Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, ……….08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на двадесет и
осми май две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16840 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение от 18.08.2019г. на СРС, ІІ ГО, 57 състав по гр.д.№ 14790/2018г. са отхвърлени предявените от М.В.И.
срещу „П.“ ООД искове с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр.
чл. 225, ал. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със заповед № 06/12.01.2018г.на
управителя на ответното дружество, за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност „печатар“ и за заплащане на обезщетение за
оставането без работа на ищеца в резултат на уволнението за периода
13.01.2018г. – 22.05.2018г. в размер на 4385. 76 лв., като неоснователни и са
присъдени разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът – ищец обжалва решението
изцяло, с оплаквания за неправилност и необоснованост, поради неправилна
преценка на доказателствата. Твърди, че работодателят не е доказал извършването
на подбор, тъй като всички представени в тази връзка писмени доказателства са
оспорени на основание чл. 181 ГПК. Сочи,
че критериите при извършване на подбора – умение за работа с печатарска машина KOMORI – HUV, не са били спазени,
тъй като съгласно показанията на свидетеля Божков, изпит за работа с посочената
машина не е бил провеждан. Твърди, че не е било извършено обучение за работа с
печатарската машина и машината е въведена в експлоатация след изършеното съкращаване на щата. Излага
съображения, че направилно СРС е кредитирал показанията на свидетеля Ц.,
служител в ответното дружество, тъй като показанията й са заинтересовани и в
противоречие с дадени показания от същата по друго дело. Поддържа, че в подбора
не са участвали всички 12 души, заемащи процесната длъжност, като неучастваща
една служителка е следвало да участва в подбора, независимо от ползването на
отпуск по чл. 164 КТ от нейна страна.Моли
съда да отмени обжалваното решение и да уважи исковете, с присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна „П.“ ООД оспорва
въззивната жалба като неоснователна в депозиран писмен отговор, по подробно
изложени съображения. Поддържа, че е налице реално съкращаване на 4 щатни
бройки на длъжността „печатара“, при извършен законосъобразен подбор, съгласно
събраните писмени и гласни доказателства. Сочи, че подборът е извършен между
всички лица, заемащи реално длъжността „печатар“, като Е.С.не е участвала в
подбора, поради ползван продължителен отпуск за отглеждане на дете и обективна
невъзможност да бъде оценена. Твърди, че липсва процесуално основание показанията
на свидетеля Ц. да не бъдат кредитирани, както и да бъде констатирано
противоречие с нейни показания по друго дело. Отделно се поддържа, че не е
налице соченото противоречие. Моли съда да потвърди като правилно и
законосъобразно обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, поради което съдът следва да разгледа доводите във връзка
с неговата правилност.
Безспорно е по делото, а и от
представения трудов договор № 141/30.06.2016г.
и допълнителни споразумения № 104/22.12.2016г. и от 01.02.2017г. се установява,
че между страните е съществувало безсрочно трудово правоотношение, по силата на
което към момента на атакуваното уволнение, ищецът е заемал длъжността ,,печатар” в ответното дружество. Със заповед
№ 06/12.01.2018г.,
изд. от управителя на ответното дружество, трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ, като заповедта е връчена на ищеца
на същата дата при отказ /изрично признание и в исковата молба/.
В исковата молба единственото релевирано
основание за оспорване на процесното уволнение е липса на извършен подбор.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че
направеното оспорване от ищеца на представените от ответника – работодател
писмени доказателства, като антидатирани, е без значение за крайния извод
досежно проведеното обучение и изпит, тъй като дори да се приеме, че не е
налице такова, извършеният подбор е законосъобразен по отразените в него
критерии.
Изискванията за законност на уволнението
поради съкращаване на щата са следните: 1/да е налице премахване, считано от един определен
момент за в бъдеще, на отделни длъжности от утвърдения общ брой на работниците
или служителите в предприятието или учреждението поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално т.е съответната трудова
функция действително да се премахва, а не само да се променя наименованието на
съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната работа; 3/ да е налице към момента на
уволнението-датата на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на
която е извършено реалното фактическо съкращаване; 4/ да
е извършено по съответния ред и от компетентен орган.
