В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 422 ГПК, вр с чл. 415, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 и чл. 86 ЗЗД. В исковата си молба ищецът твърди, че на 11.01.2010г., ответникът чрез собственика си М. Б. издал Запис на заповед, по силата на която неотменимо и безусловно се задължила да заплати на ищеца, с дата на падеж – 31.03.2010г. в гр. П. сумата от 40 000.00 лв. Въпреки уговорен точен падеж на задължението – 11.01.2010 г. до настоящия момент, длъжникът по Запис на заповед не е извършил плащане на дължимата от него сума, като отказва да извърши плащане и продължава да бездейства противоправно, накърнявайки правата и интересите му. Твърди, че по ч.гр.д. 292/2010 г., по описа на ЗРС, му била издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, но в срока по чл. 4154 ГПК постъпило Възражение от страна на длъжника, че не дължи част от сумата по Записа на заповед а именно, сумата от 20 000.00 лв., която счита, че е надлежно заплатена по Записа на заповед. За останалата част от задължението в размер на 20 000.00 лв., М. Б. изрично заявила, че не възразява, т.е. потвърждава, че дължи тази сума на ищеца. Гореизложеното обосновава правен интерес да предяви настоящия установителен иск за сумата от 20 000.00 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, поради което, моли да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 20 000.00 лв., дължима по въпросния Запис на заповед от дата 11.01.2010г. издадена в полза на ищеца, за която има издадена Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 292/2010г. по описа на ЗРС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.09.2010г. до окончателно изплащане на дължимата сума. Претендира и за направените по делото, съдебни и деловодни разноски. Ответникът, в писмен отговор, депозиран пред съда, с вх. № 47/10.01.2011г, счита исковата молба за неоснователна, тъй като заплатил преди пет месеца с Платежно нареждане от 10.08.2010г. сума в размер на 20 000.00 лв. По тези съображения, моли да се остави исковата молба без уважение. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното: Видно от ч.гр.д. № 292/2010 г. на ЗРС, срещу настоящия ответник, въз основа на Заявление с вх. № 1907/20.09.2010 г., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 880/21.09.2010 г. за сумата 40 000.00 лв., дължима по Запис на заповед от 11.01.2010 г., с падеж 31.03.2010 г. На гърба на записа е отбелязано, че е предявен на 31.03.2010 год. на М. Б. В законно установения срок, длъжникът по това дело (ответникът) е депозирал Възражение, вх. № 2074/12.10.2010г., по горецитираното ч.гр. д., поради което в срок, ищецът е предявил положителен установителен иск. В това Възражение, настоящият ответник твърди, че на 10.08.2010г., т.е. преди завеждане на частното гражданско дело, е внесъл 20 000.00 лв. и задължението към ищеца остава в размер на 20 000.00 лв., а не за 40 000.00 лв., както е посочено в заповедта. Към възражението е приложено и ксерокопие от платежно нареждане, от 10.08.2010 г., видно от което, по сметката на ищеца от ответницата са внесени 20 000.00 лв. Като основание за плащането е посочено „захранване на сметка”, без изрично да е посочено че плащането е по записа на заповед. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Вземането на ищеца произтича от Запис на заповед с издател ответникът. Касае се до едностранна търговска сделка с абстрактен характер, при която наличието на основание не е елемент от фактическият й състав. Между страните са съществували взаимоотношения, породени от извършвани от ответника дейности за сеитба и бране на тютюн, за което ищецът е финансирал с парични суми ответника, видно от Споразумителен протокол № 6/21.10.2009 год. Сумата, предмет на процесната запис на заповед, е в размер на 40 000.00 лева и за тази сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 880/21.09.2010 год. В своето Възражение по чл.414 ГПК, ответникът възразява, че не дължи частта от 20 000.00 лева, като се позовава на платежното нареждане от 10.08.2010 год. След направеното уточнение, заявителят с Молба вх.№ 2487/01.12.2010 год. уведомява съда, че е предявил установителен иск за 20 000.00 лева, като част от общо дължимата сума от 40 000.00 лева, тъй като в останалата част за 20 000.00 лева, ответникът не е направил възражение, т е. в тази част заповедта е влязла в сила. Погасяването на задължението по Запис на заповед се установява с отбелязване на плащането върху самия Запис или с връщането на последния като ценна книга на длъжника след цялостното плащане - чл. 492 ТЗ, приложим на основание чл. 537 ТЗ. Такова отбелязване няма, а от представеното Платежно нареждане, не може да се обоснове извод, че касае плащане по процесния Запис на заповед. Като основание за превод е посочено „захранване на сметка”, което с оглед съществуващите между страните взаимоотношения, може да касае други задължения. Ответникът не доказа, че с извършеното от него плащане по банков път е погасено частично задължението по записа на заповед до размер на 20 000.00 лева. По тези съображения, съдът намира искът за основателен и доказан. С оглед изхода на делото, ответникът, ще следва да бъде осъден, да заплати на ищеца, направените по настоящото дело разноски в размер на 400.00 лв. – ДТ. Не са представени доказателства за направени разноски за адвокат. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на Е. Н. Х., ЕГН *, с адрес гр. П., обл. П., общ. П., бул. О. №*, чрез процесуалните си представители – А. А. Б. от АК П. и А. Н. П. от АК-П. от Адвокатско дружество „Б. и П.”, Булстат: *, със седалище и адрес на управление: гр. П. *, ул. Т.Х. № * срещу „Б.-М. Б.", ЕИК *, Б., обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. Б. Ш. № *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 880/21.09.2010 г., по ч.гр.д. № 292/2010г., на ЗРС, съществува в частта, за която е направено възражение в размер на 20 000,00 (двадесет хиляди)лева, ведно със законната лихва от 20.09.2010г. до окончателно издължаване на сумата и разноски по делото в размер на 1 100.00 лв., от които 400.00 лв. – ДТ и 700.00 лв. адв. възнаграждение. В останалата част, поради липса на възражение, заповедта е влезнала в законна сила. ОСЪЖДА „Б.-М. Б.", ЕИК *, Б., обл. С., общ. Н., гр. Н., ул. Б. Ш. № *, да заплати наЕ. Н. Х., ЕГН *, с адрес гр. П., обл. П., общ. П., бул. О. №*, чрез процесуалните си представители – А. А. Б. от АК П. и А. Н. П. от АК-П. от Адвокатско дружество „Б. и П.”, Булстат: *, със седалище и адрес на управление: гр. П. *, ул. Т.Х. № *, разноски в настоящото производство в размер на 400.00 лв. – ДТ. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |