№ 1062
гр. Бургас, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Мила Г. Димова Въззивно гражданско дело №
20242100501576 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД чрез юрисконсулт Петя Александрова срещу Решение №267/23.07.2024.,
постановено по гр.д. №1159/2023 г. по описа на Районен съд- Несебър.
Решението се обжалва в частта, с която са отхвърлени предявените от
дружеството осъдителни искове с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр.
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, срещу Ч. М. Ч. за сумите от: 209,34 лв.,
представляващи половината от стойността на ползваните ВиК услуги за
периода 10.12.2020 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2023 г. до изплащане на задължението; 49,88 лв., представляваща
мораторна лихва, начислена общо за периода от 26.02.2021 г. до 01.11.2023 г.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Смята изводите на
първоинстанционния съд за неизвършено от него разграничение на
основанията, на които се искат сумите, за неправилен. Излага, че с
представянето на удостоверението за наследници на наследодателя С.С. Ч. и с
изложените в исковата молба твърдения, ясно е разграничил кои суми
претендира от ответниците в качеството им на наследници на Ч. и кои в
качеството им на потребители на ВиК услуги. При тези съображения моли
решението да бъде отменено и вместо него постановено ново по съществото
на спора, с което да се уважат предявените искове в цялост.
1
Във въззивната жалба няма заявени доказателствени искания, няма
представени нови писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са постъпили отговори от насрещните
страни, ответници в първоинстанционното производство- С. М. Ч. и Ч. М. Ч..
Съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК съдът намира
първоинстанционното решение за валидно, тъй като е постановено от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с
определеното съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са налице
положителните предпоставки и липсват отрицателните за предявяване на
исковете, като съдът се е произнесъл в обема на търсената защита, поради
което няма произнасяне в повече. В необжалваната част съдебният акт е
влязъл в законна сила.
С оглед наведените оплаквания и доводи във въззивната жалба,
очертаващи предмета на въззивния контрол, касателно правилността на
съдебния акт, на изследване подлежи въпросът, дали изводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията за периода
10.12.2020 г. до 28.12.2021 г., възлизаща на главница в размер на 209,34 лв.,
както и 49,88 лв. мораторна лихва, начислена от 26.02.2021 г. 02.11.2023 г.
поради недоказване на правопораждащия фактическия състав на вземанията
кореспондират със събраните по делото доказателства са правилни.
Производството пред Районен съд- Несебър е образувано по повод
предявени от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД субективно и обективно в
условията на кумулативност искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл.
първо вр. чл. 86 ЗЗД срещу С. М. Ч. и Ч. М. Ч. за осъждане на последните да
заплатят на дружеството суми в размер от по 560,38 лв. за всеки един от тях-
главница за доставено количество вода за периода от 25.01.2021 г. до
25.09.2023 г., както и по 83,34 лв.- мораторна лихва, начислена за периода
26.02.2021 г. до 26.10.2023 г. за всеки отчетен период по издадените фактури.
В исковата молба ищецът твърди, че С. Ч. е била клиент на доставчика, респ. е
била страна по валидно възникнало и действащо облигационно
правоотношение, като на нейно име била заведена партида в базата данни.
Твърди, че след смъртта на С. Ч. нейните наследници са придобили качеството
потребители въз основа на настъпилото универсално правоприемство на
собствеността върху водоснабдения имот. Поддържа, че за претендирания
период са били издадени фактури, като съобразно чл. 33, ал. 2 от Общите
условия плащане по тях се дължи в 30-дневен срок от издаването, след което
длъжникът изпада в забава без отправяне на изрична покана. При тези
изложени фактически твърдения и правни доводи претендира уважаване на
предявените претенции. За обосноваване размера на своята претенция ищецът
е представил относими писмени доказателства, а именно издадените за
процесния период фактури, а за настъпилото правопримество- удостоверение
за наследници.
В отговорите си ответниците не оспорват дължимостта на сумите.
2
Ответницата С. Ч. е изразила готовност за сключване на споразумение „ВиК“
ЕАД, като впоследствие с изрична молба е заявила, че е платила в цялост
своята част от задължението, като за обстоятелството е представила платежно
нареждане, установяващо, че по сметката на ищеца Ч. е превела сума от
644,00 лв. Ответникът Ч. Ч. с писмена молба, подадена лично от него,
признава иска за основателен, като изтъква, че сумите ще бъдат платени в
кратък порядък и забавата се дължи на настъпили финансови затруднения. В
хода на процеса е представил доказателства за извършени плащания в размер
на 82,78 лв. и 40,01 лв., респ. 122,79 лв. общо.
