Р Е Ш Е Н И Е №261223
09.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в
открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя
Грудева, като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 14136/2019 г. по описа на същия съд, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК
– решение по исков спор .
Искове на „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. “ клон България,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК Младост 4 ,
бизнес парк София, сгр. 14 , депозирани
против П.З.Т. , ЕГН ********** ***
Според изложеното, между страните имало
сключен договор за кредит за покупка на стоки или услуги под № ************, сключен на дата
20.12.2015г. По силата на договора , на Т., освен договорения кредит, била предоставен и
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard; бил договорен максимален
кредитен лимит от 1500 лева, който след използването си следвало да бъде
връщан на минимални месечни погасителни
вноски с размер, зависим от използваната
сума. Т. получил картата, усвоил част от заемните средства по нея, след което преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.02.2018 год., като към този момент дължала на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ сумата от 1675.30 лв., от които главница в размер на
1525.88 лева и договорна лихва за периода от 01.02.2018 год. ( датата на
забава) до 06.07.2018 год. ( датата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) в размер на 149.42 лв., както и обезщетение за забава в размер на 80.43 лв.
от 06.07.2018 год. – 11.01.2019 год.
За тези суми ищецът се снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по частното гр. дело 1706 по описа
на РС Пловдив за 2019г. Заповедта била
връчена на ответника по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК , при което ищцовото дружество, на което са дадени указания по чл. 422
от същия кодекс, иска от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника съществуването на вземането при горните
параметри, и да се присъдят направените разноски.
Ответникът отрича същестуваването на договор - не бил
подписвал такъв , не бил получил заемната сума.
Вещото лице по проведената за структурата на
дълга счетоводна експертиза дава заключение, че размера на усвоената главница е
1430 лева, като непогасените по договора от Т. суми са следните: главница в
размер на 1525.88 лева и договорна лихва за периода от 01.02.2018 год. ( датата
на забава) до 06.07.2018 год. ( датата на изпращане на
покана за доброволно изпълнение) в размер на 149.42 лв., както и обезщетение за забава в размер на 80.43 лв.
от 06.07.2018 год. – 11.01.2019
год.
Проведена е и графологична експертиза , според която подписа, положен в
графа „получател „ на товарителница № ********** на л. 23 от делото, е на П.З.Т..
Предвид изложеното от страните и
ангажираните от тях доказателства, съдът
съобрази следното:
На л. 5 от делото е представено копие от
договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит ,
издаване и използване на кредитна карта под № № ************, сключен на дата 20.12.2015г. В
графата „кредитополучател“ фигурират имената на Т. , съответно положение под
името му подпис следва да бъде приет за
автентичен, след като авторството му не е оспорено. Представено е и приложение
към този договор, със собствен номер *********
от същата дата, 20.12.2015г., според
което страните са се съгласили Т. да получи кредитна карта MasterCard с лимит от 1500 лева,
който след използването си следвало да бъде връщан на минимални месечни
погасителни вноски с размер, зависим не от използваната сума, ( както е твърдяно в исковата молба), а
изчисляем съобразно размера на лимита –
при лимит от 1500 лева , месечната погасителна вноска е 120 лева. Т. получил картата на 21.04.2016г., видно от
товарителницата на л.23 от делото , подписана от него. Данни за плащания от
страна на Т. няма. Предвид заключението на вещото лице касателно усвоената
главница, съдът не отрича възникването на договора.
Вярно е, че максималния лимит по договора е
в размер на 1500 лева, но той всъщност представлява само сумата , която Т. би
могъл да усвои при точно изпълнение на задълженията си; в него не се включват
сумите , начислени за такси „теглене в брой„ и“обслужване“, които не намаляват лимита, а увеличават
дължимата за връщане сума. Затова и се
търсят за връщане като част от главницата 1525.88 лева ( над договорения
лимит ), а същевременно, усвоената от картодържателя сума по главницата е според заключението на
вещото лице 1430 лева , под договорената
горна граница. Тоест, разликата над
1430 лева до пълния претендиран размер от 1525.88 лева всъщност не съставлява
главница, а такси и застрахователни
премии ; съдът кредитира заключението на
вещото лице В. , и в частност -инкорпорираната справка от
счетоводството на ищеца, от която горния
извод личи. Тези вземания обаче не са предмет на спора - не са посочени нито в заповедта за плащане,
нито в исковата молба, и само натова основание , искът за установяване на
вземане на ищецав тази част следва да бъде отхвърлен. В тази връзка, договора не предвижда каквато и да
било вкл. техническа, възможност договорения лимит да бъде надхвърлен
, напр. чрез неразрешени, но извършени транзакции.
Искът за обезщетение за забавата също не е
доказан в пълния си размер , доколкото неплатената главница е в различен
размер. Изчислен от съда за същя париод,
но върху главница от 1430 лева , този размер е 75.47 лева ,
до колкото искът по чл. 86 от ЗЗД е основателен; над този размер той следва да
се отхвърли .
Разноските,направени от ищеца, се понасят от
ответника, пропорционално на уважената част от исковете; общият им размер е 657.49 лева и включва
депозита за особен представител и възнаграждение на юрисконсулт в размер от 150
лева. Дължат се съответно 619.72 лева. (657.49/1755.73/1654.89 лева , колкото е
уважената част от исковете).
Т. следва да заплати на бюджета на съдебната
власт и 80 лева , платени от същия за изготвяне на графологична експертиза.
Воден от изложеното и на основание чл. 235
от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на П.З.Т.
, ЕГН **********,*** , че в отношенията между страните дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.
“ клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК
Младост 4, следните суми за реално
изпъление по договор за кредитна карта под № *********** от 20.12.2015г, за
които е издадена заповед за плащане по частното гр. дело 1706 по описа на РС
Пловдив за 2019г: 1430 лева- главница , ведно със законна лихва върху тази сума от
датата на подаването на заявлението в съда –
31.01.2019г до окончателното
изплащане на вземането , договорна лихва
за периода от 01.02.2018 год. до
06.07.2018 год. в размер на 149.42 лв., както и обезщетение за забава в размер на 75.47 лв. от 06.07.2018 год. – 11.01.2019 год. , като ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ над размер от 1430 лева за главницата – до
пълния предявен размер от 1525.88 лева, а за обезщетението за забава – над
размер от 75.47 лева до пълния предявен размер от 80.43 лв., като неоснователни.
Осъжда П.З.Т. ,
ЕГН **********,*** да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ рег. №
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в София , ЖК
Младост 4 , сумата от 619.72 лева
разноски по двете дела.
Осъжда П.З.Т. , ЕГН **********,*** да
заплати по бюджета на съдебната власт, чрез набирателната сметка на РС Пловдив
, сумата от 80 лева разноски за графологична експертиза.
Решението се обжалва пред състав на Окръжен
съд Пловдив , в срок от две седмици от датата на съобщаването му, с препис на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