Р Е Ш Е Н И Е
№…../.….11.2017г.
гр.Варна
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на тридесет
и първи октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар Христина Христова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 589 по описа за 2016г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от П.С.И. *** /в качеството му на кредитор
в производството по несъстоятелност/, срещу ГАМОР ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48, и
УЛЪЙБКА
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5, ап.15,
представлявано от Н.М.О., с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на
прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД,
ЕИК *********, в размер на 135970,45лв, дължимо на основание договор за продажба на вземане
от 10.03.15г., по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на
МЦРМ-РАДОСТ ООД към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от 05.02.15г.
В исковата си молба
ищецът твърди, че приетото в производството по несъстоятелност вземане на
УЛЪЙБКА ЕООД не съществува, тъй като договора за продажба на вземане от
10.03.2015г. бил нищожен поради невъзможност на предмет, липса на основание,
противоречие със закона и с добрите нрави, заобикаляне на закона и поради привидност на договора. Сочи, че към датата на сключване на
атакувания договор, цедираното от МЦРМ-РАДОСТ ООД
вземане към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от
05.02.15г. не е съществувало, което от своя страна влече нищожност на
последващото прехвърляне на вземането. Твърди, че съгласно договор за
инвестиционен кредит от 13.12.12г. на отв.ГАМОР ООД в качеството му на кредитополучател
е предоставена сумата от 1300000лв, като
солидарен длъжник ведно с него бил и МЦРМ-РАДОСТ ООД, поради което и
посоченото в т.2 от споразумението не отговаряло на действителното
факт.положение, а единствената цел била да се създаде привидност
като се внуши, че МЦ е незадължено лице, в чиято
полза да се породи правото да претендира процесните
суми, довела до последващо сключване на др.сделки. Счита, че по този начин е
заобиколена нормата на чл.304 ТЗ, както и се нарушава правилата за
добросъвестността и лоялността в отношенията между търговците. Твърди, че процесното споразумение от 05.02.15г. е изготвено
единствено за нуждите на производството по несъстоятелност, като счита същият
както и договора от 10.03.15г. за антидатирани.
Твърди, че споразумението е нищожно поради липсата на основание, тъй като не е
налице сума, която да се дължи, евентуално ако такава е платена, то тя поради
солидарна отговорност не била в този размер. Излага се, че споразумението е
нищожно поради изначална липса на предмет, тъй като реално вземането не
съществувало. Твърди се привидност /абсолютна
симулативност/ на съглашенията , извършени единствено с цел да се легитимира
УЛЪЙБКА ЕООД като кредитор на ГАМОР ООД. Навеждат се твърдения за свързаност
между лицата, което обосновавало извод за злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ. Излага, че договора за цесия от 10.03.15г. съставлява съглашение за
възлагане събиране на вземане, евентуално безвъзмезден договор, доколкото няма
уговорена реална цена за продажба на вземането, поради което бил нищожен поради
заобикаляне на закона. Навеждат се и твърдения за предявен иск по чл.647, ал.1,
т.6 ТЗ, с оглед наличието на свързаност между лицата и увреждащия характер на
сделката, извършена в 2 годишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност. С допълн.искова молба оспорва
възраженията, направени с отговорите.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът
ГАМОР ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48, действащ чрез адв.Г.А.,
е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като недопустим и
неоснователен. Не оспорва наличието на сключен договор за инвестиционен кредит
от 13.12.12г., като твърди, че солидарните длъжници участвали единствено като
гаранти, т.е. не били усвоявали части от кредита, а само обезпечавали връщането
му. Излага, че МЦРМ Радост ООД било превело на банката сумата от 135970,45лв с
цел погасяване на задълженията на ГАМОР ООД по договора за кредит, като със
споразумението от 05.02.15г. било
признато извършеното погасяване и съответно поето задължение за възстановяване
на сумата на платеца. Излага, че съобразно договора за кредит не би могло да се
приеме, че задължението за връщане на кредита следвало да се разпредели поравно
между всички лица, тъй като солид.длъжници всъщност
отговаряли като поръчители, т.е. отговорността им имала обезпеч.характер,
поради което и платилия главния дълг има право да получи изцяло платеното.
