О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 19.02.2020 г.
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Михайлова ч. гр. д. № 66 по описа за 2020 г. на Софийски окръжен съд и
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производство по чл. 28 от Кодекса
на международното частно право.
Ищцата М.Ц.М.
обжалва определение № 352/18.09.2019 г., постановено по гр. д. № 607/2018 г. по
описа на РС – гр. Сливница, в частта, в която производството по делото е
прекратено по предявените искове за упражняване на родителските права, мерките
на лични отношения и издръжката на роденото от брака на ищцата и ответника Е.А.М.
дете Д. Е. М..
Жалбоподателят
поддържа доводи за неправилност на атакуваното определение, тъй като фактът, че
и двамата съпрузи били български граждани, обуславял обща компетентност на
българския съд по смисъла на член 3, б. „б“
от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани
с родителска отговорност (по-нататък в изложението Регламента). Тази компетентност била обусловена и от факта, че ищцата имала обичайно
местопребиваване на територията на Р България, където е живяла повече от една
година преди предявяването на иска – условие по
член 3, б. „а“ от Регламента.
Искането е за
отмяна на определението.
Ответникът по частната жалба Е.А.М. оспорва частната жалба и счита определението на
районния съд за
правилно.
В своето определение районният съд е приел, че делото има
международен елемент. Образувано е по иск за развод, предявен от М.Ц.М. срещу Е.А.М., с който са съединени искове за упражняване на родителските права
над роденото от брака дете, личните отношения с детето и издръжката му. Приел е, че след като детето има обичайно местопребиваване в Швеция (въз основа на твърденията на страните и представените от ответника
доказателства за това, че детето посещава детска градина в С.), а това е и обичайното му
местопребиваване към датата на депозиране на исковата молба в съда, то по
правилата на чл. 8, пар. 1 от Регламента и при
съобразяване на пункт 12 от преамбюла компетентен да разгледа тези спорове е
съдът в Швеция.
Предявеният иск за развод попада в
предметния обхват на Регламент 2201/2003 г. на Съвета. Регламентът не сочи
националната юрисдикция - "съда" за целите на Регламента (чл. 2, т.
1), нито вида, условията и реда за обжалване на акта, с който тази национална
юрисдикция обосновава или изключва международната си компетентност.
Съгласно член 19, § 2 ДЕС държавите-членки установяват правните
средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите,
обхванати от правото на Съюза - принцип на процесуалната автономия. Според
принципа за процесуална автономия всяка държава- членка е длъжна да уреди във
вътрешния си правен ред компетентните юрисдикции и да определи процесуалните
правила за съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на
правата, които страните в процеса черпят от правото на Съюза (така Решение от
16 декември 1976 г., Rewe-Zentralfinanz и Rewe-Zentral, 33/76, EU: C: 1976: 188, т. 5; решение от 19
юни 1990 г., Factortame, C-213/89, EU: C: 1990: 257,
т. 19; решение от 14 декември 1995 г., Peterbroeck,
C-312/93, EU: C: 1995: 437, т. 12; решение от 11 септември 2003 г., Safalero, C-13/01, EU: C: 2003: 447, т. 49; решение от 30
септември 2003 г., Kцbler, C-224/01, EU: C: 2003:
513).
Националният закон поставя делото за развод в
компетентност на районния съд (чл. 103 ГПК) и предвижда, че се разглежда в
особено производство (по реда на глава ХХVI ГПК). Националният закон изисква
съдът да извърши проверката за международна подведомственост по иска за развод
с определение и предвижда, че определението подлежи на въззивно
и касационно обжалване, както когато съдът е изключил, така и когато е
обосновал международната си компетентност (чл. 28 КМЧП). Член 28 КМЧП се
прилага и за делата в обхвата на Регламент 2201/2003 на Съвета.
В чл. 3, пар. 1, б. ”а” на Регламента са предвидени множество
алтернативни компетентности с основен критерий обичайното местопребиваване на
съпрузите, като е спазена и традицията относно международната компетентност по
брачните дела – държавата, чиито граждани са и двамата съпрузи (чл. 3, пар. 1, б. ”б” ).
В чл. 6 на Регламента изрично е посочено, че компетентността по чл. чл. 3, 4 и 5
има изключителен характер, а в чл. 7 е установена т. н. „допълваща“ или „субсидиарна“ компетентност.
От анализа на
посочените разпоредби и принципа за върховенство на европейското право,
формулиран с решението от 15.07.1964 год. по дело 6/64 Costa
v ENEL на Съда на Европейската общност, в съответствие с чл. 288, ал. 2 от
Договора за функционирането на Европейския съюз, следва да се приеме, че
Регламент /ЕО/ № 2201/2003 изключа приложението на ГПК и КМЧП в идентичните
сфери на правно регулиране от българския съд и последният е длъжен да прилага
нормите на Регламента дори в случаите, уредени с норми от вътрешния правов ред.
Съгласно чл. 8 от Регламента съдилищата на държава
членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето,
ако то има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато
съдът е сезиран (в този смисъл и решение на С. от 16.01.18 по дело
С-604/17). В случая обичайното
местопребиваване на детето към момента на сезиране не е в Република България, а в
Кралство Швеция. Същевременно не са изпълнени условията за предоставяне на
компетентност по чл. 9, чл. 10, чл. 12 или чл. 15 от Регламента. При тези обстоятелства,
като се има предвид, че релевантният момент съгласно чл. 8 е този на
сезирането, атакуваното определение е постановено при съобразяване на предоставената
по силата на Регламент № 2201/2003 компетентност на надлежния съд в Швеция.
По изложените съображения Софийският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
352/18.09.2019 г., постановено по гр. д. № 607/2018 г. по описа на РС – гр.
Сливница, в обжалваната му част.
Определението
подлежи на обжалване пред ВКС на Р България при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните с препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: