О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в закрито заседание на
22.02.2021 г., в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА
Т.ПЕТРОВА
АНА АНГЕЛОВА
Като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.ч.гр.дело
N 47 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.413, ал.2 ГПК.
Образувано е
по частна жалба на "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, чрез процесуален представител юрисконсулт В. Г., против
Разпореждане № 261066/14.10.2020 г. по ч.гр.д.№ 2611/2020 г. по описа на
Районен съд-Враца, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Д. Е. В., ЕГН **********,
за следните суми: 24,18 лв. – административни разноски; 48,71 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 1,07 лв. – законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 01.12.2018
г. – 17.09.2020 г., всички дължими по Договор за кредит № 1112040, сключен на 26.07.2018
г. между "Кредисимо" ЕАД и Д. Е. В., обезпечен чрез сключен на 26.07.2018
г. Договор за предоставяне на поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД, в
качеството на поръчител, и Д. Е. В., в качеството на поръчител.
В жалбата се
поддържа, че посоченото разпореждане е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, при което се иска отмяната му и уважаване на заявлението в частта
относно посочените суми. Претендира се присъждане на направените в настоящето
производство съдебни разноски за държавна такса.
Жалбоподателят
счита, че районният съд неправилно е приел, че претенцията за възнаграждение по
Договора за предоставяне на поръчителство се основава на неравноправна клауза.
Твърди, че при подаване на заявлението за кредит по електронен път длъжникът е
имал различни възможности: да избере необезпечен кредит, да предостави банкова
гаранция или да обезпечи изпълнението чрез поръчителство, като предоставянето
на обезпечение не е задължително условие за сключването на договор за кредит и
за длъжника няма санкция ако избере необезпечен кредит. Посочва, че разликата
между обезпечения и необезпечения кредит касае само срока за предоставяне на
обезпечението, поради което заключението на съда, че длъжникът не е имал право
на избор при сключване на договора за кредит, е неправилно. Изтъква, че
възнаграждението по гаранционната сделка за предоставяне на поръчителство не
произтича от Договора за кредит, а се дължи по силата на отделен, самостоятелен
договор, представлява насрещна престация и се дължи само за периода, в който се
ползва услугата, поради което общият разход на услугата е в пряка зависимост от
поведението на длъжника. Развива съображения, че в случая е налице индивидуално
договаряне, защото при подаване на заявлението кредитополучателят е посочил
желания размер на кредита, срока на Договора за
кредит, избрал е кредитния продукт, условията на ползване на кредита и
желания начин за усвояване на сумата. Счита, че при извършването на преценката
относно неравноправния характер на възнаграждението по договора за
поръчителство, районният съд е нарушил разпоредбата на чл.145, ал.2 ЗПК.
В жалбата се
навеждат доводи, че наличието на договорна свързаност между Кредисимо и Ай
Тръст не води до нищожност на Договора за предоставяне на поръчителство, тъй
като двете дружества са самостоятелни юридически лица и дружеството-заявител
извършва дейност по предоставяне на финансови услуги, като извършва гаранционни
сделки срещу заплащане.
Жалбоподателят
счита, че заповедният съд неправилно е приел, че "Кредисимо" ЕАД не е
спазило изискванията да оцени платежоспособността на потребителя, като изтъква,
че обезпечението не е свързано с оценката на клиента. Изразява несъгласие и с
извода, че вземанията на "Ай Тръст" ЕООД следва да се включен в
годишния процент на разходите /ГПР/, като развива съображения, че разходът на
длъжника по Договора за предоставяне на поръчителство не е задължителен и не е
предварително известен на "Кредисимо" ЕАД. Намира за неправилен и
извода, че претендираните административни разноски противоречат на чл.10а, ал.2 ЗПК, като навежда доводи, че сумата 62,30 лв. е реално извършен разход за
събиране на вземането, който е следствие от некоректно поведение на длъжника.
Частната
жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките
на законоустановения едноседмичен срок и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид
следното:
Производството
пред Районен съд-Враца е образувано по заявление на "Ай Тръст“ ЕООД за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Д. Е. В. от
гр.Враца.
В т.9 от
заявлението се сочи, че паричното вземане на заявителя възлиза общо на сумата 264,11
лв., включваща: сумата 178,71 лв. – главница; сумата 24,18 лв. –
административни разноски; сумата 48,71 лв. – неплатено възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство; сумата 8,72 лв. – дължима договорна
възнаградителна лихва върху главницата по Договор за кредит за периода 01.10.2018
г. – 31.12.2018 г.; сумата 2,72 лв. – дължима законна лихва за забава по
Договора за кредит за периода 01.12.2018 г. – 17.09.2020 г.; сумата 1,07 лв. –
дължима законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за
периода 01.12.2018 г. – 17.09.2020 г.; законна лихва от датата на подаване на заявлението
в съда до окончателното изплащане на сумата. Посочено е, че така претендираните
суми произтичат от неизпълнени задължения по Договор за кредит № 1112040/26.07.2018
г. , сключен между "Кредисимо" ЕАД, като заемодател, и Д. Е. В., като
длъжник, обезпечен чрез сключен на 26.07.2018 г. Договор за предоставяне на
поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД, като поръчител, и Д. Е. В., като
потребител.
Като
обстоятелства, от които произтича вземането, в т.12 от заявлението се сочи, че
на
26.07.2018 г. длъжникът Д. Е. В., е сключил Договор за кредит № 1112040 с
"Кредисимо", по силата на който е получил сумата 400,00 лв., срещу
което се съгласил да върне 5 броя вноски по 88,43 лева в срок до 31.12.2018 г.,
когато е падежирала последната вноска. Уговорен е фиксиран лихвен процент в
размер на 41,24 %, ГПР в размер на 50 %, както и длъжникът да заплаща
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска и всички разноски свързани с неизпълнението на
договора. Твърди се, че 26.07.2018 г. длъжникът е сключил и Договор за
предоставяне на поръчителство с дружеството-заявител "Ай Тръст", по
силата на който дружеството-заявител се е задължило да сключи договор с трето
за процеса лице - "Кредисимо" и да отговаря пред
"Кредисимо" солидарно с длъжника Д. Е. В. за всички задължения на
длъжника по договора за кредит с "Кредисимо", така както те са
установени в договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от
Договора за предоставяне поръчителство дружеството-заявител се е задължило да
плати всички изискуеми задължения при поискване от "Кредисимо".
Поддържа се, че на 26.07.2018 г. дружеството-заявител и "Кредисимо"
са сключили договор за поръчителство, по силата на който дружеството-заявител
се е задължило спрямо "Кредисимо" за всички задължения на длъжника по
Договора за кредит. Посочва се, че длъжникът не е изпълнил в срок задълженията си по
Договора за кредит, поради което "Кредисимо"
е поканило "Ай Тръст" да плати всички изискуеми задължения на Д. Е.
В. по Договора за кредит на 21.09.2020 г. и на 24.09.2020 г.
дружеството-заявител е погасило дължимите от Д. Е. В. на "Кредисимо"
суми, както следва: 178,71 лева главница по Договор за кредит; 8,72 лева
договорна лихва за период от 01.10.2018 г. до 31.12.2018 г.; 2,72 лева
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава; 24,18 лева
представляваща стойността на извършени административни разноски във връзка с
уведомяване и извършени опити за извънсъдебно погасяване на задължението.
Твърди се, че на 28.09.2020 г. дружеството-заявител е уведомило по електронна
поща длъжника за извършеното плащане, съобразно уговореното в чл. 3, ал. 4 от
Договора за предоставяне на поръчителство, за встъпването на
дружеството-заявител в правата на кредитора "Кредисимо", както и за
задължението му за заплащане на възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство в размер на 48,71 лева. Длъжникът не е заплатил заплатените от поръчителя
суми и не е изпълнил задължението си заплащане на възнаграждение по Договора за
предоставяне на поръчителство, с
оглед на което и съобразно чл. 8, ал. 6 от Договора за предоставяне на
поръчителство се претендира и сумата от 1,07 лева, представляваща обезщетение
за забава върху дължимото възнаграждение по Договора за предоставяне на
поръчителство.
Съгласно
изискванията на чл. 410, ал.3 ГПК, към заявлението са приложени Договор за
кредит от 26.07.2018 г. и приложение № 1- условия на кредита, включващи
погасителен план, Общи условия за предоставяне на кредити от
"Кредисимо" ЕАД, Договор за предоставяне на поръчителство от 26.07.2018
г., ведно с Приложение № 1 към последния, касаещо възнаграждението на
поръчителя, и Договор за поръчителство от 26.07.2018 г.
