ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35575
гр. София, 03.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110115667 по описа за 2024 година
Производството е образувано след като с определение № 11668/17.03.2024 г.,
постановено по гр. дело № 13956/2023 г. по описа на СРС, 79 състав, не са приети и са
отделени за разглеждане в отделно производство предявените от „............. срещу А. А. Г.
насрещни осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 6 188,22
лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, равняващи се на
стойността на констатирана на 16.01.2023 г. липса в оборота на ресторант „..........“ за
15.01.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова молба –
29.05.2023 г. до окончателното плащане;
- с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ за заплащане на сумите,
както следва: 2 000 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от договор за повишаване на
квалификацията от 01.12.2021 г., както и 2 500 лв., представляваща неустойка по чл. 13 от
договор за повишаване на квалификацията от 01.05.2022 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещната искова молба – 29.05.2023 г. до окончателното плащане;
- с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 1 285,12 лв.,
представляваща обезщетение поради прекратяване на трудовото правоотношение на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, равняващо се на брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието, ведно със законната лихва от датата на подаване на насрещната искова
молба – 29.05.2023 г. до окончателното плащане;
- с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 213,28 лв.,
представляваща платена без правно основание в полза на служителя част от обезщетение за
временна неработоспособност за три работни дни след представянето на болничен лист № Е
20223863726/09.01.2024 г., който работодателят е оспорил, ведно със законната лихва от
датата на подаване на насрещната искова молба – 29.05.2023 г. до окончателното плащане.
С определение № 17397/22.04.2024 г., частично отменено с определение №
10195/28.06.2024 г., постановено по в. ч. гр. дело № 7085/2024 г. по описа на СГС, на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производство по делото е спряно в частта относно
предявените искове с правно основание чл. 234, ал. 3, т. 2, вр. т. 1, вр. ал. 1 КТ и чл. 221, ал. 2
КТ.
Ето защо, налице са предпоставките за продължаване на съдопроизводствените
действия в частта относно предявените искове с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. ал.
1
1 КТ и чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като с оглед вече осъществената размяна на книжа по реда на чл.
131 ГПК разглеждането на делото следва да продължи от етап изготвяне на проекта за
доклад по реда на чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, а именно:
Ищецът „.............. обосновава исковите си претенции с твърдението, че в качеството си
на управител на ресторант „...............“ ответникът А. Г. е лице, осъществяващо отчетнически
функции, и носи отговорност за установената на 16.01.2023 г. липса в оборота за 15.01.2023
г. в размер на 6 188,22 лв., поради което са налице предпоставките за ангажиране на
имуществената му такава, допускайки неизпълнение на трудовите си задължения,
вследствие на което е претърпяна твърдяната имуществена вреда. Допълва, че във връзка с
трудов договор № 32269/06.08.2020 г. са сключени 2 броя договори за повишаване на
квалификацията съответно от 01.12.2021 г. – за покриване на изискванията на работодателя
за заемане на длъжността „Втори асистент мениджър“ и от 01.05.2022 г. – за покриване на
изискванията на работодателя за заемане на длъжността „Първи асистент мениджър“, в чл.
13 на които се предвижда, че в случай, че служителят стане причина за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“ по време на срока по чл. 11 той дължи неустойка
съответно в размер на 2 000 лв. и в размер на 2 500 лв. Допълва, че надлежно е провел и
приключил обученията по всеки един от двата договора за повишаване на квалификацията
съответно на 07.04.2022 г. (по договора от 01.12.2021 г.) и на 16.12.2022 г. (по договора от
01.05.2022 г.). Счита, че са изпълнени хипотезите на чл. 13 от всеки един от двата договора,
доколкото трудовото правоотношение с Г. е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание „уволнение“ в срока по чл. 11 от тях, поради което претендира от него
съответната неустойка. Заявява още, че болничният лист от 09.01.2024 г. е отменен, поради
което е отпаднало основанието за заплащане на обезщетението за първите три дни от
периода на временната нероботоспособност, начислено в полза на работника с фиша за м.
януари 2023 г. Посочва, че на същия е начислено и обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ в размер
на 1 285,12 лв., тъй като трудовото правоотношение с Г. е прекратено поради налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение“.
Ответникът А. Г. е подал отговор, с който оспорва исковете при твърдението, че не е
подписвал представените договори за повишаване на квалификацията съответно от
01.12.2021 г. и от 01.05.2022 г. в частта относно страниците, на които фигурират клаузите за
неустойки, поради което отправя искане по реда на чл. 183 ГПК за представянето им в
оригинал. Наред с това, счита отделните претенции за неустойка за неоснователни,
доколкото те са обусловени от изхода на спора по предявените искове за незаконност на
уволнението, което счита, за незаконно. Оспорва провеждането на твърдяните обучения, тъй
като за установяване на посочените обстоятелства работодателят се позовава на изходящи от
него неподписани частни документи, които не са годни да ги установят. Оспорва стойността
на отделните обучения да се равнява на стойността на уредените с договорите размери на
неустойките съответно от 2 000 лв. и от 2 500 лв., с оглед тяхната продължителност от
няколко дни, а освен това счита, че самите разходи не са били реално направени, доколкото
по твърдения на работодателя те са проведени от служител на отдел „Човешки ресурси“ – К.
