Р Е Ш Е Н И Е
№ .................../15.12.2020г., гр.
София
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, I-27 състав, в публичното
заседание, проведено на осми юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при
участието на секретаря Вероника Димитрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 9913 по описа за 2019г.
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Л.Н.Д. ***,
против П.на Р.Б.иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 300 000лв., представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
поддържаното обвинение в извършването на престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр.
ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 вр.чл.18 от НК и
по чл.321 ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК,
във връзка с водено разследване по ДП № 539/2008г. по описа на ОП - Бургас, по
които обвинения е бил оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 1164/2013г. по
описа на Специализирания наказателен съд, ведно със законната лихва, считано от
09.11.2017г., до окончателното изплащане на сумата.
В исковата
молба се твърди, че на
15.10.2018г. е било образувано досъдебно производство/ДП/ № 539/2008г. по описа
на Окръжна прокуратура – Бургас/ОП – Бургас/ срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.321а ал.1 и ал. 2 от НК, като с постановление от
19.02.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас са обединени материалите по ДП
№ 3653/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, ДП № 5093/2008г. на РП
– Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1
от НК, ДП № 492/2008г. на БОП, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.330 ал.2 т.2, вр. чл.330 ал.1 от НК, ДП № 223/2008г. по описа на БОП,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.333 вр. чл.330 от НК и ДП № 3507/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.325 ал.2 пр. 2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК.
С Постановление от
25.02.2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем по ДП № 539/2008г. по описа на
ОП - Бургас за престъпление по чл. 321а, ал.1 от НК и за престъпление по
чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 пр. 1 от НК, като бил задържан за срок от 72 часа. С Постановление
от 27.03.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас е обединено ДП № 3136/2007г.
на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по
чл.214 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като предмет на разследването били деянията
на ищеца и на друг обвиняем. С Постановление от 14.10.2009г. на ищеца било
предявено обвинение за престъпление по престъпление по чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК, както и за
престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 пр. 1 и
3 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 от НК. С Постановление от 17.02.2010 г. са
отделени материалите от том 22 до том 92, включително, заверени копия на
материалите на том 19, заверени копия на материали том 20, л. 158 до 187 вкл.
от ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас в отделно производство, като е постановено
същото да бъде заведено под нов номер и да се проведе срещу виновните лица,
включително и срещу ищеца, за престъпление по чл.253 ал.1 от НК.
На 18.02.2010г. в
Окръжен съд – Бургас/ОС – Бургас/ е внесен обвинителен акт по ДП № 315/2008г.
по описа на ОДМВР - Бургас, ДП № 539/2008 год. по описа на ОП — Бургас, с който
ищецът е предаден на съд за осъществено престъпление по чл.321 ал.З вр. ал.1
вр. чл.93 т. 20 от НК и чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.З т.З вр. ал. 1
пр. 1 и 3 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 от НК и чл.252 ал.2 вр. ал.1 от НК.
С протоколно
определение от 23.03.2010 по НОХД № 189/2010г. по описа на ОС – Бургас,
производството по делото е прекратено и делото е върнато на ОП - Бургас, поради
допуснати в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимите.
С Постановление от
23.08.2010г. за трети път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.321 ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК, за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр.
ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал. 1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.18 от НК, като с постановление от 07.12.2010г. наказателното производство е
частично прекратено по отношение на Т.И.А..
С постановление от
07.02.2011г. за пореден път ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл. 321, ал.1, вр. чл. 93 т.20 от НК и за престъпления по
чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.26 вр. чл.18 от НК, като въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД № 296/2011г. по описа на ОС – Бургас.
Съдебното следствие продължило
около една година, като в хода
на съдебните прения прокурорът от ОП - Бургас поддържал изцяло обвиненията
срещу ищеца и поискал да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода"
към средния размер - 5 години, и глоба към средния размер, както и конфискация
на една втора от имуществото му.
С Присъда №
89/29.03.2012г./погрешно вписана 2011 година/ НОХД № 296/2011г. по описа на ОС
– Бургас ищецът е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатите му
обвинения, като присъдата е била отменена с решение № 179/14.12.2012г. по описа
на Апелативен съд/АС/ - Бургас и делото било върнато за ново разглеждане в
отменените части на прокурор от ОП - Бургас от стадия на досъдебното
производство.
