Р Е
Ш Е Н
И Е
№____________
гр. Варна, 11.04.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тринадесети март
през две хиляди и осемнадесетаа година в състав:
Председател: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА;
Членове: ТАТЯНА МАКАРИЕВА;
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
При участието на
секретаря Елка Иванова, като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова
в.гр.дело № 32 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 ГПК. Образувано е по
жалба на Х.И.Х. срещу Решение № 4477/03.11.2017г. постановено по гр.д. № 15453
по описа за 2016г. на 16-ти състав на ВРС, с което по иск на Р.М.Д. и К.Н.Д. е
прието за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 1307
кв.м., представляващ ПИ с идентификатор 10135.2623.4075 по КККР, одобрени със
заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК при квоти от
по ½ ид.ч. и Х.И.Х. е осъден да предаде владението върху имота на
основание чл.108 ЗС; по искове на Р.М.Д., Ф.С.П. и С.М.Д. е прието за
установено, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 840 кв.м.,
представляващ ПИ с идентификатор 10135.2623.4074 по КККР одобрени със заповед №
РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК и Х.И.Х. е осъден да
предаде владението върху имота, на основание чл.108 ЗС.
Въззивникът
навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение.
Счита, че решението е постановено и в противоречие на задължителната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК и, че съдът неправилно е преценил
кога е приключила земеделската реституция върху процесните имоти. Твърди, че от
представените по делото доказателства безспорно се установява, че
реституционната процедура за имотите е завършила окончателно на 18.02.2006г., с
влизане в сила на ПНИ, като от този момент, същите са могли да бъдат обект на
придобиване по давност. Въззивникът е
осъществявал владение върху имотите от 1991г. и към датата на предявяване на
исковата молба той е придобил собствеността върху имотите въз основа на изтекла
в негова полза придобивна давност. Претендира се отмяна на решението и отхвърляне
на предявените искове с правно основание чл.108 ЗС.
В
предвидения срок въззиваемите Р.Д., К.Д., Ф.П. и С.Д. са депозирали отговор, с
който оспорват въззивната жалба като неоснователна. Молят решението да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно. Претендират за присъждане на разноски във
въззивното производство.
В
исковата молба се твърди, че Р.М.Д. и К.Н.Д. са съпрузи и собственици пре равни
квоти на недвижим имот с площ от 1307 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор
10135.2623.4075 по КККР, одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК ; Р.М.Д., Ф.С.П. и С.М.Д. са собственици на
недвижим имот с площ от 840 кв.м., представляващ ПИ с идентификатор
10135.2623.4074 по КККР одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК. Твърдят, че в тяхна полза като наследници по
закон на Н.А.П. е постановено решение №524/22.06.1998г., с което е признато
право на собственост върху лозе от 4,036 дка и лозе с площ от 3,355 дка,
находящи се в терен по §4 местност Коджа Тепе, кв.Виница, гр.Варна. С решение №
524/22.06.1998г. на В.А.М.е признато право на собственост върху лозе с площ от 2,396 дка в местност Коджа тепе,
кв.Виница, гр.Варна. Василка Мирчева е починала на 18.04.2000г., като правото
на възстановяване на собствеността върху имота, същата е завещала със саморъчно
завещание от 06.09.1994г. на Р.Д.. След влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти за имот с идентификатор 10135.2623.4075 по КККР,
одобрени със заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на изпълнителен директор на АГКК е
издадена заповед по §4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ № 945/19.10.2007г. на кмета на район
„Приморски“, влязла в сила на 12.11.2007г., а за имот 10135.2623.4074 по КККР-
№ 515/07.05.2007г., влязла в сила на 10.03.2011г. С догово за дарение, сключен
на 04.12.2012г., обективиран в НА №99/2012г. Р.М. е дарила на съпруга си К.Н.Д.
½ ид.ч. от собствения си имот.
Твърдят,
ответникът владее и двата имота без правно основание и отказва да предаде
доброволно на ищците собствеността и владението върху тях.
Ответникът
изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва и материалната
законосъобразност на реституционните актове, на които ищците се позовават, като
сочи, че същите не представят доказателства относно придобиването на
собствеността върху процесните имоти от техните наследодатели въз основа на някои
от способите по чл.77 ЗС и, че същите са внесени в ТКЗС или други земеделски
организации. Не оспорва твърденията, че владее процесните имоти. Заявява, че ги
владее самостоятелно и лично за себе си от 1991г., а преди това имотите са
владяни и ползвани от неговия наследодател. Твърди, че през целия период на
осъществяване на фактическа власт, имотите са били оградени и ответника ги е
ползвал и полагал грижа на добър стопанин, считал е имотите за свои и е
манифестирал собственическата си вола пред всички. Владението не е биило
прекъсвано, поради което счита, че е придобил собствеността върху тях на
основание изтекла в негова полза придобивна давност. Излага също, че ПНИ за СО
„Горна Трака“ е одобрен със заповед №
РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областен управител на Област Варна и е влязъл в
сила на 18.02.2006г., поради което и към този момент е приключила
реституционната процедура. От тази дата е започнала да тече и придобивната
давност в полза на ответника.
