Решение по дело №625/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Р Е Ш Е Н И Е

№ 489

град Горна Оряховица, 25.11.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ГОРНООРЯХОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав :                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА

                                                                                     Членове : ...........................................

                                                                                                       ...........................................

при секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ............................, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 625 по описа за 2019 година, за да произнесе, взе предвид следното :

 

            Предявен е отрицателен установителен иск по чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК.

Ищецът А.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощник – адвокат Н.И. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че е потребител на електроенергия за недвижим имот, с адрес на потребление в с.П., ул..., по повод на който е в договорни отношения с ответника за доставка на електрическа енергия, с кл. № ********** и аб. № **********. Пояснява, че титуляр на създадената партида за ел. енергия е майката на ищцата – М.С.К. с ЕГН **********, починала на 14.01.2011г., но ищцата е реален ползвател на процесния имот, а освен това е и законен наследник на починалия титуляр, което обуславя правния й интерес от завеждане на иска.

Заявява, че на 10.01.2019г. служители на ,,Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потребяваната ел. енергия в процесния недвижим имот, и са съставили констативен протокол № 1502363, с който процесното СТИ е демонтирано, а на негово място е монтирано ново, като впоследствие е изготвен и Констативен протокол № 320/11.03.2019г. от метрологична експертиза. Заявява, че с писмо изх. № 51692-КП1502363-2/22.03.2019г. на ,,Енерго-Про Продажби” АД, ведно с приложена към него фактура № **********/22.03.2019г., ответното дружество е уведомило ищеца, че по партидата му на потребител е начислена сума в размер на 5898.94 лв., със срок на плащане 01.04.2019г. Посочва, че тази сума надвишава многократно обичайното потребление на енергия за домакинството. Заявява, че ищецът не е потребявал ел. енергия в количества, които да обосновават заплащането на начислената сума в размер на 5 898.94 лв. и не дължи на ответника тази сума. Заявява, че тази сума е определена от ответника произволно, по негови изчисления, въз основа на КП № 1502363/10.01.2019г. за техническа проверка на електромера и КП № 320/11.03.2019г. от метрологична експертиза на средството за измерване. Счита, че липсва причина, която да обоснована демонтажа на проверяваното СТИ, както и липсват установени по време на проверката технически неизправности по процесното СТИ. Твърди, че Констативен протокол № 1502363 е съставен в явно нарушение на изискванията на чл.61 от ОУ на ДПЕЕЕМ, тъй като при извършване на конкретната проверка, и в частност към момента на отваряне на таблото, на капака на клемния блок и другите действия, не е потребителят, нито упълномощено от него лице, нито трети лица-свидетели. Счита, че подписите на лицата, разписали се на мястото на свидетелите, са положени след извършване на техническата проверка и удостоверяват единствено формалното изготвяне и представяне на протокола от проверката, но нямат удостоверителна сила за отразените в протокола констатации.

Счита, че съставеният Констативен протокол № 320/11.03.2019г. от метрологична експертиза също не посочва при изследването на процесния електромер да са открити неизправности, които да ангажират отговорността на потребителя, поради негово виновно поведение при експлоатацията на електромера. Не е съгласна и оспорва основанието за определяне на сума в размер на 5898.94 лв. Посочва, че процесният електромер с фабричен № 1114021666926622, заедно с таблата и шкафовете, където се разполагат СТИ, е собственост на ,,Електроразпределение Север”АД, и е заключен и пломбиран от служители на дружеството, като само служители на това дружество имат правото и задължението да организират ежемесечно отчитане и измерване за ползвателите на ел.енергия.

Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че ищцата не дължи на ответника ,,Енерго-Про Продажби” АД начислена сума по фактура № **********/22.03.2019г., в размер на 5 898.94 лв., със срок на плащане 01.04.2019г., за ел. енергия за обект на потребление в с. П…, ул.., определена от ,,Енерго-Про Продажби” АД по негови изчисления, въз основа на констативен протокол, съставен от служители на ответника. Моли съда да му присъди направените съдебни и деловодни разноски.

В съдебно заседание, ищецът А.Б., чрез пълномощник – адв. Н.И. от ВТАК, поддържа исковата молба. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да уважи предявения иск и да й присъди разноските по делото.

Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от всеки двама от членовете на УС : П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., чрез процесуалния му представител – адвокат А.М. от ВТАК, депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Ответникът заема становище, че искът е допустим. Оспорва иска като неоснователен изцяло. Заявява, че ищецът дължи заплащане на сума в размер на 5 898.94 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена от него електрическа енергия за периода от 11.01.2018г. до 10.01.2019г. Посочва, че на 10.01.2019г., на осн. чл.13 от ОУ ДПЕЕЕМ, от оправомощени за това служители на “Електроразпределение Север” АД, е извършена проверка на техническо средство за измерване на електрическа енергия за обект : недвижим имот, находящ се в село Поликраище, ул. „Цар Самуил” № 9, като при извършената проверка е демонтирано наличното СТИ. Сочи, че СТИ е подменено с ново и изправно такова, като причината за подмяната електромера, обслужващ обекта на потребление на абоната, е наличието на показания в невидим на дисплея на електромера регистър. Сочи, че за така осъществената проверка е съставен констативен протокол № 1502363 от 10.01.2019г., изготвянето на който е уредено в чл.61 от Общите условия на оператора на мрежата. Заявява, че в случая протоколът е подписан от служителите на електроразпределителното дружество, извършили проверката, и от двама свидетели. Счита, че така изискванията за осъществяването на проверката и съставянето на процесния КП, разписани в Общите условия на ,,Енерго-Про Мрежи” АД, са спазени, както и КП е изпратен на абоната с писмо изх. № 51692-КП1502363-1 от 22.03.2019г.

Твърди, че демонтираният при процесната техническа проверка електромер е предоставен за експертиза в Българския институт по метрология, като при извършената метрологична проверка е установено, че е „налице външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 3. – 030688.219, която не е визуализирана на дисплея. Електромерът не съответства на технически характеристики”, удостоверено с Констативен протокол № 320/11.03.2019г. от ГД ,,Мерки и измервателни уреди”, РО - гр. Русе, който е официален документ, по смисъла на чл.179 от ГПК. Счита, че установената от експертите на БИМ преминала електрическа енергия в невидим на дисплея регистър, е основание да се приеме, че е налице отклонение от нормалното функциониране на средството за измерване, тъй като същото е следвало да отчита преминаващата през него електрическа енергия само по активните за него регистри. Сочи, че в това се изразява и констатираното в БИМ несъответствието на демонтираното СТИ с техническите характеристики, разписани в раздел ХХIХ от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване, към които препраща разпоредбата на чл.18,т.2 от ПИКЕЕ. Твърди, че към момента на техническата проверка процесното средство за търговско измерване е било годно да измери цялата доставена до обекта на абоната ел. енергия и съответства на метрологични характеристики. Твърди, че ,,Електроразпределение Север” АД правомерно, въз основа на КП от метрологична експертиза № 320/11.03.2019г., и установеното количество ел. енергия в неизведения на дисплея регистър Т3, е изготвило Становище за начисление на електрическа енергия от 20.03.2019г., съгласно което общото количество енергия, с което следва да бъде завишено потреблението на ел. енергия, измерена със СТИ, но неотчетена, е в размер на 30688 квтч., а периодът на корекцията е в рамките на една година, считано от датата на констатиране на неточното отчитане на потребената от абоната електрическа енергия. Твърди, че ищецът се явява потребител на енергийна услуга, доколкото същият е краен клиент, който купува енергия от доставчик, предоставящ услуги от обществен интерес, по смисъла на §1, т.41Б от ДР на ЗЕ, и в качеството си на такъв е потребявал ел. енергия за определен период от време, която се е трупала в невидим при ежемесечното отчитане на СТИ регистър, и по тази причина не е заплатена от него. Заявява, че стойността на общото количество ел. енергия в размер на 30688 квтч. възлиза на сума в размер на 5898.94 лв., с включен в нея ДДС. Твърди, че правното основание за начисляване на сумата по процесната фактура е съществуващото между страните облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия, по което съгласно чл.183 и сл. от ЗЗД във вр. чл.327 от ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената на получената от него вещ (на ел. енергия като движима вещ). Поради това счита, че издаването на процесната фактура № ********** от 22.03.2019г. за горната сума е правомерно, доколкото същата е издадена за реално потребено от ищеца количество ел. енергия за периода от 11.01.2018г. до 10.01.2019г., измерено с годно СТИ.

В съдебно заседание, ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, чрез пълномощник – адв. А.М. от ВТАК, поддържа писмения отговор. Излага съображения в писмена защита. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск и да му присъди направените по делото разноски.

         Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :

Съдът е приел за безспорни по делото фактите, че ищецът е клиент и абонат на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна по партида, заведена с клиентски номер **********, за абонатен номер **********, за обект на потребление с адрес: село Поликраище, общ. Г.О., ул…, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия.        

            Видно от Констативен протокол № 1502363/10.01.2019г., на 10.01.2019г. е извършена проверка от служители на „ЕРП Север” АД гр. Варна на СТИ, отчитащо потребената от абоната ел. енергия за обект на потребление, намиращ се в с. П…за което е съставен е цитираният КП от П.П. СЕК 3406, К.И. СЕК 1063 и Д.Д. СЕК 404. В КП е посочено, че на основание чл.83 от ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на „ЕРП Север” АД е извършена проверка на измервателните системи и свързващите ги електрически инсталации на клиент М.С..К., за горепосочения обект, кл. № **********, за аб. № **********, като е удостоверено следното : „Демонтираното СТИ е със следните показания…….…. Ще бъде запечатано и пломбирано в безшевен чувал и предадено в БИМ за експертиза. Новото СТИ е с показания…………………..”; „подменено СТИ с ново и изправно такова…”. Цитираният КП е подписан от съставителите и от двама свидетели.

           С писмо изх. № 51692-КП1502363-1/22.03.2019г., връчено на ищеца на 25.03.2019г. по пощата с обратна разписка, „ЕРП Север” АД гр. Варна е изпратило до абонат М.К. препис от КП № 1502363/10.01.2019г.

           Видно от приложения по делото Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 320/11.03.2019г., съставен от БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди” – РО гр. Русе, на 11.03.2019г. е извършена метрологична експертиза на електромер статичен еднофазен двутарифен, тип ME 162-D1A52-M3К0, идентификационен № 1114021666926622 - 2016. В КП е удостоверено, че липсват „механични дефекти на кутията на електромера, на клемите и клемния блок на електромера”, наличие на „необходимите обозначения на табелката на електромера….”. В т.5 от КП за метрологична експертиза е удостоверено също, че  „При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Наличие на преминала енергия на 1.8.3 – 030688,219 квтч., която не е визуализирана на дисплея. Електромерът съответства на метрологични характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. Електромерът не съответства на технически характеристики”.

            Видно от приложеното по делото становище за начисление на електрическа енергия от 20.03.2019г., изготвено от специалист „ЕК”- № 1563, одобрено на 21.03.2019г. от началник отдел „КЕК”- № 3654, със същото е одобрено да се начисли общо допълнително количество ел. енергия в размер на 14377 квтч. за период от 11.01.2018г. до 30.06.2018г., и допълнително количество ел.енергия в размер на 16311 квтч. за период от 01.07.2018г. до 10.01.2019г., общо 30688 квтч.           

          С писмо изх. № 51692-КП1502363-2/22.03.2019г., връчено по пощата с обратна разписка на 26.03.2019г., „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е уведомило ищеца, че е извършило корекция на сметките му за ел.енергия и в резултат на преизчислените количества енергия е издадена фактура № 02785909993/22.03.2019г., на стойност 5898.94 лв. с ДДС, със срок на плащане - 01.04.2019г.    

            Безспорни по делото са фактите, че ответното дружество е издало фактура № ********** от 22.03.2019г., с която служебно са начислени за електромер с фабричен № 1114021666926622, за горепосочения обект на потребление, за периода от 11.01.2018г. до 10.01.2019г. – 30688 квтч. ел. енергия, на стойност 5898.94 лв. с включен ДДС.

            Страните по делото не спорят досежно факта и приложеното удостоверение за наследници изх. № 43/28.03.2019г., изд. от Кметство село Поликраище, удостоверява, че абонатът М.С.К. е починала на 14.01.2011г., като през процесния период от време ищцата А.Х.Б. е реалният ползвател и потребител на ел.енергия в процесния обект на потребление в село П., ул…, за кл. № **********, за аб. № **********, съгласно договор за продажба и доставка на ел. енергия с ответното дружество.         

            Видно от заключението на приетата СЕТЕ, отчитанията на ел.енергия за процесния обект на потребление през периода от 11.01.2018г. до 10.01.2019г. са извършвани със статичен /електронен/ монофазен многотарифен електромер, тип ME 162-D1A52-M3К0, за директно свързване; електромер № 1114021666926622 е одобрен тип СТИ с удостоверение № 1304/2016г., като метрологичните му характеристики отговарят на изискуемите; процесното СТИ е преминало първоначална метрологична проверка през 2016г. – годината на производство. Приетата СТИ установява, че процесният електромер е свързан директно към електроразпределителната мрежа и в случая не е налице измервателна група. От СЕТЕ е видно, че при извършване на софтуерен прочит от паметта на процесното СТИ се извлича следната информация : в регистър 15.8.1 – 0003060.576, регистър 15.8.2 – 0002939.124, регистър 15.8.3 – 0030688.219, регистър 15.8.4 – 0000000.000, в регистър 15.8.0 – 0036687.919. Видно от заключението на СЕТЕ, не е възможно да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа 3. От заключението на СЕТЕ е видно, че при софтуерно прочитане на паметта на СТИ не се установяват данни за това кога и по какъв начин е възникнало показанието в тарифа 3 на СТИ. Съдът кредитира изцяло заключението на приетата СЕТЕ, като обоснована, кореспондираща на приетите писмени доказателства и неоспорена от страните.

            Видно от показанията на свидетеля П.П. /служител на „ЕРП Север” АД/, по време на проверката проверили СТИ чрез лаптоп, като така не се нарушават пломби и по този начин се изчитат регистрите на електромера. Свидетелят твърди, че на този адрес всички електромери били за проверка; процесният електромер се намирал в табло на стълб. Свидетелят установява, че след като се установи нередност, тогава се търси абонатът или свидетели, на които казват, че електромерът се е повредил и трябва да го демонтират, показват им и показанията на дисплея. Счита, че процесният електромер е бил софтуерно манипулиран – имал натрупана енергия, която не е видима за отчетника. Свидетелят съставил КП и се подписал на първа позиция.

            При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :

           Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124,ал.1,пр.3 от ГПК, който съдът намира за допустим. Доколкото ищецът твърди, че не дължи на ответника претендираното от него вземане, за същия е налице правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск.

            Разгледан по същество, предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и доказан по следните съображения :

Безспорни по делото са фактите, че ищецът е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от  Закона за енергетиката, че имотът, където е бил монтиран процесния електромер, е присъединен към ел. мрежа, че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ за процесния обект на потребление с адрес : с. П… ул.., с кл. № **********, за аб. № **********. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел.енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с ел. енергия.

            Като особеност на отрицателния установителен иск в съдебната практика се счита, че ищецът не е задължен да посочи фактите, от които произтича липсата на отричаното с иска право. В този смисъл, ответникът е този, който трябва да докаже, при условията на пълно доказване, фактите, от които черпи правото си /Решение № 19/19.02.2001г., ІІ г.о. на ВКС/, а именно : ответникът следва да установи обстоятелствата, от които твърдяното от него право произтича /неговото възникване, основание и размер/.

            На първо място, съдът намира за установени по делото изложените в исковата молба факти относно неизпълнение от страна на ответника на задълженията му по договора за продажба на електрическа енергия, сключен с ищеца, доставеното до обекта му на потребление и реално потребено от него количество ел. енергия през процесния период от време да бъде правилно измерено от законно монтирано и сертифицирано, технически годно и изправно, и правилно функциониращо СТИ. В тази връзка, въпреки възложената му доказателствена тежест, ответникът не ангажира никакви доказателства в хода на делото за установяване на фактите дали процесното СТИ, отчитало потребената от ищеца-абонат ел. енергия към датата на извършване на проверката /10.01.2019г./, се явява технически изправно и годно средство за измерване на ел. енергията на процесния адрес, като и от приетата СЕТЕ се установява единствено факта, че СТИ е преминало първоначална метрологична проверка в годината на производство - 2016 г. Същевременно, от КП № 320/11.03.2019г. на БИМ, приложен като писмено доказателство, се установява, че към момента на извършване на проверката от БИМ /11.03.2019г./ процесното СТИ не съответства на техническите изисквания за измерване на електрическа енергия, тъй като електромерът не съответства на технически характеристики. Съгласно чл.120,ал.1 от ЗЕ, електрическата енергия, доставена на крайни клиенти, се измерва със средства за търговско измерване - собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на границата на имота на клиента. Предвид безспорно установеното по делото несъответствие на изискуеми технически характеристики на процесното СТИ и с оглед изложеното и по-долу, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че ответното дружество не разполага с правото да иска заплащане на допълнителни количества ел.енергия, които не са доставени и употребени реално от клиента поради софтуерна неизправност, каквато е констатирана в случая с КП от метрологична експертиза на средство за измерване, изразяваща се в наличие на цифрови показания в тарифа Т3, която тарифа не е настроена за отчет, а наличните по нея цифрови показания не са визуализирани на дисплея на електромера, /който е собственост на оператора, върху когото пада тежестта за поддръжката, контрола и редовното отчитане на показанията на СТИ/.

На следващо място, по делото не са приети никакви доказателства, които да установяват констатираното несъответствие на изискуеми технически характеристики - софтуерна неизправност, да влияе на измервателната система на електромера, който е отговарял на изискванията за точност при измерването на ел.енергия. В тази връзка, от приетите по делото писмени доказателства - справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца, извлечение за фактури и плащания към дата 04.04.2019г., извлечение от сметка към дата 04.04.2019г., се установява както редовно отчитане на потребената от абоната ел.енергия, така и добросъвестно и точно изпълнение на задълженията от страна на ищеца, в качеството му на купувач, да заплаща редовно на ответника – продавач, цената на реално доставената му, потребена и редовно отчетена ел. енергия през процесния период от време, като непосредствено преди извършване на корекцията стойностите на отчетената и потребена ел.енергия са относително константни. 

В чл.38 от ОУ ДПЕЕМ, чието приложение по отношение на абоната се спори от ищцовата страна, е определен начинът за изчисляване на неизмерена и/или на неправилно/неточно измерване на  ел. енергия, като е визирано, че при извършване на проверка се съставя констативен протокол, а „ЕРП Север” АД изчислява и коригира количеството пренесена ел. енергия, като в случаите на техническа неизправност на СТИ коригираните количества са равни на консумираната от потребителя ел.енергия за аналогичен период от предходната година /чл.38,ал.6 от ОУ/, а в случаите на допусната грешка при въвеждане на информация за техническите характеристики на СИ, „ЕРП Север” АД изготвя справка и предоставя информация на „Енерго-Про Продажби” АД за разликата между фактурираната и реално пренесената ел.енергия за периода от датата на допускане на грешката до момента на установяването й, но за не повече от 90 дни, като установяването на грешката става с КП, съставен по реда на тези ОУ /чл.39 от ОУ ДПЕЕМ/. Сходни правила се съдържат и в разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., отменена с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г., съгласно която в  

 

 

 

 случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. При тези факти, съдът намира за основателни твърденията на ищцовата страна, че в действащото към процесния период законодателство, с оглед изискванията, въведени в чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ, към момента на извършване на проверката – 10.01.2019г. и към момента на извършване на корекцията – 20.03.2019г., в полза на електроснабдителното предприятие не е предоставена възможност за едностранна корекция в сметки за минал период нито в хипотезите на чл.37 - чл.39 от ОУ ДПЕЕМ, нито в хипотезата на чл.50 от ПИКЕЕ, изд. от председателя на ДКЕВР, обн., ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г. Такава възможност би била налице в полза на крайния снабдител при наличие на кумулативно изискващите се от чл.98а,ал.2,т.6,б”а” от ЗЕ предпоставки, а именно : продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, които предвиждат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ, (какъвто не е предвиден в приложимите ОУ), и подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, чието количество не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл.120,ал.3 от ЗЕ. За да бъде направен извод, че твърдяното и претендирано от ответника право е възникнало и съществува, трябва по делото да е установено чрез събраните доказателства осъществяване на регламентираните със Закон за енергетиката и с ПИКЕЕ юридически факти, от които възниква право на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия по методологията, определена в ПИКЕЕ. Съдът счита, че в настоящия казус не се доказва наличие на изискуемите елементи от фактическия състав, от който възниква правото на ответника да “коригира” количеството пренесена електрическа енергия и правото му на парично вземане, изчислено по методологията, определена в чл.50 от ПИКЕЕ/отм. с Решение № 2315 на ВАС на РБ от 21.02.2018г., бр.97 от 23.11.2018г., в сила от 23.11.2018г./, която не е действала към момента на осъществяване на техническата проверка и към изготвяне на становището за начисление на ел. енергия /10.01. – 20.03.2019г./.

            На следващо място, съдът намира, че по делото не са събрани никакви годни доказателства, от които да се установява, че коригираното количество от 30688 квтч. да съставлява реално потребена от абоната ел. енергия, чието количество да не е правилно изчислено, и това неправилно изчисление да е в резултат на установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху процесния електромер. При тези факти, съдът намира за основателни доводите на ищцовата страна, че корекционната процедура е неприложима в конкретния казус. Предвид неангажирането на никакви доказателства от ответника в настоящото производство, въпреки възложената му доказателствена тежест - при условията на пълно и главно доказване в процеса, съдът споделя и доводите на ищцовата страна, че по делото не се установява по никакъв начин количеството ел. енергия, предмет на корекцията, да е доставено реално и да е потребено от абоната през процесния период, тъй като не се доказват от ответната страна и фактите преминали ли са действително количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, кога е настъпила „грешка” – като несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, по смисъла на чл.38 от ОУ ДПЕЕМ и чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, и дали отчетените със софтуерен прочит 30688 квтч. ел.енергия на тарифа Т3 не са били налични и към момента на монтиране на това СТИ на процесния адрес на потребление с протокола за монтаж/демонтаж на електромер № 5026828/11.08.2016г. Този извод на съда е мотивиран и от заключението на приетата СЕТЕ, която удостоверява по делото, че при софтуерния прочит на процесното СТИ не може да се да се установи на какво се дължи наличието на показания в регистъра на тарифа Т3, нито може да се определи ок кога и по какъв начин е възникнало натрупването на показания в скрития регистър на Т3 на СТИ. В тази връзка, от ответника по делото не са ангажирани и никакви доказателства за удостоверяване на фактите на осъществено неправомерно въздействие върху процесния електромер. Съдът счита, че при тези обстоятелства, въз основа на приетите писмени и гласни и доказателства не може да се обоснове извод, че в конкретния случай е налице субективно материално право на енергийното предприятие да извърши корекция на сметката на ищеца.

Не на последно място, съдът намира, че метрологичната експертиза на БИМ не установява никакви факти относно това на какви конкретни „технически характеристики” не съответства процесното СТИ и обуславят ли те несъответствие между данните за параметрите на измервателна група /каквато в случая изобщо не се установява/ и въведените в информационната база данни за нея. За да се установи пораждането на правото на корекция в тази хипотеза, трябва да бъде доказан фактът, че за времето преди проверката – от момента на допускане на грешката до датата на установяването й, потребяваната в обекта на ищеца електрическа енергия не е била правилно измервана от средството за търговско измерване, и то именно поради установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. Такива факти в случая не се установяват по несъмнен и безспорен начин, а още по-малко се установява конкретна разлика между отчетеното количество електрическа енергия и други преминали количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й – като основание за извършване на корекция. Напротив, заключението на приетата и изцяло кредитирана от съда СЕТЕ удостоверява по категоричен начин, че демонтираният на 10.01.2019г. електромер е бил свързан директно към електроразпределителната мрежа, без наличието на измервателна група, като времето и причината за наличието на показания в регистъра на тарифа Т3 не може да се установи. Предвид изложеното, съдът счита, че в полза на ответното дружество не е възникнало правото на ,,корекция” съгласно разпоредбата на чл.50 от ПИКЕЕ /отм./, което обуславя извод за основателност на исковата претенция. Правомерността на корекцията в случая не произтича и от клаузите на чл.37, чл.38 и чл.39 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-0600/07.11.2007г. на ДКЕВР, изм. и доп. с Решение № ОУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР. Коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия е в разрез с регламентирания в чл.81,ал.1 ЗЗД виновен характер на договорната отговорност и по същество представлява санкция за потребителя, без да се установи виновно поведение от страна на същия, а обективна отговорност може да бъде въвеждана само от законодателя, което не е направено в нормативната уредба, касаеща процесното правоотношение. Правилата на ОУ на ДПЕЕЕМ за корекция на сметките за електрическа енергия противоречат и на разпоредбата на чл.82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност е винаги виновна и в границите, посочени в цитираната разпоредба.

            Предвид гореизложените обстоятелства, съдът намира за основателни и обосновани твърденията на ищцовата страна, че към датата на извършената проверка от БИМ и издаването на справката за корекция на сметка, липсват и двете кумулативно приети предпоставки, даващи основание да се коригира сметката на ищеца, а именно : изпълнение на задълженията по чл.98а,ал.2,т.6 и чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ от страна на енергийните дружества, както и налични правила за измерването на количеството ел.енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата на измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия /Решение № 104/01.08.2016г. по т.д. № 1671/2015г. на ВКС/. Поради това, основателни се явяват и доводите на ищцовата страна, че претендирането от ответника на процесната сума, начислена въз основа на презумирано несъответствие на технически характеристики на процесното измервателни средство, без да е установено по предвидения в закона ред, че на процесния адрес на потребление е реално доставено от ответното дружество и от ищеца реално е потребена ел. енергия в количество от 30688 квтч., което да се равнява на процесната сума от 5898.94 лв. с ДДС, определена чрез корекционна процедура, е неоснователно и представлява злоупотреба с монополно положение.

           Предвид изложените съображения, съдът приема за недоказано в случая както основанието, така и размера на вземането, което ответникът поддържа, че има спрямо потребителя. Поради това, съдът намира, че не се установява по предвидения в закона ред наличието на валидни, обвързващи страните и пораждащи правото на ответника факти и основания за едностранно начисляване на допълнителна, коригирана със задна дата, сметка на потребителя – ищец, съответно не се установява породено задължение на ищцата за заплащане на начислената й сума. В този смисъл, доводите на ищцовата страна за недължимост на процесната сума от 5898.94 лв. с ДДС и за начисляването на същата, без да е налице каквото и да е правно основание за това, и в нарушение на нормите, които уреждат предоставянето и потреблението на ел. енергия, са основателни и се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства.

            По изложените съображения, съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск е основателен и следва да бъде уважен. Следва да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищцата не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна сумата от 5898.94 лв. с ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 11.01.2018г. – 10.01.2019г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на  адрес : село П… ул.., съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 20.03.2019г., обективирано във фактура № ********** от 22.03.2019г.

            При този изход на делото, следва да бъде уважено направеното от ищцовата страна искане, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, като съдът осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 240.96 лв., представляваща направените по делото разноски за държавна такса, както и сумата от 760 лв., представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

           ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС: П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., че А.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД гр. Варна, СУМАТА от 5898.94 лв. /пет хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и деветдесет и четири стотинки/ с включен ДДС, начислена по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, за периода 11.01.2018г. – 10.01.2019г., за неизмерена и непотребена електроенергия през този период на  адрес : село П… ул…, съгласно становище за начисление на електрическа енергия от 20.03.2019г., обективирано във фактура № ********** от 22.03.2019г.

            ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от всеки двама от членовете на УС: Б.Д.П., П.С.С., Я.М.Д. и Г.К., ДА ЗАПЛАТИ на А.Х.Б. с ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 1000.96 лв. /хиляда лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направените по делото разноски за държавна такса /240.96 лв./ и за платено адвокатско възнаграждение /760 лв./, съразмерно на уважената част от иска.

          Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.

         На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.

 

                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ : …………………………..