Поради промяна в
компетентността, нов обвинителен акт бил изготвен и внесен от Специализираната
наказателна прокуратура/СпНП/, като въз основа на него
било образувано НОХД № 1164/2013г. по описа на Специализирания наказателен съд/СпНС/, по което ищецът отново бил оправдан с присъда от
10.11.2015г. Въз основа на подаден протест от прокурор в СпНП
било образувано ВНОХД № 118/2016г. по описа на Апелативния специализиран
наказателен съд/АСпНС/, който с решение № 25/28.11.2016г.
потвърдил оправдателната присъда по отношение на ищеца, като решението на
въззивния съд не било протестирано от представителя
на прокуратурата.
Предвид образуваното
срещу ищеца наказателно производство, било поискано налагането на обезпечителни
мерки от Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна
дейност/КУИППД/. С определение № 348/18.03.2010г. по ч.гр.д. № 448/2010г. по
описа на БОС били допуснати няколко обезпечителни мерки - две възбрани върху
недвижими имоти, две възбрани върху право на строеж, шестнадесет броя запори на
банкови сметки, три запора на депозит Алианц детство и два запора на
дружествени дялове, отменени с определение № 139/22.01.2018г., едва след
решение на КУИППД, образуваното срещу ищеца производство за установяване на
имущество, придобито от престъпна дейност да бъде прекратено.
Твърди се в исковата
молба, че наказателното производство срещу ищеца е продължило малко повече от
осем години и осем месеца от задочното му привличане като обвиняем на
25.02.2009г. до постановяване на решение № 134/09.11.2017г. по н.д. № 597/2017г.
на ВКС, III н.о. , като този
продължителен и неразумен срок за провеждане на наказателно производство нанесъл
непоправими морални и психически травми на ищеца и семейството му.
Излага се в исковата
молба, че отсъствието на ищеца и воденото против него задочно производство не
са обосновали продължителността на наказателното дело, тъй като е бил защитаван
от упълномощен защитник и не е станал причина за отлагане на процесуални
действия и в двете фази на наказателното производство. Убеден в невинността си
и без вяра в обективността на П.на Република България, ищецът предпочел да
остане в чужбина, където се намирал преди задържането на останалите лица,
обвинени за участието им в организирана престъпна група, ръководена от него.
Ищецът бил принуден
да живее разделен от семейството си - съпруга и двете им деца, малолетни към
този момент. Страдал, че не може да бъде до тях и че отговорността за
отглеждането и възпитанието им легнала на раменете само на съпругата му. Живеел
в страх и се тревожел, че ще бъде задържан от властите на държавата, в която се
намирал, като нямал никакво съмнение, че ще бъде задържан под стража в продължение
на максимално предвидения срок, както се случило с по-голямата част от другите
обвинени. Ищецът получил психически срив. Имал кошмари, спрял да се храни и
отслабнал с около 20 килограма. Получил паническо разстройство, изпитвал ужас и
повишена раздразнителност, страх от полудяване, потял се обилно, задушавал се и
чувствал иглички в крайниците си. Имал фобия, че е следен когато за кратко
напускал жилището, където се бил установил, а когато бил вътре, че входната
врата се разбива и че нахлуват маскирани лица. Влошило се и физическото му
здраве – страдал от високо кръвно налягане, получил световъртеж, сърцебиене и
превишение на всички референтни стойности при кръвни изследвания.
Обстоятелството, че
по-късно през годините при него пристигнали съпругата му и децата им, не довело
до подобряване на психическото и физическото му здраве, като развил фобия, че и
те ще бъдат задържани. Трудно намирал думи, с които да обясни на децата си защо
са в чужда държава и защо при преминаване на границата били подлагани на
щателни и продължителни проверки. Тревожел се, че не може да бъде подкрепа на
майка си, която била на преклонна възраст. От години тя страдала от травмена епилепсия, която с времето била овладяна, но от
2009г. до 2016г., след като ищецът бил обвинен като извършител на престъпления,
тя получила няколко рецидива, съпроводени със страхова напрегнатост,
подозрителност и параноидна интерпретативност.
Баща му, с когото майката на ищеца се развела, също останал сам и загинал при
трагичен инцидент – пожар, през месец януари 2011г., като ищецът се обвинявал,
че ако бил до него това нямало да се случи и той би могъл да го предотврати.
До предявяване на
обвинението ищецът бил съдружник и управител на множество търговски дружества,
които осъществявали значителен търговски оборот и осигурявали прехраната на
много хора. След 2009г. бил принуден да прехвърли при изключително неизгодни
финансови условия дружествените си дялове, което затруднило издръжката на
семейството му. Воденото наказателно производство било публично разгласено със
съвместно прессъобщение на ОП - Бургас и ОДМВР - Бургас, което се отразило негативно
върху личния му, обществен и професионален живот. Бизнес партньорите му се
дистанцирали и това навредило на търговската му дейност. Настъпил значителен
спад в продажбите на предлаганите от фирмите му имоти, което довело до
затруднения в обслужването на кредитите към банките.
Необратимо били
засегнати честта, достойнството и доброто му име в обществото. Близо две години
след оправдаването му хората от обичайната му социална и бизнес среда
контактували с ищеца с видимо подозрение в нравствените му и професионални
качества, което оказало негативно влияние в емоционалната му сфера и пораждало
психологически терзания. И до днес ищецът страдал от безсъние и бил в състояние
на постоянна тревожност, ограничен бил в социалните си контакти, трудно му било
да общува с близки и познати, защото смятал, че те му нямат доверие. Причина за
интензитета на преживените от ищеца страдания бил изключително
продължителния период от време, през който продължило наказателното
производство - около осем години, както и тежестта на предявените обвинения на
ищеца, предполагащи значителни по размер наказания лишаване от свобода и отнемане
на имуществото.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва
предявения иск, като се излага, че не са ангажирани доказателства за твърдените
неимуществени вреди, както и че същите са в причинно-следствена връзка с
воденото наказателно производство срещу ищеца и неговата продължителност. Възразява
се, че в производствата по ЗОДОВ на обезщетяване подлежат само лично
претърпените от ищеца вреди, а не вредите на трети лица, каквито се явяват
неговите родители, съпруга и деца, както и че ответникът не следва да носи отговорност
за вреди, претърпени в резултат на действията и актовете на КУИППД и за
журналистическите публикации и негативния отзвук от разгласяване на
разследването, доколкото липсват доказателства П.на Р.Б.да е разпространявала
официална информация относно разследването. Излага се, че задочно повдигнатите
обвинения срещу ищеца били за тежки умишлени престъпления – ръководство и
участие в организирана престъпна група, създадена с цел извършване на
престъпления против личността, собствеността и финансовата система, както и
системно осъществяване на изнудване. Поддържа се, че наказателното производство
било с изключителна фактическа и правна сложност, като по него били извършени
значителен брой процесуално-следствени действия, като се възразява, че П.следва
да носи отговорност за забавянията в хода на съдебното производство. Излага се,
че ищецът през цялото времетраене на наказателното производство се укривал от
органите на реда, трайно се установил в чужбина и бил надлежно обявен за
общодържавно издирване, като по отношение на него реално не била приложена
мярка за неотклонение или друга мярка на процесуална принуда. Възразява се и срещу размера на претендираното обезщетение,
като ответникът счита същия за прекомерен и несъответстващ на принципа за
справедливост, закрепен в чл.52 от ЗЗД. В съдебно заседание писменият отговор
се поддържа от представител на Софийска градска прокуратура.
Съдът, като съобрази доводите на страните, както
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
От приложените към исковата молба заверени
преписи от документи, съдържащи се в НОХД № 1164/2013г. на Специализирания
наказателен съд, се установява, че с Постановление от 15.10.2018г. на ОП –
Бургас е образувано досъдебно производство срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.321а ал.1 и ал. 2 от НК, като с постановление от
19.02.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас са обединени материалите по ДП
№ 3653/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл. 131 ал.1 т.12 вр. чл.130 ал.1 от НК, ДП № 5093/2008г. на РП
– Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.330 ал.1
от НК, ДП № 492/2008г. на БОП, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.330 ал.2 т.2, вр. чл.330 ал.1 от НК, ДП № 223/2008г. по описа на БОП,
образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.333 вр. чл.330 от НК и ДП № 3507/2008г. на РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за
престъпление по чл.325 ал.2 пр. 2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 и по чл.131 ал.1 т.12
вр. чл.130 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.23 ал.1 от НК.
С Постановление от 25.02.2009г. ищецът е привлечен като обвиняем по ДП №
539/2008г. по описа на ОП - Бургас за престъпление по чл. 321а, ал.1 от НК и за
престъпление по чл.213а ал.3 т.3 вр. ал.1 пр. 1 от НК, като по делото са налице
доказателства, че ищецът е напуснал страната преди това. Липсва спор между
страните по делото, а и от събраните доказателства се установява, че до
приключване на наказателното производство с оправдателна присъда, ищецът не се
е завръщал в България и че производството срещу него в досъдебната и в
съдебната фази се е водило задочно.
С Постановление от
27.03.2009г. към ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас е обединено ДП № 3136/2007г. на
РП – Бургас, образувано срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.214
ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК, като предмет на разследването били деянията на ищеца
и на друг обвиняем.
С Постановление от
14.10.2009г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по
чл.252 ал.2 вр.ал.1 от НК и за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.93
т.20 от НК, както и за престъпление по чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3
т.3 вр. ал.1 пр. 1 и 3 вр. чл.26 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.18 от НК, в присъствието
на упълномощен от него защитник. В постановлението изрично е посочено, че
привличането на Д. като обвиняем е по реда на чл.206 вр.чл.269 ал.3 т.2 от НПК,
тъй като местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не
е установено.
С постановление от
17.02.2010 г. са отделени материалите от том 22 до том 92, включително,
заверени копия на материалите на том 19, заверени копия на материали том 20, л.
158 до 187 вкл. от ДП № 539/2008г. на ОП - Бургас в отделно производство и е
постановено същото да бъде заведено под нов номер и да се проведе срещу
виновните лица, включително и срещу ищеца, за престъпление по чл.253 ал.1 от НК.
Въз основа на внесен
обвинителен акт по ДП № 315/2008г. по описа на ОДМВР - Бургас, ДП № 539/2008
год. по описа на ОП - Бургас, в който е посочено, че е обявен за общодържавно
издирване, ищецът е предаден на съд за престъпление по чл.321 ал.3 вр. ал.1 вр.
чл.93 т. 20 от НК, чл.214 ал.2 т.2 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.3 т.3 вр. ал. 1 пр.
1 и 3 вр. чл.20 ал.2 вр. чл. 18 от НК, като е образувано НОХД № 189/2010г. по
описа на ОС – Бургас. С протоколно определение от 23.03.2010 съдът е прекратил
производството по делото и го е върнал на ОП – Бургас за допълнително
разследване и отстраняване на съществени процесуални нарушения.
С Постановление от
23.08.2010г. ищецът отново е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление
по чл.321 ал.2 вр. чл.93 т.20 от НК и за престъпление по чл.214 ал.2 т.1 вр.
ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр.
чл.18 от НК, в присъствието на упълномощен от него защитник.
С Постановление от
07.02.2011г. ищецът за пореден път е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление по чл.321 ал.1 вр. чл.93 т.20 от НК и за престъпления по чл.214
ал.2 т.1 вр. ал.1 вр. чл.213а ал.2 т.1 и т.4 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26
вр. чл.18 от НК, като въз основа на внесен обвинителен акт е образувано НОХД №
296/2011г. по описа на ОС – Бургас.
С Присъда №
89/29.03.2012г./погрешно вписана 2011 година/, постановена по НОХД № 296/2011г.
по описа на ОС – Бургас ищецът е признат за невинен и оправдан по повдигнатите
му обвинения, като присъдата е отменена с решение № 179/14.12.2012г. по описа
на АС - Бургас и делото било върнато за ново разглеждане в отменените части,
вкл. по отношение на ищеца, на прокурор от ОП - Бургас от стадия на досъдебното
производство.
Нов обвинителен акт
бил изготвен и внесен от Специализираната наказателна прокуратура/СпНП/, предвид настъпили законодателни промени и промяна в
подсъдността. Въз основа на него е образувано НОХД № 1164/2013г. по описа на
Специализирания наказателен съд/СпНС/, по което
ищецът отново е оправдан с присъда от 10.11.2015г., потвърдена с решение №
25/28.11.2016г. по ВНОХД № 118/2016г. по описа на
Апелативния специализиран наказателен съд/АСпНС/, като
решението на въззивния съд не е протестирано от представител на прокуратурата.