В случая по делото не е спорно и установено
по делото, че е налице реално съкращаване на четири щатни бройки „Печатар“ от съществуващите общо 12 броя щатни бройки,
като промяната е отразена в новото длъжностно щатно разписание, считано от 09.01.2018г.
Съкращаване на щата е налице както при пълно премахване на определена длъжност
от щата на работодателя, така и при частично намаляване на бройките на
служителите, които я изпълняват. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Следователно е налице реално съкращаване в щата към момента
на процесното уволнение.
Релевираните в жалбата доводи са
единствено досежно липсата на законно извършен подбор.
Съгласно чл.
329, ал. 1 КТ, при съкращаване в щата или намаляване на обема на работата
работодателят има право на подбор и може в интерес на производството или
службата да уволни работници и служители, длъжностите на които не се
съкращават, за да останат на работа тези, които имат по - висока квалификация и
работят по -добре. Правото на подбор се превръща в задължение за извършването
му, когато съкращаваната длъжност се заема от повече от едно лица и се
съкращават не всички щатни бройки. Тогава работодателят е задължен да извърши
подбор и да реши кое от лицата, заемащи тази длъжност, да уволни. В този случай
правото на подбор е част от правото на уволнение, което не може да бъде
упражнено без да се извърши подбор по законоустановените критерии квалификация
и ниво на изпълнение на работата.
Съгласно указанията в ТР № 3/16.01.2012 г. на ОСГК – ВКС, преценката на работодателя при извършването на
подбора по чл. 329, ал. 1 от КТ подлежи на съдебен контрол, при упражняването
на който съдът проверява, основават ли се приетите от работодателя оценки по
законовите критерии по чл. 329, ал. 1 от КТ на действително притежаваните от
работниците и служителите, квалификация и ниво на изпълнение на възложената
работа. При извършването на подбора преценката на показателите по чл. 329, ал.
1 от КТ не е субективна – безусловно основана на лични представи, формирани от
непосредствени възприятия на субекта на работодателска компетентност и от общо
познаване на всички трудови функции, а е преценка по законосъобразност,
изразяваща се в съответствие на приетите от работодателя показатели по
законовоустановените критерии с действителните качества на работника или
служителя, обоснована със събрана за участниците в подбора информация.
Решението на работодателя относно преценката на показателите за критериите по
чл. 329, ал. 1 от КТ може да бъде обективирано в различни негови актове, но
законоустановените критерии за подбора имат обективни признаци и тяхното
спазване е начинът за упражняване на правото на подбор и правото на уволнение,
което при спор се преценява от съда. В тълкувателното решение е прието още, че
при оспорване законността на уволнението, съответно законността на подбора, на
доказване от страна на работодателя подлежат извършването на подбора,
включването в подбора на всички необходими участници, прилагането на законовите
критерии, обективното съответствие на оценката по отделните показатели на обективно
проявените професионални качества и квалификация (подготовка) на работника или
служителя с оглед на възложената работа, като при провеждане на това доказване
са допустими всички доказателствени средства: писмени доказателства,
свидетелски показания, експертни заключения, които съдът преценява по свое
вътрешно убеждение – поотделно и в тяхната съвкупност.
Със заповед №
1/03.01.2018г. на управителя на ответното дружество е наредено провеждането на обучение за работа с печатарска
машина „ KOMORI – HUV“, което да завърши с изпит на работниците, за да се
определи степента на подготовка за работа с новата машина, посочена е комисия
за извършване на изпита, със срок на изпълнение – 09.01.2018г. и е наредено да
се състави комисия по подбор, която да извърши подбор на работниците от цех
„Печатен“ /в срок до 11.01.2018г. – т./, съгласно утвърдено щатно разписание, в
сила от 09.01.2018г. В т. 5 на заповедта са посочени критериите за подбор – 1/ умение
за работа с „KOMORI – HUV“,
съгласно протокол от проведен изпит, 2/ производителност – на база справките за
произведена продукция през последните три месеца съгласно справка ат
производствените листа на работниците; 3/ качество на произведената продукция и
4/дисциплинарно минало.
По делото е представен протокол № 1/09.01.2018г.
