ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 578
гр. Габрово, 17.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500388 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба на „Изи Финанс“ ЕООД срещу
разпореждане №1609 от 03.08.2022г. на РС-Габрово по ч.гр.д.№1143/2022г.
В жалбата се излагат твърдения,че от диспозитива на съдебния акт не става
ясно дали заявлението е отхвърлено изцяло. Сочи се,че в това производство съдът не е
компетентен да изследва наличие на правоотношение. Договорът бил сключен по ЗПФУР,
представлява електронен документ и никога не е бил материализиран на хартия, за да се
положи физически подпис.Прави се позоваване на разпоредби на ЗПК, ЗПФУР и Регламент
№910/2014г. , с което се обосновава,че не е нужно да се полага и електронен подпис.
Изявлението за сключване са докзвало чрез експертиза или чрез аудизапис по чл.204 ГПК.В
заповедното производство предоставянето на договора няма за цел изследването дали е
сключен законосъобразно и дали са преведени суми по него от жалбоподателя. Това би
било предмет на последващ иск ,при възражение на длъжника по чл.414 ГПК или връчване
по реда на чл.47,ал.5 ГПК. Доказване в заповедното производство не следва да има,
доколкото то е едностранно. Твърди се,че с приетото от първоинстанционния съд се стига до
нарушаване на съдопроизводствените правила.
Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да издаде заповед за изпълнение
за претендираните суми, както и да присъди направените в настоящото производство
разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице и против подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане по ч.гр.д.№1143/2022г. на РС-Габрово заповедният
съд е отхвърлил изцяло заявлението на „Изи Финанс „ЕООД за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника П. Д С. за посочените в диспозитива на
разпореждането суми, като с разпореждане №1797/09.09.2022г. е допусната поправка на
ОФГ в диспозитива на разпореждане №1609/03.08.2022г. по ч.гр.д.№1143/2022г. за сумата
от 350лв. главница , ведно със законната лихва от 24.06.2022г.
Заповедният съд е приел,че към заявлението не са представени доказателства за
комуникацията между страните по договора , за електронните им изявления. Не е изяснено
какво всъщност е предложено на потребителя и по какъв начин е сключен. Съдът е приел,че
1
не се установява наличието на сключен между заявителя и длъжника П. Д. С. договор за
предоставяне на кредит №329775/23.02.2021г. С оглед на това е отхвърлил заявлението , тъй
като искането е в противоречие със закона.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя,че от диспозитива не се установява
дали е отхвърлено заявлението.
В диспозитива е посочено ,че заявлението са отхвърля изцяло,като с постановеното
по реда на чл.247 ГПК разпореждане №1797/09.09.2022г. е допусната поправка на ОФГ в
диспозитива на разпореждане №1609/03.08.2022г. по ч.гр.д.№1143/2022г. и е постановено да
се впише на ред девети от дизпозитива: сумата от 350лв. – главница,ведно със законната
лихва от 24.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя относно пределите на проверката,
която съдът дължи в производството по чл.410 от ГПК. След измененията на ГПК от 2019г.,
тази проверка бе значително разширена когато предмет на заявлението са вземания,
произтичащи от потребителски договори. Служебното начало като един от принципите на
гражданския процес, е изрично разширено с ал.4 на чл.7 ГПК, предвиждаща задължение на
съда сам да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В
тази връзка е въведено и изискване в чл.410, ал.3 от ГПК, към заявлението да бъде
задължително представен не само договора, сключен с потребителя, но и всички негови
приложения, изменения и общи условия. Съдът е длъжен да извърши и служебна проверка
относно съответствието на искането със закона и добрите нрави. Следователно съдът,
сезиран със заявление по чл.410 от ГПК, предмет на което са вземания, произтичащи от
потребителски договор, следва да извърши служебно проверка относно валидното
възникване на задълженията за потребителя по този договор, а това съдържа и изискване за
проверка относно възникване на договорното правоотношение изобщо. За да приеме, че
съществуват неравноправни клаузи в договора, най – напред съдът следва да е установил, че
страните са сключили такъв, съответно, че са изразили съгласие във формата и реда, уредени
в закона. Самата разпоредба на чл.145 от Закона за защита на потребителите, приложима по
силата на препращащата норма на чл.18, ал.5 от ЗПФУР ,предвижда , че "неравноправната
клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на
стоката или услугата - предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото
сключване към датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на
друг договор, от който той зависи". По силата на това препращане, приложение намира и
разпоредбата на чл.147а от ЗЗП, която разпоредба гласи, че "при сключване на договор при
общи условия с потребител, общите условия обвързват потребителя само ако са му били
предоставени и той се е съгласил с тях. Съгласието на потребителя с общите условия се
удостоверява с неговия подпис, като тежестта на доказване на изразеното от потребителя
съгласие с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца.
Процесният договор се твърди да е сключен от разстояние, каквато
възможност е предвидена по ЗПФУР. За доказване факта на сключване на подобен вид
договор е предвиден специален ред, регламентиран в чл.18, ал.1 от ЗПФУР, съгласно който
доказателствената тежест е възложена върху доставчика на услугата от разстояние. В чл.18,
ал.1, т.3 ЗПФУР изрично се сочи, че доставчикът на услугата носи тежестта да докаже, че е
получил съгласието на потребителя за сключване на договора, а в ал.2 е предвидено, че за
доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ). Разпоредбата на чл.18, ал.3 ЗПФУР урежда
и съответните доказателствени средства, с които следва да се извърши доказването -
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство
за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях. Предвид изложеното, заявителят следва да представи
електронния документ ,обективиращ електронните изявления и на двете страни по
правоотношението, при съвпадането на които възниква договорната връзка. В конкретния
случай от представените към заявлението документи не може да се установи потребителят
да е изразил съгласието си за сключване на процесния потребителски договор за кредит,
нито да е приел и да се е съгласил с представените Общи условия – предпоставки за валидно
2
обвързване на потребителя по процесното договорно правоотношение, съобразно
императивната норма на чл.147а от ЗЗП. От съдържанието на представиня договор също не
може да се изведе,че той е сключен от разстояние.
Предвид изложеното жалбата е неоснователна и недоказана и следва да бъде
оставена без уважение , а обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
На основание изложеното,въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №1609 от 03.08.2022г. по ч.гр.д.№1143/2022г.
на РС-Габрово, с допусната поправка на ОФГ с разпореждане №1797/09.09.2022г. по ч.гр.д.
№1143/2022г. на РС-Габрово.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3