С обжалваното
Разпореждане № 261066/14.10.2020 г. заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 24,18 лв. –
административни разноски; 48,71 лв. – възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство; 1,07 лв. – законна лихва за забава по договора за предоставяне
на поръчителство за периода 01.12.2018 г. – 17.09.2020 г. Изложени са подробни
мотиви, които най-общо се свеждат до това, че клаузите на Договора за кредит и
Договора за предоставяне на поръчителство, в които е предвидено заплащане на
административни разноски и възнаграждение за поръчителството, са евентуално
неравноправни, както и че са в противоречие с разпоредби на ЗПК.
Заповедният
съд е приел, че искането следва да бъде уважено за следните суми: 178,68 лв. –
главница по Договора за кредит; 8,72 лв. – дължима договорна възнаградителна
лихва върху главницата по Договор за кредит за периода 01.10.2018 г. –
31.12.2018 г.; 2,72 лв. – дължима законна лихва за забава по Договора за кредит
за периода 01.12.2018 г. – 17.09.2020 г.; 18,00 – държавна такса и 36,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на уважената част от претенцията,
като за тези суми е издадена Заповед № 260257/14.10.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК.
При така възприетата фактическа обстановка,
настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
В производството по издаване на заповед по чл.410 ГПК
съдът следи за наличието на следните предпоставки: дали вземането е за парични
суми или заместими вещи, респ. за предаването на движими вещи, и искът да е
подсъден на районния съд; за съответствие на заявлението с чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 ГПК; за прилагане на
договорите, сключени с потребители, техните приложения и общи условия; за
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т.2-т.5 ГПК.
В конкретния случай заявлението е за издаване на заповед
за изпълнение на парични задължения и искът е подсъден на районен съд съгласно
чл.103 вр. чл.104, т.4 ГПК. В заявлението се съдържа достатъчна
индивидуализация на вземанията и описание на обстоятелствата относно
съществените елементи на твърдяното право. При извършена служебни справка от
заповедния съд е констатирано, че длъжникът има регистриран постоянен адрес на
територията на Република България.
Оплакванията в частната жалба са свързани с извършената
от заповедния съд проверка на
отрицателните предпоставки по чл.411, ал.2, т. 2 и т.3 ГПК.
Първата от посочените разпоредби предвижда, че пречка за
издаване на заповед за изпълнение е налице, когато искането е в противоречие
със закона или с добрите нрави.
Граматическото тълкуване на тази правна норма налага извод, че извършваната от
заповедния съд проверка обхваща законосъобразността и моралността единствено на
искането за издаване на заповед за изпълнение, но не и на договора или клаузи
от същия, на които се основава това искане. Иначе казано, пречка за издаване на заповед за изпълнение
по смисъла на чл.411, ал.2, т.2 ГПК е налице в хипотезите, при които
незаконността следва по очевиден и неподлежащ на съмнение начин от самото
искане, а законосъобразното осъществяване на
фактите, на които искането по
чл.410 ГПК се основава, е извън обхвата на
проверката. В подкрепа на този извод е и функционалното тълкуване
във връзка с новата разпоредба на чл.411, ал.2, т.3 ГПК /обн. ДВ бр.100 от 2019
г./, въвеждаща задължение за заповедния
съд да извършва проверка дали искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Видно от Мотивите към ЗИД на ГПК,
необходимостта от законодателни изменения се обосновава с това, че действащата
до този момент правна уредба на заповедното производство по ГПК не дава на
съдилищата възможност за служебен контрол за наличието на неравноправни клаузи
в договорите с потребителите и необходимостта от защита на длъжника, който е
поставен в по-неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силна страна.
При изложеното, настоящият съдебен
състав приема, че при действащата към момента законодателна уредба обхватът на
извършваната от заповедния съд проверка при издаване на заповед по реда на
чл.410 ГПК може да обхване валидността на основанието за издаване на заповед за
изпълнение само в случаите, когато искането се основава на потребителски
договор и се констатира наличие на неравноправна клауза в същия или обоснована
вероятност за това. Преценката следва да се извърши при прилагане нормата на
чл.143 ЗЗП, според която неравноправна е уговорка във вреда на потребителя,
която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В ал.2 на посочената разпоредба са изброени хипотези, при наличието
на които е налице неравноправна клауза, като това изброяване не е изчерпателно.
Преценката относно съответствието на клаузите на договора с други закони, в
т.ч. с разпоредбите на ЗПК, както и противоречието с добрите нрави е вън от
предмета на извършваната от заповедния съд проверка.
Предвид частичното уважаване на
заявлението, предметът на проверката пред въззивната инстанция обхваща
единствено клаузите от Договора за кредит, касаещи задължението за заплащане на
административни разноски, и клаузите от Договора за предоставяне на
поръчителство, касаещи заплащане на възнаграждение за поръчителството и законна
лихва върху същото.
