№ 2947
гр. Варна, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.ева
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20243110115504 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. М. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б.************ чрез процесуалния й представител –
адв. Й. А., срещу „З.Д.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***************, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5379.99 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 8500 лв. /след допуснато по
реда на чл. 214, ал. 1 ГПК изменение в размера на исковата претенция/,
съставляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на предна лява врата, задна лява врата, декоративна облицовка ляв
праг, задна броня, заден ляв калник и задна лява алуминиева джанта 16“,
причинени в резултат на настъпило на 03.10.2022 г. застрахователно събитие
по сключения между страните договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно
Каско“, обективирана в полица № ******2022 г., със срок на действие
15.08.2022 г. – 14.08.2023 г., на л. а. „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищцата А. М. М. излага, че на 12.08.2022 г. е
сключила с ответника „З.Д.Е.” АД договор за застраховка „Каско”, клауза
„Пълно каско”, по отношение на собствения си лек автомобил „БМВ 1 ЕР
РЕИХЕ”, с рег. № *****, със срок на действие 15.08.2022 г. – 14.08.2023 г.
Посочва, че автомобилът бил застрахован за 15000 лв., като застрахователната
премия възлизала на 957.16 лв., разсрочена на четири вноски, които към
момента са платени. Поддържа, че на 03.10.2022 г. предоставила автомобила
си на Е.С.М.. Същата на тази дата, около 17:20 часа, управлявайки
автомобила, в гр. С. ******, била блъсната от л. а. „Нисан Кашкай“, с рег. №
*****, управляван от А.А.М. ПТП настъпило при следните обстоятелства: на
1
кръстовището с ул. ***** Е. М. предприела маневра завиване надясно, като не
пропуснала движещия се по тази улица с посока от бул. ***** към ул. *****
лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***** и станала причина за
настъпване на ПТП. За последното двамата водачи попълнили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който като виновен бил посочен водачът на
нейния автомобил. На 04.10.2022 г. уведомила застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие. Посочва, че застрахователят извършил оглед на
автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис на увредените
детайли, а именно: предна лява врата, задна лява врата, декоративна
облицовка ляв праг, задна броня, заден ляв калник и задна лява алуминиева
джанта 16“. Излага, че при сключване на застраховката платила само първата
вноска от застрахователната премия, като застрахователят изискал плащането
и на останалите 3 вноски, за да й изплати обезщетение. На 04.10.2022 г.
заплатила останалите премии в общ размер от 717.88 лв. Поддържа, че
получила уведомление от застрахователя, че отказва да й изплати
застрахователно обезщетение, тъй като при сключване на застраховката не е
извършен оглед и заснемане на автомобила. Счита този отказ за
неоснователен, тъй като при закупуване на автомобила същият имал сключена
застраховка „Каско“. След издаване на новото свидетелство за регистрация
посетила брокера, издал полицата, и сключила Анекс № 2, действащ за
периода 08.04.2022 г. – 14.08.2022 г., с който правата по полицата й били
прехвърлени. Тъй като била млад водач застрахователят изискал
допълнително заплащане на сумата 102 лв., която заплатила на 07.04.2022 г. и
представила автомобила за оглед и заснемане. Твърди, че новата застраховка
сключила при условията на подновяване на старата полица, поради което
застрахователят не е изискал оглед и заснемане на автомобила. Поддържа, че
константна е съдебната практика, че при заплатена изцяло застрахователна
премия застрахователят не може да се позовава, че застрахователният договор
не е влязъл в сила. Посочва, че в случая не са налице предпоставките на чл.
108, ал. 1 КЗ, при които застрахователят може да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение. Излага, че е извършила проучване в няколко
сервиза, занимаващи се с ремонт и възстановяване на увредени автомобили,
колко ще й струва ремонта на автомобила. От проведеното проучване
установила, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 8500 лв. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
„З.Д.Е.” АД, гр. С., чрез процесуалния му представител – юрк. Й. С..
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.
Не оспорва обстоятелствата, че между страните е сключена полица № ***** за
застраховка „Каско на МПС“ за л. а. „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****.
Твърди обаче, че покритието по същата не е започнало. Не оспорва, че на
03.10.2022 г. е станала катастрофа с участие на посоченото превозно средство.
Не оспорва механизма на ПТП, описан в исковата молба и в двустранния
протокол, както и повредените детайли и връзката им с инцидента. Не
оспорва, че на 04.10.2022 г. пред ответното дружество е предявена претенция
за изплащане на застрахователно обезщетение във връзка със събитието.
Образувана е щета № *****, по която е отказано плащането на обезщетение с
писмо от 11.10.2022 г. Оспорва останалите твърдения в исковата молба.
Излага, че на 13.08.2021 г. е сключена полица № ****** за застраховка „Каско
на МПС“ за процесното превозно средство, валидна от 15.08.2021 г. до
2
14.08.2022 г. В срока на покритие ищцата е придобила собствеността върху
автомобила. Уведомила е застрахователя за това и е издаден анекс № 2 от
07.04.2022 г. Твърди, че ищцата е предоставила автомобила за оглед на
21.04.2022 г., но такъв не бил извършен, което било видно от протокол №
*****2022 г. Тя не се е явила повторно с превозното средство, както й е било
указано. Поддържа, че анекс № 2 от 07.04.2022 г. не е влязъл в сила. Излага, че
на 12.08.2022 г. е сключена нова полица за застраховка „Каско на МПС“.
Счита, че по отношение на нея не е налице хипотезата, при която
застрахователният договор се продължава без прекъсване. Оглед отново не е
извършван и съответно покритието не е влязло в сила. Ето защо е отказало
изплащането на застрахователно обезщетение. Твърди, че в случая
единствената причина за настъпване на събитието е поведението на водача на
процесния автомобил, който при навлизане от път без предимство не пропуска
правомерно движещо се превозно средство, в нарушение на чл. 50, ал. 1 ЗДвП
и реализира ПТП. Посочва, че е без съмнение, че лицето, управлявало
автомобила, е действало виновно, дори в условията на груба небрежност, като
не се е съобразило с правилата за движение. Посочва, че в случая е налице
възможността застрахователят да откаже изплащане на обезщетение при
условията на чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 КЗ, чл. 18, ал. 1, т. 1 и 4, чл. 6, ал. 2, б. „г“,
пр. първо /аа/, съответно чл. 6, ал. 1, т. 25 от общите условия. По изложените
съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. В условията на
евентуалност счита, че обезщетението следва да бъде намалено, на основание
чл. 395, ал. 4 КЗ, с не по-малко от 80 %. Оспорва разходите, необходими за
отстраняване на повредите. Счита, че претендираната сума е завишена и не
отговаря на действителните вреди. Поддържа, че най-вероятно повредите по
автомобила са отстранени, поради което на възстановяване подлежат реално
направените разходи, които са поне наполовина от търсените. Претендира
разноски.
В проведеното в настоящото производство открито съдебно заседание
на 09.07.2025 г. ищцата се представлява от адв. Й. А., който заявява, че
поддържа предявения иск и моли същият да бъде уважен.
Ответникът се представлява от юрк. Й. С., който поддържа становище за
неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
За основателността на исковата претенция е необходимо ищецът при
условията на пълно и главно доказване в процеса да установи наличието на
валидно облигационно правоотношение с ответното дружество по сключен
договор за застраховка „Каско”, с включено покритие на осъществения риск,
със срок на действие, покриващ датата на застрахователното събитие;
обстоятелството, че на сочената дата е настъпило застрахователно събитие,
както и че вследствие на събитието е претърпяла твърдените имуществени
вреди по вид и размер; наличието на причинно-следствена връзка между
събитието и вредоносния резултат; че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя, като е заплатила дължимата застрахователна премия и е
изпълнила задължението си по договора за уведомяване за настъпилото
застрахователно събитие, както и че сключената на 12.08.2022 г.
застрахователна полица е продължение на предходно сключена между
3
страните такава, по която отново ищцата е била изправна и надлежно е
предоставила автомобила за оглед и съответно реално е бил извършен такъв.
В тежест на ответника е да установи правоизключващите си възражения,
от които страната черпи изгодни за себе си правни последици, в това число, че
сключените между страните застрахователни полици за застраховка „Каско на
МПС“ не са влезли в сила, предвид неизвършването на оглед на процесния
автомобил, съответно, че е имал право да откаже изплащане на
застрахователно обезщетение в случая, както и че при настъпване на ПТП
водачът на процесния автомобил е действал виновно, в условията на груба
небрежност.
По делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК е прието за безспорно
и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че между
същите е сключена полица № ******2022 г. за застраховка „Каско на МПС“ за
л. а. „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****; че на 03.10.2022 г. е настъпило ПТП
с участието на процесния автомобил, управляван от Е. М., при описания в
исковата молба механизъм на ПТП, отразен и в съставения двустранен
констативен протокол за ПТП от 03.10.2022 г., при което в пряка причинна
връзка с инцидента са увредени следните детайли по автомобила: предна лява
врата, задна лява врата, декоративна облицовка ляв праг, задна броня, заден
ляв калник и задна лява алуминиева джанта 16“; че ищцата е заплатила в
полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия, както и че
същата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие
на 04.10.2022 г. и е предявила претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение във връзка със събитието, което й е било отказано с писмо от
11.10.2022 г.
Както вече се посочи, по делото не е спорен механизмът на настъпване
на ПТП от 03.10.2022 г. Самата ищца в исковата си молба излага, че на
03.10.2022 г. е предоставила автомобила си „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. №
*****, на Е.С.М.. Последната, на същата дата, около 17:20 часа, в гр. С.,
управлявайки процесното МПС и движейки се по ул. *****, с посока от ул.
***** към ул. *****, на кръстовището с ул. ***** е предприела маневра
завиване надясно, като не е пропуснала движещия се по ул. *****, с посока от
бул. ***** към ул. *****, лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № *****, като
по този начин е станала причина за настъпване на ПТП.
Изрично в исковата молба е посочено още, че в попълнения от двамата
водачи Двустранен констативен протокол за ПТП, като виновен е посочен
водачът на лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****, а именно
Е.С.М..
Не е спорно, а и от представената застрахователна полица /л. 8 от
делото/ се установява, че между предишния собственик на процесния
автомобил – Д.Н.Д. и ответното дружество „З.Д.Е.“ АД е съществувало
валидно облигационно правоотношение по сключена застраховка „Каско на
МПС“ № ******, действаща в периода 15.08.2021 г. – 14.08.2022 г.
Не е спорно, че след като ищцата е придобила собствеността върху
автомобила, на 07.04.2022 г. е сключила Анекс № 2 към застрахователна
полица по застраховка Каско на МПС № ****** /л. 9 от делото/, със срок на
договора и застрахователен период 08.04.2022 г. – 14.08.2022 г. Във връзка с
така сключения Анекс ищцата е заплатила на ответното дружество
допълнителна застрахователна премия от 102 лв. Изрично в Анекса е
4
предвидено, че застраховката влиза в сила след изпълнение на изискванията за
оглед и заснемане на МПС от представител на застрахователя.
От представения от ответника Протокол № ****** за извършване оглед
на МПС на „Каско на МПС“ към застрахователна полица № ****** /л. 32 от
делото/ се установява, че ищцата е изпълнила задължението си да предостави
автомобила за оглед на 21.04.2022 г. При огледа е констатирано, че номерът на
рамата на огледаното МПС съответства на записания в свидетелството за
регистрация, както и че звуковата система работи. Посочено е, че ще бъде
направен повторен оглед поради лоши метеорологични условия.
Липсват твърдения такъв повторен оглед да е извършен.
Въпреки това, видно от застрахователна полица по застраховка Каско на
МПС № ***** /л. 4 от делото/, на 12.02.2022 г. между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско на МПС“, с
период на покритие 15.08.2022 г. – 14.08.2023 г.
Всъщност действително тази застрахователна полица представлява
продължение на предходната такава, сключена между същите страни.
Не е спорно, а и от представените доказателства се установява, че
ищцата е заплатила цялата дължима по договора застрахователна премия.
Ето защо съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че
застрахователното покритие по договора не е започнало, предвид липсата на
извършен оглед на автомобила.
В тази връзка следва да се отбележи, че в проведеното на 09.07.2025 г.
открито съдебно заседание бе обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните обстоятелството, че към дата
15.08.2021 г. е правен оглед на автомобила, като към този момент негов
собственик е било лицето Д.Н.Д., като при огледа на автомобила не са
констатирани увреждания на същия.
Тоест, съдът приема, че с плащането на застрахователните премии
ищцата е изпълнила задълженията си по сключените между страните
застрахователни полици. Ирелевантно в случая е, че реално оглед на
застрахованото МПС не е извършен след сключването на Анекс № 2 от
07.04.2022 г. Установено е, че ищцата е предоставила автомобила за оглед на
21.04.2022 г., който обаче не се е осъществил по причини, стоящи извън
нейното поведение – лоши метереологични условия. Липсват данни
ответникът да е изискал в който и да е последващ момент да бъде извършен
оглед на автомобила, а ищцата да е отказала. Напротив. Сключена е нова
застрахователна полица, по която цялата дължима премия е заплатена от
застраховащия.
