РЕШЕНИЕ
№ 1188
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20255300502270 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ********* чрез
Адвокатско дружество „Н., У., М.“ чрез адв. Х. М. от САК против решение №
2010/28.04.2025г., постановено по гр. д. № * по описа за 2024г. на Пловдивски
районен съд, III гр. с., с което прогласява на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
във вр. с чл. 19, ал. 5 във вр. с ал. 4 от ЗПК нищожността на с клаузата на чл.
6.2 от договор за паричен заем Кредирект № ***г., сключен между З. А. З.,
ЕГН **********, като заемател и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, като
заемодател, предвиждаща заплащане на неустойка в размер от 487, 13 лева
при непредоставяне на обезпечение по договора от страна на заемателя,
поради това че с включването на размера на неустойката в годишния процент
на разходите по договора, същият надвишава повече от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена
с постановление на Министерския съвет на Република България. Осъжда
„Сити кеш“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ЕАД Е. И., в качеството на
пълномощник на З. А. З., сума в размер на общо 240 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно
1
представителство в производството за един адвокат, определено от съда по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.Осъжда „Сити Кеш“ ООД, ЕИК
********* да заплати на З. А. З. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в
размер на 50 лева, представляваща сторени разноски в рамките на
производството за ДТ.
С въззивната жалба се развиват доводи за недопустимост на
първоинстанционното решение, като постановено по иск, за предявяването на
който не е налице правен интерес.Жалбоподателят се позовава на
постановките на решение на СЕС от 23 ноември 2023г. по дело С-321/22,
решение от 15 юни 2023г., Bank M. по дело С 520/21, т. 57. Моли обжалваното
решение да бъде обезсилено като недопустимо и делото да бъде прекратено.
Претендира разноски.
С писмения отговор на въззиваемата страна въззивната жалба се
оспорва като неоснователна и се иска да бъде оставена без уважение, а
решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да
бъде потвърдено.Претендират се разноски.
Въззивният съд е сезиран и с частна жалба против определение №
8094/20.06.2025г., постановено по гр. д. № *г. в производство по чл. 248 от
ГПК. Оспорваното определение се счита за неправилно по подробно изложени
съображения.Моли се същото да бъде отменено и адвокатското
възнаграждение да бъде определено съобразно цената на иска, в условията на
разумност и пропорционалност.
С отговора на частната жалба се изразява становище за неоснователност
на същата, като се излагат доводи за липса на изискуемите от закона
предпоставки за присъждане на адвокатско възнаграждение в конкретния
случай.Излагат се и доводи за недобросъвестно упражняване на права. Моли
се оспорваното определение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Пловдивският окръжен съд като прецени наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната
страна, намира за установено следното:
Въззивната жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице – ответник в първоинстанционното производство, останал
недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е редовна,
2
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Оплакванията на жалбоподателя касаят допустимостта на предявения
иск за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка, регламентирана в чл.
6.2 от сключения договор за кредит между страните на 08.06.2022г., поради
което въззивният съд следва да извърши преценка относно наличието, респ.
липсата на правен интерес за ищеца в качеството му на потребител, за
предявяване на установителния иск за нищожност на оспорваната договорна
клауза. В тази насока настоящият състав намира следното:
Неоснователен е довода във въззивната жалба, че в разглеждания случай
успешното провеждане на производство по осъдителен иск, е единственото
средство за ищеца да възстанови правното си и фактическо положение,
каквото е било преди обвързването с оспорената клауза. Действително
преценката относно валидността на клаузите на договора за потребителски
кредит е част от произнасянето на съда по предявен осъдителен иск за
връщане на неоснователно внесена сума, което обаче не изключва правния
интерес от предявяването и на самостоятелен установителен иск за
прогласяване нищожността на неравноправните клаузи, като в резултат от
успешното му провеждане би могло да последва и доброволно
плащане.Обявяването на дадена клауза за нищожна във всички случаи е от
значение за разрешаване на индивидуалните спорове между страните по
договора, тъй като няма да е необходимо съдът да се произнася по
валидността на същата във всеки отделен случай, вкл. при предявен
осъдителен иск впоследствие /в този см. решение № 131/10.09.2021г. по т. д.
№ 1036/2010г. по описа на ВКС, II т. о./.
Следва да се има предвид също, че диспозитивното начало в
гражданския процес се проявява в това, че участникът в правен спор сам
определя кога, доколко и в какъв обем защита да търси. Преценката на съда
относно допустимостта на установителния иск не зависи от вида на спорното
право, а от степента на засягането, което състоянието на спора предизвиква в
правната сфера на ищеца /в този см. са задължителните разяснения в мотивите
на Тълкувателно решение № 8/2012г. по т. д. № 8/2012г. на ОСГТК на
ВКС/.