Районен съд- Несебър, за да постанови решението си е приел, че сумите
се дължат на две различни основания, като до момента на смъртта на С. Ч.
/28.12.2021 г./ се дължат като наследени задължения, а след смъртта й- поради
придобиване качеството страна- потребители по договора за доставка на ВиК
услуги. Този извод на съда е правилен и се споделя от настоящия състав. По-
нататък в решението обаче са формулирани противоречиви мотиви относно
дължимостта на претенциите, които са довели до неправилност на крайния
съдебен акт. От една страна съдът е счел, че ищецът не е направил
разграничение на какво основание претендира сумите за периода преди и след
смъртта на наследодателя Ч., поради което претенцията срещу Ч. Ч. за
времето от 10.12.2020 г. до 28.12.2021 г. се явява неоснователна. Приел е, че
докато С. Ч. е била жива, нейният наследник не е имал качеството потребител
към този момент. Макар да е приел иска за неоснователен поради неговата
недоказаност, е отнесъл извършените от ответника плащания именно за
задълженията за този период, като е приел, че оставащата главница от 136,43
лв. е недължима, защото М. не е бил страна по договора към този момент.
В действителност ищецът не е посочил изрично, че сумите за периода
10.12.2020 г.-28.12.2021 г. се дължат като наследени задължения от починалия
потребител С. Ч.. От друга страна, в исковата молба са изложени
обстоятелства за настъпило универсално наследствено правоприемство, което
иманентно включва и твърдението за наследяване освен правото на
собственост върху водоснабдения имот, но и относно възникналите
задължения по договора. Още повече, че съдът не е отчел действието на
извършеното в отговора на исковата молба признаване на иска от страна на Ч.
Ч. в цялост. Признанието на иска е процесуално действие, с което разполага
ответникът и съставля също способ за защита, доколкото последният може да
прецени за по-благоприятно да признае основателността на предявената
срещу него претенция. Признанието на иска означава, че ответникът счита
претенцията за основателна, което в настоящия случай включва както нейния
размер, така и времевия отрязък, за който се иска. Вместо да постанови
решение при признание на иска след извършване проверка дали това не би
противоречало на закона и на добрите нрави и дали страната разполага с
възможността да се разпорежда със субективното си право, районният съд се е
произнесъл по съществото на спора, като по този начин е допуснал
процесуално нарушение. Настоящият състав намира, че правопораждащият
3
фактически състав на вземането за спорния във въззивното производство
период е доказан, както от представените от ищеца писмени доказателства,
кореспондиращи изцяло с извънсъдебното поведение на ответника Ч.,
изразяващо се в извършени частични плащания, така и с отправеното до съда
и неоттегляемо признание на иска. След приспадане на платените в хода на
процеса суми, с които се погасяват дължимите за периода лихви и частично
главниците по всяка една фактура, претенцията се явява основателна до
размера от 136,44 лв.
Решението в обжалваната част следва да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено ново по съществото на спора, като Ч. Ч. бъде осъден да
заплати на „ВиК“ ЕАД сумата от 136,44 лв., представляваща дължима
главница за извършени доставки на ВиК услуги за периода 10.12.2020 г. до
28.12.2021 г. Съдебният акт в останалата част следва да бъде потвърден като
правилен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора и предвид частична основателност на
въззивната жалба на въззивника следва да бъдат присъдени разноски за
въззивната инстанция за уважената част на същата съобразно обжалваемия
интерес в настоящото производство. Претендираното юрисконсултско
възнаграждение съдът с оглед действителната фактическа и правна сложност
на делото определя на 100 лв. Така, в тежест на въззиваемата страна М. на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК следва да бъдат възложени разноски в
размер на 26,23 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, респ. 126,23 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. първо, предл.
трето ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №267/23.07.2024., постановено по гр.д. №1159/2023
г. по описа на Районен съд- Несебър в частта, с която е отхвърлен предявеният
от „ВиК“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 327, ал. 1 ТЗ вр. чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, срещу Ч. М. Ч. за сумата от: 209,34 лв.,
представляваща половината от стойността на ползваните ВиК услуги за
периода 10.12.2020 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
02.11.2023 г. до изплащане на задължението до размера от 136,44 лв. и
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Ч. М. Ч. с ЕГН ********** и адрес: гр.***, ул.*** № ** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3 на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД сумата от 136,44 лв.,
представляваща остатък на дължимата половина от стойността на ползваните
ВиК услуги за периода 10.12.2020 г. до 28.12.2021 г., ведно със законната
4
лихва, считано от 02.11.2023 г. до изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Ч. М. Ч. с ЕГН ********** и адрес: гр.***, ул.*** № ** да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. „Победа“, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ №3 на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 126,23 лв.-
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5