Видно от разпореждане
от 02.03.2018г., постановено по НОХД № 1164/2013г. по описа на СпНС, V състав, постановената по делото присъда по отношение
на Л.Н.Д. е влязла в сила на 21.12.2016г./л.2445 от наказателното дело/.
Установява се по
делото, че във връзка с искане от Комисията за установяване на имущество,
придобито от престъпна дейност/КУИППД/, с определение № 348/18.03.2010г. по
ч.гр.д. № 448/2010г. по описа на ОС - Бургас са допуснати няколко обезпечителни
мерки – възбрани върху недвижими имоти и върху право на строеж, запори на
банкови сметки, запори на депозит Алианц детство и запори на дружествени
дялове, отменени с определение № 139/22.01.2018г. по ч.гр.д.№ 448/2010г. на ОС
– Бургас, въз основа на постъпила молба от КУИППД с правно основание чл.402 от ГПК.
По делото са
представени удостоверение за сключен граждански брак между ищеца и свид. Д., удостоверения за раждане на двете им деца,
удостоверение за раждане на ищеца, препис-извлечение от акт за смърт на бащата
на ищеца и медицинско направление от частен психиатричен кабинет, в което е
отразено здравословното състояние на майката на ищеца, както и служебна бележка
от АСпНС, от която е видно, че в депозирания протест
срещу решение № 25/28.11.2016г. по ВНОХД № 118/2016г. не се протестира оправдането на част от подсъдимите, сред които и Л.Н.Д..
От
показанията на свид. Д. – съпруга на ищеца, се
установява, че през месец февруари 2009г. ищецът бил привлечен като обвиняем по
образувано наказателно дело. Тогава той се намирал в чужбина по бизнес дела и
бил посъветван да не се прибира, защото адвокатът му бил сигурен, че ще бъде
арестуван. По същото време бизнесът на съпруга й процъфтявал, бил управител на няколко
фирми и осигурявал работа на много хора в гр. Бургас. Ищецът бил обществено
популярна личност, защото бил спортен деятел, помагал на няколко спортни клуба
в града. Произхождал от семейство на интелектуалци, самият той имал висше
юридическо образование. Опасявал се, че ще бъде задържан, както станало с всички
останали от групата, на която той бил смятан за ръководител. Свидетелката
останала сама с децата им в България, не поддържала връзка със съпруга си, а
информация получавала от адвоката му. Ищецът не се върнал в България до
приключването на делото, а като разбрала къде се намира той, свидетелката
отишла при него. Забелязала, че е отслабнал с около 10-15кг, бил психически
неуравновесен и говорел хаотично. Чувствал се объркан от ситуацията, изпитвал
голям страх за това, че се налага да живеят разделено и не знаел колко дълго ще
продължи делото. Бил съсипан, сринат, не можел да спи, понякога ридаел.
Обвинение му било повдигнато задочно, като свидетелката взела решение да отиде
да живее в чужбина при съпруга си, а по-късно с тях заживели и децата им, но
това не спомогнало за психологическото му уравновесяване. Дъщеря им била на 10
години и постоянно задавала въпроси за случващото се. Делото продължило 8
години, като се наложило семейството да живее 7 години извън пределите на страната.
Ищецът се тормозел от това, че не можел да живее в България, с която той и
семейството му били свързани. Майката на ищеца живеела сама, страдала от тежки
психологически проблеми, които първоначално били овладени, но след 2009г. отново
се отключили и това, че не може да вижда майка си също тревожело силно ищеца.
Той бил травмиран и от невъзможността да присъства на погребението на баща си,
негативно му въздействали и публикациите във вестниците и коментарите в
социалните мрежи. Състоянието му и до днес не се било подобрило, макар от близо
2 години семейството да живее в България. Независимо от оправдаването, бизнесът
му бил съсипан, а до 2009г. бил един от най-големите инвеститори в черноморския
регион. Тогава той имал кредити към банки и се притеснявал как ще ги връща,
наложило се да продава акциите си на безценица. Тежало му и това, че много хора
се дистанцирали от него. Ищецът се асоциализирал,
затворил се в себе си и трудно общувал с други. Все още страдал от безсъние. Консултирал
се дори с психиатър, като назначеното му лечение донякъде допринесло за
притъпяване на част от симптомите. Нямало как да се върне в родния си град и
останал да живее в София, независимо, че за оправдаването му също имало
публикации в медиите.