от проведен изпит след обучение за работа с печатарска машина „ KOMORI – HUV“ за определяне на
степента на подготовка за работа, ведно с карти за оценки и резултати от
проведен изпит на 11 служители, между които и ищецът, който е получил трета най-ниска
оценка. Подборът на комисията, съставена съгласно горецитираната заповед, е
обективиран в протокол №2/10.01.2018г.,
съгласно горепосочените критирии. В протокола за подбор е обективирано решение
на комисията да бъдат съкратени четиримата служители с най-ниски оценки от цех
„Печатен“, от които трима на длъжност „печатар“ /между които и ищецът/ и един
на длъжността „работник, печатарска машина“.
Неоснователен е довода в жалбата за
липса на доказан подбор, поради наличие на оспорване по смисъла на чл. 181 ГПК,
по отношение на което ответникът не е ангажирал доказателства. В
първоинстанционното производство ищецът е оспорил бланкетно всички представени
с отговора по чл. 131 ГПК документи за подбор единствено като антидатирани и
съставени за целите на процеса. Съгласно разяснения, дадени с решение №
177/13.06.2012г. по гр.д. № 1672/2011г. на ВКС, ІІІ ГО, заповедите на
работодателя за утвърждаване или изменение на щатно разписание не обективират
разпореждане с права, респ. работниците или служителите не представляват трети
лица по смисъла на чл. 181 ГПК, които да могат да се позовават на антидатиране
на документа. На още по –голямо основание съдът намира, че цитираната съдебна
практика е приложима и за протокола на комисията за извършен подбор.
По отношение на доводите в жалбата за
липсата на доказан подбор поради наличие на оспорване по смисъла на чл. 193 ГПК, следва да се отбележи, че посочените частни документи не се ползват с
формална материална доказателствена сила и не е налице оспорване по смисъла на
чл. 193 ГПК, а констатациите в тях подлежат на доказване по същество с всички
доказателствени средства. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
всички представени писмени доказателства за извършен подбор, преценени съвкупно
с показанията на свидетеля Ц., ръководител отдел „Човешки ресурси“ при
ответника, установяват законосъобразното му извършване. Показанията на св. Ц.,
участвала в комисията по подбор, са логични и последователни, не са опровергани
от други доказателства по делото и няма основание да не бъдат кредитирани, при
отчитане на евентуалната й заинтересованост. Всички оплаквания в тази връзка в
жалбата, че показанията й не следва да бъдат кредитирани, поради противоречието
им с показанията на ищцовия свидетел, са необосновани. Отделно въззивният съд
споделя изводите на първоинстанционния състав, че с оглед липсата на изисквания
за спазване на конкретна формална процедура по извършване на подбора,
твърденията на ищеца за липса на проведено обучение и изпит за работа с новата печатарска
машина, респ. показанията на свидетеля Божков в тази връзка, не налагат
различен извод. Дори да се приеме, че не
е проведено обучение и изпит за работа с новата машина, това не е единственият
приложим критерии при извършения подбор.
Доводите са наличие на противоречие
между показанията на свидетеля Ц. по настоящото дело с тези, дадени по друго
дело, са неотносими, тъй като липсва процесуален ред за констатиране на подобно
противоречие от гражданския съд.
Неоснователно е оплакването в жалбата,
че подборът не е извършен между всички подлежащи на подбор служители, с оглед
отсъствието на служителя Е.С., на длъжност печатар, поради ползването на
разрешен отпуск по чл. 164 КТ, считано от 24.08.2017г. При липса на реално
полаган труд от лицето към релевантния момент, същото не може да бъде обективно
оценено по визираните критерии. При така
изложеното, съдът намира за установено по делото, че работодателят е изпълнил
задължението си да съпостави реално всички лица, които са подлежали на подбор,
като съпоставката е извършена по законоустановените критерии - квалификация и
ниво на изпълнение на работата.
Поради съвпадението на изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение
като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора, на въззиваемото
дружество следва да се присъдят претендираните и доказани разноски за
въззивната инстанция. Въззиваемото дружество претендира и доказва разноски за
адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 560 лв., които
следва да бъдат присъдени.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.08.2019г. на СРС,
ІІ ГО, 57 състав по гр.д.№ 14790/2018г.
ОСЪЖДА
М.В.И., ЕГН ********** да заплати на „П.“ ООД, ЕИК ********, на
основание чл.78, ал. 3
ГПК, сумата 560 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 и 2 ГПК в едномесечен срок от съобщаването му на страните.