Определение по дело №13903/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4099
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 9 май 2022 г.)
Съдия: Радост Бошнакова
Дело: 20211100513903
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 4099
гр. София, 09.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на девети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Радост Бошнакова

Даниела Св. Христова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513903 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника Д. И.С. срещу изпълнителни действия по
налагане на запор върху вземанията й по банкови сметки от У.К.Б. АД, предприети по изп.
дело № 522/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и район на действие СГС.
Жалбоподателят поддържа, че предприетите от съдебния изпълнител действия по
принудително изпълнение са незаконосъобразни поради осъществен въз основа на запора
превод на всичките й налични парични средства по сметките в У.К.Б. АД, представляващи и
единствените й средства, и на преценка от съдебния изпълнител по чл. 446а, ал. 5 от ГПК.
Иска отмяна на предприето принудително чрез налагане на запор върху вземанията й по
сметка в У.К.Б. АД.
Ответникът по жалбата – взискателят Т.Т.З., не е подал писмени възражения, а в
мотивите по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище за нейната
недопустимост, а по същество - неоснователност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие
и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 522/2021 г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и
район на действие СГС е образувано по молба от 11.06.2021 г. на взискателя Т.Т.З. въз
основа на изпълнителен лист от 28.05.2021 г., издадено въз основа на решение по гр. дело №
4632/2018 г. по описа на АС - София за сумата 30000 евро, равняваща се на 58674.90 лева, в
полза на Т.З. срещу длъжника Д.С. (брачно име Н.).
Въз основа на така подадената молба на 14.06.2021 г. съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника Д.С., връчена й лично при отказ на
21.06.2021 г. и с която й е съобщено за предприетото изпълнение, включително и чрез
1
налагане на запор върху вземанията й в У.К.Б. АД. Едновременно с изпращането на
поканата за доброволно изпълнение до длъжника съдебният изпълнител е изпратил и
запорно съобщение за вземанията на длъжника Д.С. от банкови сметки в У.К.Б. АД, връчено
на третото задължено лице на 15.06.2021 г.
На 05.07.2021 г. длъжникът Д.С. е възразил пред съдебния изпълнител срещу
налагането на запор върху вземанията й от сметки в У.К.Б. АД по идентични в настоящата
жалба съображения. По тези възражения съдебният изпълнител се е произнесъл с
разпореждане от 08.07.2021 г.
При тези данни съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество, а не изпълнителното
действие, което нарушава несеквестируемостта (каквито твърдения по смисъла на чл. 446 и
446а от ГПК дори и не се съдържат в жалбата, а само такива за липса на извършена от
съдебния изпълнител преценка за наличието на такава). Срокът за обжалване при насочване
на изпълнението върху парично вземане от трето задължено лице започва да тече от
връчването на съобщението за наложения запор, а когато запорът не е съобщен - от
узнаването, че третото задължено лице е платило на съдебния изпълнител и поради това
отказва да плати на длъжника. В случая на длъжника Д.С. е връчено съобщение за
наложения запор по процесното принудително изпълнение на 21.06.2021 г. (понеделник),
поради което двуседмичният срок за обжалване насочването на изпълнението върху
имущество, което евентуално се смята от нея за несеквестируемо, чрез налагането на
процесния запор, е изтекъл и жалбата от 01.09.2021 г. е подадена след изтичането му, което
прави жалбата срещу насочването на изпълнението чрез запора като отделно изпълнително
действие недопустима.
Жалбата е недопустима и поради липсата на изложени в нея твърдения за засягане на
несеквестируемо от запора парично вземане на длъжника Д.С.. Несеквестируемостта на
паричните вземания е забрана да ги събира друг освен длъжникът. Затова запорът на
парично вземане е несъвместим с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато
паричното вземане е частично несеквестируемо (като възнаграждение за труд), наложеният
запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото задължено лице погрешно плати на
съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне несеквестриуемата част на
длъжника.
Принудителното изпълнение се насочва върху отделен имуществен обект с
налагането на запор или възбрана върху този обект. Но запорът и възбраната, като
изпълнителни действия не подлежат на обжалване. На обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението се обжалва,
когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна или частична) на
запорирано или възбранено имущество за събирането на определено парично вземане. По
такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за
2
събирането на предявеното вземане. Отделното обжалване на запорът и възбраната като
изпълнителни действия не е допустимо. В този смисъл задължителните разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
В жалбата на длъжника Д.С. не са изложени твърдения за осъществявано по
процесното производство принудително изпълнение срещу нея с налагането на запор върху
несеквестируемо й вземане от сметки в У.К.Б. АД за събиране на вземането на взискателя
по изпълнителния лист. Липсата на позоваване в жалбата за наличието на
несеквестируемост на запорирано имущество от длъжника Д.С., което единствено може да
предпостави обжалваемост на насочването на изпълнението върху имущество на длъжника,
което същият смята за несеквестируемо - чл. 435, ал. 2, т. 2 от ГПК (каквото в случая не е
налице), води до недопустимост на жалбата срещу запора върху вземанията й от сметки в
банката като изпълнително действия по процесното производството.
По изложените съображения Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Д. И.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. *******, срещу изпълнителни действия по налагане на запор върху
вземанията й от банкови сметки в У.К.Б. АД, предприети по изп. дело № 522/2021 г. по
описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и район на действие СГС, и ПРЕКРАТЯВА производството
по в.ч.гр.д. № 13903/2021 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на съобщението на страните, към което
да се приложи препис от него.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3