Още повече, че извършването на оглед би имал значение при твърдения
от ответника, че някои от щетите вече са били налични към момента на
сключване на застраховката, каквито твърдения обаче по делото липсват. В
отговора на исковата молба застрахователят не е оспорил механизма на ПТП,
повредените детайли и връзката им с инцидента, тоест наличието на
причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.
В заключение съдът намира, че между страните е налице валидно
правоотношение по сключена застраховка „Каско на МПС“ по отношение на
лек автомобил „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****. Договорът е сключен при
Общи условия, като видно от приемно-предавателния протокол от 12.08.2022
5
г. /л. 26 от делото/, застрахователят предава на застраховащия /ищцата/
екземпляр от Общи условия, в сила от 26.03.2018 г., представляващи
неразделна част от застрахователен договор за застраховка „Каско на МПС“ №
*****, като застраховащият с подписа си удостоверява, че е получил
екземпляр от същите при подписването на застрахователния договор, запознат
е с цялото им съдържание и с подписа си под този протокол изразява
изричното си съгласие с Общите условия на застрахователя и ги приема.
В конкретния случай ответникът се позовава на наличието на изключени
рискове, съгласно приетите от дружеството Общи условия за застраховка на
моторни превозни средства /”Каско”/, действащи между страните. В чл. 23, ал.
1, т. 3, б. „б“ от цитираните общи условия е предвидено правото на
застрахователя да откаже изплащане на обезщетение, когато е налице
изключение от застрахователното покритие по смисъла на чл. 6. А съгласно чл.
6, ал. 1, т. 25 от Общите условия, от обхвата на застрахователното покритие са
изключени всякакви косвени вреди, както и вредите, произлезли от груба
небрежност или виновно действие или бездействие, в това число и умишлено,
на застрахования, негов родственик, служител, представител или трето лице,
на което застрахованият временно е предоставил застрахованото МПС.
Съдът приема за неоснователни възраженията на процесуалния
представител на ищцата за нищожност на горецитираните клаузи от Общите
условия, като противоречащи на КЗ и на ЗЗП. И това е така, доколкото
евентуално недобросъвестно поведение от страна на застрахования не може
да бъде толерирано и поощрявано и застрахователят да бъде заставян по една
такава доброволно сключена застраховка „Каско“ да заплаща обезщетение във
всички случаи.
Безспорно е, че ищцата, в качеството й на страна по сключения
застрахователен договор, се явява потребител на застрахователни услуги и
към общите условия на договора са приложими правилата на ЗЗП. Съгласно
чл. 344, ал. 1 и чл. 348, ал. 1 КЗ приложените по делото Общи условия са
неразделна част от процесния договор за застраховка Каско на МПС. Видно от
представената с исковата молба и неоспорена от ищцата застрахователна
полица, както и коментираният по-горе приемно-предавателен протокол от
12.08.2022 г., последната е запозната с общите условия, получила е екземпляр
от тях и ги е приела. Следователно потребителят е бил наясно със
съществуването им и при полагане на дължимата грижа, която следва да се
положи от потребителя на застрахователната услуга, следва да се е запознал
подробно с тяхното съдържание. Горепосочените разпоредби от ОУ,
предвиждащи изключения от покритите рискове, не увреждат
недобросъвестно и едностранно правата на потребителя на застрахователната
услуга. Страните по застрахователното правоотношение са свободни да
уговарят както основанията за носене на отговорност от застрахователя в
случай на увреждане на застрахованото имущество, така и основанията за
освобождаване от отговорност на застрахователя. Обемът на застрахователна
отговорност се определя от закона и от съдържанието на конкретния
застрахователен договор, както и от общите условия към него. Процесните
клаузи, обвързани с действия, респективно бездействия на застрахования, не
водят до неравенство в правата на страните, нито създават възможност за
облагодетелстване на застрахователя за сметка на застрахования, а напротив
същите са изцяло в синхрон със законовите разпоредби на чл. 395, ал. 1 и 4 КЗ.
Ето защо съдът приема, че така оспорените от процесуалния
6
представител на ищцата клаузи от Общите условия са валидни и обвързват
страните.