Излага, че А.Е. е погасил задължения на ГАМОР ООД по договора за кредит, по
договори за лизинг и към държавата, като със споразумение от 05.02.15г. ГАМОР
ООД е признало задълженията си към него и те са били прехвърлени с договор за
цесия. Счита споразумението за действително, доколкото не са поети нови
задължения, а е уговорено, че съществуващите такива ще се дължат на платилия
вместо длъжника дълга. С допълнителния отговор поддържа възраженията си.
В срока по чл. 367 от ГПК ответникът
УЛЪЙБКА ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ж.к. Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5, ап.15,
представлявано от Н.М.О., е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
недопустим и неоснователен. Не оспорва факта на сключено споразумение от
05.02.15г. между ГАМОР ООД и МЦРМ Радост ООД, като твърди, че последното
дружество е превело на банката сумата от 135970,45лв с цел погасяване на
задълженията на ГАМОР ООД по договор за кредит. Оспорва твърдението за
нищожност на договора за цесия, както и че ГАМОР ООД е задължено със сума,
която не дължи. Оспорва твърдението, че законния представител на ГАМОР ООД е
увредил дружеството по см. на чл.289 ТЗ.
Конституирания на осн. чл.694, ал.4 ТЗ синдик Б.Н.Б. , не е взел становище по
иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 12 ГПК, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложените по делото т.д.№202/16г.
и т.д.№198/16г. на ВОС с определения №1113/01.04.16г. и №1136/04.04.16г. е
допусната корекция в списък на приети вземания спрямо длъжника ГАМОР ООД ЕИК
*********, обявен в ТР на 08.02.16г., като в списъка е включено вземане на УЛЪЙБКА
ЕООД, ЕИК *********, за сумата от 135970,45лв по договор за продажба на вземане
от 10.03.15г., по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на МЦРМ
Радост ООД към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение
от 05.02.15г. с ред на удовлетворяване чл.722,
ал.1, т.8 ТЗ.
С определение №1306/15.04.2016г.,
обявено в ТР при АВ на 19.04.2016г., е одобрен списък на приетите вземания в
производството по несъстоятелност, предявени в срока по чл.685 ТЗ. Доколкото
настоящият иск е предявен в срока по чл.694, ал.1 ТЗ, то същият може да бъде
предмет на съдебно установяване в рамките на настоящото производство.
С оглед на така предявеният иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ в тежест на ищцовата страна е да докаже при
условията на пълно и главно доказване твърдените от
нея основания за нищожност на договорите, предмет на делото.
Предвид на това, че в случая ищецът е навел няколко основания за
недействителност на процесните договори, които винаги се считат съединени в
условията на евентуалност, и независимо от поредността на съотношението, то
съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени
според тежестта на порока: от най-тежкия- противоречие на закона, през
по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност,
невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия- липсата на форма /
така Решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014
г. на ВКС /.
По делото няма спор, че УЛЪЙБКА ЕООД
се легитимира като носител на процесното вземане по
силата на сключен договор за продажба на вземане от 10.03.15г., с който
МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА-РАДОСТ ООД, ЕИК *********, е
продало на УЛЪЙБКА ЕООД своите главни и акцесорни
вземания от ГАМОР ООД в общ размер на 135970,45лв, обективирани
в споразумение от 05.02.15г.
Тъй като сама по себе си цесията не
поражда прехвърленото с нея задължение, то следва да се разгледат първо
основанията за нищожност на правоотношението с първоначалния кредитор на
длъжника, а именно на споразумението от 05.02.15г.
Съгласно така посоченото
споразумение от 05.02.15г., сключено между ГАМОР ООД, и МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА-РАДОСТ ООД, ЕИК *********, страните са констатирали, че
ГАМОР ООД има задължения към УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД , представляващи месечни
вноски по договор за банков инвест.кредит
№565/05208/020020 от 13.12.12г. Със споразумението ГАМОР ООД е признало, че
сумата в размер на 135970,45лв, е изплатена на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД от
МЦРМ-РАДОСТ ООД /т.2/, както и че дължи на последното тази сума /т.3/.
Договорено е, че ГАМОР ООД поема задължението в срок до 02.03.15г. / словом
15.03/ да изплати на МЦРМ-РАДОСТ ООД сумата в размер на 135970,45лв, като за
обезпечаване на задължението си ГАМОР ООД издава в полза на МЦРМ-РАДОСТ ООД
запис на заповед за 150000лв.
По делото не се спори факта на
сключен договор за банков инвест.кредит
№565/05208/020020 от 13.12.12г. между УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД и ГАМОР ООД като кредитополучател, както и от МЕДИЦИНСКИ ЦЕНТЪР ЗА
РЕПРОДУКТИВНА МЕДИЦИНА-РАДОСТ ООД, ЕИК *********, в качеството му на солидарен
длъжник, наред с другите посочени в него солид.длъжници.
Тъй като се касае за случай на пасивна солидарност спрямо кредитора , то няма
спор, че същият може да иска изпълнението на задължението от който и да е от
посочените солид.длъжници, като със сключването на
споразумението отговорността към кредитора не е отпаднала. При удовлетворяване
на кредитора от един от тези солид.длъжници,
удовлетворилия кредитора придобива регресни права
срещу останалите, като правилото на чл.127, ал.1 от ЗЗД е , че ако не следва
друго от отношенията между солид.длъжници, те
отговарят поравно. С оглед на това и следва да се приеме, че така договореното
между страните по споразумението представлява уреждане на отговорността им за
солидарното задължение във вътрешните им отношения. От договора за кредит
следва, че солид.длъжник участва единствено , за да
гарантира на кредитора, че може да се удовлетвори от още едно имущество, а
ползващото се лице се явява кредитополучателя ГАМОР
ООД. Ето защо няма пречка да бъде уговорено между кредитополучателя
и солид.длъжник, че първият следва да възстанови на
последния изцяло платени от него суми по договора за кредит, доколкото това е
въпрос на договорна свобода и следва да се приеме като договорка във вътр.им отношения, дерогираща диспозитивното
правило на чл.127, ал.1 ГПК, че платеното следва да се понесе по равно.
От изслушаното пред настоящата
инстанция заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че
в счетоводството на МЦРМ-РАДОСТ ООД са налични споразумение от 05.02.15г, запис
на заповед от 05.02.15г. за 165000лв и договор за продажба на вземане от
10.03.15г., като е заведена сметка 498-др.дебитори, анал.партида
Гамор ООД. Съгласно счетов.записвания
към 01.01.15г. има начално дебитно салдо от 135970,45лв, което представлява
вземане на МЦРМ-РАДОСТ ООД от Гамор ООД възникнало в
предходен период и непогасено към 31.12.14г. Със счетов.дата 10.02.15г. с мемориален ордер №2077 е
осчетоводено прехвърляне на вземането на Гамор ООД в
горепосочения размер на Улъйбка ЕООД и Сдружение Браншови щит с основание
договор за цесия. Установено е, че по анал.партида
Улъйбка ЕООД, по сметка 498 договора за цесия е осчетоводен с МО №
4321/10.03.15г., като за периода 10.03.15г.-31.12.16г. не се установява плащане
на цената по договора, липсва отразен приход, фин.резултат от продажбата. В
с.з. вещото лице сочи, макар и да не е съобразена методологията за отчитане на
договорите за цесия , то от гледна точка на трансформиране на длъжника не е
налице заобикаляне или нарушение на счетов.законодателство
и този начин на записване не влияе върху неговата достоверност.
В счетоводството на Гамор ООД към 01.01.15г. има начално кредитно салдо от
135970,45лв, което представлява задължение към МЦРМ-РАДОСТ ООД възникнало в
предходен период и непогасено към 31.12.14г. Със счетов.дата 10.03.15г. с мемориален ордер №105 е
осчетоводено прехвърляне на задължението на Гамор ООД
в горепосочения размер на Улъйбка ЕООД с основание запис на заповед. Установено
е, че по анал.партида Улъйбка ЕООД, по сметка 4991 е
посочено основание запис на заповед като е взето и още една счетов.операция
– дебит сметка 691 неустойка за забавено плащане по същата партида 29029,55,лв.
, като след осчетоводяването на този МО по сметка 4991 се води задължение на Гамор ООД в размер на 165000лв на основание запис на
заповед.
В счетоводството на Улъйбка ЕООД с
осчетоводяването на МО №22 от 10.03.15г. се водят по сметка 498 - анал.партида на Гамор ООД вземане в размер на 165000лв на основание джиро на запис на заповед от 05.02.15г.; по сметка 499-анал.партида МЦРМ-РАДОСТ ООД задължение от 132000лв., а
партида разчети по отсрочени приходи – 33000лв, които суми кореспондирали на
финансовия отчет в ТР за 2015г.
Експертизата установява, че в
счетоводството на ГАМОР ООД към 31.12.14г. по сметка 499-анал.партида
МЦРМ-РАДОСТ ООД по договора за кредит съществува осчетоводено задължение на Гамор ООД в размер на 135970,45лв, представляващо платени
за сметка на дружеството от МЦРМ-РАДОСТ ООД погас.вноски
по инвест.кредит от 2012г. Установява се, че в
счетоводството на МЦРМ-РАДОСТ ООД за периода 01.01-31.12.14г. са осчетоводени
плащания, извършени от последното дружество по кредит с получател Гамор ООД общо в
размер на 135970,45лв, основание за което са платежни нареждания от сметката на
МЦРМ-РАДОСТ ООД по банковата сметка, по която се отчита инвест.кредит,
предоставен на Гамор ООД., а за периода са погасени
задължения на Гамор ООД по този кредит в размер на
36013,38лв.от МЦРМ-РАДОСТ ООД.
От така изложеното безспорно се
установява, че МЦРМ-РАДОСТ ООД е заплатил по договора за кредит сумата от
135970,45лв , поради което и в негова полза е възникнало вземане срещу ГАМОР
ООД. Доколкото законът не изключва възможността солид.длъжници
да уговарят помежду си размера на отговорността им, то не би могло да се
приеме, че е налице заобикаляне на закона, съотв.
нарушаване на добрите нрави. Обстоятелството, че и на двете договарящи страни е участвал А.Е. в
качеството му на представляващ , поради което е налице и хипотезата на свързани
лица по см. на §1, ал.2 от ДР на ТЗ, не е достатъчно, за да обоснове извода за
наличието на злоупотреба с права по см. на чл.289 ТЗ. Злоупотребата с право не
е въздигната от закона като самост.основание за
недействителност на сделките, а същата се определя в съдебната практика като
нарушение на основен правен принцип този на добросъвестността при договарянето
и сключването на правните сделки, а оттам като обстоятелство, водещо до
накърняване на добрите нрави. В случая по делото безспорно се установява, че в
полза на МЦРМ-РАДОСТ ООД е възникнало вземане в качеството му на солид.длъжник, и с оглед разпоредбата на чл.127, ал.2 ЗЗД,
допускаща различна от законовата разпоредба уговорка, следва да се приеме, че
не се установява злоупотреба с права, като нарушение на принципа на
добросъвестност при сключване на споразумение от 05.02.15г, нито нарушение на
принципа за справедливост или друг някой основен правен принцип, така че
сделката не може да се третира като накърняваща добрите нрави.
Ищецът навежда твърдения за антидатиране на споразумението от 05.02.15г., и изготвянето
му единствено за нуждите на производството по несъстоятелност. По аргумент от чл. 181, ал.1 от ГПК договорите като частни диспозитивни документи нямат достоверна дата, която да може
да се противопостави на трети лица. В случая от изслушаната и неоспорена ССЕ се установи, че задълженията по
споразумението са отразени в счетоводните регистри и фигурират в счетов.записвания на дружествата, като е осчетоводено
и прехвърлянето на вземанията, като
несъобразяването на методологията за отчитане на договора за цесия, доколкото
възниква едно вземане, не съставлява заобикаляне или нарушение на счетов.законодателство. Същественото в случая е, че тези
обстоятелства са настъпили преди откриване на производството по несъстоятелност
с решение на съда, с което се потвърждава, че съставянето на документите също
го предхождат. Ето защо тези обстоятелства са достатъчни да се приеме, че
документът има достоверна дата и за третото лице - ищеца.
За да е налице невъзможен предмет по
см. на чл.26, ал.2 ЗЗД то следва предметът да е фактически или правно
невъзможен към момента на сключването на сделката. Видно от гореизложеното се
установява, че вземане в полза на МЦРМ-РАДОСТ ООД съществува, доколкото
безспорно то е заплатило процесната сума на кредитора
по договора за кредит УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. В този смисъл и договореното със
споразумението касае годен предмет на разпореждане и поражда съответните правни
последици. Ето защо и не е налице твърдяната
нищожност поради липса на предмет.
Основанието на един договор е
пряката и непосредствена цел, която се преследва с този вид договори. В
разпоредбата на чл.26, ал.2 ЗЗД законодателят е установил оборимата
презумпция за съществуване на основание във всяка каузална сделка, като
тежестта за оборването й пада върху страната, която твърди липсата на
основание. В случая това се явява ищцовата страна, която обаче съдът намира, че
не е успяла в конкр.случай да ангажира достатъчно
доказателства, които да оборват тази презумпция. В случая както се установи
описаното по-горе вземане съществува, и съответно страните по споразумението са
си разпределили отговорността помежду си за това задължение , поради което и сделката не се
явява лишена от основание. Евентуалната
частична недължимост на сумата не е порок, който се
отразява на основанието на сделката.
На следващо място е наведено
твърдение за привидност на споразумението от
05.02.15г., като ищецът излага твърдения за наличието на абсолютна симулация.
Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация , когато между страните
е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици
между тях. За да е налице абсолютна симулация е необходимо по безспорен начин
да се установи, че страните по договора не са имали воля да бъдат обвързани от
него, а са го сключили само да създадат привидни правни последици, настъпването
на каквито не са желаели. В случая съдът намира, че не се установява по
безспорен начин твърдяната привидност
на споразумението. Доколкото МЦРМ-РАДОСТ ООД е солид.длъжник
по договора за кредит, то безспорно същото има интерес да получи обратно
платените от него суми по кредита , поради което и не може да се изведе извода,
че страните по него не са имали воля сделката да породи правни последици.
Обстоятелството, че сделката е сключена между свързани лица не обуславя
противния извод.
При така изложените обстоятелства в
исковата молба ищецът навежда и
твърдения за несъществуването на вземането на УЛЪЙБКА
ЕООД, тъй като договора за продажба на вземане от 10.03.2015г. бил нищожен поради
невъзможност на предмет, липса на основание, противоречие със закона и с
добрите нрави, заобикаляне на закона и поради привидност
на договора.
Изложените по-горе мотиви касателно неоснователността на възраженията за нищожност на
споразумението поради заобикаляне на закона , противоречие с добрите нрави ,
невъзможен предмет и липсата на основание се отнасят изцяло и за договора за
цесия, поради което и съдът не следва да ги преповтаря. В допълнение следва да
се посочи още, че доколкото се установява съществуването на вземането по
споразумението, то същото е надлежно прехвърлено с договора, поради което и не
е налице хипотезата на невъзможен предмет.
Съобразно уговорките в договора
недвусмислено следва извода, че е налице продажба на вземане срещу цена, която
зависи от размера на събраното вземане, поради което и не може да се приеме
твърдението, че е налице договор за поръчка. В случая изрично е уговорено , че
прехвърлянето ще бъде възмездно и ще се дължи цена, като няма пречка да бъде
уговорено отложено плащане на насрещната престация.
Не се касае за безвъзмездна сделка, доколкото е уговорена цена между страните
по цесията, като макар и да не е точно определен размера й, то е допустимо тя
да бъде определяема, като бъде уговорен единствено начинът, по който ще бъде
определена. Дори да не е определена
цена се счита, че страните са се съгласили с цената, която обикновено се плаща
по време на сключване на продажбата за същия вид стока или при подобни
обстоятелства, доколкото същите са търговци (чл.326, ал.2 ТЗ). Ето защо не може
да се изведе извод за нищожност на договора за цесия поради заобикаляне на
закона.
