Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Диана Костова | |
С решение № 182/22.2.2010г. , постановено от ВТРС по гр.д. 2914/2009г. са отхвърлени, предявените от А. К. К. с ЕГН: * от гр.В.Т., ул."М. " № 11 против "С. К 2001" Е. със седалище и адрес на управление В.Т., ул."Х. Б." 14 с ЕИК *, искове както следва : за сумата 350 лева , представляваща положен извънреден труд, за сумата 250 лева, представляваща положен нощен труд, за сумата 270 лева , представляваща равностойноста на безплатна храна , за сумата 200 лева представляваща равностойността на работно облекло, както и за сумата от 140 лева, представляваща направени удръжки за социални и здравни осигуровки. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба, в която са развити подробни съображения за незаконосъобразност на постановеното решние от ВТРС, заключаващи се основно в неправилна преценка на доказателствата , кредитиране на свидетелски показания, неизключване от доказателствата по делотокато Заповед от 11.6.2008г., оспорена от ищеца. При неправилно установена фактическа обстановка, съдът е направил и погрешни правни изводи. Ако съдът приеме, че исковете са основателни, то следва до приложи нормата на чл. 162 от ГПК т.е. по своя преценка да установи размера на дължимите суми или да се позове на вещото лице. Претендира разноски.Подробни аргументи развива в представена писмена защита. Ответникът по жалба "С. К 2001" Е. чрез своя процесуален представител заема становище, че решението Ýа ВТРС е правилно и законосъобразно, постановено с оглед събраните по делото доказателства при правилно приложение на закона. Моли съда да потвърди решението. Претендира разноски. Съдът като взе предвид, становищата на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното : Няма спор, че между страните са съществували трудови правоотношения в периода 14.6.2008г-16.9.2008г. като жалбоподателят е заемал длъжността "пазач". От разпитаните свидетели се установява ,че работиницте са работили по график, утвърден от Инспекция по труда и съгласно представена заповед от 11.6.2008г. за дежурствата, като всички свидетели твърдят, че понякога се е налагало поради отстъствиея или други причини действителният график да е различен от този . Установява се следната последователност на отчитане на положения труд, който е уговорен акто минимална работна заплата за 1 час: графикът се е одобрявал от св. К., който го е обявявал на всички работници чрез съответно залепване на общодостъпно помещение.В случай на отсъсттвие се е налагала промяна.След това статистиката на отработени часове се е предавала на св. М. , която е възпроизвеждала съдържанието на графика и е осчетоводявала дължимото възнаграждение. Св.К. твърди, че е имало промяна в графика като смените са били от 20 часа до 8 часа, поради факат, че следвало да се осигурят часове за работника Й., като общата продължителност на отработените часове в месец за всички е била около 160-180 часа. Не се спори от работодателя, че не е заплатил работно облекло, храна , извънреден и нощен труд. От допусната СИЕ се установява, че отчитането и респ. осчетоводяване на трудовото възнаграждение е ставало според представените графици и горецитирана заповед, като на ищеца е заплатен за целия период 248 часа нощен труд. Вещото лице не установява заплащане на извънреден труд. То е определило размера на дължимата безплатна храна и напитки съгласно Наредба № 11/21.12.2005г. за определяне условията и реда зо осигуряване на безплатна храна и добавки към нея , съобразно отработените от ищеца часове, който е 93 лева след приспадане на дължимия данък е 83,70 лева. От това неоспорено заключение се установява ,че работно облекло не е заплащано, тъй като съгласно длъжностната характеристика и списъка на длъжности, на които се полага такова, за работниците на длъжност "пазач" такова не се полага. По отношение на претенцията за 46,50 лева , представляващи месечни удръжки за дължимите здравни и социални вноски, вещото лице е установило, че същите са преведени по с/ка на ТД на НАП, и същите са дължими съгласно КСО, ЗЗО и ЗДОФЛ. Пред първата инстанция е оспрена Заповед от 11 .6.2008г., като ВТРС не е отркрил производство по оспорването й. Ценил е това доказателство като кореспондиращо на свидетелските показания и съдът е направил извода ,че същата е автентична , тъй като видно от представената заповедта книга няма зачерквания, отбелязвания или проемни. ВТРС е дал правилна правна квалификация на предявените искове : чл.140 КТ 261 от КТ , 150 и 262 от КТ, 140 ал. 3 и чл. 284 от КТ. При таака установените факти съдта прави следните изводи : Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения : 1.