РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1894
03.11.2023г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Пловдив,
трети състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
При секретаря М.Г.
Като разгледа докладваното АД № 630
по описа за 2023 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
145 и сл. от АПК във връзка с чл. 215, ал. 1 и чл. 193 от Закона за устройство
на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба на Р.Т.П. с
ЕГН **********, и на А.С.П. с ЕГН **********, депозиран чрез адвокат Х. против
мълчалив отказ на кмета на община Лъки по заявление с вх. № К-153 от
20.01.2023г. за издаване на заповед съгласно новелата на чл. 193, ал.3 от ЗУТ
за учредяване на право за прокарване на отклонение от общата мрежа за
водоснабдяване на гр. Лъки през недвижим имот, собственост на К.Б.К..
Жалбоподателите се легитимират като
собственици в режим на СИО по силата на Нотариален акт №114, т. III, рег. № 4936, дело № 459/18.09.2006г. на следните
недвижими имоти: два апартамента в бл.№2 с обща застроена квадратура от 48
кв.м, находящи се в ***, построени върху парцел II, масив 2 по ЗРП на гр. Лъки,
одобрен през 1976г., които апартаменти са с граници: от юг- собствени изби, от
запад- ул. „Възраждане“,
от север и изток-двор, ведно с прилежащите две избени помещения с обща
квадратура от 7.50 кв.м, при граници на избите: от юг- апартаменти на И.Г.и Т.,
от запад-ул. „Възраждане“, от север –
собствен апартамент, от изток-двор.
Жалбоподателите
намират оспорения мълчалив отказ на кмета на община Лъки по заявление с вх. №
К-153 от 20.01.2023г. за неправилен и незаконосъобразен. Претендират неговата
отмяна както и съдът да задължи кмета на община Лъки да се произнесе по
същество по подаденото заявление с вх. № К-153 от 20.01.2023г. за издаване на
заповед съгласно новелата на чл. 193, ал.3 от ЗУТ за учредяване на право за
прокарване на отклонение от общата мрежа за водоснабдяване на гр. Лъки през
недвижим имот, собственост на К.Б.К..
В съдебно заседание се поддържа жалбата,
претендира съдебните разноски.Представя
подробни писмени съображения.
Ответникът – Кметът на община Лъки не се
явява, не се представлява.
Заинтересованите страни – М.Т.К. и К.Б.К.,
чрез процесуалния си представител – адвокат С.
намират жалбата за неоснователна. Счита, че не са налице кумулативните
предпоставки по чл. 193, ал.3 от ЗУТ за издаване на исканата заповед. Представя
подробни писмени съображения. Претендира разноските по делото.
Съдът намира жалбата за процесуално допустима , подадена в
срока по чл. 149, ал.2 от АПК и подаден от лица, с правен интерес.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
Административното
производство е стартирало по повод
подадено от Р.Т.П.
и А.С.П. заявление с вх. №
К-153 от 20.01.2023г. за издаване на заповед съгласно новелата на чл. 193, ал.3
от ЗУТ за учредяване на право за прокарване на отклонение от общата мрежа за
водоснабдяване на гр. Лъки през недвижим имот, собственост на К.Б.К.. От съдържанието
на същото се установява, че заявителите са собственици в режим на СИО по силата
на Нотариален акт №114, т. III, рег. № 4936, дело № 459/18.09.2006г. на
следните недвижими имоти: два апартамента в бл.№2 с обща застроена квадратура
от 48 кв.м, находящи се в ***, построени върху парцел II, масив 2 по ЗРП на гр.
Лъки, одобрен през 1976г., които апартаменти са с граници: от юг- собствени
изби, от запад- ул. „Възраждане“, от север и изток-двор, ведно с прилежащите
две избени помещения с обща квадратура от 7.50 кв.м, при граници на избите: от
юг- апартаменти на И.Г.и Т., от запад-ул.
„Възраждане“,, от север – собствен апартамент, от изток-двор. Собственик
на недвижимия имот е К.Б.К., който отказва да даде съгласието си за отклонение
от общата мрежа за водоснабдяване на гр. Лъки и да бъде прокарано през
недвижимия имот, негова собственост. Към заявлението е представена Декларация
по чл. 53, ал.4 от АПК, с която заявителите декларират, че К.Б.К. отказва да
даде съгласие през собствения му недвижим имот, представляващ парцел II, масив
2 по ЗРП на гр. Лъки, одобрен през 1976г., да бъде прокарано отклонение от
общата мрежа за водоснабдяване на гр. Лъки.