С оглед свободата на договаряне – чл. 9 ЗЗД, страните могат да
постигнат съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за
кои застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са
тези, за които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема
задължение за обезвреда на причинените на застрахования вреди при
настъпване на застрахователно събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени
допълнителни условия. Когато в Общите условия страните са посочили ясно
задълженията на застрахования, покритите рискове и изключенията от
покритие, при наличието на обстоятелства, които водят до приложение на
уговорените изключени рискове, застрахователят няма задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение /в този смисъл Решение №
224/20.07.2015 г. по т. д. № 4554/2013 г. по описа на ВКС, I ТО/.
В конкретния случай, както посочва и процесуалният представител на
ответника в отговора на исковата молба, няма съмнение, че лицето,
управлявало процесния лек автомобил, е действало виновно. Изрично водачът
Е. М. е признала вината си за настъпване на пътния инцидент и в
коментирания Двустранен констативен протокол за ПТП от 03.10.2022 г. А при
такова виновно поведение е предвидено изключение от обхвата на
застрахователното покритие по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 25 от Общите
условия.
Следва да се отбележи, че в разглежданата хипотеза може да се приеме
дори, че виновният водач е проявил груба небрежност при реализиране на
произшествието /също изключение, предвидено в горецитирания чл. 6, ал. 1, т.
25 от Общите условия/.
Съдът намира, че „груба небрежност” в гражданското право е такава
степен на небрежност, при която лицето не е положило за себе си грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при
подобни условия (в този смисъл Решение № 184/24.02.2016 г. по т. д. №
3092/2014 г. по описа ВКС, II ТО). Грубата небрежност е тежко нарушаване на
дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава в
конкретната обстановка, каквато един обикновен човек, поставен в същата
обстановка, не би могъл да допусне. Тя се различава от обикновената
небрежност по степен и представлява по-засилена форма на небрежност.
Изводът за наличие или липса на груба небрежност в поведението на
даден правен субект, е обусловен изцяло от конкретните обстоятелства на
всеки отделен случай, като груба небрежност при управление на МПС е
съзнателно виновно противоправно поведение на застрахования, което се
обективира в нарушаване на правилата за движение по пътищата, при
съзнанието на застрахования, че е възможно да увреди застрахованото
имущество (така Определение № 244/12.04.2011 г. по т. д. № 882/2010 г., ІІ т.
о. и др.).
В настоящия случай изключителна причина за настъпване на ПТП е
поведението на водача Е. М., който при навлизане от път без предимство /при
предприета маневра завиване надясно/ не е пропуснал правомерно движещото
се по пътя с предимство моторно превозно средство, което поведение на
водача е грубо нарушение на правилата за движение по пътищата – чл. 50, ал.
1 ЗДвП.
7
В заключение следва да се посочи, че след като в процесния случай е
установено изключение от застрахователното покритие, то липсва основание
за заплащане на застрахователното обезщетение. Тоест, застрахователят
законосъобразно е отказал заплащането на застрахователно обезщетение в
полза на застрахования.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е
неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. Неоснователно в този
смисъл е и искането за присъждане на законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 05.12.2024 г. до окончателното й
изплащане. В тази връзка ангажираните доказателства относно размера на
претенцията /първоначална и повторна тройна САТЕ/ не следва да бъдат
коментирани, предвид направените изводи за нейната неоснователност.
Предвид изхода на спора, право на разноски в производството има
ответникът. Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и
претендира присъждането на сумата 50 лв. – депозит за САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, с оглед и разпоредбата на чл.
25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, определя на сумата 200
лв., отчитайки действителната правна и фактическа сложност на делото и
проявената процесуална активност от страна на юрк. С.. Ето защо ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на ответника сумата в общ размер от 250
лв., представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр.
Б.************ срещу „З.Д.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***************, иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата 5379.99 лв.,
представляваща частичен иск от целия в размер на 8500 лв., съставляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
предна лява врата, задна лява врата, декоративна облицовка ляв праг, задна
броня, заден ляв калник и задна лява алуминиева джанта 16“, причинени в
резултат на настъпило на 03.10.2022 г. застрахователно събитие по сключения
между страните договор за застраховка „Каско”, клауза „Пълно Каско“,
обективирана в полица № ******2022 г., със срок на действие 15.08.2022 г. –
14.08.2023 г., на л. а. „БМВ 1 ЕР РЕИХЕ”, с рег. № *****, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 05.12.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А. М. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Б.************ да
заплати на „З.Д.Е.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С. ***************, сумата 250 лв. /двеста и петдесет лева/ ,
представляваща сторените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9