Р Е Ш Е Н И Е
№ 368/12.5.2022г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито
съдебно заседание на дванадесети април, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
|
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
|
при секретар |
Димитрина Георгиева |
и с участието |
|
на прокурора |
Паун Савов |
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1203 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка
с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на Д.Б.Б., ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. Г.,***, представлявана от кмета на Община Ракитово, с искане ответникът
да бъде осъден да заплати сумата от 15 000 лева обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното решение
– 25.08.2021 г.
Ищецът твърди, че е претърпял имуществени и неимуществени
вреди, причинени в резултат на издаден незаконосъобразен административен акт
Заповед № РД-25-107/12.02.2021 г. на Кмета на Община Ракитово, обл. Пазарджик,
отменена с Решение № 632/30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 234/2021 г.
по описа на Административен съд гр. Пазарджик, влязло в сила на 25.05.2021 г. Конкретизирано
е, че се претендира обезщетение в размер на 15 000 лева, от които
12 000 лева за причинени имуществени вреди за времето, през което е
продължило административното производство и 3000 лева, представляващи причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, напрежение от образуваното
административно производство, безсъние и липса на апетит.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се
представлява от адв. Г., която по изложени съображения поддържа предявения иск
и моли същият да бъде уважен изцяло по основание и размер. Претендира направените
по делото разноски.
Ответникът – Община Ракитово се представлява от гл.
юриск. Р., която по съображения, изложени в съдебно заседание и в писмени
отговор с вх. № 10213/10.12.2021 г., моли исковата претенция да бъде отхвърлена
като недоказана и неоснователна. Претендира направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик
изразява становище, че предявеният иск е неоснователен и недоказан. Счита, че
няма пряка и непосредствена връзка между административното производство и
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, това е негов личен избор,
поради което и претенцията за обезщетение за имуществени вреди е неоснователна.
Сочи, че започнатата и проведена административна процедура от служителите при
административния орган е изцяло законна и в разумни срокове, предвид на което
не е основателна претенцията и за заплащането на обезщетение за неимуществени
веди.
Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Административният акт, в резултат на който се твърди, че
са настъпили имуществени и неимуществени вреди за ищеца, е Заповед № РД-25-107/12.02.2021
г. на Кмета на Община Ракитово, обл. Пазарджик, с която е наредено да се
премахне незаконен строеж – Дървен навес над открита съществуваща тераса,
находящ се в имот с идентификатор 62004.6.301 по КК на гр. Ракитово. Същата е отменена
с Решение № 632/30.07.2021 г., постановено по адм. дело № 234/2021 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик, влязло в сила на 25.05.2021 г.
По
делото е разпитана като свидетел съпругата на ищеца – А. В. Б., чийто показания
следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 от ГПК, субсидиарно приложим на
основание чл. 144 от АПК, като заинтересован от изхода на делото. Свидетелката
заяви пред съда, че по време на воденото административно производство съпругът
и е бил в Норвегия на работа. Тя е тази, която е била свидетел на всички
извършени проверки от служители на общината, на нея е бил връчен констативния
акт от общината, че навесът трябва да бъде премахнат. През цялото време е
поддържала контакт със съпруга си по телефона и го е уведомявала за воденото
производство. Сочи, че са наели адв. Г., която да ги представлява като подаде
жалба. Твърди, че съпругът й се е прибрал преждевременно от работа, именно
заради воденето на дело за премахване на дървения навес. Свидетелката посочи
пред съда, че съпругът й е диабетик, вдига кръвна захар и високо кръвно
налягане. Не е приемал успокоителни лекарства, но пие от време на време
валидол, страда от безсъние. Същата описва неговото емоционално състояние с
думите „изнервен е, всичко си изкарваше на децата“. Сочи, че служители от
общината са идвали многократно, правили са измервания, не са обиждали или
заплашвали никой, не е имало грубо отношение. Сочи, че съпругът й не е
присъствал на тези проверки, имало най-малко пет такива, преди да се връчи
констативният акт. Според показанията на свидетелката, тя или съпругът й не са
се явявали в съдебно заседание, били са представлявани от адв. Г.. От страна на
Общината са им били заплатени всички направени разноски.
Във
връзка с извършваната от него трудова дейност в Норвегия съпругата на ищеца
посочи, че той се е върнал в България по нейно настояване, за морална подкрепа.
Тя е искала той да остане в страната, за да види как ще се развият нещата по
делото. Не е заминал отново за работа, въпреки че е имал желание. По времето на
пребиваване в България през процесния период, от април 2021 г. до началото на
юни, е работил в едно горско стопанство. Не го е устройвало работното време,
поради което е напуснал. През това време съпругата му е била на работа в
чужбина.
Разпитан
е и свидетелят Р. М. М., колега на ищеца в чужбина, чиито показания съдът
възприема като достоверни, последователни и непротиворечиви на останалите по
делото доказателства. В отговор на поставените му въпроси свидетелят заяви, че е
работил заедно с ищеца в Норвегия. Ищецът е започнал работа през септември 2020
г., на която не е останал дълго време. Договорите им били по шест месеца на
заплата от около 1800-1900 евро. Свидетелят посочи, че Д.Б. бил нарушил
договора си като си е заминал за България, след което работодателят е отказал
да го вземе повторно на работа. Тръгнал си е по собствена инициатива, след
провеждани със съпругата му множество разговори по телефона и настояване от
нейна страна за прибирането му.