Съгласно чл. 53 ал.1 от АПК, когато специален
закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено
друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно
съдействието на този орган. Според ал.2 другият орган отговаря на запитването в
срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ал.3
определя, че ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като
съгласие от негова страна. Съгласно ал.4 ако в определения срок мнението не
бъде съобщено, актът се издава без него.
Съдът
намира, че представената декларация е правноирелевантна,
тъй като не се отнася за съгласие търсено от един административен орган от друг
административен орган.
Съдът
установи, че след депозиране на жалбата на Р.Т.П. и А.С.П.
в деловодството на общината с вх. № Ж-2 от 06.02.2023г. , по която жалба
е образувано настоящото производство /л. 2 по делото/, кметът на община Лъки е извършил действия в административното производство: изпратил е писмо с изх. № К-153-1 от 15.02.2023г. до К.К. по повод молба с
вх. № К-1652/16.08.2022г. и молба с вх. № К-153/20.01.2023г. от Р.Т.П. и А.С.П., с които е представена схема за ново
водопроводно отклонение за два апартамента-тяхна собственост и фаза на проекта
– предложение за трасе, право на прокарване на отклонение от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура в кв. 2 по плана на гр. Лъки.
Съобщена
е изготвената схема и е определен 7-дневен срок от получаване на
съобщението за депозиране на писмено
становище. Писмото е получено на
20.02.2023г., което се установи от известие за доставяне /л. 32 по делото/. От М.К.
е депозиран писмен отговор с вх. № К-564 от 27.02.2023г. В отговора се изтъква, че има временни
постройки и се иска да бъдат премахнати същите. Посочени са и бъдещи намерения
относно имота и действия пред
съответните институции.
Съдът установи, че през 2022г. е водена кореспонденция между
жалбоподателите и кмета на община Лъки. Това се установи от писмо от
03.10.2022г. /л. 378 , с което Р.П. е уведомена, че следва да представи проект
на трасето, през което ще минава водопроводното отклонение, тъй като имота,
през който ще минава това отклонение е общинска собственост.
На 09.08.2019г. на жалбоподателите е
изпратен отговор по тяхна молба от 16.07.2019г. , с която се иска издаване на
заповед по чл. 193, ал.3 от ЗУТ. Посочено
е, че постройката, която ползват е временна, свързана е с водопроводната мрежа,
но поради финансови спорове относно заплащането на водата, поради това че
минава през общ водомер, искането по чл.
193, ал.3 от ЗУТ е неоснователно и неприложимо.
По делото е приет Проект относно
обект: Ново водопроводно отклонение за два апартамента на ул. „Възраждане“ №9,
построени върху п. VIII- 284, в кв. 2 по
ЗРП на гр. Лъки. Възложител е Р.П.. На проекта е изписана дата януари 2023г.,
но няма доказателства кога е входиран този проект в
деловодството на община Лъки.
В хода на съдебното производство е
назначена и изслушана съдебно-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице инж. П., неоспорена от страните, която
Съдът кредитира като компетентно и безпристрастно изготвена с изключение на
формираните правни изводи.
Вещото лице посочва, че теренът,
върху който е построен обекта на
жалбоподателите -УПИ VIII-284, кв.2, е собственост в режим на СИО на К.Б.К. и
съпругата му - М.Т.К., видно от приложения на л.71 Нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 110, том 2, peг. № 2840, дело №
246/2006 г.
Ф.М.Г., М.С.Т., Д.И.К.и Е.С.У.продават на Д.Н.Б.,
С.Р.Ф.и К.Б.К. поземлен имот с пл. № 284, в кв. 2, по ПУП на гр. Лъки, който
имот е попълнен в кадастралния план на гр. Лъки със Заповед № 164/27.07.2005 г.
на Кмета на общ. Лъки, целият с площ от 4200 кв. м., при граници на имота - на
изток общински терен и река, на запад – улица ,,Възраждане”, на север имот на Д.Н.Б.
и на юг - общински терен и дере, при квоти за всеки от купувачите: 920/4200
идеални части за Д.Н.Б., 1750/4200 идеални части за С.Р.Ф.и 1530/4200 идеални
части за К.Б.К..
С договор за доброволна делба на
недвижим имот от 13.12.2006 г. л.72 по делото недвижимият имот е поделен, като К.Б.К.
и съпругата му М.Т.К. получават в дял и стават собственици на УПИ VIII - 284, в
кв. 2, по ПУП на гр. Лъки, одобрен със заповед № 52/26.03.1976 г. на ОНС и
изменен със заповед № 276/01.11.2006 г. на кмета на Община Лъки, находящ се в
гр. Лъки,област Пловдив, с площ от 1533 кв. м. при граници на имота - на изток
общински терен и река, на запад - улица „Възраждане”, на север - УПИ II-284 на Д.Б.,
К.К., Сашо Филев и на юг - общински терен и дере.
Според вещото лице технически не е
целесъобразно направеното искане за ново водопроводно отклонение за два
апартамента, собственост на жалбоподателите на ***, предвид несъответствието с
изискванията на чл.20 , ал.1 от Наредба №4/04.06.2005г. за проектиране,
изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и
канализационни инсталации и наличието на вече изградено водопроводно отклонение
от уличен водопровод по ул.”Възраждане” за същия имот. Съгласно чл.20, ал.1 от Наредба
№4/04.06.2005г. за водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно
сградно водопроводно отклонение.”
На въпроса дали е технически възможно исканото
ново водопроводно отклонение, вещото лице пояснява, че предвид наличието на
редица несъответствия с нормативните изисквания за проектирането и изграждането
на исканото ново водопроводно отклонение (съгл.: Наредба №4 /14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни системи, Наредба №4/04.06.2005г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации, ЗУТ), изграждането на исканото ново
водопроводно отклонение, е технически невъзможно.
Новото водопроводно отклонение засяга имота на
К.К.. В обяснителната записка на проекта на новото
водопроводно отклонение, с което ще се осъществи захранването на двата
апартамента е предвидено, че същото ще се прокара по съществуващия тротоар и
успоредно на подпорната стена, като в северния край на имота отклонението ще
пресече подпорната стена и ще влезе в сградата. Навлизащият участък от
водопровода от подпорната стена в северния край на западната фасада на
сградата, където са разположени апартаментите в бл.2, преминава през имота на К.К. и М.К., видно от графична част от проекта.
Доколкото е изменен ПУП-плана за регулация на
част от квартал 2, УПИ-284 „за стопанска
дейност”, по плана на гр. Лъки, утвърден със заповед №218/30.08.2007г. на кмета
на Общ. Лъки, действащ и към момента кадастрален и регулационен план за част от
квартал 2, УПИ-284 за стопанска дейност по плана на гр. Лъки, то би се засегнал
установеният начин на застрояване на служещия имот, съответно биха се засегнали
и евентуално разрешени строежи или съществуващи сгради.
Според заключението на вещото лице представеният
от жалбоподателите проект за ново водопроводно отклонение за два апартамента на
ул. „Възраждане" №9, построени върху УПИ- VIII -284, кв. 2 по ЗРП на гр. Лъки,
не е технически целесъобразен, предвид изискването на чл.20, ал.1 от Наредба
№4/04.06.2005г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, съгласно
което за водоснабдяването на застроен поземлен имот се проектира едно сградно водопроводно отклонение .”
Представеният от жалбоподателите проект за
ново водопроводно отклонение за два апартамента на ул. „Възраждане" №9,
построени върху УПИ- VIII
- 284, кв. 2 по ЗРП на гр. Лъки, не е технически целесъобразен предвид
изискванията и на чл.15 от Наредба №4 /14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи. Съгласно чл. 15,
ал.1 от Наредба №4 /14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, когато
за осъществяване на присъединяването поради технологична и/или конструктивна
необходимост се налага в чужд поземлен имот да се изградят водопроводи и
съоръжения, необходими за водопрекарване във връзка с
водоснабдяването на съседни имоти, всички водомерни устройства на съседните
имоти се разполагат в една шахта в първия имот. Собственикът на служещия
поземлен имот учредява право на водопрекарване при
условията и по реда на чл. 193 ЗУТ за вътрешните водопроводни мрежи след
водомерната шахта в полза на собствениците на водоснабдяваните имоти.