Г. Счита клаузите на чл. 13 от договорите за нищожни поради противоречие със закона,
накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 1 и 2 ЗЗД,
каквото изрично възражение прави, позовавайки се на ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009
г. на ОСТК на ВКС. Оспорва и претенцията по чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1 КТ, тъй като
съгласно длъжностната си характеристика не носи отговорност за липси в ресторанта,
доколкото длъжността му е свързана с управление на човешки ресурси, а освен това на
15.01.2023 г. той не е бил на работа. Уточнява, че на 16.01.2023 г. е встъпил на смяна и
касата от предходния ден му е била предадена, поради което не следва да бъде държан
отговорен за установената липса в оборота на ресторанта. Твърди, че не се касае за липса
(вреда с неустановен произход), а за извършена кражба, за което е образувана преписка №
99/2023 г. по описа на 7-мо РУ на СДВР, в който случай приложение следва да намери чл.
2
203, ал. 2 КТ, а не чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Оспорва да е заемал отчетническа длъжност по
смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ. Оспорва представеното решение на ТЕЛК, с което процесният
болничен лист е отменен, да е влязло в сила, още повече, че по негова жалба то е отменено с
решение на НЕЛК от 17.07.2023 г., като производството по обжалване все още не е
приключило. С оглед на изложеното претендира отхвърляне на предявените искове.
По разпределяне на доказателствената тежест:
По иск с правно основание чл. 207, ал. 1, т. 2, вр. ал. 1 КТ
В тежест на ищеца е да установи наличието на следните предпоставки: трудово
правоотношение с ответника, в рамките на което на последния е възложено изпълнението на
длъжност, включваща отчетнически функции; съдържанието на задълженията на ответника
по това правоотношение, свързани със съхраняване и отчитане на материални ценности;
констатиране на липсата по надлежния ред; размера на вредата. При установяване на
посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи възраженията си.
По иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД
В тежест на ищеца е да установи заплащането в полза на ответника на съответната
част от обезщетението за временна неработоспособност за три работни дни; размера на
платената сума, както и отпадане на основанието за заплащането на същата. При
установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи наличието
на основание за нейното задържане.
УКАЗВА на ищеца, че следва да ангажира доказателства относно: 1/ начина и периода
на реализиране на процедурата по установяване на липсата и 2/ приключване на
процедурата по обжалване на болничен лист № Е 20223863726/09.01.2024 г.
С оглед становището на ответника на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: съществувало
между страните трудово правоотношение, чийто правопораждащ юридически факт е трудов
договор № 32269/06.08.2020 г., изменен с 3 броя допълнителни споразумения съответно от
01.12.2021 г., от 01.05.2022 г. и от 01.09.2022 г., в рамките на което последно ответникът А. Г.
е заемал длъжността „управител на ресторант“, като със заповед № 3012/19.01.2023 г.,
връчена му на 23.01.2023 г., същото е било прекратено, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ –
поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Не се спори също така, че по
болничен лист № Е 20223863726/09.01.2024 г. работодателят е заплатил в полза на
служителя сумата от 213,28 лв., представляваща част от обезщетение за временна
неработоспособност за три работни дни.
Съдът следва да се произнесе по исканията на страните и по допускане на
доказателствата.
Видно е от становищата на страните, че всяка една от тях желае да се ползва от вече
ангажираните от тях писмени доказателства по гр. дело № 13956/2023 г. по описа на СРС, 79
състав, които обаче не са били приобщени към настоящото дело след отделянето за
разглеждане в отделно производство на насрещните осъдителни искове, поради което съдът
намира, че на същите следва да се предостави възможност за повторното им представяне с
оглед приобщаването им към настоящото дело в случай, че разполагат с екземпляр от тях
тях, а в случай, че не разполагат – изрично да посочат кои конкретно книжа желаят да бъдат
изискани и приобщени, след което съдът ще се произнесе по приемането им като такива и
по настоящото дело. Представените от страните документи следва да се приемат като
писмени доказателства по делото. Това е така и по отношение на допълнително
представените от ищеца с молба с вх. № 168081/22.05.2024 г. експертни решения. Следва да
се изиска от 7-мо РУ на СДВР информация относно предмета, етапа на развитие, както и има
ли привлечено като обвиняем лице и ако да – кое и за какво престъпление по преписка №
99/2023 г. по описа на същото, като приобщаването на всички материали от нея съдът
3
намира, че не се явява необходимо. Останалите доказателствени искания на ответника касаят
исковете, по които производството по делото е спряно, поради което на този етап съдът не
дължи произнасяне по тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото
определение.
УКАЗВА на страните в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото
писмените доказателства, ангажирани от тях по гр. дело № 13956/2023 г. по описа на СРС,
79 състав, в случай, че разполагат с екземпляр от тях, а в случай, че не разполагат с такъв – в
същия срок да посочат кои конкретно книжа желаят да бъдат изискани и приобщени.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните книжа по
настоящото дело.
ДА СЕ ИЗИСКА от 7-мо РУ на СДВР информация относно предмета, етапа на
развитие, както и има ли привлечено като обвиняем лице и ако да – кое и за какво
престъпление по преписка № 99/2023 г. по описа на същото;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. от
09:50 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани
УКАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ. При
постигане на спогодба дължимата държавна такса за разглеждане на делото е в половин
размер.
КЪМ СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждане на медиация.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца – препис от отговор на исковата молба с вх. №
310136/02.11.2023 г., ведно с приложенията (л. 30-37 от делото).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4