№ 11428
гр. С., 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110155629 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. Е. К., ЕГН ********** против „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК
**********, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 КЗ.
Ищецът твърди, че на 20.06.2022 г. около 05:45 часа в гр. С., на кръстовище между бул.
„В.В.“ и ул. „Л.В.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СМ ***** ВА и
лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК. Твърди, че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СМ ***** ВА - Е.З.Н., който
движейки се по ул. „Л.В.“ с посока от ул. „Т.К.“ към ул. „В.К.“ на кръстовището с бул.
„В.В.“ навлязъл без да съобрази поведението си с пътен знак „Б-1“ и се ударил в движещия
се по бул. „В.В.“ по път с предимство лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК, като на
виновния водач му бил съставен акт за установяване на административно нарушение.
Ищецът твърди, че е собственик на увредения автомобил - „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК, на
който били причинени материални щети, за което били съставени описи от представители на
застрахователя. Сочи, че за лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № СМ ***** ВА към момента на
ПТП имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в тази
връзка била заведена щета при застрахователя на виновния водач. Излага, че ответникът
заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1834,88 лв., която сума е занижена с
оглед действително настъпилите вреди. Ищецът счита, че те са на стойност 8834,88 лв. - със
7000 лв. над доброволно изплатените от ответника. Моли за осъждане на ответника да му
заплати сумата от 1000 лв. (частична претенция от 7000 лв.), ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 13.10.2022 г. до окончателното плащане. Претендира
разноски.
1
В открито съдебно заседание на 22.03.2023 г. е допуснато увеличение на предявения иск,
като същият следва да се счита предявен за сумата от 4379,01 лв., частичен иск от 7000 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва иска по
размер - че действителният размер на вредите надвишава сумата от 1834,88 лв. Не оспорва,
че във връзка с ПТП от 20.06.2022 г. по претенция на ищеца е образувана щета № 5000-5000-
22-251990, по която е определено застрахователно обезщетение по експертна оценка в
размер на 1834,88 лв. и същото е изплатено по банков път в полза на ищеца. Според
ответника тази сума съответства на настъпилите вреди на лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ
**** МК, на установените увреждания по детайлите, описани в изготвените опис -
заключения и е равна на действителния размер на вредите към датата на настъпване на
ПТП. Оспорва наличието на увреждания по скоростна кутия и десен фар в степен
„подмяна“, счита, че в претендираното от ищеца застрахователно обезщетение
неправомерно са завишени стойността и броя човеко/часа труд, както и стойността на
частите и материалите, необходими за отремонтиране на процесното МПС, като предвид, че
то е с първоначална регистрация от 03.04.2012 г., то не е необходимо ремонтът му да бъде
извършен в оторизиран сервиз. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380. Съгласно чл. 380 КЗ лицето, което
желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Лицето е длъжно с предявяването на претенцията да
предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията
от страна на застрахователя, освен в случаите на възстановяване в натура.
Основателността на предявения пряк иск с правно основание чл. 432 КЗ на увреденото
лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата за заплащане на имуществени вреди се обуславя от кумулативното наличие на
следните обстоятелства: 1) противоправно и виновно поведение на лице, с което ответникът
се намира в застрахователно правоотношение, в причинна връзка с което са настъпили вреди
и установяване на техния размер (деликт); 2) наличие на валиден договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ между причинителя на вредата и ответното застрахователно
дружество. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК установяването на горепосочените
факти при условията на пълно и главно доказване е в тежест на ищеца, а при доказването им
в тежест на ответника е установяване погасяването на претендираното вземане и оборване
на презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД относно вината на причинителя на вредата.
С оглед твърденията на страните с приетия без възражения доклад по делото е отделено
2
като безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, а това се установява и от
приетите писмени доказателства, включително от приетия по делото Протокол за ПТП №
1865680 от 20.06.2022 г, че на 20.06.2022 г. около 05:45 часа в гр. С., на кръстовище между
бул. „В.В.“ и ул. „Л.В.“ е настъпило ПТП между лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № С***** и лек
автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК, както и че виновен за настъпване на
произшествието е водачът на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № С***** - Е.З.Н., който движейки
се по ул. „Л.В.“ с посока от ул. „Т.К.“ към ул. „В.К.“ на кръстовището с бул. „В.В.“ навлязъл
без да съобрази поведението си с пътен знак „Б-1“ и се ударил в движещия се по бул. „В.В.“
по път с предимство лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК, управляван от ищеца.