Съдът
след като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, възраженията на страните и всички доказателства по делото, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от прието по делото саморъчно
завещание/л.11 от делото на ВРС/, В.А.М.е завещала на ищцата Р.М.Д. цялото си
недвижимо имущество нивя, лозя които се намират в землището на с.Виница и
с.Кичево. Завещанието е съставено на 06.09.1994год.и надлежно обявено.
С решение №524 от 22.06.1998г. на ПК град Варна по
преписка вх.№40215А/09.01.1992год. е признато правото на собственост на В.А.М.в
съществуващи/възстановими/стари реални граници на имот: лозе от 2.396, находящ
се в терен по параграф 4 на Виница в местността Коджа тепе имот №11105, парцел
№….от кадастрален пан изработен
1956год., като имотът включва следните планоснимачни номера:част от пл.№1022 с
площ от 0.115дка, част от пл.№1006 с площ от 0.600дка, част от пл.№1007 с площ
от 1.316дка, път с площ от 0.365дка.
По делото е представена
заповед №945/19.10.2007год. на кмета на район „Приморски”-Община Варна, с която
е наредено да бъде възстановено правото на собственост при условията на
параграф 4б, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследника на Василка Андреева Мирчева-Р.М.Д.
върху поземлен имот, представляващ ид.№4075 по ПНИ на м.Горна трака” землище
Виница, при граници: имоти ид.№9514-път, ид.№4074, ид.№1006 с площ от 1308кв.м.
Заповедта е в сила от 12.11.2007год.
Съгласно приет по делото
нот.акт №99, том четвърти, рег.№9428, дело №685 от 2012г. , съставен от
нотариус Огнян Шарабански с район на действие ВРС на 04.12.2012год. Р.М.Д. дарява на съпруга си
К.Н.Д. 1/2идеална част от недвижим имот, придобит чрез завещание: ПИ с
идентификатор 10135.2623.4075 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-92/14.10.2008год. на ИД на АГКК, номер по предходен план 5234075 с площ
от 1308кв.м.,находящ се в град Варна, община Варна, С.О. „Горна Трака” при
граници на поземления имот:10135.2623.1006;10135.2623.9514;10135.2623.4074.
Установява
се от представенитепо делото заверени копия на удостоверения за наследници на Н.А.П., поч. на 11.08.1987год., че ищците: Ф.С.П.,
Р.М.Д. и С.М.Д. са наследници по закон на Н.А.П..
От представеното по делото заверено
за вярност копие на решение №524 от
22.06.98год. на ПК град Варна се установява, че със същото на
наследниците на Н.А.П. е признато
правото на собственост върху имоти: лозе от
4.036дка,пета категория, находящ се в терен по § 4 на Виница в местността „Коджа
тепе“, имот №11106 от кадастрален план изработен 1956год. Посочени са имотите
от КП „Траката” които са включени в имота сред които имоти е и имот №1007 с
площ от 0.828дка и лозе от 3.355дка, пета категория, находящ се в терен по
параграф 4 на Виница в местността „Коджа тепе“, имот №11152 от кадастрален план
изработен 1956.
Със заповед
№515/07.05.2007год. кмета на район „Приморски” – община Варна е наредил да бъде
възстановено правото на собственост при условията на параграф 4б, ал.1 от ПЗР
на ЗСПЗЗ на насл. на Н.А.П.:Ф.С.П., Р.М.Д., С.М.Д. и Марин Д. Георгиев върху следния имот: поземлен имот с ид.№4074
по ПНИ на м. „Горна Трака”, землище Виница, при граници:имоти ид.№1008,
ид.№1022, ид.№1006, ид.№4075, ид.№9514 с
площ от 840кв.м.Заповедта е в сила от 10.03.2011год.
Представена е заповед
№РД–-06-7706-31 от 03.02.2006год. за одобряване плана на новообразуваните имоти
за територията на която се намират процесните имоти, ведно с копие от регистър
на имоти към ПКП. Съгласно регистъра на имоти към ПКП като собственик на имот
№1007 с площ от 2 148.08кв.м., е
вписан Илия Х. Стоянов.
По делото е приет
заверен препис от решение постановено по адм.дело №331 от 2010год. на
Варненския административен съд, с което
е отхвърлена жалба на Х.И.Х. срещу заповед №4137/19.12.2009год. на кмета
на Община Варна, с която на основание чл.34,ал.1 от ЗСПЗЗ е наредено изземване
на имот-земеделска земя, поземлен имот №4075 с площ от 1308 кв.м., находящ се в
с.о.”Горна Трака”, землище- Виница, община Варна, представляващ част от ПИ
№1007 по помощния план на местността.
Приети по делото са:
постановление на ВРП за отказ за образуването на наказателно производство срещу
ответника; постановление на ВРП за прекратяване на наказателно производство по
досъдебно производство №11/09год. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-Варна,
водено срещу Х.И.Х. за извършено престъпление по чл.323,ал.1 от НК;
постановление от 20.06.2014г. за отказ да се образува наказателно производство
срещу Х.И.Х. .
Със заповед №4137/19.12.2009год.
кмета на Община Варна е наредил изземване на имот №4075 по ПНИ на с.о. „Горна
трака” землище кв.Виница, община Варна с площ от 1 308кв.м.,представляващ
част от ПИ №1007 по помощен план на местността от Х.И.Х., ползващ го без оснонование.
Представен
е протокол №14-ГТ/16.10.2012год. на
Община Варна за въвеждане във владение на Р.М. Душевав имот, находящ се в
с.о.”Горн трака”, землище кв.Виница град Варна, КР 523, имот №4075 с площ от
1308кв.м.
Представена е заповед
№1842 от 20.06.2017год. на кмета на Община Варна е спряно административното
производство по издаване на протокол за въвод във владение на новообразван
поземлен имот №4074 по плана на новообразуваните имоти на местност „Горна
Трака”-селищно образувание КР №523, землище кв.Виница, община Варна, обл.Варна.
По делото са ангажирани
гласни доказателства.
Предявените
искове са с правно основание чл.108 ЗС. Същите са допустими и разгледани по
същество са основателни по следните съображения: За да бъде уважен предявения
иск с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо по делото да бъде установено
по безспорен начин наличието на определените в закона предпоставки, а именно:
ищецът да е собственик на процесния недвижим имот, на твърдяното в исковата
молба придобивно основание, както и същият да се владее от ответника. Наличието
на тези предпоставки следва да бъде установено по пътя на главното и пълно
доказване, тъй като същите обуславят изхода
на спорното правоотношение. В тежест на ответника е да установят, че владеят
имота на правно основание.
По активната материално правна
легитимация: С оглед характера на решенията
на ПК, с които се възстановява право на собственост и доколкото същите са
издадени в едностранно производство при участието на молителя и
административния орган, при оспорване от трети лица на правата които произтичат
от тях, в общото исково производство следва да бъдат установени предпоставките
за възникване правото на собственост върху имотите признати и възстановени с
решението на ПК. При оспорване на правата произтичащи от решението на ПК, съдът
по ревандикационния иск, следва да прецени самостоятелно налице ли е валидно
възникнало право на собственост, без да е обвързан от действието на
административния орган.
В
случая за установяването на правото на собственост на ищците е достатъчно
положителното реституционно решение в тяхна полза, касаещо спорните имоти, тъй
като ответникът не е навел твърдения за притежаване на противопоставими на
ищците права. Не е ангажирал доказателства,
които да обосноват извод за нищожност или незаконосъобразност на реституцията в
полза на праводателите на ищците. Предвид изложеното, съдът приема, че в полза
на ищците е проведена успешна реституционна процедура по отношение на
процесните имоти, поради
което и същите са придобили права по решенията на ПК.
Относно пасивната легитимация по
иска:
От
докзателствата по делото се установява, че към настоящия момент ответникът
владее процесните имоти.
По
изложените съображения съдът
счита, че при наличието на две от предпоставките за уважаване на предявения иск
с правно основание чл.108 от ЗС, а именно, че ищците са собственици на
процесните недвижими имоти на твърдяните в исковата молба придобивно основание и, че същите се владеят от ответника, следва да бъде изследван въпроса относно наличието на
правно основание за осъществяваното от ответника владение.
В
тежест на ответника е да установи при условията на главно и пълно доказване, че
е собстсвеник на процесните имоти на твърдяното с възражението придобивно
основание – по давност, с начален период на владението от 1991г. до датата на
предявяване на иска, евентуално от датата на влизане в сила на ПНИ –
18.02.2006г. до 18.02.2016г., упражнявано в качеството на недобросъвестен
владелец, т.е. 10-годишен срок.
Решенията
на ПК, с които е възстановена собствеността върху процесните имоти са
постановени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ,/ДВ, бр. 68/1999г.,
в сила от 30.07.1999г./, който текст предвижда двуфазно производство за
възстановяване на собствеността за земи находящи се в терени по § 4 ЗСПЗЗ,
каквито безспорно са процесните. При двуфазното производство първата фаза
приключва с постановяване на решение, с което само се признава правото на
собственост върху заявените за възстановяване, притежавани преди коопериране на
земеделието земи, а втората фаза приключва със заповед на кмета по реда на §
4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, издадена въз основа влезлия в сила ПНИ, с която
реституирания имот окончателно се индивидуализира с площ и граници. С
постановяването й правоимащите са вече собственици на възстановения имот. С
процесните решения на ПК се признава право на собственост, като имотите, за
които се признава това право не са
индивидуализирани с площ и граници по плана на старите имотни граници на
местността, поради което не може да се приеме, че ефекта на реституцията е
настъпил с постановяването им.
Не
се спори между страните, а и от представените писмени доказателства се
установява, че планът на новообразуваните моти на СО „Горна Трака“ е одобрен
със заповед № РД-06-7706-31/03.02.2006г. на Областен управител на Област Варна,
по отношение на процесните имоти същата е влязла в сила на 18.02.2006г. Имотите
имат характер на земеделска земя, която подлежи на възстановяване по реда на
ЗСПЗЗ и за тях е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, съгласно която
до влизането й в сила – 21.11.1997г. давност не тече. Давност следва да се
зачита от 23.11.1997г. Давност върху имот подлежащ на възстановяване на
собствеността по реда на ЗСПЗЗ не тече и след датата на влизане в сила на
разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ, докато трае административната процедура. Следователно
началния момент, от който може да тече придобивна давност е приключване на
административното производство по възстановяване на собствеността. В настоящия
случай същата е приключила с издаването на заповед по реда на §4к ПЗР на ЗСПЗЗ.
От представените по делото доказателства се установява, че заповедта по §4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ по отношение на имот № 4075 е влязла в сила на 12.11.2007г., а по
отношение на имот №4074 на 10.03.2011г., като от този момент следва да се
зачита давност.
Следователно в случая
имотите при наличие на останалите предпоставки за това, могат да бъдат
придобити от ответника чрез твърдяния способ - по давност, само чрез владение
упражнявано в качеството на недобросъвестен владелец, за 10-годишен период
считано от 12.11.2007г., съответно от 10.03.2011г., като до предявяване на иска
– 06.12.2016г. този срок не е изтекъл.
Следва
да се отбележи и, че осъществяваното от ответника владение върху имотите да е
било спокойно, необезпокоявано и несмущавано. Видно от ангажираните по делото
писмени доказателства, ищците са предприели действия по защита на правото си на
собственост, като през 2009г. по административен ред са издадени заповеди за
изземване и протоколи за въвод във
владение през 2012г.
В
тази връзка съдът кредитира и показанията на разпитаните по делото свидетели,
които са заявили, че ответникът е бил притесняван от хора, които са имали
претенции за собствеността върху имотите през 2009г., както и, че ответникът е
водил съдебни дела по отношение на имота с общината. Съдът кредитира
показанията като обективни и безпристрастно дадени в резултат на преки и
непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка с останалите
доказателства по делото.
Предвид
изложеното и въз основа показанията на свидетелите не може да се приеме за
установено, че след 2009г. ответникът е упражнявал спокойно явно и
необезпокоявано фактическа власт върху процесните имоти. Безспорно се
установява, че в посочения период след 2009г. по отношение на тях са извършвани
действия, с които е смутено владението и придобивната давност да е прекъсната,
по смисъла на чл. 116 ЗЗД.
Поради
изложеното съдът приема, че въззивникът не е установил главно и пълно, че е
собственик на процесните имоти на твърдяното придобивно основание – по давност,
чрез владение осъществявано в качеството на недобросъвестен владелци, за
10-годишен период, считано от 1991г. до датата на предявяване на иска,
евентуално от датата на влизане в сила на ПНИ – 18.02.2006г. до 18.02.2016г.
или до предявяване на иска – 06.12.2016г.
Предявеният
иск е основателен и следва да се уважи.
Предвид
съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционният съд
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода на спора на въззивемият С.М.Д. следва да се присъдят и разноските,
сторени от него във въззивното производство в размер на 600лв., съгласно
представения списък по чл.80 ГПК и представените писмени доказателства за
заплащането им.
По
изложените съображения и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 4477/03.11.2017г. постановено по гр.д. №15453 по описа за 2016г. на
Варненският районен съд.
ОСЪЖДА
Х.И.Х., ЕГН:**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на С.М.Д., ЕГН ********** ***, сумата от
600лв., представляващи разноски във въззивното производство, на основание
чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчване на препис от същото на
страните, с касационна жалба пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: