата. Описаните увреждания са получени при
действието на твърд тъп или тъпо- ръбест предмет и по време и начин е
възможно да са възникнали така, както е съобщил пострадалият. Разкъсно-
контузната рана на палеца на десния крак е довела до разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а охлузването на кожата
на главата е причинило болка и страдание. Продължителността на
оздравителния процес при подобни увреждания е около две седмици.
4
Травматичните увреждания, получени от А.С. - разкъсно-контузна рана на
палеца на десния крак и охлузване на кожата на главата нямат отношение към
заболяването му от белодробна туберкулоза и не са повлияли на протичането
на заболяването му.
Така приетата фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, а именно: от показанията на
свидетелите А. С., Б. Ю., К. Г. и О. П., които съдът кредитира изцяло, както и
отчасти обясненията на подс.М.Я.и и показанията на св.Г. А., М. А., Е. Х., С.
Ю. и Р. Х., на които съдът отчасти дава вяра; от извършената
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 39/2021 г. на вещото
лице д-р Н. М.; от писмените доказателства – съдебномедицинско
удостоверение № 21/2020 г., издадено на 24.09.2020 г. от съдебен лекар,
епикриза на АХМ. М. С., изд. от СБАЛПФЗ „Х.“ ЕООД, гр.Х., преписка с вх.
№ 649/2020 г. на РП – К., справка за съдимост и характеристика на
подс.М.Я..
Подсъдимият не отрича за възникнало скарване между него и тъжителят
А.С., но твърди, че тъжителят А.С. е започнал да ги гони с брадва и да ги
замерва с камъни, но не ги улучил, като отрича да е удрял тъжителят. В тази
връзка съдът съобрази следното: Обясненията на подс.М.Я. в частта им, в
която отрича да е нанасял удар на тъжителят А.С., са нелогични и се
опровергават от другите събрани по делото доказателства, поради което и
съдът не им дава вяра. Така обясненията на подсъдимия в посочената част са
в противоречие с показанията на съпругата на тъжителя - св.А. С., които от
своя страна се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства -
съдебномедицинско удостоверение и заключението по изготвената СМЕ. За
да даде вяра на св.А. С., съдът съобрази, че тя е присъствала на инцидента и
се е опитвала да възпре съпруга си, за да не става „кавга“, което
обстоятелство не се отрича и от самия подсъдим. Нейните показания са в
унисон с показанията на св.Г. А. и М. А., които макар и косвени свидетели, са
пристигнали непосредствено след инцидента в дома на тъжителя, който е
баща на първата и дядо на втория, видели са нараняването на крака на А.С., и
им е било разказано за случилото се от тъжителя и съпругата му. Те не са
очевидци на процесното деяние, а преразказват разказаното им от А.С. и А.
С., но в същото време именно версията на тъжителят е била разказана и пред
5
пристигналите на мястото на инцидента полицейски служители – св.К. Г. и О.
П., а също така и на св.Е. Х., който е работил по образуваната във връзка със
случая преписка, както и на св.Б. Ю.- шелдшер в спешния център, където
процесната вечер е обработил раната на крака на тъжителя, като последният
му съобщил, че бил ударен с мотика в крака. За да даде вяра на показанията
на св.А. С., която по безспорен начин е установено, че е била очевидец и
която е съпруга на пострадалия и в този смисъл се явява заинтересована от
изхода на делото, съдът взе предвид, че показанията й освен, че са логични и
еднопосочни, същите съответстват на отразените обективни данни за
нараняванията на пострадалия описани във фиш за спешна медицинска
помощ съставен именно въпросната вечер – 19.09.2020 г. – 22.30 ч, както и в
СМУ № 211/2020г., издадено от съдебен лекар, съответно кореспондират с
показанията на свидетелите Г. А., М. Али, Б. Ю., К. Г. и О. П., които са
разговаряли с пострадалия непосредствено след инцидента, като всички
потвърждават версията, че същият се е оплакал, че подс.М.Я. го е ударил с
мотика по крака.
Описаните и коментирани доказателства са достатъчни, за да се
направии несъмнения извод, че именно М.Я. е автор на инкриминираното
деяние.
Този извод не се променя и от показанията на св.Е. М. А. – син на
подсъдимия, който също е присъствал на инцидента и който отрича баща му –
подс.Я. да е удрял тъжителят А.С., тъй като в тази им част показанията му се
опровергават от показанията на св.А. С., които от своя страна кореспондират
с показанията на св. Г. А., М. А., Б. Ю., К. Г. и О. П., като последните трима са
незаинтересовани от изхода на делото, както кореспондират и със събраните
писмени доказателства - фиш за спешна медицинска помощ от 19.09.2020 г.
и СМУ № 211/2020г., издадено от съдебен лекар, коментирани по-горе в
решението. Що се отнася до обясненията на подъсдимия и показанията на
свидетелите С. Ю. и Р. Х. в частта им, в която твърдят, че и последните също
са присъствали на инцидента, то настоящият съдебен състав не им дава вяра,
тъй като те са както взаимно противоречиви, така с останалите доказателства.
Така подс.Я. твърди, че към къщата на А. заедно с него тръгнали жена му,
сестра му, Е. и С.. Свидетелят С. Ю. твърди, че втория път той, „чичо М., Е. и
леля Р.“ отишли пред къщата на А., чичо му да му каже да не ги псува и да не
6
хвърля камъни по тях, след което казва, че „майката на Е., леля Р. не беше с
нас тогава, тя не дойде с нас“. Св.Р. Ю. твърди, че към къщата на А. заедно с
М. тръгнали тя, Е. и С., С. също бил с тях, а Д. не бил с тях, а и също: „Н. се
уплаши и остана вкъщи, тя е болна“. Св.Е. А. от своя страна твърди, че той,
баща му и майка му тръгнали към къщата на А., като с тях били Д. и С..