Принципно произнасяне по допустимостта на иск, с оглед правния
интерес от прогласяване нищожността на неравноправни клаузи, се съдържа и
3
в редица решения на ВКС /пр. решение № 131/10.09.2012г. по т. д. №
1036/2010г., II т. о., решение № 207/24.01.2012г. по т. д. № 580/2011г., II т. о. и
др./. Макар и постановени в производство по колективни искове, даденото в
тях разрешение относно правния интерес като абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск, е напълно приложимо и по
отношение на настоящето производство, което съставлява индивидуален
потребителски спор /в този см. определение № 72/13.02.2013г. по т. д. №
802/2012г., II т. о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното не може да бъде споделено становището на
жалбоподателя, че в случая само предявяването на осъдителен иск от
потребителя би отговаряло на принципа на ефективност. Напротив,
ограничаването на възможностите на потребителя относно вида на иска, с
който е допустимо да сезира съда, би накърнило непропорционално правото
му на ефективна съдебна защита. С оглед на това и настоящия състав приема,
че е налице правен интерес за ищеца от предявяване на иска, предмет на
делото.
По същество между страните не е спорно сключването на процесния
договор за паричен заем кредирект № ***г., както и че същият е погасен
предсрочно на 15.06.2022г.
Относно възприетата от районния съд фактическа обстановка съгласно
задължителните указания, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2013г.
на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за
които във въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т. е.
настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа
обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя
и/или въззиваемата страна.
Районният съд е изложил и мотиви в решението си за нищожност на
оспорваната клауза за неустойка на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК, които се
споделят от настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното въззивната жалба е неоснователна и следва да
се остави без уважение, а решението на районния съд като постановено по
допустим иск, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
4
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право да иска заплащане на
направените от него разноски съразмерно с уважената част от иска. При
присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв, съдът се ръководи от правилото, че при положителен резултат от
производството, на адвоката се дължи възнаграждение от насрещната страна
по спора, макар и такова да не е било заплатено поначало от ползвалата
адвокатското съдействие страна. Съдът не е обвързан от минималните размери
по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия адвокатски съвет при определяне на
размера на възнаграждението, а е свободен да определи справедлив размер на
адвокатското възнаграждение в зависимост от правната и фактическата
сложност на делото (аргумент от решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело
C‑438/22).
При определяне размера на възнаграждението, което съобразно изхода
на спора се дължи на процесуалния представител на ищеца за предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., районният съд е взел
предвид цената на иска, фактическата и правна сложност на делото,
обстоятелството, че по същото не са събирани гласни доказателства, не са
изслушвани вещи лица и е проведено само едно съдебно заседание. С оглед на
това възнаграждението е определено в размер на 240 лв. с ДДС.
В постановения акт по чл. 248 от ГПК районният съд е обосновал, че
не са налице основания за ревизиране на решението в частта за разноските.
За да определи размера на възнаграждението за осъществената правна
помощ в случая, настоящият състав също взе предвид, че делото не е с
фактическа и правна сложност, а поведението на адвоката, представил
безплатна правна помощ, не се отличава с процесуална
активност.Съобразявайки и защитавания материален интерес, настоящия
състав намира, че възнаграждение в размер на 240 лева с ДДС съответства на
вида и обема на осъществената правна помощ. Направената аналогия в
частната жалба с размера на ДТ по оценяемите искове е неуместна.
Действително критериите, предвидени от законодателя са различни и по
отношение на ДТ не включват фактическата и правна сложност на делото,
доколкото се касае за осъществяване на правораздавателна дейност в защита
на определени обществени интереси. Процесуалното представителство от
друга страна касае предоставяне на правна услуга в защита на определен
5
частен интерес и труда на адвоката подлежи на овъзмездяване съотв. на вида и
обема на извършените процес. действия, като размера на възнаграждението
може да бъде договарян между странните.
Неоснователено е и оплакването за редуциране на адвокатското
възнаграждение на база субективна преценка. Напротив, при определяне на
размера му решаващият съд се е ръководил изцяло от обективни критерии,
като цената на иска, вида на делото, фактическата и правна сложност, обема
на извършените процесуални действия. Това са специфичните особености и
критерии, на база на които е определен и разумният и пропорционален размер
на подлежащите на възстановяване разноски.При положение, че не са били
ангажирани други доказателства пред районния съд от страна на ищеца, освен
договора за кредит, не може да се приеме, че подготовката на делото е
изисквала извършване на значителна административно-техническа дейност,
която да обоснове определяне на възнаграждение в размер, близък или по-
висок от цената на иска.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция следва да бъде
присъдено възнаграждение на ЕАД „Е. И.“ за предоставената безплатна
правна помощ във въззивното производство на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от
ЗА, също в размер на 240 лева с ДДС съобразно фактическата и правна
сложност на делото и защитавания материален интерес.
С оглед на изложеното Пловдивският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2010 от 28.04.2025г. по гр. д. № * по описа
за 2024г. на Пловдивски районен съд, III гр. с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на ЕАД Е. И. против
определение № 8094/20.06.2025г., постановено по гр. д. № *г. по описа на РС
Пловдив.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от
управителя Н. П. П. да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., на ЕАД Е.
И., булстат *********, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. ***, сумата от 240
6
лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на
въвзиваемия във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7