Р
Е Ш Е Н И Е
№
2352/20.12.2023 година
гр.
Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХХІ състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември, през две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина
Цветкова и участието на прокурора Мирослав Йосифов, като разгледа докладваното
от Председателя КАНД № 1854 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава
Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Обжалвано е Решение № 820/16.05.2023г.,
постановено по АНД № 5943/22г. по описа на РС гр.Пловдив,XIV н.с.,
с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-005788
издадено на 10.08.2022г. от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, с-р пътна полиция
Пловдив , с което на Б.П. е наложено административно наказание глоба в размер
на 20/двадесет/ лв. за нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от Закона за движението по
пътищата и административно наказание глоба в размер на 200/двеста/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл.123,ал.1,т.3,б.“А“ от ЗДвП.
Касационният жалбоподател – Б.П., иска
да се отмени решението, като се постанови ново решение и се отмени изцяло процесното
НП.
Ответникът по касационната жалба не
взема становище.
Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение за неоснователност
на жалбата.
Съдът, като провери законосъобразността
на въззивното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания, и с оглед обхвата на служебната
проверка по чл.218 ал.2 от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН, намери
следното:
При извършената от касационната
инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на решението на районния съд с материалния
закон, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е недопустим.
Производството пред районен съд е
образувано на 25.10.2022г., след влизане в сила на измененията на ЗАНН,
публикувани ДВ, бр. 109 от 22.12.2020 г., в сила от 23.12.2021г. Във връзка със
законодателната неяснота в разпоредбата на чл.61 от ЗАНН на 28.04.2023г. е
постановено Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС
по т. д. № 5/2022 г. Процесното решение е постановено
от РС след 28.04.2023г. на 16.05.2023., почти месец след Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 5/2022 г.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН (в сила от
23.12.2021 г.) при разглеждане на делото пред районния съд се призовават
нарушителят, поискалият обезщетение, включително този по чл. 55, ал. 2,
собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза
на държавата, ако не е нарушител, наказващият орган или учреждението, или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, т. 4 (т. е. електронeн фиш), както и допуснатите от съда свидетели.
В Разпореждането на РС №6766 от 01.11.2022г.
за насрочване на въззивното дело е посочена като въззиваема страна ПП Пловдив. Страната, записана в
протоколите от проведените открити съдебни заседания е ПП Пловдив. Административнонаказващ орган обаче, видно от обжалваното
НП, е Началник сектор в ОДМВР
Пловдив,с-р Пътна полиция Пловдив. Именно този орган е следвало и да
бъде конституиран в производството като ответник и надлежно призоваван.
В този смисъл е и задължителното за съда
Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023 г., в което се приема, че в
случаите на обжалване на актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ
орган, следва да се призовава само и единствено именно този наказващ орган с
оглед на защитата и в съдебното производство на издадения акт, като този извод
следва и от граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда
призоваване на учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт
по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно
изявление.
Като не е конституирал надлежната страна,
въззивният съд е провел незаконосъобразно производството
и е постановил недопустим съдебен акт. Следва да се отбележи, че ненадлежното
конституиране на страна има тежка последица, а именно правните последици на
постановеното съдебно решение нямат обвързващ ефект.
Касае се за съществено нарушение на
процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл.
218, ал. 2 АПК.
По аргумент от Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълк. дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл.
221, ал. 3 АПК е приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
Ето защо установеният порок на
обжалвания съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва да се обезсили на основание чл.
221, ал. 3 АПК, а делото да се върне за ново разглеждане. При новото
разглеждане на делото следва да се конституира административнонакзващия
орган като ответник.
По исканията за присъждане на разноски
пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС при новото разглеждане на
делото, съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 820/16.05.2023г.,
постановено по АНД № 5943/22г. по описа на РС гр.Пловдив,XIV н.с., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 22-1030-005788 издадено на 10.08.2022г.
от Началник сектор в ОДМВР Пловдив, с-р пътна полиция Пловдив , с което на Б.П.
е наложено административно наказание глоба в размер на 20/двадесет/ лв. за
нарушение на чл.5,ал.1,т.1 от Закона за движението по пътищата и
административно наказание глоба в размер на 200/двеста/ лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.123,ал.1,т.3,б.“А“ от ЗДвП.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.