Изложеното противоречие води до житейки логичния извод, че показанията
на свидетелите Е. А., Р. Ю. и С. Ю. са недостоверни относно
обстоятелството, че към къщата на пострадалия освен подс.М.Я. и сина му Е.
А. са тръгнали и съответно присъставли на инцидента и свидетелите Р. Ю. и
С. Ю.. Освен, че са противоречиви по между си, то тези показания са и
нелогични, тъй като свидетелите обясняват как всички деца се прибрали по
домовете си и не ясно как и кога част от тях тръгнали заедно с подс.М.Я. и
сина му Е. А. към дома на пострадалия А.С.. Не без значение е и
обстоятелството, че никой от последно коментираните свидетели няма
логично обяснение и не сочи как е получено нараняването на пострадалия,
като по делото липсват каквито и да било доказателства, че подс.А.С. се е
самонаранил, което би било нелогично да сигнализира за възникналия
инцидент и да потърси съдействие от полицейските органи.
Изложеното налага извода, че обясненията на подс.М.Я., съответно
показанията на св.Е. А., С. Ю. и Р. Х., в частта им, в която отричат
подсъдмият да е удрял пострадалия А.С., както и в частта им, че освен М.Я. и
Е. А. на инцидента са присъствали и С. Ю. и Р. Х., са противорачиви помежду
си, а и се опровергават от другите събрани доказателства коментирани по-
горе в решението, поради което съдът ги приема за версия целяща
оневиняването на подсъдимия М.Я..
От всичко изложено следва да се направи несъмнения извод, че
обвинението е доказано по несъмнен и категоричен начин, поради което
правилно районният съд е признал подс.М.Я. за виновен в това, че на
19.09.2020 г. в с.З., общ.К. причинил на А. М. С. лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК, като му причинил разкъсно - контузна рана на палеца на десния крак –
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
При извършената проверка, настоящият съдебен състав констатира, че
извършеният от първоинстанционният съд анализ на част от доказателствата
7
е неправилен, съответно част от възприетата фактология по делото, не почива
на доказателствата, на които съдът се е позовал. Така, кредитираните от съда
показания на св.М. А. и Г. А. не установяват и не кореспондират на приетата
от същия фактическа обстановка, те не са очевидци на края на самия скандал,
както и на причиняването на телесната повреда на А.С. от подс.М.Я..
Напротив, тези свидетели твърдят, че не са чули и видели подсъдимият да
нанася удар и/или удари по тъжителя. Св.М. А. сочи в показанията си, че
когато пристигнали до къщата, М. и другите с него бяха ивън двора, „в двора
не съм ги видял“. Св.Г. Али преразказва разказаното й от нейните родители –
тъжителят и съпрута му, казва, че е видяла, че М. е ударил баща й, след което
уточнява, че „Аз когато се прибрах намерих баща ми в безпомощно
състояние, вече всичко се беше случило, баща ми лежеше на земята, а М.
стоеше пред къщата“. По този начин в описаната част присъдата се явява
необоснована - фактическите изводи на съда са немотивирани и не се
подкрепят от доказателствата по делото. Този пропуск обаче е отстраним от
въззивината инстанция, която прие фактическа обстановка и извърши анализ
на събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че макар и част
от доказателствата да са неправилно интерпретирани от районния съд,
крайния извод до който е достигнал за извършеното деяние и неговия автор,
са правилни.
Правилни и обосновани са и изводите за фактическия състав на
престъплението с обективните и субективните му признаци, а именно, че
М.Я. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.130, ал.1 от НК. Престъплението е осъществено при единствено
възможния при него пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване. Умисълът е обективиран в
поведението му – подс.Я. е съзнавал, че нанасяйки удар към пострадалия, ще
му причини телесни увреждания и е искал и пряко целял именно такъв
вредоносен резултат.
При определяне вида и размера на наказанието първоинстанционният
съд, правилно е съобразил наличието на изискуемите по чл.78а от НК
предпоставки за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание. Относно размера на
8
административното наказание “глоба”, съдът е приел, че същият следва да
бъде определен в предвидения минимум от 1000 лева с оглед ниската
обществена опасност както на деянието, така и на дееца, а също и съобразно
имотното състояние и събраните характеристични данни за подсъдимия. Така
определеното наказание по размер съответства на тежестта на извършеното от
подсъдимия М.Я. престъпно деяние и с него ще се постигнат целите на
наказанието визирани в разпоредбата на чл.36 от НК, а именно- същото би
оказало възпитателно въздействие както спрямо личността му, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, както е в настоящия случай, съдът го осъжда да заплати разноските
по делото, включително и направените такива от частния обвинител
(тъжителя). В този смисъл и в частта, в която подс.М.Я. е осъден да заплати
на пострадалия направените от него деловодни разноски, присъдата на
решаващия съд е правилна и законосъобразна.
В хода на първоинстанционното производство и при постановяване на
присъдата на К.ския районен съд не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да обосновават изменяването или
отменяването й, поради което и същата следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото жалбодателя М. АС. Я. следва да бъде осъден
да заплати на ответника по жалбата АХМ. М. С. направените и претендирани
от него разноски за въззивното производство, а именно 600 лева адвокатско
възнаграждение.
Ето защо и на основание чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,
Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 4/29.06.2021 г., постановена по НЧХ дело
№ 16/2021 г. по описа на Районен съд- К..
ОСЪЖДА М. А. Я. с ЕГН ********** от с.З., мах.“К.“ №*, общ.К.,
обл.К., да заплати на А. М. С. с ЕГН ********** от с.З., мах.“К.“, общ.К.,
обл.К., сумата в размер на 600 лева – адвокатско възнаграждение за
9
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10