Решение по дело №7501/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 261184
Дата: 5 април 2021 г. (в сила от 5 април 2021 г.)
Съдия: Татяна Андонова Лефтерова
Дело: 20203110107501
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№261184/5.4.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Варненският районен съд, гражданско отделение, четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на пети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: Т.Л.

Секретар: Д.Д.

 

разгледа докладваното от районния съдия гр. дело №7501/2020 г., по описа на ВРС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Т.И.П.-П., ЕГН **********,***, с която против „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** офис 6 и „М.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** офис 6, е предявен иск за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 395 лева, представляваща сбор от неплатени наемни вноски за три стопански години – 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., всяка, от които в размер на 131,67 лева, дължими въз основа на сключен между страните договор за наем от 02.09.2016 г., за недвижим имот – овощна градина, находяща се в землището на с. М.Ш., община Б., м. С., трета категория, съставляваща имот №* с площ от 13.167 дка, при граници: * - пасище, * - овощна градина на Т.И.П., землищна граница; * - овощна градина на наел. Д.С.К.; както и сумата от 70,44 лева – сбор от обезщетенията за забава, начислени върху главните задължения, за периода от 01.10.2017 г. до 03.07.2020 г. Предявява се иск за осъждане на първия ответник да заплати на ищеца сумата от 10000 лева, представляваща стойността за възстановяване на отдадената под наем овощна градина.

В условия на евентуалност, ищецът предявява иск с правно основание чл. 135 ЗЗД против двамата ответници, за обявяване за относително недействителен на договор обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №4, том I, рег.№57, дело №2 от 09.01.2018 г. на К.П.– нотариус рег. №556 на НК, с район на действие – райнът на РС - П., вписан в СВп – П. с вх. рег. № 25/09.01.2018 г., под дв. вх. рег. №25, акт №15, том 1, дело №9, по силата, на който първият ответник продава на втория ответник, недвижим имот – нива, находяща се в гр. К., община П., м-ст Показателя, идентификатор ***, с площ от 30032 кв. м, при граници имоти с идентификатори: *******************. Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:

На дата 02.09.2016 г. между ищеца като наемодател и първия ответник като наемател, е сключен договор за наем на недвижим имот – овощна градина, находяща се в землището на с. М.Ш., община Б., м. С., трета категория, съставляваща имот №* с площ от 13.167 дка при граници: * пасище, * овощна градина на Т.И.П., землищна граница; * овощна градина на наел. Д.С.К.,  за срок 10 г. и годишен наем в размер на  10 лв./дка. Страните постигат съгласие наемателят да не извършва промени в начина на трайното ползване на имота, без писменото съгласие на наемодателя.

През 2017 г. ищецът инициира преговори с първия ответник, тъй като наемът за същата година не е платен. В разговор му е обяснено, че в изпълнение проект към ДФ „Земеделие“, дружеството е подписало договор за почистване на наетата земя от храсти и трайни насаждения, изкореняване на овошките и за засаждане на млади овощни фиданки. Ищецът е уведомен, че овошките в наетата земя са изкоренени, като предстои засаждането на нови. Страните по договора извършват оглед на място, при който е установено, че дърветата са изцяло изкоренени, а земята е изорана. Наемодателят изразява категоричното си  несъгласие с извършеното, като заявява, че с това действие наемателят е нарушил договора за наем, тъй като не е било дадено предварително съгласие за изкореняване на овощната градина. В отговор, ищецът получава уверението на първия ответник, че още през следващата пролет овощната градина ще бъде възстановена като бъдат засадени нови фиданки.

През пролетта на 2018 г. ищецът посещава градината и установява, че тя не само, че не е възстановена, но и е напълно изоставена. При извършена проверка в търговския и в имотния регистър по партидата на дружеството, констатира, че то е променило седалището и адреса си на управление, както и че публикуваните ГФО сочат влошено финансово състояние. При извършената справка установява, че първият ответник е продал единствения си актив в полза на втория ответник.

