№ 6645
гр. София, 20.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:............
като разгледа докладваното от ............ Частно гражданско дело №
20221110101174 по описа за 2022 година
По отношение на претендираното възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство с № ............/14.05.2020г. в размер на 202,72 лева, съдът
намира следното: от приложения по делото договор за предоставяне на поръчителство
с № ............/14.05.2020г. е видно, че за обезпечаване на задълженията на заемодателя
по договора за паричен заем от страна на „фирма“ ЕООД в полза на последното се
дължи възнаграждение в размер на 202,72 лева, разсрочено и платимо заедно с
месечните вноски по договора за кредит, като вноските за възнаграждение се събират
от "фирма" АД в полза на „фирма“ ЕООД. При извършена служебна справка в
Търговския регистър по партидата на дружеството - поръчител се установява, че
едноличен собственик на капитала на "фирма" ЕООД е "фирма" АД. Основен предмет
на неговата дейност е гаранционни сделки, каквато е и процесната, като в тази връзка
следва да се посочи, че печалбата на "фирма" ЕООД, от извършената от него търговска
дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "фирма" АД.
С оглед това обстоятелство съдът приема, че със сключване на договора за
поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК, като в
договора за поръчителство се уговоря възнаграждение, което в последствие ще бъде
разпределено като печалба на "фирма" АД. С договора за поръчителство не се цели
реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "фирма" АД, доколкото
плащайки задължението на потребителя в полза на "фирма" АД кредиторът плаща
вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство се цели
едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение
на заемодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл. 19, ал. 4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 19, ал.
4 ГПК.
1
При така изложените съображения съдът намира, че заявлението в частта по
отношение на претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство с № ............/14.05.2020г. в размер на 202,72 лева следва да бъде
отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на фирма ЕООД, ЕИК *********, представляван от
................ с адрес ............ 3 за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу
ЦВ. В. Ш. с ЕГН: ********** и адрес: .............. (столица) В ЧАСТТА по отношение на
претендираното възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство с №
............/14.05.2020г. в размер на 202,72 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2