По предявения иск по чл.150 от КТ във вр. с чл. 262 от КТ за положен извънреден труд за сумата от 350 лева. Настина в производството пред ВТРС е оспорена заповед от 11.6.2008г., н като частен документ, може да се оспорва нейната автентичност, като по делото не е спорно ,че същаат е подписана от работодателя. Парид тези причини ВТРС не е открил производство по оспорването й ,както и не е изключил това доказателство. Съдът изцяло се е позовал на тази заповед и приложените графици, находящи се на стр. 17-21 и заключението на вещото лице, че в счетоводството на работодателя не е начисляван извънреден труд , поради което е направил извода, че такъв труд не е полаган и заплащане на такъв не се дължи. Ноторно известно на съда е, че често работодателите , за да избегнат санкциите , прилагани от Инспекция по труда , съставят перфектни графици , съобразени с нормите на КТ. Факт, е че установеното с тези писмени доказателства фактическо положение не е реалното такова . От показанията на свидетелите, които и първата инстанция е кредитира св.Св.С. говори, че е работил по 170-1780 часа, което касае и жалбоподателя, стр70 от делото и С. стр. 71 "имахме по 7-8 дежурства по 24 часа, което означава положен труд от 168 часа. инимминабно При съпоставката на тези показания с приложените графици , съдът извърши следния анализ : напр. за м. юли , който е от 31 дни. Съгласно приетия вътрешен ред, на предприятие се е работило на смени по 12 часа / чл.141 от КТ/, като всеки едни от назначените пазачи е замествал другия и е продължавал дежурството сам/ този въпрос не е спорен . Както и факта ,че се осигурявала 24 часова охрана на възложените на работодателя обекти. При наличие на тези данни общо отработените за 4 работници часове за м. юли следва да бъдат 744/ 31 дни умножено по 23 часа /. От приложения по делото график се установява, че юли 2008 година общо отработените часове от четиримата пазачи / 132 за С., 120 за С. , 120 за К. и 153 за Й.:/ са общо 525 часа. Или 219 часа извънреден труд за всичките пазачи. Тъй като всички имат приблизително еднакви часове, то разделено на 4 се получава, че всеки един от тях е полагал 55 часа извънреден труд. Тези определени от съда часове , добавяни към отразените в счетводството и съобразно графиците правят сумата от 120 плюс 55, което прави 175 часа. Изрично в тази насока са горецитираните показания на разпитаните свидетели. Анализиът за м. август е подобен :следва да има отработени 744 часа, по ведомост са отработени 543 часа , което означава 200 часа извънредеден труд, разделен на 4 работника се получава по 50 часа извънреден труд. По същия метод за м. 217 извънреден труд, разделен на 4 работника 54 часа ., и м. юни 340 часа , отработени по графиците 248 или извънреден труд за всеки един работник 23 часа. Отново подчертам, че тези разсъждения на съда изцяло се базират на предоставените протоколи, показанията на свидетелите за 24 часова охрана на обектите , който факт не е оспорен от ответника. Или общо за жалбоподателят извънредния труд се явява 183 часа. Съгласно нормата на чл. 150 от КТ ,извънредният труд независимо дали е полаган законно или не се заплаща трудово възнаграждение. Като съгласно нормата на чл. 143 КТ,то е труд ,който се полага със знанието и без противопоставянето на работодателя. Съгласн онормата на чл. 262 от КТ , този труд се заплаща с увеличение не по- малко от 50% за работните дни. Договореното между страните възнаграждение е мин. работна заплата за час или съгласно ПМС 1/2008г. това е 1,30 лева . Този размер на посоченото по-горе основание се завишава с 50% или кстава 2,05 лева. Следователно дължимите от работодателя суми ще бъдат 183 часа по 2,05 лева са 375, 15 лева. Но тъй като е предявен иск за 350 лева , то следва да се уважи в този размер. 2. По предявения иск по чл. 140 ал 1 от КТ за заплащане на незаплатен нощен труд в размер на 250 лева . Съгласно нормата на чл. 141 от ал 2 от КТ , когато смяната включва дневен и нощен труд, ако нощният труд е повече от 4 часа , смяната се счита за нощна . В конкретната хипотеза, от сприложените графици, свидетелски показания и записвания в счетоводството на ответник жалба се установява ,че жалбоподателя е дежурил от 20 часа до 8 часа сутринта, което означава ,че смяната е нощна и нейната седмична продължителност е 35 часа, като е съобразен чл. 142 ал 4 от КТ за максималната продължителност на работна смяна при сумирано/ възприето от вътрешния трудов ред / отчитане на работното време е 12 часа. От заключението на вещото лице се установява, че начисленият съборазно нормативната база нощен труд по представените графици е бил заплатен - за 248 часа нощен труд. Твърде пресилено ще бъде от страна на съда да изчислява и от положения извънреден труд, каква част от тях е нощен , а каква не. На съда е ясно ,че и част от положеният извънреден труд е бил нощен, каква точно , е в невъзможност да установи . Поради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен като недоказан. 3.По предявеният иск по чл. 140 ал 3 от КТ. От събраните доказателства вкл. изслушаната експертиза, която не е оспроена от страните се установява, че работодателят не е изпълнявал задължението си да осигурява топла храна и напитки,тъй като работникът е полагал нощен труд Това негово задължение произтича от нормата на чл. 140 ал 3 от КТ ,както и от чл.2 ал 2 т 2 от Наредба №11 / 12.12.2005г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и или добавки към нея, такава се осигурява на работници и служители, които полагат 12 часов труд при сумирано изчисляване на работното време. Определено жалбоподателят попада в приложното поле на тази норма. ВТРС е приел, че макар да е доказано ,че това задължение не е изпълнявано от работодателя, само по себе си то не елемент на трудовото възнаграждение, не следвÓ да се заплаща от него. Единствено подлежи на административно санкция. ВТОС намира, че искът в тази си част е основателен по следните съображения. Ясно е ,че разходите за топли и ободряващи напитки не са елемнт на трудовото възнаграждение, същите съгласно нормата на чл. 294 от КТ са изцяло за сметка на работодателя. При систематичното тълкуване на тази норма, с нормата на 363 ал 1 т 1 от КТ , цитираната Наредба дават възможност да се направи извода, че това задължение за престация на вещ може да бъде трансформирано в парично задължение . Съгласно Указание на МТСП от 31.8.2006г. , когато се изплаща в пари, същото поделжи на облагане по ЗОДФЛ. Вещото лице изцяло се е съборазило с тези норми, както и разпоредбата на чл. 4 ал 1 от тази наредба, т.е. че такива напитки се дължат съобразно отработените дни. С оглед на което съдът намира ,че следва да уважи иска в размер от 83,70 / стр. 48 от делото, заключение на вещото лице / 4.По предявения иск за заплащане на работно облекло в размер на 200 лева на основание чл. 284 от КТ. От точната редакция на горепосочения текст става ясно, че жалбоподателят не подпада в групата работници, на които задължително се предоставят безплатно работно облекло: не работи със или при опасни или вредни за здравето или живоа машини , съоръжения, течности и т.н. Подзаконовият норамтивен акт в чл. 7 от Наредбата за безплатно работно и униформено облекло, работно облекло се осигурява на работниците и служителите , когато условията на работа налагат да се запази личното им такова. Явно не сме изправени пред тази хипотеза. Освен това няма данни в предприятите да е прието пазачите да носят униформено облекло. Същият не е включен в списъците на работниците, на които се предоставя такова при рабтодателя. Освен това работното обекло се предоставя в готов вид, същото има определен срок на амортизация и се заприходява при работодателя. С оглед ггерецитиранат разпоредба на закона , като актив на рабтодателя о поделжи на връщане или бракуване . Освен това работникът е полагал труд само няколко месеца, поради което не може да претендира за работно облекло, което обикновено като краткотрайни активи се отписва от баланса за 1 г. По горните съображения в тази част искът следва да се отхвърли, а решението на ВТРС потвърди . 5.По отношение на предявения иск за възстановяване на сумата от 158,843 лева, които предтавляват удръжки от ТВ на работника за социално, здравно осигуряване и фонд Безработица, решението на ВТРС е правилно и законосъборазно. Съгласно КСО, ЗОДФЛ, ЗЗО част от съответните плащания са за с/ка на работника . Същите се удържат за негова сметка от рабтодателя и превеждат по с/ка на ТД на НАП. От приетата експертиза стр. 48 се установява че правилно се отчетени дължимите от работника суми , които законодателят е въвел в негова тежест, и същите са били преведени в ТД на НАП за съответните месеци. В тази част съдът се позавава и на мотивите на ВТРС , които са точни и изчерпателни. При този изход на делото разноските се разпределят както следва : направение разноски от ищеца в първата и въззивна инстанция са 200 лева адвокатско възнаграждение, а за ответника 100 лева . Следователно решението на ВТРС в частта за разносикте следва да бъде отменено за 30 лева, а в настоящата инстанция на жалбоподателят да се присъдят разноски в размер на 60 лева . На основание чл. 78 ал 6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на ВТОС сумата от 25- двадесет и пет лева . Водим от горното ВТОС РЕШИ: ОТМЕНЯ решение № 182/22.2.2010г., постановено от ВТРС по гр.д. 2914/2009г. в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 150 във вр. с чл.262 от КТ за 350 лева и искът по чл.140 ал 3 от КТ за сумата от 83,70 лева и са присъдени на ответника разноски в размер на 30 лева, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА "С. К 2001" Е. със седалище и адрес на управление В.Т., ул."Х. Б." 14 с ЕИК *,да заплати на А. К. К. с ЕГН: * от гр.В.Т., ул."М. " № 11 сумата от 350/триста и петдесет/ лева, дължими за извънреден труд по чл. 150 във вр. с чл.262 от КТ и сумата от 83,70 /осемдесет и три лева и седемдесет стотинки/ дължима сума за топли напитки по чл.140 ал 3 от КТ за сумата от 83,70 лева и 60/ шесдесет / лева разноски. ОСЪЖДА С. К 2001" Е. със седалище и адрес на управление В.Т., ул."Х. Б." 14 с ЕИК *,да заплати по с/кÓ на ВТОС д.т. в размер на 25 / двадесет и пет / лева и 5/ пет/ лева за изпълнителен лист.. ПОТВЪРЖДАВА решениет в останалата част. Решението е окончателно. Председател: Членове : 1. 2. |