Съгласно чл. 15, ал.2 от Наредбата, когато при
проучването за присъединяване се установи, че предвиденият за изграждане обект
засяга съществуващи водоснабдителните съоръжения, те се изместват за сметка на
възложителя въз основа на одобрен проект на името на собственика на системата.
Вещото лице изрично посочва, че не
може да предложи друго техническо решение, различно от представения
проект,което да бъде по-целесъобразно, освен възстановяване на съществуващото
изпълнение на сградната и дворна ВиК инсталация и
монтиране, при условие, че не са монтирани индивидуални водомери, след общия на
СВО, отчитащи потреблението на вода в процесиите апартаменти в блок 2 на
жалбоподателите и не са заведени за тях партиди, като потребители на ВиК услуги
във ВиК ЕООД, гр. Пловдив.
Въз основа на така приетото от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Разгледана
по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата
на страните, Съдът намира жалбата за основателна
по следните съображения:
Мълчаливият отказ представлява бездействие на
администрацията в случаите, когато административният орган има задължение да се
произнесе по направено пред него искане. Този отказ е индивидуален
административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен
към изричният такъв, тъй като не само липсва волеизявление от страна на
компетентния орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание.
Като индивидуален административен акт същият подлежи на съдебен контрол, при
който съдът следва да прецени неговата законосъобразност, като вземе предвид
всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право и
евентуалните мотиви на органа да не уважи искането.
В разглежданата хипотеза - предвид
липсата на произнасяне в срока, визиран в чл. 57, ал. 1 от АПК вр. с чл. 193 от ЗУТ, следва да се приеме, че е налице мълчалив отказ на Кмета на община Лъки по
подаденото искане/заявление.
По отношение на правото на
прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти следва
да се има предвид следното: относимата разпоредба е
тази на чл. 193 от ЗУТ. Съгласно ал.1 от цитираната норма правото на прокарване
на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през
чужди имоти се учредява с писмен договор между собствениците на поземлените
имоти с нотариална заверка на подписите.Съгласно ал.2 с договора по ал. 1 се
придобива правото да се изгради и придобие собствеността върху отклонението от
общата мрежа на техническата инфраструктура в чуждия имот. Съгласно ал.3 когато
не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго
техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на прокарване
се учредява със заповед на кмета на общината.
Съгласно
чл.193, ал.9 от ЗУТ договорът по ал. 1 и заповедта по ал. 3 се вписват в
имотния регистър по партидата на поземления имот, който се обслужва от
учреденото право да се прокарат отклоненията от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура и по партидата на поземления имот, през който са
прокарани отклоненията от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура.
Съгласно чл.193, ал.4 от ЗУТ правото да се
прокарат отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура
през държавни или общински поземлени имоти се учредява, когато друго техническо
решение е явно икономически нецелесъобразно, със заповед на областния
управител, съответно със заповед на кмета на общината.
Когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
кмета на общината, според цитираната вече норма на чл.193, ал.3 от ЗУТ. Следователно несъмнено кметът на общината е
задължен субект по посочените по-горе разпоредби. Поради това в случаите, в
които задължените субекти не се произнесат в срок по подадено до тях искане, в
случая за произнасяне във връзка със заявлението за прокарване на отклонения от
общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти, е
налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. Съгласно разпоредбата
на чл. 57, ал. 1 от АПК, административният акт се издава до 14 дни от датата на
започване на производството. В този срок органите или изрично определени от тях
лица, издават административен акт с исканото съдържание или отказват издаването
на такъв, за което уведомяват заявителя.
Според разпоредбата на чл. 193, ал.3 от ЗУТ, когато не е постигнато съгласие между
собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, правото на прокарване се учредява със заповед на
кмета на общината.
Анализът на горепосочените
разпоредби налага извода, че единствената призната от закона възможност за
процедиране на задължения субект е да постанови писмен акт, с който да се
осигури прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти, след преценка коя от разпоредбите следва да
намери приложение или отказ да се осигури такова право, за което да бъде
уведомен заявителя.
С оглед характера на уредените
обществени отношения и целта на приложимия материален закон и предвид
разпоредбите на чл. 193, съдът приема, че компетентното длъжностно лице е било
длъжно да се произнесе с изричен акт в законоустановения срок, по подаденото до
него заявление за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужди имоти. В случая липсва каквото и да било
произнасяне.
В този смисъл и съдът следва да
отмени описаният мълчалив отказ за произнасяне на административния орган, във
връзка с искането за прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура през чужди имоти по чл. 193, ал.3 от ЗУТ и да
изпрати делото до Кмета на община Лъки за издаване на индивидуален
административен акт от компетентен орган, респ. да издаде индивидуален
административен акт при преценка на наличието на всички факти и обстоятелства
във връзка с възможността за прокарване на отклонения от общи мрежи и
съоръжения на техническата инфраструктура през чужди имоти или да откаже
издаването на такъв акт, отново при преценка на всички обстоятелства като
съобрази изводите по приетата по делото СТЕ, в която изрично е посочено, че в
случая технически не е целесъобразно направеното искане за ново водопроводно
отклонение за два апартамента, собственост на жалбоподателите на ***, предвид
несъответствието с изискванията на чл.20 , ал.1 от Наредба №4/04.06.2005г. за
проектиране, изграждане и експлоатация на сградни
водопроводни и канализационни инсталации и наличието на вече изградено
водопроводно отклонение от уличен водопровод по ул.”Възраждане” за същия имот.
Също и
констатацията на вещото лице, че предвид наличието на редица несъответствия с
нормативните изисквания за проектирането и изграждането на исканото ново
водопроводно отклонение, изграждането на исканото ново водопроводно отклонение,
е технически невъзможно.
Административният орган следва да
установи дали е постигнато съгласие между заявителя и собственика на имота, да
прецени представената към заявлението Декларация по чл.54, ал.4 от АПК, с оглед
изложените мотиви на съда по-горе. Следва да прецени точно по кой ред да
процедира заявлението на П., тъй като по преписката е представено писмо с изх.
№ К-1652-1 от 03.01.2022г., в което се сочи, че имотът през който ще бъде
прокарано исканото отклонение е общинска собственост. При тази хипотеза
приложение намира разпоредбата на чл. 193, ал.4 от ЗУТ, според която правото да се прокарат отклонения от общи
мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през държавни или общински
поземлени имоти се учредява, когато друго техническо решение е явно
икономически нецелесъобразно, със заповед на областния управител, съответно със
заповед на кмета на общината.
Поради изложените съображения обжалваният
в настоящото производство мълчалив отказ, следва да бъде отменен, а преписката
- върната на задължения субект за произнасяне по подадената до него молба с
надлежен акт в срока по чл. 57, ал. 1 от АПК, като ако е необходимо, е налице
възможност, както за уточняване на молбата /заявлението/, така и за
удължаването на срока по реда на чл. 57, ал. 5 - 7 от АПК, за което следва да
бъде уведомен молителят за удължаването на срока, съобразно ал. 8 на същата
разпоредба.
Разглеждайки нормативната уредба,
съображенията на органа да откаже да удовлетвори заявлението не могат да се
предполагат, поради което и не може да се направи извод за съответствието на
оспорения административен акт със закона. Ето защо съдът приема, че мълчаливият
отказ е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Преписката следва да се изпрати на
административния орган за произнасяне, съгласно указанията на съда, дадени в
мотивите на настоящото решение.
При този изход на правния спор разноски се
дължат от ответника в полза на
жалбоподателите които се установиха в общ размер от 1716 лв. /хиляда
седемстотин и шестнадесет лева/, от които 20 лв. - внесена ДТ; 1300 лв.-изплатено адвокатско възнаграждение;
депозит за вещо лице в размер от 260 лв. и допълнително внесен депозит за в.л.
в размер от 136 лв.
Воден от изложеното и на основание
чл. 219, ал.3 от ЗУТ във вр. с чл.173 ал.2 от АПК Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалбата на Р.Т.П., с ЕГН **********, и
на А.С.П. с ЕГН **********, против мълчалив отказ на кмета на община Лъки по
заявление с вх. № К-153 от 20.01.2023г.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Кмета на Община Лъки за произнасяне, съгласно указанията на съда,
дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Община Лъки да заплати в полза на Р.Т.П., с ЕГН **********,
и на А.С.П. с ЕГН **********, сумата в размер на 1716 лв. /хиляда седемстотин и
шестнадесет лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/