От
показанията на свид. Т.се установява, че той познава
ищеца от ученическите им години в началното училище, като знае, че през 2009г. му
било повдигнато обвинение за лихварство и оттогава в продължение на 8 години
имал неприятности. Л.Д. имал няколко фирми, едната от които била инвеститорска
фирма за строежи на жилищни имоти. Към 2009г. имал три големи проекта за
55 000 кв.м. разгърната застроена площ. Били съсобственици в строителна
фирма, като за последните три години преди 2009г. оборотът й бил почти
21 000 000 долара. Ищецът имал кредити от „Инвестбанк“ АД за около
11 000 000лв. за трите
проекта. Той притежавал корабна агенция, имал фирма за продажба на имоти и
спортна фирма. Свидетелят разбрал за обвиненията срещу ищеца в края на месец
февруари или началото на месец март, когато вестниците гръмнали, бил изненадан
от медийните публикации. Делата били шумни, като се пишели всевъзможни
измислици. Свидетелят и ищецът поддържали връзка, макар тогава Д. да бил в
чужбина. Намесила се полиция, започнали претърсвания, а през 2009г. се намесила
и НАП. Били запорирани три големи фирми на ищеца, като актовете били за около 3 000 000лв.
Три години, след налагане на възбраните, в съда всичко паднало и се оказало, че
реално не е трябвало да бъдат налагани. Банката и клиентите се отдръпнали от ищеца,
като още през 2009г. нямало нито една продажба. Първата година ищецът се
държал, но след като видял, че всичко се срива, психически бил съсипан.
Семейството му също било в чужбина, но след първата година постоянно търсели
пари за издръжка, а през всички тези години им било трудно. Ищецът имал широки
обществени нагласи, имал голям футболен клуб, организирал различни спортни
мероприятия. Докато се водело делото повечето му фирми изпаднали в несъстоятелност.
Успели да върнат много голяма част от кредитите и с големи усилия завършили и
имотите, които техни клиенти закупили. Ищецът все още имал да връща пари, които
бил взел на заем. Отсъствието му от България се отразило негативно и на
контактите му. Още първите две години
повечето му бизнес клиенти се отдръпнали и прекратили всякакви взаимоотношения
с него, поръчките спаднали, включително оборотите от дейността на строителната
му фирма, защото хората се притеснявали от развитието на наказателното дело. Приятелите от близкото му обкръжение останали
да се броят на пръстите на едната ръка също заради делото. Хората в Бургас
разбрали, че е оправдан от медиите, но всичко това станало ясно след доста
време. В момента ищецът живеел в София, а не в родния си град, където било
трудно да убедиш някого, че дори да си оправдан, не си извършил това, за което
си бил обвинен.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна и при съобразяване на
изложеното в исковата молба и възраженията на ответника в отговора на същата и
в съдебно заседание, намира следното:
Предпоставка
за отговорността на държавата по ЗОДОВ за
вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните
действия, а в случая, предвид постановяването на оправдателна присъда, тази
незаконност е налице.
Безспорно
е установено по делото, че вследствие воденото наказателно производство срещу
ищеца, във връзка с извършени действия на длъжностни лица от П.на Република
България, която е привлякла в качеството на обвиняем ищеца по досъдебно
производство № 539/2008г. по описа на ОП - Бургас, а впоследствие е повдигнала
обвинение за тежки умишлени престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.чл.213а ал.2 т.1 и т.4
вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 вр.чл.18 от НК и по чл.321 ал.1 вр.чл.93 т.20 от НК
и внесла в съда обвинителен акт, по които обвинения ищецът бил оправдан с влязла
в сила присъда, постановена по
НОХД №
1164/2013г. по описа на СпНС, същият е
претърпял неимуществени вреди, намиращи се в причинно-следствена връзка с тези
действия. Този извод се налага предвид обстоятелството, че при образуване на
наказателно производство за тежко умишлено престъпление, а в случая за няколко
тежки умишлени престъпления, върху психоемоционалната
сфера на лицето се въздейства неблагоприятно, то има своите негативни
преживявания на страх от осъждане, притеснения, безпокойства, неудобства, които
представляват неимуществени вреди и подлежат на обезвреда, а в случая от
значение е и обстоятелството, че липсват данни ищецът да е имал
противообществени прояви и срещу него да са водени други наказателни
производства, същият не е бил и осъждан. Предвид изложеното, привличането му в
качеството на обвиняем като участник в организирана престъпна група по
посочените по-горе текстове от Наказателния кодекс и разгласяването в медиите
на разследването срещу ищеца, за което обаче не се установи да е направено по
възлагане от ответника, за да може да бъде ангажирана отговорността му за това,
безспорно са накърнили честта и достойнството на ищеца и са станали причина за
преустановяване на контактите му с част от приятелите и с бизнес партньорите му
/в обвинителния акт подробно са описани търговските дружества, чийто собственик
е бил ищецът, както и тези, в които е имал участие/, което се установява от
показанията на разпитаните по делото свидетели. До образуване на наказателното
производство същият се ползвал с авторитет сред обществеността в родния си гр.
Бургас, но след привличането му в качеството на обвиняем доброто му име било
накърнено, което се отразило негативно на целия му живот, като се наложило да
смени и местоживеенето си.
Посредством
събраните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че воденото
срещу ищеца наказателно производство се отразило негативно върху емоционалното
и психическото му състояние - търпял е тревоги, стрес и притеснения от
неоснователното наказателно преследване, страхувал се, че може да бъде осъден
без да има вина, както и че няма да има възможност да се грижи за семейството
си и родителите си.
Независимо
от изложеното, съдът не счита за неразумна продължителността на наказателното
производство, поради това, че разследването е извършено по отношение на няколко
обвиняеми и във връзка с няколко тежки умишлени престъпления. Горното сочи на
усложнена престъпна дейност и необходимост от провеждане на множество
процесуално-следствени действия, каквито се установява, че са били извършени в
хода на цялото наказателно производство, а доколкото съдебното производство е
започнало именно въз основа на внесения от П.обвинителен акт и връщането на
делото от съда е обусловено от пропуски на ответника във връзка с разследването
в хода на досъдебното производство и изготвянето на обвинителния акт, то именно
ответникът е този, който следва да носи отговорност по ЗОДОВ за вредите от
незаконното обвинение.
По
делото не се събраха доказателства за влошено физическо състояние на ищеца и за
настъпили психически проблеми, вследствие воденото наказателно производство.
Липсва медицинска документация, въз основа на която би могла да бъде изготвена
експертиза от вещо лице, притежаващо специални знания, и въз основа на която
съдът да приеме за доказани твърденията на ищеца, че е получил паническо разстройство,
фобия от следене, че е страдал от високо кръвно налягане, че е получил
световъртеж, сърцебиене и превишение на всички референтни стойности при кръвни
изследвания. Не се установи от доказателствата по делото и ищецът реално да е
бил задържан във връзка с воденото срещу него наказателно производство, като се
събраха доказателства, че същото е било проведено задочно, доколкото той през
цялото време е бил извън страната и е бил обявен за общодържавно издирване,
което е отразено и във внесения в съда обвинителен акт. Изборът за това да
остане да живее в чужбина е бил направен от ищеца, като както самият той излага
в исковата молба, се опасявал, че при завръщането му в страната ще бъде
задържан, тъй като по отношение на по-голямата част от останалите обвиняеми
били взети най-тежките мерки за неотклонение, но вследствие този избор ищецът
не е могъл лично да полага грижи за болната си майка и да присъства на
погребението на баща си, поради което и за тревогите му във връзка с родителите
и семейството му, което също се установило да живее в чужбина, не биха могли да
се ангажира отговорността на ответника в настоящото производство. Основателни
се явяват и възраженията на ответника, че на обезщетяване в настоящото
производство подлежат единствено претърпените неимуществени вреди от ищеца,
както и че П.на Р.Б.не следва да отговаря за обезщетяване на вредите от
наложените обезпечителни мерки по искане на КУИППД, доколкото в ЗОДОВ има изрична разпоредба,
указваща кой орган е пасивно легитимиран да отговаря в този случай. Установи се по
безспорен начин, че ищецът останал да живее в чужбина до приключване на
наказателното производство с влязъл в сила съдебен акт, като за загубите,
претърпени вследствие преустановяване на търговската му дейност и
невъзможността да погасява кредитите си, ищецът не претендира обезщетение в
настоящото производство, доколкото искането му е за обезщетяване на причинените
му неимуществени вреди, каквито загубите не са.
