№ 324
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Л. М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20231800500215 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 от ЗЗДН, вр. чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Й. Б. В., чрез неговия баща и
законен представител Б. И. В., срещу Решение № 28/06.02.2023г., постановено
по гр.д. № 1160/2021г. на РС- Костинброд, с което е отхвърлена молбата на
жалбоподателя за издаване на заповед за защита по реда на чл.5 ал.1 от ЗЗДН
и за налагане на мерки по ЗЗДН на Ц. Р. М.. В жалбата се твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Жалбоподателят
изтъква, че първоинстанционният съд е допуснал съдебно-психологическа
експертиза, но заключение по нея не било изготвено, тъй като първото
назначено вещо лице се отвело, а второто извършило процесуално
недопустим анализ на доказателствата по делото. Независимо от това, съдът
не изпълнил служебното си задължение да изясни всички обстоятелства по
делото, касаещо интерес на дете. Вместо това, формирал изводи въз основа
на документ, който нямал характер на доказателство, а именно – становището
на второто вещо лице. Жалбоподателят оспорва мотивите на районния съд, че
липсват категорични доказателства за извършено домашно насилие от страна
на Ц. М. по отношение на малолетното дете Й.. Позовава се на показанията на
свидетелката М. и счита, че самото присъствие на детето в момент, в който
майката е в активни и явни сексуални взаимоотношения с трети лица, го
поставя в ситуация на риск по смисъла на т. 11, б. „в" от ДР към Закона за
закрила на детето, т.е в ситуация на психическо и емоционално насилие.
Намира, че производството по ЗЗДН цели установяване на наличието или
липсата на опасност от увреждане, а не на реално настъпило такова. Моли
съда да отмени обжалвания съдебен акт.
1
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН са подадени възражения срещу
въззивната жалба, с които се изразява становище за правилност на
обжалваното решение. Въззиваемата изтъква, че детето не било присъствало
при заснемане на процесните снимки, и по делото няма данни, то да се е
намирало в същото помещение към този момент. Моли съда да отхвърли
жалбата и да потвърди обжалваното решение.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.
В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззиваемата
се явява лично и се представлява от адв. М., която счита жалбата за
неоснователна. Подчертава недоказаността на факта, детето да е присъствало
при направата на снимките, с оглед на което намира предмета на допуснатата
експертиза за хипотетичен. Моли съда да отхвърли жалбата и остави в сила
обжалваното решение.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз
основа на събраните пред КРС доказателства, е описана в обжалваното
решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда отново.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 4 от ЗЗДН, защита по този закон
може да се търси от лице, пострадало от домашно насилие, извършено от
възходящ. Поради това и с оглед неоспорения от страните факт, установен и
от удостоверението за раждане на молителя (л. 47 от първоинстанционното
дело), че ответницата е негова майка, следва да се приеме, че последният е
надлежно легитимиран да търси защита срещу нея в настоящия процес.
Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 2 от ЗЗДН и в срока
по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения
акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.
Основателността на молбата предполага кумулативно установяване на
извършени действия/бездействия по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН от страна на
конкретния ответник по отношение на пострадалото лице/лица, както и
времето и мястото на извършването им.
За доказване на тези обстоятелства са допустими доказателствените
средства по ГПК (арг. от чл. 13, ал. 1 от ЗЗДН). Поради особения характер на
производството, както и поради обстоятелството, че проявите на домашно
насилие протичат обикновено в домашна обстановка, а възможностите за
доказването им са ограничени, законодателят разширява кръга на годните
доказателствени средства по тези дела (чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН), като
придава такова качество и на документи, създадени в хода на
административни процедури, инициирани по повод твърдяното насилие,
както и на едностранни писмени изявления на молителя, обективирани в
декларация (чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН). Материалната доказателствена сила на
последната, обаче, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма
други доказателства, които я оборват (арг. от Решение № 22 от 31.03.2009 г.
на ОС - Разград по гр. д. № 53/2009 г.). Освен това, за да изпълни
доказателствената си функция, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да
съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдените актове на
домашно насилие – „дата, час, място, начин на извършване, последици и т. н.”
2
(арг. от Решение № 4480 от 19.06.2012 г. на СГС по в. гр. д. № 1069/2012 г.,
Решение № 4396 от 14.07.2011 г. на СГС по гр. д. № 6175/2011 г.).