Ищецът сочи, че е изправна страна по договора за наем, тъй като е изпълнил изцяло поетите задължения. От своя страна първият ответник не е изпълнил задълженията си по договора, като не заплатил дължимата наемна цена, не ползвал имота с грижата на добър стопанин и извършил промени в имота, без съгласието на наемодателя. Поради неизпълнение на договорните задължения ищецът прекратява договора, като уведомлението за прекратяването се отправя с исковата молба.

Твърди, че вместо да изпълни задълженията си по процесния договор, първият ответник продава на втория единствения си актив, недвижим имот, находящ се в гр. К., община П., с адрес на поземления имот м-ст „Показателя“, с идентификатор №***, с площ 30032 кв. м, с предназначение на територията земеделска и начин на трайно ползване - нива, при граници: имоти с идентификатори *******************- видно от договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №15, том 1, вх. регистър №25, № от дв. вх. per. 25/9.1.2018 г. на СВ П.. Сочи, че процесното вземане е възникнало преди тази разпоредителна сделка, поради което намира, че същата го уврежда като кредитор, тъй като намалява имуществото на длъжника - първия ответник. Сочи, че страните по сделката – двамата ответници, са знаели за увреждането, тъй като едноличният собственик и управител на двете дружества са едно и също лице.

В срока по чл.131 ГПК ответниците не представят писмен отговор на исковата молба.

В хода на проведеното съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове, като отправя искане за постановяване на неприсъствено съдебно решение. Ответниците, редовно призовани, не се явяват в открито съдебно заседание, не се представляват, не отправят искане до съда делото да се гледа в тяхно отсъствие.

По делото са приобщени писмени доказателства, събрани са гласни доказателства чрез разпит на водени от ищеца свидетели.

Налице са предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК и чл. 239, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по спора, т.к. на ответниците са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея; същите не са представили в срок писмен отговор, не се явяват в първото по делото открито съдебно заседание, въпреки редовното им призоваване за това съдебно заседание и не са направили искане делото да се разгледа в тяхно отсъствие. С определението за насрочване на делото, на ответниците е указано, че в случай на непредставяне на писмен отговор в срок и неявяване в първото съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждането му в тяхно отсъствие, по искане на ищеца може да бъде постановено неприсъствено решение.

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.232, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД. Същите са процесуално допустими, като същевременно от твърденията изложени в исковата молба и представените писмени доказателства, може да може да се направи извод за вероятната им основателност.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение. Съгласно чл.239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не следва да се мотивира по същество. Предявените главни искове подлежат на уважаване, поради което евентуалният иск не следва да бъде разглеждан.

С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има право на сторените от него съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, в размер 450 лева, които с оглеж уважаване на главните искове следва да бъдат възложени в тежест само на първия ответник.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** офис 6, да заплати на Т.И.П.-П., ЕГН **********,***, сумата от 395 лева, представляваща сбор от неплатени наемни вноски за три стопански години – 2016/2017 г., 2017/2018 г. и 2018/2019 г., всяка, от които в размер на 131,67 лева, дължими въз основа на договор за наем от 02.09.2016 г., за недвижим имот – овощна градина, находяща се в землището на с. М.Ш., община Б., м. С., трета категория, съставляваща имот №* с площ от 13.167 дка, при граници: * - пасище, * - овощна градина на Т.И.П., землищна граница; * - овощна градина на наел. Д.С.К., както и сумата от 70,44 лева – сбор от обезщетенията за забава, начислени върху главните задължения, за периода от 01.10.2017 г. до 03.07.2020 г.

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** офис 6, да заплати на Т.И.П.-П., ЕГН **********,***, сумата от 10000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди вследствие изкореняване на собствената на ищеца овощна градина, находяща се в землището на с. М.Ш., община Б., м. С., трета категория, съставляваща имот №170012 с площ от 13.167 дка, при граници: * - пасище, * - овощна градина на Т.И.П., землищна граница; * - овощна градина на наел. Д.С.К..

ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** офис 6, да заплати на Т.И.П.-П., ЕГН **********,***, сторените разноски в настоящото производство, в размер общо на 450 лева.

            РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

            Препис да се връчи на страните.

 

СЪДИЯ: