Решение по дело №1198/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№                             24.10.2019 година                        гр.София

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Л. ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА Х.

 

 

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1198 по описа на 2019 година,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1198/2019 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “Т.С. “ ЕАД *** срещу решение №36793 от 02.07.2018 г постановено по гр.д.№80813/17 г на СРС , 33 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че всеки от Л.М.Й. ЕГН ********** и Л.С.Й. *** му дължи по половината от сумата от 75,87 лева – лихви за забава за периода 31-12-2012 г – 03.07.2015 г върху главница от 365,94 лева стойност на топлинна енергия за периода м.11.2012 г – м.04.2014 г , доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за магазини №3 и №4 в гр.София ж.к.*********; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2015 г по ч.гр.д.№41851/15 г на СРС , 87 състав . Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските пред СРС.  

  Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като са в сила ОУ на дружеството , а ответниците не са възразили по чл.150 ал.3 ЗЕ .

Въззиваемите страни не са подали писмен отговор на въззивната жалба .

Третото лице “Т. ” ООД *** не взема становише по въззивната жалба.

 

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на “Т.С. “ ЕАД *** на 09.07.2018 г и е обжалвано в срок на 23.07.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС в посочената част .

След преценка на доводите в жалбата и на доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна : 

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение, като такива основания в случая не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел , че преди завеждане на заповедното производство липсва покана за плащане до ответниците – чл.84 ал.2 ЗЗД .

Решението на СРС е правилно . В настоящия казус исковете се основават на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните и наличието на неоснователно обогатяване от ответника. Безспорно е, че писмен договор за доставка на топлинна енергия за процесния период не е бил сключен между страните по делото, с оглед на което между тях не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за стопански нужди /за небитови нужди/. При тези данни ищецът като топлопреносното предприятие има право на стойността на доставената топлинна енергия на основание чл. 59 ЗЗД , според който всеки , който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

За дължимите суми по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не са приложими ОУ на ищеца. По чл.150 ЗЕ ОУ влизат в сила спрямо клиентите на ищеца , а ответниците не са потребители на топлинна енергия , включително и по твърдения на ищеца . Липсва уговорен срок за плащане , а съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, за да настъпи забава за ответника, е необходимо покана . По делото липсват данни за изпращането на покана до ответниците . Не е настъпила забава за плащането на главниците , а процесните искове законосъобразно са отхвърлени от СРС .

Налага се изводът , че решението на СРС следва да се потвърди в обжалваната част .

На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК и с оглед материален интерес на обжалването под 5000 лева по всеки от исковете настоящото решение не подлежи на обжалване.

        

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №36793 от 02.07.2018 г постановено по гр.д.№80813/17 г на СРС , 33 състав , в частта , с която са отхвърлени исковете на “Т.С.” ЕАД *** с правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.86 ЗЗД да бъде признато за установено , че всеки от Л.М.Й. ЕГН ********** и Л.С.Й. *** му дължи по половината от сумата от 75,87 лева – лихви за забава за периода 31-12-2012 г – 03.07.2015 г върху главница от 365,94 лева стойност на топлинна енергия за периода м.11.2012 г – м.04.2014 г , доставена без основание и потребена за стопански нужди топлинна енергия за магазини №3 и №4 в гр.София ж.к.*********; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 20.07.2015 г по ч.гр.д.№41851/15 г на СРС , 87 състав ; както и в частта за разноските .

 

ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД *** да заплати на всеки от Л.М.Й. ЕГН ********** и Л.С.Й. *** по 200 лева разноски пред СГС .

 

Решението е постановено при участието на “Т. ” ООД *** като трето лице помагач на въззивника “Т.С.” ЕАД *** .

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                  ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.