Настоящият съдебен състав намира, че е
налице евентуална неравноправност на клаузите от договора, касаещи спорните
пред въззивната инстанция вземания, поради следните съображения:
По отношение на
претендираните административни разноски:
Нито в Договора за кредит, нито в ОУ към
същия е налице изрична клауза, предвиждаща дължимост на такива разноски и
конкретен размер на същите или поне начин, по който се изчислява този размер.
В, чл.3.4, Раздел VІІІ от ОУ е предвидено задължение на кредитополучателя да
поема всички разноски, свързани с неизпълнението на задължението си по кредита,
предвидени в Договора и ОУ, а именно – обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с
всички присъдени с влязло в сила съдебно решение или изпълнителен титул
разноски при съдебно събиране на вземането, ако такова производство е образувано
от Кредисимо. В същия смисъл е и клаузата на чл.2 от Раздел Х, която предвижда,
че при забава кредитополучателят дължи обезщетение за забава и разноски при
съдебно събиране на вземането. Следователно в тези разпоредби липсва конкретно
и ясно формулирано задължение за кредитополучателя за заплащане на други
разноски за събиране на вземането, освен съдебните такива.
Като основание за дължимост на
претендираната сума за административни разноски, заявителят се позовава на
разпоредбата на чл.7, Раздел VІ от ОУ. Тази разпоредба обаче урежда единствено
поредността на погасяване в случай, че кредитополучателят заплати сума в
размер, който не е достатъчен, за да погаси всички дължими към съответния
момент суми, като се посочва, че с платената сума се погасяват първо
разноските, извършени от кредитора във връзка с неизпълнение на задължението за
погасяване на кредита /разноски по съдебно и извънсъдебно събиране на
вземането, разноски за напомнителни писма и пр./. Дори и да се приеме, че с тази клауза се
вменява задължение за плащане на разноски за извънсъдебно събиране на
вземането, настоящият съдебен състав намира, че е налице съмнение за
неравноправност на същата по смисъла на чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП, тъй като
липсата на яснота в Договора и ОУ относно конкретен размер на дължимите суми не
позволява на потребителя да прецени икономическите последствия от сключването
на договора.
По
отношение на претендираното възнаграждение по Договор за предоставяне на
поръчителство и лихва за забава върху същото:
Според
индивидуализацията на вземането за възнаграждение
по Договор за предоставяне на поръчителство, между страните
е уговорено заплащане на такова възнаграждение
в полза на заявителя "Ай Тръст"
ЕООД за това, че по силата на Договор
за предоставяне на поръчителство той се е съгласил да отговоря
солидарно с длъжника за задълженията на последния към трето лице-кредитор.
На първо място следва да се посочи, че
претендираното със заявлението възнаграждение е в размер на 48,71 лв., докато в Договора за
предоставяне на поръчителство е посочена като дължима сумата от 37,20
лв. на месец за целия период на договора,
което след изчисления води до размер на задължението от общо 186,00 лв.
за цялото времетраене на договора. Това несъответствие
само по себе си е достатъчно заявлението в тази му част да
бъде оставено без уважение, тъй като произходът
на сумата за възнаграждение по Договор за представяне на поръчителство
не е достатъчно ясна и конкретизирана с оглед клаузите,
съдържащи се в Договора за предоставяне на поръчителство.
На второ място, налице е и съмнение за
неравноправност на клаузите, предвиждащи заплащане на това възнаграждение по
смисъла на чл.143 ЗЗП. Както
бе посочено по-горе, според тази разпоредба неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в 19 точки се
прави неизчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие. Чл.
146, ал. 1 ЗЗП предвижда, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а ал. 2 на същата разпоредба
изрично посочва, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били
изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
В конкретния случай, съгласно чл.4 от Договора за кредит, при сключването на договора пред
потребителя са налице три възможности: за получаване на кредит без обезпечение;
за получаване на кредит при обезпечение под формата на банкова гаранция в срок
от 10 дни от подаване на заявлението; за получаване на кредит при обезпечение
под формата на сключен договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от
кредитора юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението. При
необезпечения кредит срокът за одобрение на заявлението е 14 дни, а при
обезпечения кредит – 24 часа.
Анализът на тази клауза налага извод, че от една страна е
налице
неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на
разглеждане на заявлението при необезпечените
и обезпечените кредити. От друга страна е налице и икономическа принуда по
отношение на потребителя, тъй като изискването да се предостави
обезпечение като условие за разглеждане на искането за кредит в значително по-кратък срок съставлява
злоупотреба с лошото финансово състояние на потребителя /икономически
по-слабата страна в правоотношението/, който се нуждае от средствата. Несъстоятелно е твърдението на частния жалбоподател, че
потребителят по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си по
потребителския кредит чрез поръчителство. Предвиждането на банкова гаранция
като единственото алтернативно обезпечение разкрива в още по-голяма степен
оказваната икономическа принуда върху потребителя да сключи договор с посочен
от кредитора поръчител, доколкото ако отговаря на изискванията на банка за
издаване на банкова гаранция като обезпечение
по смисъла на § 17 от приложените ОУ за предоставяне на кредити,
то потребителят ще отговаря и на изискванията на банката за получаване на
кредит от нея самата, при това при далеч по-нисък лихвен процент от този на
небанковите финансови институции. Следователно, клаузата относно обезпечеността на
кредита не сочи на доброволност при избора на
обезпечение, дори напротив: от формулировката става ясно, че единственият начин за потребителя
да ускори разглеждането на
заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае, е да подпише т. н. "договор за
предоставяне на поръчителство".
При тези съображения, настоящият съдебен състав намира,
че при сключването на Договора за кредит и конкретно при уговарянето на
възможностите за предоставяне на обезпечения и свързаните с това срокове за
разглеждане на искането за предоставяне на кредит не е спазено изискването на
чл.143 ЗЗП за добросъвестност, което води и до значително неравноправие между
правата и задълженията на страните по договора.
Несъстоятелни са и доводите на частния жалбоподател, че е
налице индивидуално договаряне по смисъла на чл.146 ЗЗП. Клаузите относно обезпечението
са съставени предварително, което е видно и от приложените ОУ, поради което върху
съдържанието им потребителя не е могъл да влияе. Нещо повече, длъжникът не е имал право на избор дори и на поръчител, доколкото "Ай Тръст" ЕООД е предварително
одобрен от кредитора за такъв.
При тези съображения може да бъде
направен обоснован извод за евентуално наличие на неравноправни клаузи по
смисъла на чл.143, ал.1ЗЗП, което е достатъчно, за да бъде отказано издаване на
заповед за изпълнение на вземането, основаващо се на тези клаузи. Доколкото
нищожността на неравноправните клаузи в потребителските договори е особен вид
недействителност и е поставена в зависимост от наличието на индивидуална
договореност, то в рамките на исково производство, след изслушване становище на
ответника и събиране на доказателства, следва да бъде направен окончателен извод относно валидността на
обсъдените по-горе клаузи от потребителските договори, като бъдат обсъдени и
наведените доводи във връзка с начина на сключване на договорите, техния
предмет, еквивалентността на престациите и пр. Също в рамките на исковото производство
следва да бъде извършена преценка дали тези клаузи са нищожни и на друго
основание, а именно - поради противоречие с императивни разпоредби на ЗПК,
регулиращ правоотношенията във връзка с предоставянето на потребителски
кредити.
В обобщение настоящият съдебен състав
намира, че на основание чл.411, ал.2, т.3 ГПК следва да бъде отказано
издаването на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите: 24,18 лв. – административни разноски; 48,71 лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 1,07 лв. – законна
лихва за забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода 01.12.2018
г. – 17.09.2020 г. Като е достигнал до същите
изводи и с обжалваното разпореждане е отхвърлил заявлението по отношение на
тези суми, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Водим от горното, Врачанският окръжен
съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане
№ 261066/14.10.2020 г. по ч.гр.дело № 2611/2020 г. на Районен съд-Враца, с
което е отхвърлено заявлението на "Ай Тръст" ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.***, за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение против Д. Е. В., ЕГН **********, за следните суми: 24,18 лв.
– административни разноски; 48,71 лв. – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство; 1,07 лв. – законна лихва за забава по договора
за предоставяне на поръчителство за периода 01.12.2018 г. – 17.09.2020 г.,
всички дължими по Договор за кредит № 1112040, сключен на 26.07.2018 г. между
"Кредисимо" ЕАД и Д. Е. В., обезпечен чрез сключен на 26.07.2018 г.
Договор за предоставяне на поръчителство между "Ай Тръст" ЕООД, в
качеството на поръчител, и Д. Е. В., в качеството на поръчител.
Определението не подлежи на касационно обжалване и е
окончателно.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........