РЕШЕНИЕ
№ 1639
гр. Русе, 21.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. Иванова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520105005 по описа за 2022 година
Я. Н., юрисконсулт на „Енерго – Про Продажби” АД твърди, че Й. П. П. е клиент на
дружеството, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с кл.
№**********, абонатен №**********, в гр.Р., ж.к."Д"3, бл...., вх...., ап....... В тази връзка
сочи, че на 12.01.2018г. ответника подал заявление №4745216 за продажба на ел.енергия от
„Енерго – Про Продажби“ АД.
Пояснено е, че облигационните правоотношения между дружеството и клиента са
регламентирани от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия,
приети от Управителния съвет на електроразпределителното дружество и одобрени от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Сочи, че съгласно чл.17, т.2 от ОУ,
потребителят е длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа
енергия в сроковете и по начина, определен в общите условия, като при неизпълнение на
това задължение изпада в забава след настъпване падежа на съответната фактура, без да е
необходимо изпращане на изрична покана за заплащане дължимите суми. Според
разпоредбата на чл.38 от ОУ „потребител, който не изпълни задължението си за плащане в
срок на дължимите към „Енерго – Про Продажби” АД суми, дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за всеки просрочен ден”. Приемайки, че задължението е
лимитирано в определен срок, ищецът счита, че не се изисква изпращането на изрична
покана до потребителя, получаването на която да удостоверява моментът на изпадане в
забава.
Поддържа, че ответникът дължи на дружеството сумите: 225.40 лева – главница за
консумирана ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г.; 27.47
1
лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г.
За събиране на вземането си, ищецът входирал заявление по реда на чл.410 ГПК и се
снабдил със заповед за изпълнение №721/14.03.2022г., издадена по ЧГД №1395/2022г. по
описа на РРС срещу Й. П. П.. Заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото
производство) възможността, в едномесечен срок да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Я. Н. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Й. П. П.,
ЕГН ********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул.
”Владислав Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумите: 225.40
лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. –
15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г.,
издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
Претендира направените в заповедното и настоящото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, адв.А. Н. – особен представител на ответника Й. П. П. е
депозирала отговор на исковата молба, в който изплаща доводи, досежно неоснователността
на ищцовите претенции.
Оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че не е извършено надлежно и реално отчитане на доставената до имота
електрическа енергия.
Счита, че приложените към исковата молба: фактури, извлечение от сметка, справка
за потребление и извлечение за фактури и плащания, представляват частни свидетелстващи
документи, съставени от ищеца, които обективират изгодни за него факти и обстоятелства,
поради което моли да се приеме, че нямат материална доказателствена сила.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна, следното:
Приложени са ОУ за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД и ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните
мрежи на "Енерго - Про Мрежи" АД.
На 12.01.2018г. Й. П. П. депозирал заявление до „Енерго – Про Продажби“ АД,
входирано под №4745216 с искане за снабдяване с електрическа енергия на съществуващ
обект – апартамент .....в гр.Р., ул."Н.В."№.....бл....., вх.... ет......, към което приложил
документ за собственост.
Представени са фактури, издадени в периода 13.10.2020г. – 15.03.2021г. за обект с аб.
№********** в гр.Р., ул."Н.В."№..........бл....., вх......, ет....., ап........с получател Й. П. П.,
според които консумираната в обекта ел. енергия възлиза на 225.40 лева.
За събиране на вземането, ищецът депозирал заявление, въз основа на което в РРС е
образувано ЧГД №1395/2022г. и се снабдил със заповед №721/14.03.2022г. за изпълнение на
2
задължения по чл.410 ГПК срещу Й. П. П., ЕГН ********** за сумите: 225.40 лева –
главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. –
15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
25.02.2022г.; 75 лева – разноски.
Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което
заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство) възможността да
предяви иск за установяване на вземането си.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
всестранно. Вещото лице е констатирало, че отчетената чрез СТИ №1102 0107 07145 3275 и
незаплатена от ответника ел.енергия за процесния период възлиза на 225.40 лева. Изчислена
е мораторната лихва от падежа на всяко задължение до 25.02.2022г. - 27.47 лева. Установени
са класа на точност и максималната мощност на електромера, чрез който е отчитана
електрическата енергия потребена в жилището на Й. П.. Експертът счита, че е възможно
тази енергия да бъде потребена в обекта. Поддържа, че в случая е налице редовен отчет на
СТИ и ищецът правилно е остойностил консумираната в процесния период ел.енергия.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съобразно изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно, предявения иск по чл.422 от ГПК – установителен иск, в
производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 225.40
лева – главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. –
15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г.,
издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
От приложеното в настоящото производство гражданско дело №1395/2022г. по описа
на РРС е видно, че заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5
ГПК, с оглед което заповедният съд указал на заявителя (ищец в настоящото производство)
възможността, в едномесечен срок от получаване на съобщението да предяви иск за
установяване на вземането си и последиците от непредявяване на иска. Съдът намира
претенцията за допустима, тъй като е предявена от взискателя в законоустановения срок,
при наличие на правен интерес - запазване действието на издадената заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, искът се явява основателен.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да докаже
наличие на спорното право, а ответника - фактите, които изключват, унищожават или
погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
"Енерго - Про Продажби" АД аргументира вземането си с наличието на валидна
облигационна връзка с ответника, основана на договор за продажба на електрическа
енергия, регулирана от общи условия на дружеството, одобрени с решение №ОУ-
061/07.11.2007г. Съобразно разпоредбата на чл.98а от ЗЕ, общите условия произвеждат
3
обвързващо действие, без да е необходимо изричното им приемане от страна на
потребителите. Следователно те са част от правоотношението между страните по делото и
имат обвързваща сила.
Понятието "потребител на електрическа енергия за битови нужди" е определено в
чл.4, ал.1 от ОУ: "....физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на "Енерго - Про Мрежи" АД, което ползва електрическа
енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от "Енерго - Про Продажби"
АД".
Битов клиент е само лице, което е собственик или носител на ограниченото вещно
право на ползване върху процесния обект. Няма пречка клиенти на електрическа енергия за
битови нужди да бъдат и правни субекти, различни от посочените, ако ползват имота със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
електрическа енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия
директно с енергоснабдителното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице
придобива качеството "клиент" на електрическа енергия за битови нужди и като страна по
договора за доставка на енергия дължи цената й на предприятието.
С ТР №2/2018г. по т.д.№2/2017г. на ВКС, ОСГК е извършено нормативно тълкуване
разпоредбите от Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството длъжник на
цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството собственик на имота,
съответно с качеството носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия
имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на
топлинна енергия (в този смисъл Решение №205/28.02.2019г. по гр.д.№439/2018г. на ІІІ г.о.,
ВКС). В настоящия случай, спорното правоотношение намира правната си уредба в Закона
за енергетиката, а начинът, по който Законът урежда и договора за продажба на
електроенергия за битови нужди, е сходен с този, по който регламентира договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди.
Установено бе, че ответникът е собственик на апартамент №.....в гр.Р., ж.к."Д"3,
бл............, вх...... (заявление №4745216/12.01.2018г.), следователно – клиент на ищцовото
дружество, титуляр по партида на обекта. Претенцията е за цена на доставена от ищеца
електроенергия, като размерът на задължението е установен посредством съдебно –
техническа експертиза.
Изложеното води до извод, че искът като основателен, следва да бъде уважен изцяло.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като разпредели отговорността за разноските,
както в исковото, така и в заповедното производство.
Предвид изхода на спора в тежест на ответника са направените от ищеца разноски в
размер на: 75 лева - по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС и 675 лева – държавна такса,
възнаграждения за процесуално представителство и вещо лице по гражданско дело
№5005/2022г. по описа на РРС.
4
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК, че Й. П. П., ЕГН
********** дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр.Варна, район „Владислав Варненчик”, Варна Тауърс – Г, бул. ”Владислав
Варненчик”№258, представлявано от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д. сумите: 225.40 лева –
главница за незаплатена ел.енергия по фактури, издадени за периода 13.10.2020г. –
15.03.2021г., ведно със законната лихва, считано от 11.03.2022г. до окончателно изплащане
на сумата; 27.47 лева – мораторна лихва, за периода от падежа на всяко задължение до
25.02.2022г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение №721/14.03.2022г.,
издадена на по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 75 лева – разноски по ЧГД №1395/2022г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА Й. П. П., ЕГН ********** да заплати на „Енерго - Про Продажби” АД,
ЕИК ********* сумата 675 лева – разноски по ГД №5005/2022г. по описа на РРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Р. в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5