Между страните не се спори, че към датата на процесното ПТП ответникът е бил
застраховател по „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на МПС „Ф.Г.“ с рег. №
С***** по застрахователна полица № BG/22/121003637201, със срок на договора от
28.12.2021 г. до 27.12.2022 г.
Между страните не се спори, като същото обстоятелство се установява и от
представените писмени доказателства, сред които опис-заключение по щета № 5000- 5000-
22-251990, че във връзка с процесното ПТП ищецът е отправил до ответника регресна
покана за заплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с което е образувана
преписка по щета № 5000-5000-22-251990, във връзка с която е определено застрахователно
обезщетение по експертна оценка в размер на 1834,88 лв. от страна на ответника и
посочената сума е била заплатена по банкова сметка на ищеца. Във връзка с извършеното
плащане е представено и платежно нареждане от 15.09.2022 г.
Предвид извършеното от ответника частично погасяване на регресното вземане съдът
приема, че е налице извънсъдебно признание на всички елементи от фактическия състав на
съдебно предявеното вземане за главница (че ищецът е претърпял имуществени вреди, които
са причинени в резултат на противоправно поведение на застрахования при ответника
водач), с изключение на действителния размер на щетите, надхвърлящи размера на
частичното погасяване.
Ето защо, по така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже каква е действителната
стойност на вредите, настъпили в причинна връзка с процесното ПТП, надхвърлящи размера
на извършеното от ответника частично погасяване.
Относно размера на претърпените имуществени вреди по делото е приета съдебно-
автотехническа експертиза, която не е оспорена от страните и която съдът кредитира като
компетентно изготвена и обоснована. Вещото лице посочва, че настъпилите вреди за лек
автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК съгласно протокола за ПТП са ходова част, предна
броня, преден капак, ляв фар с мигач, решетка, основа десен фар и др. От сравнението на
щетите в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания се
налага изводът, че щетите по лек автомобил „Ш.А.” с рег. № СВ **** МК се намират в
пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 20.06.2022 г. произшествие в гр. С..
По отношение на стойността, необходима за възстановяване на уврежданията, вещото лице
посочва, че изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, тя е 8392,24 лв.
3
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Ш.А.” с рег. № СВ **** МК,
изчислена на база средни пазарни цени на алтернативни резервни части и средна пазарна
цена на труда към датата на ПТП е 6213,89 лв. Стойността, необходима за възстановяване на
лек автомобил „Ш.А.” с рег. № СВ **** МК, изчислена на база Методиката към Наредба №
24/2006 г. за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
МПС с коефициент на оригиналните резервни части К = 0,5 към датата на ПТП е 4223,39 лв.
С оглед експертното заключение съдът приема, че всички вреди, включително по
скоростна кутия и десен фар са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Съгласно
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетението трябва да бъде равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Обезщетението не може да
надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда)
стойност на застрахованото имущество и съответно е лимитирано от застрахователната сума
по договора – чл. 386, ал. 1 КЗ. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма - за възстановителна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, без прилагане на обезценка. За възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените
части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество
като увредената вещ (в този смисъл - решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т.о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о.). При предявена по съдебен ред
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото
по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното
събитие, т. е. по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН. В този
смисъл е и съдебната практика, изразена в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г.
на ВКС, I т. о., решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о. и др., приложими и при сега
действащия КЗ. Стойността, изчислена на база на средни пазарни цени, е стойността, която
съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е
определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд,
на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други
доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти (официален сервиз и алтернативни вносители).
В случая съдът счита, че следва да определи размера на обезщетението на база средни
пазарни цени към датата на ПТП - 8392,24 лв. Отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от застрахованата
отговорност на прекия причинител, поради което размерът на отговорността на
4
застрахователя е идентичен с размера на отговорността на делинквента, ако не е
надхвърлена застрахователната сума. Съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, делинквентът дължи
обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от непозволеното
увреждане. Обезщетението при деликт има за цел да възстанови имущественото състояние
на увредения в състоянието от преди увреждането - в случая да се приведе увреденото МПС
в техническото му състояние от преди деликта, поради което обезщетението следва да бъде
равно на паричната сума, необходима за постигането на тази цел. Размерът на
обезщетението следва да се определи по средни пазарни цени в страната за нови части и
труд, който размер в най-пълна степен ще възстанови състоянието преди ПТП. Следва да се
посочи, че не е нужно прилагане на обезценка и да се поставя изискване към застрахования
да репарира вредите си по най-евтиния възможен начин и чрез използване на неоригинални
(„алтернативни“) резервни части - сумата, изчислена на база единствено средни пазарни
цени от алтернативни източници не онагледява средните пазарни цени към датата на
процесното застрахователно събитие, тъй като е съобразена с цените само от ограничен
сегмент от пазара на части, боя, материали и др.
В настоящия случай искът е предявен за сумата от 4379,01 лв., частичен иск от 7000 лв.
Съгласно заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на
претърпените вреди, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 8392,24
лв. Между страните не се спори, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 1834,88 лв., с
оглед на което оставащото дължимо обезщетение е в размер на 6557,36 лв., следователно
искът е основателен за пълния предявения размер от 4379,01 лв. и следва да бъде уважен. За
пълнота съдът посочва, че дори да се приеме за дължима стойност, изчислена на база средни
пазарни цени на алтернативни резервни части в размер на 6213,89 лв., то искът отново би
бил изцяло основателен.
Като законна последица от уважаването на иска на ищеца следва да бъде присъдена
законна лихва. Такава следва да бъде присъдена върху сумата от 1000 лв. от датата на
исковата молба (13.10.2022 г.) до окончателното плащане, а върху сумата от 3379,01 лв.
(разликата над 1000 лв. до 4379,01 лв.) от датата на увеличението на иска (22.03.2023 г.) до
окончателното плащане - така решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. по
описа на ВКС, I т. о.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК при този изход на спора право на разноски има единствено
ищецът, който претендира 750 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение, 176 лв. - за
заплатена държавна такса и 200 лв. - за депозит за съдебно-автотехническа експертиза. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие (л. 38) от 12.10.2022 г., като в
него е посочено, че възнаграждението ще бъде заплатено в брой и най-късно до първо
открито съдебно заседание, както и че е заплатено на 20.01.2023 г., което има характер на
разписка за заплащане на възнаграждението, с оглед на което ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер на 1126 лв., при липса на оспорване по
чл. 78, ал. 5 ГПК.
5
Така мотивиран, Софийски районен съд, Гражданско отделение, 48 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А да заплати на К. Е. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“ № 744, ет. 10, ап. 35, по иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 4379,01 лв., заявена като частична претенция от общо вземане в размер на 7000
лв., представляваща обезщетение за възстановяване на имуществени вреди, причинени на
лек автомобил „Ш.А.“ с рег. № СВ **** МК, настъпили в резултат на ПТП на 20.06.2022 г.
около 05:45 часа в гр. С., на кръстовище между бул. „В.В.“ и ул. „Л.В.“, виновно причинено
от водача на лек автомобил „Ф.Г.“ с рег. № С*****, чиято гражданска отговорност е била
застрахована при ответника, което обезщетение е дължимо над платеното от „З.К.Л.И.“ АД
обезщетение в размер на 1834,88 лв. по щета № № 5000-5000-22-251990, ведно със законната
лихва върху сумата от 1000 лв. от датата на исковата молба (13.10.2022 г.) до окончателното
плащане на вземането, а върху сумата от 3379,01 лв. от датата на увеличението на иска
(22.03.2023 г.) до окончателното плащане на вземането.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С.Ш.“ № 67А да заплати на К. Е. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. С., ж. к. „Л.“ № 744, ет. 10, ап. 35 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1126
лв., представляваща сторени разноски по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6