Независимо
от изложеното, доколкото безспорно са доказани увреждащите действия, свързани с
незаконно повдигнатите обвинения на ищеца, по които е бил оправдан с влязла в
сила присъда, съдът намира, че предявеният иск е установен в своето основание.
Причинените на ищеца неимуществени вреди от воденото срещу него наказателно
производство до оправдаването му с влязла в сила присъда, подлежат на
обезвреда, като размера на обезщетението следва да бъде определено по
справедливост от съда.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, понятието "справедливост" по
смисъла на чл.
52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни,
обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да
се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени
вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността
на увреждането на ищеца. Конкретно при иска по чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ такива правнорелевантни обстоятелства за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на престъплението, за което
ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем; обстоятелството дали е бил
привлечен в качеството на обвиняем и за друго престъпление; дали по някои от
обвиненията е бил осъден; продължителността на наказателното производство; вида
на взетата мярка за неотклонение, другите наложени ограничения в рамките на
наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на
ищеца, конкретните негови преживявания и изобщо - цялостното отражение на
предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му - семейство,
приятели, професия, обществен отзвук и др. При определяне размера на паричния
еквивалент на неимуществените вреди съдът следва да вземе предвид и
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
увреждането и стандарта на живот, като съобрази, че размерът на обезщетението
не следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия.
Преценявайки
по справедливост, в съответствие с чл.52 от ЗЗД, характера и интензивността на причинените на ищеца морални болки и
страдания от повдигнатото обвинение за извършени тежки умишлени престъпления,
за които е бил оправдан/по отношение, на които се събраха доказателства, че са
в причинно-следствена връзка с воденото срещу ищеца наказателно производство/,
като съобрази изложеното по-горе относно интензитета на негативните
преживявания и общата продължителност на наказателното производство, както и че
по време на цялото наказателно производство ищецът е изпитвал неудобства,
чувствал се е притеснен и несигурен, съдът намира, че сумата, достатъчна за
репариране на причинените му от незаконното обвинение неимуществени вреди, като
необходима и достатъчна за обезщетяването им възлиза на 30 000лв., поради което
до тази сума предявеният иск се явява доказан по размер, като за разликата над
нея до 300 000 лв., като недоказан, искът следва да бъде отхвърлен. Посочената
по-горе сума се дължи, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017г., към която дата
оправдателната присъда е била влязла в сила.
Предвид
изхода на спора и с оглед направеното искане за присъждане на сторените по
делото разноски, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата в размер на 10лв., представляваща заплатената от него държавна
такса, на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, а в полза на адв. Х.П.Х., осъществил
безплатна правна помощ по чл.38 ал.1 т.3 от Закона за адвокатурата, съгласно
отразеното в договора за правна помощ и съдействие, адвокатско възнаграждение в
размер, определен по реда на чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлизащ на сумата от 1430лв.,
съобразно уважената част от иска, на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
П.на Р.Б.да заплати на Л.Н.Д., ЕГН **********,***, на основание чл.2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ, сумата от 30 000лв./тридесет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от поддържаното
обвинение в извършването на престъпления по чл.214 ал.2 т.1 вр. ал.1 вр.чл.213а
ал.2 т.1 и т.4 вр.ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.26 вр.чл.18 от НК и по чл.321 ал.1
вр.чл.93 т.20 от НК, във връзка с водено разследване по досъдебно производство №
539/2008г. по описа на ОП - Бургас, по които обвинения е бил оправдан с влязла
в сила присъда по НОХД № 1164/2013г. по описа на Специализирания наказателен
съд, ведно със законната лихва, считано от 09.11.2017г., до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 30 000лв./тридесет
хиляди лева/ до 300 000лв. /триста хиляди лева/.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да заплати на Л.Н.Д., ЕГН **********,***, направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 10лв./десет лева/, на основание
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ.
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да
заплати на адв. Х.П.Х. от САК, адрес: ***, „*****, сумата от 1430лв./хиляда
четиристотин и тридесет лева/, представляваща адвокатско възнаграждение, на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата вр.чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: