Р Е Ш Е Н
И Е
№1657
гр. Перник, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, 6-ти граждански състав, в откритото съдебно заседание на 22 10
2019 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ Д МАТЕЕВА
При секретар Д Благоева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 02921 по описа за 2019 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от
С.Н.Ц. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
***012360 предст. от изп.директор Л.С.
с която е предявен отрицателен установителен иск- за установяване
че не дължи на ответната страна
сумата по ИЛ от 27.11.2009г. по чгд№ 5211 /
2009г. ПРС и образувано изп.дело № 129/2010г. при ЧСИ С.Б., а именно:
сумата 3010.25 лв. главница за периода 01.10.2003- 30.04.2009г.
сумата 1120.32 лв. законна лихва за периода 30.11.2003 -14.10.2009г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението 26.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата , както и разноски 193.92лв.
като погасени по давност.
Претендира разноски.
Ответната страна оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен Както в отговора, по реда на чл.131 ГПК , така и в о.з. по същество иска отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
Поддържа тезата, че давността е прекъсвана, респ.- спирана.
Претендира разноски.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от доказателствата, между страните е налице
облигационно отношение по доставяне на топлоенергия за топлофицирано жилище, по
което ответникът има абонатен номер и открит картон по сметка
ИЛ е на името на ищцата.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
По
допустимостта на иска
Съдът намира, че предявеният отризцателен
установителен иск по чл. 439 ГПК е допустим.
Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението – т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението.
Според чл. 439, ал. 2 ГПК искът на длъжника може
да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
От приложените доказателства е видно, че за
събиране на вземанията по ИЛ са
образувани изпълнителни дела, посочени по-горе -
откъдето
следва и правният интерес на ищеца от воденето на процесния иск.
По
основателността на иска
Ищецът
твърди, че не дължи посочените в исковата молба суми, тъй като са погасени по
давност.
От
представените писмени доказателства се установява, че процесните вземания са налични с факта на издадения ИЛ.
ИЛ е издаден въз основа на влязла в сила Заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по чгд 5211/2009г. на ПРС
След като длъжникът не е подав възражение в срока
по чл.415 ГПК срещу Заповедта за идпълнение, то тя е влязла в сила и ИЛ е бил
издаден, като с образуването на последващото изп.дело пред ЧСИ С.Б.,
погасителната давност се прекъсва на основание чл.116 в ЗЗД.
След това, по силата на чл.115 ал.1 Ж ГПК – по
време на изпълнително производство, давността спира да тече
На основание чл.439 ал.2 ГПК – започва да тече
нова погасителна давност.
Тя е била прекъсната с предприемане на принудителни
изпълнителни действия от ЧСИ
На второ място – давността не само е прекъсната,
но е спряла да тече, защото:
ППВС 3/ 1980г. Е отменено с ТР 2/ 2015г. на ОСГК
на ВКС
В този смисъл е решение № 170 от 17.09.2018г.
гр.д.№ 2382/2017г. на ВКС -4 г.о.а именно :
Последващи
тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие.Последващите ТР започват да се прилагат от момента на постановяването
и обявяването.
Следователно – от момента на отмяна на Пост.3/1980
на ППВС започва да тече нова погасителна давност за изп.дело № 129/2010г. като
моментът на преустановяване на спирането на давността се явява 26.06.2015г.
Новата давност тече от момента на отмяна на даденото
с ППВС 3/ 1980 тълкувание.
На трето място :
С влизане в
сила на Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК започва да тече 5 год. общ
давностен срок по чл.110 ЗЗД
Следователно
– следва да се приеме, че НЕ е налице изтекла погасителна давност за посочената
по-горе обща сума
В същия смисъл ТР № 2/2015г.-
С
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, т. 14, е прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ: налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и
извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Не са обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение,
проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
В случая погасителната давност не само е
прекъсната, но е спряла и да тече по силата на чл.115 ал.1 Ж от ЗЗД
Момента
на преустановяване на спирането на погасителната давност за изп.дело № 385/
2010г. е датата 26.06.2015г. а новата
погасителна давност започва да тече от момента на отмяна на тълкуването дадено
с ППВКС № 3/ 1980г.
В
този смисъл и решение № 363 от
21.11.2018г. по вт г д № 489/2018г. на ПОС –че предвид настъпване стабилитета
на издадената заповед по чгд – се прилага общата 5 год.погасителна давност
Следователно, следва да
се приеме, че давността е прекъсвана многократно и не са налице основанията за
уважаване на така предявения отрицателен установителен иск, и същият следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ГПК ищецът дължи на ответното дружество разноски, по списък по чл.80 ГПК-150лв.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА, с който С.Н.Ц. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
е предявила отрицателен установителен иск- за установяване
че не дължи на ответната страна ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* предст. от изп.директор Л.Спасов
сумата по ИЛ от 27.11.2009г. по чгд№ 5211 /
2009г. ПРС и образувано изп.дело № 129/2010г. при ЧСИ С.Б., а именно:
сумата 3010.25 лв. главница за периода 01.10.2003- 30.04.2009г.
сумата 1120.32 лв. законна лихва за периода 30.11.2003 -14.10.2009г.
ведно със законната лихва върху главницата от датата на заявлението 26.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата ,
както и разноски 193.92лв.
като погасени по давност.
като погасени по давност – КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
ОСЪЖДА С.Н.Ц. ЕГН ********** ***
И чрез адв.Б.В.
ДА ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ в размер 150лв. на
ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК АД ЕИК ********* предст. от изп.директор Л.Спасов
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПОС в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Х.С.