Въз основа на тези факти, съдът
счита предявения иск за допустим.
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на ответника по предявен
иск с правно основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205
от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а
нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства
ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник.
В конкретния случай ищецът е насочил иска си към Община Ракитово, която е юридическо
лице, тоест притежава процесуалната легитимация, която е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.
Разгледан по същество искът
е неоснователен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването
на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда
от такъв административен акт; причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства не
се доказа наличието на всички предвидени в закона материални предпоставки. Налице е издаден незаконосъобразен
административен акт, който е оспорен и отменен от съда, с влязло в сила решение.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не
се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно
изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ – незаконосъобразен
акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган
по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка
между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и
да е елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл.
1 от ЗОДОВ. В случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест
по закон и не е успял да установи наличието на всички елементи от състава на претендираното
обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно твърденията за настъпили неимуществени
вреди.
Съдът намира, че в случая ищецът не е претърпял реално вреда
от отменения акт за премахване на незаконен строеж, както и липсва причинно-следствена
връзка между отменения акт и твърденията за вреди. Отмяната на заповедта за
премахване на незаконен строеж сама по себе си не води до извод за нанесени имуществени
и неимуществени вреди. Липсва законова презумпция, че вредоносният резултат настъпва
автоматично. Освен това не може да се приеме, че е настъпило реално увреждане на
ищеца, тъй като – „изнервеност и безсъние“ сами по себе си не съставляват неимуществени
вреди. Описаните в исковата молба и твърдени от съпругата му прояви представляват
само емоции, но обезщетение се дължи не за емоции, а за реално увреждане. Всеки
човек има индивидуална особеност на характера и по различен начин възприема
оказващите му влияние външни фактори, но не всяко отражение върху душевното му състояние
дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В тежест на
ищеца в исковото производство е да докаже настъпването на вреди, като установи техния
характер и интензитет.
В конкретния случай ищецът твърди настъпване на посочените
от него неблагоприятни изменения в личната му сфера, като основава претенцията си
на неблагоприятна промяна в здравословния му физически, неврологичен и психически
статус. Установяването на това обстоятелство изисква събиране на относими доказателства,
основаващи се на специални знания – медицинска документация, обективираща компетентно
медицинско заключение. Ищецът е ангажирал единствено свидетелските показания на
съпругата си, от които се установяват факти относно личните му възприятия, но не
свидетелстват за това по какъв начин същите са допринесли за неблагоприятната промяна
в здравословния, физически, неврологичен и психически статус на Д.Б., както и обемът
на тази промяна. Изводът, че не е налице реално увреждане на здравословното състояние
на ищеца, се подкрепя и от факта, че според свидетелските показания на съпругата,
той не е търсил лекарска помощ.
Съдът намира претенцията за имуществени вреди също за
неоснователна. Отмененият административен акт по премахване на незаконен
строеж, както и проведеното съдебно производство по обжалването му не налагат
оставане без работа на ищеца, явяването му в съдебно заседание, предвид това,
че същият е ангажирал адвокат, който да го представлява. Видно от представените
по делото протоколи от съдебни заседания, ищецът не е присъствал на нито едно
от проведените две съдебни заседания по обжалване на заповедта. Освен това по
делото не са представени доказателства да са проведени дейности по премахване
на незаконен строеж, които да налагат присъствие на ищеца в страната. Предвид
на отмяната на заповедта за премахване, процесният навес е останал да
съществува. От показанията на разпитаните свидетели става категорично ясно, че прекратяването
на трудовото правоотношение на ищеца в Норвегия е станало по негово желание.
Същият е имал сключен трудов договор за минимум шест месеца, който е бил
прекратен едностранно от него по негова лична воля и настояване на съпругата
му. Не се събраха по делото данни възникналата ситуация да е налагала неговото
присъствие, още повече, че както бе казано по-горе семейството е наело адвокат,
който да го представлява пред административния орган и съда, и който да защити
интересите му.
С оглед на това, съдът намира, че няма пряка и
непосредствена връзка между проведеното административно производство по
премахване на незаконен строеж, съответно обжалването му пред съда и
прекратяването на трудовото правоотношение на ищеца и оставането му без
работата, на която е бил назначен в Норвегия. Само за пълнота следва да се
отбележи, че след завръщането му в България ищецът е полагал труд от април 2021 г. до началото на юни в едно горско стопанство. През същото
време съпругата му е заминала за работа в чужбина.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че ищецът не е
доказал настъпването на имуществени и неимуществени вреди, както и причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт и евентуално настъпилия според него вредоносен
резултат, поради което предявеният иск се явява неоснователен
и недоказан, и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото и направеното своевременно искане
от пълномощника на ответника, ще следва ищецът да бъде осъден да заплати направените
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 (сто) лева,
съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Административен съд – Пазарджик, ІІІ
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
иска на Д.Б.Б.,
ЕГН ********** ***, против Община Ракитово, представлявана от кмета на Община Ракитово,
с искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 15 000 лева обезщетение
за имуществени и неимуществени вреди, причинени в резултат на издаден незаконосъобразен
административен акт Заповед № РД-25-107/12.02.2021 г. на Кмета на Община Ракитово,
обл. Пазарджик, ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на съдебното
решение – 25.08.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
Д.Б.Б.,
ЕГН ********** ***, да заплати на Община Ракитово направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
(П)