№ 210
гр. Велико Търново, 06.07.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно частно
търговско дело № 20224001000142 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 220 от ГПК.
С Определение № 131/ 08.04.2022 г., постановено по т.д. № 168/ 2021 г.
по описа на Плевенския Окръжен съд, състав на съда е ОСТАВИЛ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответното дружество ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, за
привличане, на основание чл. 219 от ГПК, на „ПРОЕКТ СТРОЙ ЛОВЕЧ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Плевен, като трето лице – помагач
на ответника.
Недоволен от постановеното Определение, ответникът ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника адвокат Д.Х. от АК – гр. София, е подал частна жалба.
Оплакването е за неправилност на обжалвания съдебен акт. Навежда се довод
за грешна преценка на съда относно обстоятелството, че наличието на правен
интерес от привличането се обуславя само и единствено от регресните права
на привличащия спрямо привличаното лице. Твърди се, че регресните права
са само част от основанията за възникване на правен интерес от прилагане
разпоредбата на чл. 219 от ГПК. Такива от своя страна и на самостоятелно
основание представляват и обстоятелствата, обективирани своевременно с
1
отговора на исковата молба, а имено – привличането на „ПРОЕКТ СТРОЙ
ЛОВЕЧ“ ЕООД предвид стореното възражение за независимо
съизвършителство от служителите на дружеството, като основанието за
привличането се намира в разпоредбите на ЗЗД, уреждащи непозволеното
увреждане и по-конкретно – разпоредбата на чл. 53 от ЗЗД, според която ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Излагат се
съображения в подкрепа на доводите. Иска се от въззивния съд да отмени
обжалваното Определение, ведно със законните последици.
В законно-определения срок, редовно уведомени, насрещните страни
чрез пълномощника си по делото адвокат Й.Д. от АК – гр. София, са подали
отговор. Изразено е становище за неоснователност на частната жалба. Твърди
се, че като трето лице – помагач на ответника би било процесуално
допустимо да бъде привлечен единствено деликвента, чиято отговорност е
предмет на застрахователното правоотношение, но не и третото лице, което
не е участвало в пътния инцидент. Иска се от въззивния съд да постанови
съдебен акт, с който да остави без уважение частната жалба и да потвърди
обжалваното с нея Определение.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на обжалвания
съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна.
За да остави без уважение искането на ответното застрахователно
дружество за привличане на търговското дружество „ПРОЕКТ СТРОЙ
ЛОВЕЧ“ ЕООД в качеството му на трето лице – помагач на ответника,
Ловешкият Окръжен съд е посочил, в мотивите на обжалваното Определение,
че регресното право на застрахователя би възникнало само срещу пряк
причинител на застрахователното събитие, с оглед на което такова право в
случая не може да възникне срещу търговското дружество – работодател на
пострадалия при процесното ПТП, нито в някоя от хипотезите на чл. 500, ал.
1 и 2 от КЗ, нито пък в хипотезата на чл. 499, ал. 7 от КЗ, поради което липсва
правен интерес у ответника от привличане на това търговско дружество по
реда на чл. 219 от ГПК.
2
Въззивният съд не споделя този правен извод на първостепенния съд.
В случая Плевенския Окръжен съд е бил сезиран с иск, предявен от
ищците Л. Р. Ц., Т. Л. Ц. и С. Л. Ц., срещу ответника ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с правно основание чл. 432 от КЗ, като се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на Р. Л. Ц. – син
на първите двама ищци и брат на последния ищец, в резултат на ПТП от
12.05.2021 г. , причинено от застрахован със застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество. Следователно,
отговорността на ответното застрахователно дружество е обусловена и от
установяването на възникнала отговорност на застрахованото лице за
причинено от него непозволено увреждане, която произтича от нормите на
чл. 45 и сл. от ЗЗД.
В срока за отговор на исковата молба ответникът - ЗАД „ОЗК –
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, е възразил, че е налице независимо
съизвършителство от страна на служителите на „ПРОЕКТ СТРОЙ ЛОВЕЧ“
ЕООД – работодател на пострадалия, изразяващо се в обстоятелството, че
работодателят му е възложил работа извън неговите компетенции, в
нарушение на длъжностната му характеристика, както и в обстоятелството, че
не е организирал движението в ремонтирания пътен участък съобразно
нормативните и техническите изисквания. Поискал е да се конституира
търговското дружество като трето лице – помагач на ответника с обосновката,
че в случай на осъдително Решение, има интерес от обвързващата сила на
мотивите на решението спрямо третото лице помагач – съизвършител за
настъпването на вредоносния резултат.
Въззивният съд намира, че в настоящия случай ответникът е сезирал
своевременно съда с искане за привличане на трето лице, като може да се
направи обоснован извод, че има правен интерес от привличането.
При съпричиняване на увреждането от няколко деликвенти,
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с
единия от тях, отговаря спрямо увреденото лице за пълния размер на вредите
до размера на застрахователната сума, а не съобразно приноса за увреждането
на застрахования при него деликвент /арг. от чл. 53 от ЗЗД/. В случая
интересът от привличането е обусловен от възможността ответникът, като
застраховател по застраховка, имаща и имуществен /обезщетителен/ характер,
3
в случай че заплати цялото дължимо се обезщетение за вреди, да предяви иск
срещу третото лице за заплащане на обезщетение, съответстващо на приноса
на лицата, на които третото лице е възложило работата – аргумент от общата
разпоредба на чл. 74 от ЗЗД за суброгацията, чийто фактически състав
включва и регресни права срещу длъжника, като преценката на съда по чл.
219 от ГПК изключва произнасяне по евентуалната основателност на
регресните претенции.
По изложените съображения частната жалба следва да се уважи, като
основателна, а обжалваното с нея Определение – да се отмени, вместо което
да се допусне привличането на „ПРОЕКТ СТРОЙ ЛОВЕЧ“ ЕООД, в
качеството му на трето лице – помагач на ответника, след което делото следва
да се върне на Плевенския Окръжен съд за продължаване на процесуалните
действия по него.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 131/ 08.04.2022 г., постановено по т.д. №
168/ 2021 г. по описа на Плевенския Окръжен съд, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
КОНСТИТУИРА „ПРОЕКТ СТРОЙ ЛОВЕЧ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в гр. Плевен, ул. „Професор полковник
Цветан Лазаров“ № 3, в качеството му на трето лице – помагач на ответника
ЗАД „ОЗК – ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София.
ВРЪЩА делото на Плевенския Окръжен съд за продължаване на
процесуалните действия по него.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4