№ 3170
гр. Плевен , 28.11.2020 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20204430103965 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против
*** , от с.***, за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 446лв.- главница, 6.96лв. – лихва за периода ***г.
– ***г., ведно със законната лихва от *** г. до окончателното изплащане на
сумата. Твърди се, че сумата е отпусната като целева помощ за *** по чл. 44
ал.2 от ЗИХУ със заповед № ***г., но ответникът не е доказал в 3 месечен
срок, че е използвал по предназначение сумата. Твърди се, че с издадена
заповед № ***г. е постановено възстановяване на сумите от ответника.
Твърди се, че тъй като ответникът не е възстановил сумата, е подадено
заявление по чл.417 от ГПК, като е издадена и заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, впоследствие съдът е връчил на ищеца разпореждане за
предявяване на иск за установяване на вземането..
В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор.
Съдът, след като се запозна с приложеното ч.гр.д. ***. на ПлРС, намира,
че така депозираната искова молба е недопустима. Видно от заповедното
производство, издадената по него Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 417 от ГПК № ***. е редовно връчена на длъжника
на ***г. и не е възразена от него в срок. Същата е влязла в сила на ***г. и има
1
силата на влязло в сила решение между страните за посоченото в исковата
молба вземане. Липсва по заповедното производство разпореждане, с което
съдът указва на заявителя, понастоящем ищец, да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК. Поради горното, при
влязла в сила ЗИ на ***г., ищецът няма правен интерес да предявява на ***г.
иск за установяване на същото вземане между същите страни.
Изложеното налага извод, че исковете за главница и лихва са
недопустими и на осн. чл. 130 от ГПК, производството по делото следва да
бъде прекратено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА, на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. №
3965/2020г. на ПлРС, по искове на *** гр. ***, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. ***, ***, ул. “***, против *** , ЕГН **********, адрес: с.
***, област ***, на осн. чл.422 от ГПК, за установяване на дължимост на
вземането по Заповед за изпълнение № ***., издадена по ч.гр.д. ***. на ПлРС,
ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ на исковете и липса на правен интерес на
ищеца за предяваването им.
Определението подлежи на обжалване от страните пред Плевенския
окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
2