В конкретния случай е представена декларация, която съответства на
обстоятелствената част на молбата за защита, поради което следва да се
приеме за относима към конкретния правен спор. Тя посочва конкретното
място на извършване на твърдените от молителя действия на ответницата, но
видът им е формулиран само обобщено, а времето на извършването им е
посочено приблизително (чрез период) и не са посочени последиците от тях.
Поради това настоящият съдебен състав не е убеден, че тя е годно
доказателствено средство за установяване на процесните действия на
ответницата и че притежава необходимата доказателствена стойност, за да
послужи като основание за издаване на заповед за защита по реда на чл. 13,
ал. 3 от ЗЗДН – дори тези действия да се квалифицират като прояви на
домашно насилие и да не се опровергават от останалите доказателства.
В процесния случай ангажираните по делото доказателства по- скоро
опровергават, отколкото подкрепят твърдението на молителя за изготвяне на
процесните снимки и видеоматериали в присъствие на малолетното дете Й.
В., тъй като:
Независимо от изрично поставения въпрос към св. М. и св. М. в този
смисъл, нито една от тях не е установила категорично този факт: св. М. е
заявила, че няма информация, детето да пребивавало някъде другаде към
този момент (което не означава, че е пребивавало точно в стаята с майка
си), а св. М. заявява, че се обаждала „непрекъснато“, което не позволява
свързване на факта на събуждане на детето с конкретен момент във
времето. Във връзка с това съдът намира за неоснователни твърденията
във въззивната жалба, че, след като детето и майка му обитават обща
стая (и то – тази, в която са заснети процесните материали), то „спи и
играе там през цялото време“, т.е. няма основание да се презюмира, че
присъствало на заснемането им.
Инициираната преписка за евентуално извършено престъпление по чл.
182, ал. 1 от НК е била прекратена с постановление за отказ за
образуване на досъдебно производство, като са изложени мотиви, че
липсват данни за извършено престъпление от общ характер.
В изготвения по делото социален доклад се съдържа изрично
отбелязване, че не е констатиран риск за живота и здравето на детето,
който да налага предприемане на мярка за закрила по ЗЗДет.
Приложените снимки (независимо от безспорното си актово
съдържание) не отразяват твърдяното присъствие на детето Й.. В
електронната кореспонденция във връзка с тях има само едно изречение
(„Не знам, колко добре се получи, но детето си събуди и бързах.“), което
навежда на ангажираност на ответницата с дете, но не може да се
направи извод за това, къде се намира последното.
Поради това съдът намира за недоказано, че процесните снимки и
видеоклипове са заснети в присъствието на детето - молител, което изключва
възможността за неблагоприятното му засягане от тях по смисъла на ЗЗДН.
Отделно от това, както се изтъкна по- горе, в декларацията не се сочат
3
претендирани конкретни вредни последици от процесните действия на
ответницата по отношение на детето, което е пречка както пред възможността
за издаване на заповед за защита само въз основа на декларацията (чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН), така и пред надлежното им доказване в подкрепа на молбата.
Във връзка с това, съдът намира за неоснователен довода от жалбата, че
в производствата по ЗЗДН релевантна била само опасността от увреждане, а
не реално настъпилото такова, тъй като разпоредбите на ЗЗДН не дават
основание за подобно тълкуване. Наистина, съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН,
опитът за домашно насилие се приравнява на домашно насилие, но това не
означава, че същото следва да важи и за потенциалната опасност от
увреждане на едно лице, нито че предпоставките и последиците по ЗЗДН са
идентични с тези по т. 11, б. „в" от ДР към Закона за закрила на детето,
касаещи дете в риск.
На последно място, съмнително е, доколко процесните действия
съставляват акт на сексуално насилие спрямо детето, доколкото нито се
твърди, нито се доказва, те да са били насочени срещу него - дори ако се
приеме, че то действително е присъствало на тях. Наистина съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал 2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие
върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово
присъствие, но за целта е необходимо, действията сами по себе си да
съставляват такова насилие срещу друго лице, каквото в случая също не се
твърди и не се доказва. От друга страна, евентуално обсъждане на тяхното
значение за преценка на родителския капацитет и нравствените качества на
ответницата би надхвърлило предмета на настоящото производство.
По тези съображения и с оглед съвпадане на изводите на настоящия
съдебен състав с тези на районния съд, обжалваното съдебно решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Независимо от разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН, жалбоподателят е
внесъл държавна такса от 12,50 лв. при подаване на жалбата, поради което не
е необходимо да бъде осъждан за заплащането на такава с настоящото
решение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/06.02.2023г., постановено по гр.д. №
1160/2021г. на РС- Костинброд.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4