Не се установява от доказателствата
по делото и твърдяното антидатиране
на договора за цесия. Макар и да е осчетоводено прехвърляне с дата 10.02.15г.,
то съобразно заявеното от вещото лице е възможно да е налице техн.грешка / още повече, че осчетоводяването по сметка 498
с МО №4321 е от 10.03.15г. и договорът е наличен в счетоводството/, но въпреки,
че не е съобразена методологията за отчитане на договора за цесия, доколкото
възниква едно вземане, не съставлява заобикаляне или нарушение на счетов.законодателство, тъй като вземанията са посочени в
баланса.
Що се касае до твърдението за привидност на договора за цесия , то съдът намира, че по
делото не се установява по безспорен и несъмнен начин така твърдяната
абсолютна симулация на сделката. По делото не са събрани достатъчно
доказателства, от които да се изведе извода, че страните по договора не са
имали воля да бъдат обвързани от него, а са го сключили само да създадат
привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Показанията
на св.Г.Д., обективирани в обяснение по преписка
№5238/15г. на РП-Пловдив, не могат да бъдат взети предвид, доколкото се касае
до показания на свидетел, които не са събрани по съотв.процесуален
ред. Същевременно от събраните показания на същия свидетел в с.з. установява
факта, че последният го е свързал със св.В., тъй като мислел, че може да
помогне на А.Е., който имал проблеми със съдружника си. По делото са събрани и
показанията на св.В. , от които става ясно, че се е свързал с А.Е. покрай
неговия приятел Ж., който му обяснил, че същият има вземания от едно дружество,
и ако се джиросат може да се участва на публ.продан, което за него представлявало интерес.
Обясненията на свидетеля, дадени по преписка №5238/15г. на РП-Пловдив,
доколкото съдържат извънсъдебни признания на факти от
страна няма пречка да бъдат взети предвид от съда, но същите не установяват
факти, различни от тези, заявени в с.з. Решението на св.В. да влезе в правоотношение
с дружества, представлявани от А.Е., при тези обстоятелства не е основание да
се приеме, че страната не е имала воля да бъде обвързана от договора, доколкото
и самият свидетел заявява, че е имал интерес от това правоотношение. Ето защо
съдът намира, че по делото не се доказва при условията на пълно и главно
доказване твърдяната привидност
на договора за цесия.
Ирелевантно за настоящото производство се
явяват твърденията за сключване на сделките в подозрителния период и между
свързани лица , доколкото тези обстоятелства са предмет на изследване в един отменителен иск, какъвто не е предявен в настоящото
производство, а видно и от самите изявления на ищеца е предмет на разглеждане в
друго производство.
По изложените
съображения съдът намира предявен иск с правно основание чл.694, ал.3 във вр.
с ал.1 ТЗ за установяване несъществуването
на прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА
ЕООД, ЕИК *********, в размер на 135970,45лв, дължимо на основание договор за продажба на вземане
от 10.03.15г., по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на
МЦРМ-РАДОСТ ООД към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от 05.02.15г. , за
недоказан, а оттам и неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и съгласно разпоредбата на чл.694, ал.7
от ТЗ ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата за
производството по отхвърления иск държавна такса, възлизаща на 1359,70 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, срещу ГАМОР ООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Константин Доганов” №48, и
УЛЪЙБКА
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ж.к.
Тракия, бл. 259, вх.А, ет.5, ап.15,
представлявано от Н.М.О., при участието на синдика Б.Н.Б., иск с
правно основание чл.694, ал.3 във вр. с ал.1 ТЗ за установяване несъществуването на
прието в производството по несъстоятелност вземане на кредитора УЛЪЙБКА ЕООД,
ЕИК *********, в размер на 135970,45лв, дължимо на основание договор за продажба на вземане
от 10.03.15г., по силата на който е прехвърлено на УЛЪЙБКА ЕООД вземането на МЦРМ-РАДОСТ
ООД към ГАМОР ООД, обективирано в споразумение от 05.02.15г., като неоснователен.
ОСЪЖДА П.С.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Варненски окръжен съд сумата от 1359,70 лв /хиляда триста петдесет и девет лева
и 70ст/, представляваща дължимата за производството държавна такса, на основание
чл.694, ал.7 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: