Решение по дело №3/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 515
Дата: 8 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Женя Иванова
Дело: 20225530100003
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 515
гр. Стара Загора, 08.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Женя И.а
при участието на секретаря Невена И.а
като разгледа докладваното от Женя И.а Гражданско дело № 20225530100003
по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
493, ал.1 КЗ.
В исковата си молба ищецът ИВ. Т. УЗ. твърди, че на 15.08.2021 г.
пътувал със собствения си мотоциклет ************* А с peг. ном.
************* в посока *************. Моторът бил в изправност. Сочи, че
пред него се движило бяло **** с peг. номер *************, а пред него
имало още една кола. Движили се в колона с дистанция и под ограничението
на скоростта. Сочи, че в един момент водачът на автомобила пред него минал
през препятствия на пътя. При това преминаване на това МПС, забелязал, че
нещо „изхвърчало“ изпод гумите на този автомобил в посока към ищеца и
преди да реагира ударило мотора. Шумът от удара бил доста силен и той
спрял, за да види дали нямало някакви повреди. Установил, че фарът на
мотора бил пукнат и ветроупорното стъкло също било напукано. Огледал се
да види точно какво го било ударило, но на пътя имало начупени остатъци от
клон и остатъци от „гръмнала“ гума от камион, поради което и не можал да
разбере какво точно било хвръкнало и било ударило мотоциклета му. Привел
в движение мотора и продължил пътя си в посока гр. *************. На
входа на града настигнал лекия автомобил ****, изпреварил го и подадол
сигнал на водача му да спре. Автомобилът спрял и обяснил на жената, която
го управлявала какво било станало, като я попитал дали била забелязала
нещо. Жената заявила, че действително била видяла препятствията на пътя, но
тъй като късно ги била видяла не намалила, а поради скоростта си на
1
движение не успяла да реагира своевременно и да заобиколи парчетиите.
Водачът се извинил и казал, че даже не бил разбрал, че бил възникнал
проблем. Ищецът поискал да направят двустранен протокол за ПТП за
щетите. Жената се съгласила и съставили протокола. В него тя не направила
никакви възражения и го подписала, тъй като била съгласна със ситуацията.
Тъй като вина за настъпилото ПТП имал водачът на другото МПС, за
което имало сключена задължителна застраховка „ГО“ в ответното дружество
на 16.08.21 г., ищецът подал заявление – искане за заплащане на обезщетение
придружено със съответните документи, установяващи правото му на
обезщетение. По подаденото заявление била образувана щета с №
*************, като на същия ден – 16.08.21г. бил направен оглед на мотора
му. При извършения оглед било констатирано, че фарът и ветроупорното
стъкло били за смяна. По това искане получил писмо с изх. №
*************г. за отказ от изплащане на обезщетение. Тъй като не бил
съгласен с това решение и с оглед изложеното в него подал до ЗПК „ЛЕВ
ИНС” АД възражение, в което изложил своето мнение и поискал да бъде
преразгледан постановеният отказ за изплащане на обезщетение. По
възражението получил второ писмо № *************г., чието съдържание
буквално преповтаряло първоначалния отказ.
Твърди още, че тъй като ползвал мотоциклета си буквално всеки ден,
освен през зимата и било негово задължение като водач на МПС да управлява
изправно такова, предприел действия за извършване на ремонт. За целта
отправил запитване към „Бултрако Моторс“ АД, което дружество било
оторизиран дилър ********, каква била цената на фар и ветроупорно стъкло
на мотоциклет ******** ************* бил номер на рама *************.
Получил отговор, че цената на фар била 1173,75 лв., а тази на ветроупорно
стъкло била 1154,90 лв.
На 15.08.2021 г. водачът на бяло **** с peг. номер ************* бил
управлявал същото с несъобразена с конкретните пътни условия скорост и не
бил направил всичко зависещо от него да намали или да спре МПС при
възникнала опасност за движението, в случая препятствия на пътя.
Извършено била нарушение на чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, в резултат на което на
управляваното от ищецът МПС мотоциклет ******** ************* с peг.
ном. ************* била причинена повреда – спукване на фар и
ветроупорно стъкло и която повреда била от такова естество, че се налагало
тяхната подмяна с нови. Вредите били в пряка и причинна връзка и били пряк
и непосредствен резултат от застрахователното събитие – ПТП, което било
възникнало поради неправомерното поведение на водача на бяло **** с peг.
номер *************. За този автомобил била налице сключена
задължителна застраховка „гражданска отговорност“ при ответното
дружество.
Искането до съда е да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК ********* да заплати, ведно със
2
законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане, сумата от 2328,65 лв., от които 1173,75 лв.
стойността на фар и 1154,90 лв. стойността на ветроупорно стъкло на
мотоциклет ******** ************* с peг. ном. *************,
представляваща имуществена вреда, възникнала вследствие на ПТП на
15.08.2021 г. на главен път Стара Загора – *************.
Посочва банкова сметка с оглед изискванията на ГПК, по която
ответникът следвало да изпълни задължението си, съобразно постановения
съдебен акт, а именно: *********************** с титуляр ИВ. Т. УЗ..
Претендира направените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК , процесуалният представител
на ответното дружество ЗК „Лев Инс“ АД е подал писмен отговор, с който
взема следното становище:
Не оспорва наличието на валидна полица по застраховка „Гражданска
отговорност“ по отношение на л.а. ************ **** с peг. №
*************, към дата на ПТП.
Оспорва твърдението, че процесното ПТП било настъпило по вина на
застрахования в ЗК „Лев Инс“ АД водач.От представените по делото писмени
доказателства, не се установило ПТП – то да е било следствие на виновно
противоправно поведение на застрахования по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите в ЗК „Лев Инс“ АД водач, с оглед което
застрахователната отговорност на ЗК „Лев Инс“ АД не можело да бъде
ангажирана.
Оспорва предявения иск по размер като прекомерен. Оспорва
твърденията, че това бил размерът на действително претърпените вреди от
ПТП. Оспорва размера на калкулирания труд за отстраняване на повредите,
както и стойността на вложените части.
Счита, че не били налице предпоставки за ангажиране отговорността на
ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, поради което, моли съда да приеме иска за неоснователен
и недоказан.
Алтернативно, в случай че се докажела вина у застрахования в ЗК „Лев
Инс“ АД водач, то навежда твърдения за съпричиняване от страна на ищеца в
качеството му на водач на мотоциклет с peг. № ************* за настъпване
на произшествието.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът, лично и чрез процесуалния си
представител, поддържа исковете по наведените в исковата молба доводи,
които доразвива в писмена защита.
В съдебно заседание ответното дружество, редовно призовано, не
изпраща представител. Депозира по делото становище, с което заявява, че
поддържа направените с отговора на исковата молба възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
3
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
От двустранен констативен протокол за ПТП от 15.08.2021г., от
приложената застрахователна преписка и по - конкретно от уведомление за
застрахователно събитие от 16.08.2021 г. и от доклад до застрахователя за
ПТП от 15.08.2021г., от заключението на назначената съдебна
автотехническата експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и
съответно на писмените доказателства по делото и от показанията на св. В.
СТ. СТ., на които съдът дава вяра като кореспондиращи на останалия събран
доказателствен материал, като не се събраха други, които да поставят под
съмнение тяхната достоверност, се установява по еднопосочен начин следния
механизъм на ПТП:
На 15.08.2021 г. ищецът ИВ. Т. УЗ. е управлявал мотоциклет, марка
******** ************, с peг. ном. ************* в посока от гр. Стара
Загора към гр. *************, като пред него се е движил лек автомобил,
марка „**** ****“, с peг. номер ************* с водач свидетелката В.С., а
пред този автомобил, имало още един автомобил. Свидетелката С.,
управлявайки автомобила си, марка „****“ с peг. номер *************,
преминала през препятствие на пътя (според свидетелката това било или
парче от гума или от дърво или камък), което се е повдигнало (изхвръкнало)
и впоследствие контактувало с предната част на мотоциклета. Вследствие на
този контакт се счупил фарът и ветроупорното стъкло на мотоциклета.
Свидетелката С. казва още, че разбрала, че по мотора има щети, като
мотористът я настигнал малко преди гр. *************, дал й знак да спре и
й показал, че фарът на мотора е счупен и още една щета имало - нещо
одраскано отстрани. Тогава съставили Протокол за ПТП. Свидетелката казва
още, че без да иска е причинила щетите и че след управлявания от нея
автомобил били само моторите, така че нямало откъде другаде да е излетяло
„парчето“, тя усетила, че нейната кола „притропала“ и нещо изхвърчало, но не
спряла тогава.
Вещото лице по САТЕ е оценило гореописаните щети на мотоциклета в
два варианта: първи вариант сумата от 2490 лева за закупуване и подмяна на
фара и ветроупорното стъкло съобразно цените на официалния представител
за България към дата 19.10.2021г. и сумата от 2635 лева за закупуване и
подмяна на фара и ветроупорното стъкло съобразно цените на официалния
представител за България към дата 03.05.2022 г. Вещото лице е дало
заключение още, че водачът на лек автомобил, марка „**** ****“ с peг. номер
************* е имал техническа възможност да предотврати ПТП – то, като
не преминава през препятствия на платното за движение, като няма данни по
делото да не е имал техническа възможност да забележи тези препятствия.
По делото не е спорно, а и това се установява от представената
застрахователната преписка по щета *************, че към датата на
настъпване на ПТП – то по отношение на управлявания от В.С. лек
4
автомобил, марка „**** ****“ с peг. номер *************, е била сключена и
е действала валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, със застраховател – ответното дружество. От същата
преписка се установява още, че ищецът е подал уведомление до ответника с
искане за оглед и оценка на щета по МПС на 16.08.2021 г., но застрахователят
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, като е приел, че
липсват доказателства за виновно поведение на водача С., видно от писмо от
20.09.2021г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, е необходимо към момента на увреждането
да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка "Гражданска отговорност“, между прекия причинител
на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП, по силата на което ответникът е поел задължение
да обезщети увредените при използването на застрахования автомобил трети
лица, не е спорно обстоятелство по делото.
Съдът намира за безспорно установено и виновното и противоправно
поведение на водача на застрахования автомобил – В.С., която при
управление на лек автомобил, марка „****“ с peг. номер *************, е
нарушила правилата за движение по пътищата - не е съобразила скоростта си
с пътните условия и въпреки че е имала техническа възможност да види
препятствието по пътното платно и да го избегне, като не премине през него,
го е направила и по непредпазливост е причинила щети на управлявания от
ищеца мотоциклет. Съгласно чл. 20, ал.2 ЗДВП водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Така че неоснователни са
възраженията в отговора на исковата молба, че не се установява механизма на
ПТП, напротив всички събрани доказателства го установяват по
непротиворечив и еднопосочен начин. Що се отнася до възражението за липса
на вина у водача на застрахования автомобил, вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал.2 ЗЗД), като в доказателствена тежест на
ответника е да обори тази презумпция, изрично указана му с доклада по
делото, което той не стори в настоящото производство. Голословно и
недоказано остана възражението на ответното дружество и за съпричиняване
5
на вредоносния резултат от ищеца. Всъщност видно от съдържанието на
отговора на исковата молба никъде ответникът не сочи в какво се изразява
това съпричиняване, а негова е доказателствената тежест да го установи,
също изрично разпределена му с доклада по делото.
Видът на имуществените вреди се установяват от всички събрани по
делото доказателства, а техният размер от заключението на САТЕ.
Следователно отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ
във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана. По делото се
установи също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ да
предяви претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на
чл. 498, ал. 3 КЗ.
Предвид гореизложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца обезщетение по чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ за
причинените му имуществени вреди в размер на 2328,65 лева (размер по –
нисък от установения от САТЕ, но с оглед дизпозитивното начало в
гражданския процес следва да бъде присъден именно този по – нисък
претендиран от ищеца размер на обезщетение), която сума представлява
стойността на увредените фар и ветроупорното стъкло на мотоциклет марка
„******** **************“, с peг. ном. *************, вследствие на ПТП
на 15.08.2021г., причинено от В.С. при управление на лек автомобил, марка
„**** ****“ с peг. номер *************, по отношение на който е действала
към датата на ПТП – то валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите със застраховател ЗК „Лев Инс” АД, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата в общ размер на 912,65 лева (93,15
лева – ДТ, 319,50 лева – възнаграждение за вещо лице и 500 лева – адвокатско
възнаграждение), представляваща направените от него разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ИВ. Т.
УЗ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, обезщетение по чл.
432, ал. 1 във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ в размер на 2328,65 лева за
причинените имуществени вреди, представляващи стойността на
увредените фар и ветроупорно стъкло на мотоциклет, марка „********
*********“, с peг. ном. *************, вследствие на ПТП на 15.08.2021г.,
причинено от В.С. при управление на лек автомобил, марка „**** ****“, с
peг. номер *************, по отношение на който е действала към датата на
6
ПТП – то валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите
със застраховател ЗК „Лев Инс” АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
30.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Симеоновско шосе № 67А, да заплати на ИВ. Т.
УЗ., ЕГН **********, с постоянен адрес: *************, сумата в общ
размер на 912,65 лева, представляваща направените от него разноски по
делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка на
ищеца с IBAN: ********************.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7