Р Е Ш
Е Н И Е
град Д., 27.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – Д.,
гражданска колегия, двадесети състав, в
публично заседание, проведено на седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Николов
при секретаря Ирена И................
………………………………………
разгледа докладваното от
районния съдия гр. дело № 00746 по описа
за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „БНП П.П.Ф.” С.А., П., рег.№ **, чрез „БНП П.П.Ф.”
С.А, клон Б. със седалище и адрес на управление на клона– град С., район „М.”, ж.к”М. ”, Бизнес Парк С., сгр.**,
ЕИК **, представлявано от зам.-управителя Д.Д., срещу С.М.Р., ЕГН ********** ***,
за установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи по заповед № 2340
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.10.2018г., издадена по
ч.гр.дело № 03927/2018г. по описа на ДРС, сумите: 563,44 лева, представляваща
неплатена главница по договор за кредит под формата на кредитна карта **, при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер **от
09.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на заявлението
по чл.410 ГПК - 02.10.2018год. до окончателното плащане на главницата; 25,46
лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 08.03.2018г. до
11.09.2018г. При условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за
същите суми, ако се установи ненадлежно съобщена предсрочна изискуемост.
Претендират се съдебните разноски в двете производства.
В исковата молба се навеждат твърдения, че
между страните е бил сключен договор за кредит за покупка на стоки/услуги,
както и отпускане на револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта с лимит 1 000 лева. За ответника е възникнало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска съобразно усвоената сума, като считано от
01.01.2018г. е преустановил плащанията. Останало е непогасено задължение в
размер на 823,30 лева, като в настоящото производство се претендират главница
563,44 лева и обезщетение за забава 25,46 лева.
В законоустановения
едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор
на исковата молба чрез назначения особен представител. Оспорва се искът по
основание и размер, както и евентуалният осъдителен иск. Счита се, че
ответникът е погасил всичко дължимо.
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Със заповед № 2340 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.10.2018г. по ч.гр.дело № 03927/2018г.
по описа на ДРС длъжникът С.М.Р., ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател/длъжник, е осъден да заплати на
кредитора „БНП П.П.Ф.” С.А., П., рег.№ **, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А, клон Б. със
седалище и адрес на управление на клона – град С., район „М.”, ж.к”М. **, Бизнес Парк С., сгр.**,
ЕИК **, представлявано от зам.-управителя Д.Д., ищец в настоящото производство, следните суми: 563,44 лева, представляваща
неплатена главница по договор за кредит под формата на кредитна карта **, при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер **от
09.05.2016г., ведно със законната лихва върху сумата от подаването на
заявлението по чл.410 ГПК - 02.10.2018год. до окончателното плащане на
главницата; 25,46 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за периода от
08.03.2018г. до 11.09.2018г; 25 лева – заплатена държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за незабавно изпълнение е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК,
а с искова молба с вх.№ 4110 от 26.02.2019г., по която е образувано гр.дело № 00746/2019г.
по описа на ДРС, кредиторът е предявил иск за съществуване на вземането си, а
при условия на евентуалност – осъдителен иск срещу длъжника.
По делото е приложен Договор за кредит за покупка на стоки или
услуги **от 09.05.2016 г.; Сертификат № **от 09.05.2016 г. за застраховка на стока; ОУ за застраховка
„Защита на плащанията” на кредитополучателите на „Д. к.”; Сертификат № **от 09.05.2016 г. за застраховка в защита на плащанията по
кредитни карти; Детайли на извлечение по кредитна карта с ОУ; Уведомително
писмо от 09.05.2016 г. с фактура; Приложение към договор за потребителски
кредит от 09.05.2016 г.; Месечно извлечение от кредитна карта за 02.2018 г.;
Кредитна карта, доставена на 21.11.2016 г.; Последна покана – без дата и данни
за връчване.
По делото е допусната ССчЕ,
заключението по която не е оспорено от страните, а съдът кредитира като
професионално изготвено и обективно. Според вещото лице, размерът на усвоената
сума по ** от 09.05.2016г. за периода 24.11.2016г. до 16.01.2017г. е в размер
на 960 лева при кредитен лимит 1 000 лева. Усвоените суми са отразени в
представените месечни извлечения – 16 на брой, за периода 23.11.2016г. –
01.03.2018г. Извършените плащания по договор за револвиращ кредит към
08.03.2018г. са в размер на 720 лева за погасяване на: главница – 330,83 лева,
лихва – 285,80 лева, застрахователна премия – 59,37 и месечна такса за
обслужване – 44 лева. Към 01.03.2018г. кредитният лимит е усвоен до размера
823,30 лева, от които: главница – 744,78 лева /вкл. сума за застраховка/ и
възнаградителна лихва и месечни такси за обслужване – 78,52 лева. Ответникът е
извършил две плащания по 264,88 лева, включващи разноски, лихва и главница. Към
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК дължимото е: главница 558,42
лева, размер на обещетение за забава за периода 08.03.2018г. до 11.09.2018г. –
29,16 лева или общо 587,58 лева. По договора за кредит за покупка на стоки или
услуги **от 09.05.2016г. липсват
задължения и претенции от ищеца. Задълженията му са по повод на усвоени суми по
договора за кредитна карта ** от 09.05.2016г. Търговските книги и записванията
в тях са редовно водени и могат да се приемат като доказателство по смисъла на
чл.55 ТЗ за настоящото производство.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
От данните по делото и становищата на страните съдът приема за безспорно сключване на процесния договор за кредит за покупка на стоки или услуги от 09.05.2016г. и издаване и ползване на кредитна карта от същата дата. Оспорва се от ответника претендираното вземане и се счита, че същото е погасено. По наличие на неравноправни клаузи в договора съдът е длъжен служебно да се произнесе.
Предвид изложеното и с оглед доказателствената тежест в процеса съдът намира, че ищецът следва да докаже действията по предоставения потребителски кредит вр. разпоредбите на чл.9 и сл. ЗПК и издаване и ползване на кредитна карта, а именно: сключване и форма на договора, съдържание, информация за придобитата стока или услуга както и нейната цена, условия за придобиването й, изпълнение по договора, изискуемост, размер на претендираното вземане, поради което представените писмени доказателства са допустими, относими и необходими, както и направеното искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.дело № 03927/2018г. по описа на ДРС и допускане на ССчЕ. Ответникът носи доказателствената тежест да докаже, че не дължи претендираните суми, с оглед наличие на писмено съглашение. В тази връзка съдът е указал, че не са представени никакви доказателства.
Договорът е сключен в писмена форма и отговаря на императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9 ЗПК. Посочени са индивидуализиращи данни за страните, размерът на получената сума, общият размер, който потребителят следва да върне, годишният процент на разходите, годишния лихвен процент по кредита, представен е погасителен план, в който са отразени размерът, броят, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, общия размер на застрахователната премия. С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор за потребителски кредит е действителен, като съобразно приетото в съдебната практика следва да се изследват отделните клаузи на този договор предвид възможната им нищожност и неравноправност във връзка с нормите на ЗЗП.
Основни принципи на договорното
право при условията на пазарна икономика са свободата на договаряне и
равноправното третиране на страните по договорното правоотношение. Спазването
на тези принципи е от съществено значение за потребителските договори. Защитата
на правата на потребителите е въздигната в конституционен принцип в
разпоредбата на чл. 19, ал. 2 от Конституцията на РБ и е една от основните
защити в политиките на Европейския съюз. В това отношение Законът за защита на
потребителите реципира редица норми от европейското законодателство и в
частност от Директива 93/13 за неравноправните клаузи в потребителските
договори и Директива 98/27/ЕО на Европейския парламент и Съвета за исковете за
защита на интересите на потребителите.
Клаузите на общите
условия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране
на потребителя без вина. За да
бъде нищожна една клауза, когато не е уговорена индивидуално, е необходимо
същата да бъде неравноправна. Общите уговорки, клаузите в Общите условия не са
неравноправни сами по себе си, извън основанията по чл.**3 ЗЗП. В тази връзка
съдът е указал на страните, че е длъжен
служебно да се произнесе по този въпрос. При изследване на клаузите на
договора съдът установява, че не са налице хипотезите на чл.**3 ЗЗП,
поради което намира,
че не следва да се произнася за наличие на неравноправни
клаузи по договора и за последици в тази връзка.
Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В
случая предмет на делото е частта от договора, касаещ предоставяне и ползване
на кредитна карта със съответен кредитен лимит. В т.15 от същия е посочено, че
той е безсрочен, а за валидността на самата кредитна карта – различен от срока
на договора и се определя от Кредитора. В приложението към договора са
засегнати въпросите по отношение на ползването на кредитната карта, плащане на
месечните вноски, тарифите за отделните услуги, лимитите.
Съобразно дадените задължителни
указания с т.18 на ТР № 4 от 18.06.20**г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост съставлява изменение на договора за кредит, което
настъпва с волеизялвение само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: фактът на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора. Мотивите за
това тълкуване се основават на императивния характер на нормата на чл.60, ал.2
ЗКИ. Последната съдът счита, че намира приложение към „БНП П.П.Ф.” ЕАД,
доколкото дружеството е било до заличаването му през 2018г. финансова
институция по смисъла на чл.3а ЗКИ /вписано под № 189 в регистъра на банковите
институции на БНБ/, от една страна. От друга, при липсата на уговорки относно
предсрочната изискуемост и прекратяване на процесния договор, са приложими
общите условия на ЗЗД. Ето защо, за да бъде завършен преобразуващият фактически
състав за отнемане преимуществото на срока, е необходимо не само обективния
факт на допусната забава на две или повече месечни вноски, а още и нарочно
изявление от името на кредитора до длъжника за обявяване кредита за предсрочно
изискуем.
В настоящия случай по делото е
представена единствено покана до длъжника /без дата на изпращане/, съдържаща
изявлението на кредитора за упражнено негово право да покани длъжника да плати
задължението си към момента при липса на изявление да обяви кредита за
предсрочно изискуем. Липсват данни същата реално да е била изпращана до ответника,
респективно получена ли е тя или не от него. Ето защо и съдът приема, че към
датата на сезиране на заповедния съд фактическият състав за прекратяване на
договора за предоставяне на кредитна карта и ползването й, респективно за
предсрочна изискуемост на дължимото, не е бил довършен. Съгласно договора и
приложението към него кредитополучателят заплаща минимална месечна погасителна
вноска до изплащане на начислените задължения, като в случая тя е в размер на
60 лева съгласно т.17 от приложението.
Независимо от горното, съдът
намира, че с факта на получаване на исковата молба и изявената в нея воля за
упражнено право от страна на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, горният фактически състав е довършен и вземането на ищеца за връщане
на предоставения кредитен ресурс в пълния му размер е станало изискуемо.
Предвид изложеното и приетото
заключение по допуснатата ССчЕ съдът намира, че главният иск по отношение на
вземането, представляващо незаплатеният остатък от усвоения кредит, е доказан
по основание и до размера от 558,42 лева същият следва да се уважи, като за
горницата до претендираните 563,44 лева се отхвърли като неоснователен. С оглед
уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорният за законната лихва
върху уважената част от главницата от датата на подаване на заявление по реда
на чл.410 ГПК пред ДРС – 02.10.2018г., до окончателното изплащане.
При установено недоказано уведомяване
на длъжника от кредитора за предсрочната изискуемост на дължимото по процесния
договор за кредит във връзка с издаване на кредитна карта и ползването й,
искането за законна лихва върху цялата главница за посочения период
08.03.2018г. – 11.09.2018г. е неоснователно, поради което следва да се
отхвърли. За този период целият размер на главницата от 558,42 лева не е бил
дължим, поради което и следва да се приеме, че ответникът е в забава само по
отношение на падежиралите минимални месечни вноски и съобразно уговореното в т.3
от Условия по договора дължи обезщетение за забава, считано от деня, следващ
падежа на всяка една от тези вноски в размер на 60 лева всяка, съгласно
посочената по-горе тарифа /вещото лице е установило, че плащанията са
преустановени от 01.01.2018г., когато е първата пропусната вноска/. Изчислен с
помощта на програмен продукт „Calculator.bg“, размерът на обезщетението за забава възлиза общо на
11,83 лева, като над този размер до
претендираните 25,46 лева се отхвърли като неоснователен.
Предвид разглеждане и частично
уважаване на главния иск, съдът намира, че не следва да се разглежда евентуален
осъдителен иск.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.1 вр. ал.8 ГПК на ищеца са дължими разноските
съобразно уважената част от иска в размер на общо 508,37 лева във връзка с
представения списък по чл.80 ГПК /125 лева държавна такса, 100 лева
юрисконсултско възнаграждение вр. чл.25 НЗПП, 150 лева за особен представител
на ответника и 150 лева депозит за вещо лице/. На основание чл.78, ал.3 ГПК на
ответника са дължими разноските съобразно отхвърлената част от иска, но с оглед
липсата на такива, съдът не дължи произнасяне по въпроса. Съгласно т.12 от ТР №
4 от 18.06.20**г. т.д. № 4/20**г., ОСГТК на ВКС, съдът определя разноски в
заповедното производство в размер на 72,63 лева.
Водим от горното, съдът :
Р Е
Ш И
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните по делото на основание чл.422
във връзка с чл.415 ГПК, че С.М.Р., ЕГН ********** ***, дължи на „БНП П.П.Ф.” С.А., П., рег.№ **, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А, клон Б. със
седалище и адрес на управление на клона – град С., район „М.”, ж.к”М. **”, Бизнес Парк С., сгр.**,
ЕИК **, представлявано от зам.-управителя Д.Д., по заповед № 2340 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 23.10.2018г. по ч.гр.дело № 03927/2018г. по описа на
ДРС, сумите:
-558,42 лева /петстотин петдесет
и осем лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща неиздължена главница
по договор за кредит под формата на кредитна карта **, при сключване на договор
за кредит за покупка на стоки или услуги с номер **от 09.05.2016г., ведно със
законната лихва върху сумата от подаването на заявлението по чл.410 ГПК -
02.10.2018год. до окончателното плащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от присъдените 558,42 лева до претендираните 563,44 лева;
-11,83 лева /единадесет лева и осемдесет
и три стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху просрочената част от главницата /падежирали
вноски/ за периода 08.03.2018г. до 11.09.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от присъдените 11,83 лева до претендираните 25,46 лева.
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП П.П.Ф.”
С.А., П., рег.№ **, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А, клон Б. със седалище и адрес на
управление на клона – град С., район „М.”,
ж.к”М. **”, Бизнес Парк С., сгр.**, ЕИК **, представлявано от зам.-управителя Д.Д.,
сумата от 508,37 лева /петстотин и
осем лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща разноските по гр.дело №
00746/2019г. по описа на ДРС съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА С.М.Р., ЕГН ********** ***, да заплати на „БНП П.П.Ф.”
С.А., П., рег.№ **, чрез „БНП П.П.Ф.” С.А, клон Б. със седалище и адрес на управление
на клона – град С., район „М.”, ж.к”М. **”,
Бизнес Парк С., сгр.**, ЕИК **, представлявано от зам.-управителя Д.Д., сумата
от 72,63 лева /седемдесет и два лева
и шестдесет и три стотинки/,
представляваща разноските по ч.гр.дело № 03927/2018г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Д. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Районен
съдия :