Решение по дело №230/2022 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 159
Дата: 3 октомври 2022 г.
Съдия: Румяна Стоева Калошева Манкова
Дело: 20222000500230
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Бургас, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Ст. Калошева Манкова
Членове:Събина Н. Христова Диамандиева

Кирил Гр. Стоянов
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ст. Калошева Манкова Въззивно
гражданско дело № 20222000500230 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/
против решение № 320 от 14.04.2022г., постановено по гр.д.
№20212100100829 по описа за 2021г. на Бургаския окръжен съд, с което е
отхвърлен искът по чл.153 и сл. ЗПКОНПИ на комисията против П. Й. М. от
гр.Б., по настоящем в Затвора – Б., за отнемане в полза на държавата на
имущество на обща стойност 401 144,75 лв.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. Оспорва се приетото от
решаващия съд, че предмет на иска следва да е конкретно имущество,
еквивалентно на липсващото и че не подлежи на отнемане неналично
имущество, предмет на престъпление, което по силата на чл.45 НК не може да
бъде конфискувано. Изложени са съображения, че в случая са налице
основанията на закона за отнемане в полза на държавата на равностойността
на златни и сребърни накити, предмет на престъплението, по повод на което е
започнало производство по ЗПКОНПИ. Касае се за обособено имущество,
имащо паричен еквивалент, годно да бъде предмет на разпоредителни сделки
и след като не е налично, на отнемане подлежи неговата равностойност.
Налице е позоваване на чл.151 ЗПКОНПИ. Цитирана е съдебна практика. По
отношение направената в обжалваното решение аналогия с разпоредбата на
1
чл.45 НК е посочено, че въпросният законов текст е ирелевантен за
гражданското производство, регламентирано в ЗПКОНПИ. Разграничаването
на двата вида конфискация – наказателна и гражданска, е обосновано с
Директива 2014/42 Е от 3.03.2014 г., допускаща, освен „наказателна
конфискация“, също и „разширена конфискация“, каквато е предвидената в
ЗПКОНПИ, с основен елемент - наличие на „значително несъответствие“,
каквото в случая е установено по делото. Изложени са доводи и за
неоснователност на приетото от първоинстанционния съд за възможността
потърпевшият от кражбата собственик да защити интересите си със
самостоятелен иск. Цитирана е съдебна практика за приложимост на
гражданската конфискация при непредявен иск от потърпевшия. Претендира
се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да
бъде уважен изцяло.
Въззиваемият ответник П. Й. М. не е подал отговор.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирана страна
против подлежащи на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, настоящата инстанция, като съобрази
наведените във въззивната жалба доводи, доказателствата по делото и с оглед
предвиденото в закона, намира следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил иска на
КПКОНПИ против П. М. за отнемане в полза на държавата на сумата от 401
144,75 лв., представляваща равностойността на имущество, което ответникът
противозаконно отнел на 31.05.2018г. - 01.06.2018г. от стопанисваната от
„Прима 2000 – заложна къща“ ЕООД заложна къща „Щедрия“ в гр.А., ул.„Б.“
№*, а именно: сумата от 4 800 лв.; златни накити на обща стойност 395
902,38 лв., от които 6 508,85 гр. 14 карата/проба 585, 74,11 гр. 18 карата/проба
750, 13,28 гр. 20 карата/проба 833, 199,27 гр. 21,6 карата/проба 900, 342,01 гр.
22 карата/проба 916, 84,42 гр. 24 карата/проба 999, 1,43 гр. 8 карата/проба
333; сребърни накити на обща стойност 442,37 лв. , от които 13,37 гр. проба
500 и 214,5 гр. проба 925. Решаващият съд е приел, че ответникът не е станал
собственик на изброените вещи, тъй като е установил фактическа власт върху
тях чрез престъпление. Пострадалият собственик има право на иск, който не
би се погасил при еветуално уважаване на настоящия, което би довело до
двойно ангажиране отговорността на ответника за едно и също нещо. Ако
разпоредбите на чл.142, ал.1 и чл.151 ЗПКОНПИ имат предвид буквално
„отнемане“ на паричната равностойност, то е наложително предмет на иска да
е конкретно имущество, еквивалентно на липсващото. В случая, комисията
търси равностойност на липсващи активи, която няма реално покритие, а така
„гражданската конфискация“ би прерастнала в по-тежка репресия от
наказанието „конфискация“, тъй като според чл.45 НК конфискация не се
постановява, ако виновният не притежава налично имущество, което да е
предмет на отнемане.
Така постановеното от Бургаския окръжен съд решение, преценено
служебно, съобразно изискванията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо,
2
като произнесено от законен състав на компетентния съд по надлежно
предявен и допустим иск в редовно развило се съдебно производство.
Искът е за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество и има правното си основание в чл.153 ЗПКОНПИ.
Не се спори от фактическа страна, че по повод постъпило уведомление
от Окръжна прокуратура- Бургас от 16.07.2019г. за привличане в качеството
на обвиняем на П. Й. М. по досъдебно производство № 251-ЗМ- 362/2017г. на
ОД на МВР-Бургас, пр.пр. № 627/2017 на Специализирана прокуратура, вх. №
256/21019г. на ОП – Бургас за престъпление по чл.196а НК, което попада в
обхвата на чл. 108, ал.1, т. 6 ЗПКОНПИ, ищцовата комисия с протокол от
17.07.2019г. е образувала проверка за установяване на значително
несъответствие в имуществото на П. М. за периода от 17.07.2009г. до
17.07.2019г., като с решение № 1819/30.09.2020г. е образувано производство
за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество.
С присъда № 111 от 28.05.2020г. по НОХД № 1024/2019 г. на Окръжен
съд Бургас М. е осъден на лишаване от свобода за престъпление по чл.195,
ал.2, вр. ал.1, т.3, 4, 5 и 7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 НК за
това, че в периода 18.01.2018г. – 01.06.2018г. в гр.Бургас и в гр.Айтос, при
продължавано престъпление и в съучастие със Злати Илиев, като
съизвършител, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот и чрез използване на технически средства, отнел движими вещи от
владението на различни лица, без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като вещите са в големи размери – общо 421
946,91 лв., като по обвинението по чл.196а НК М. е признат за невинен.
Досежно деянието, извършено на 31.05. – 01.06.2018г. в заложна къща
„Щедрия“, стопанисвана от „Прима 2000 – заложна къща“ ЕООД, с управител
А. Н. Д., от където са отнети намиращите се в метална каса 4 800 лв., златни
накити на обща стойност 395 902,38 лв. и сребърни накити на стойност 442,37
лв, или вещи на обща стойност 401 144,75 лв., З. И. е признат за невинен.
След обжалване пред БАС и пред ВКС, присъдата е влязла в сила с
постановяване на решение №78/20.05.2021г. по н.д. № 195/2021г. на ВКС.
В резултат на проверката на КПКОНПИ за релевантния период от
05.07.2006г. до 05.07.2016г., комисията е приела наличие на значително
несъответствие между имуществото и нетния доход на ответника в размер на
460 703,87 лв., при придобито имущество на стойност 415 279,88 лв. и нетен
доход – отрицателна величина -45 423,99 лв., като с решение
№1267/19.05.2021г. комисията е направила заключение за внасяне на искова
молба по ЗПКОНПИ.
Разглежданият иск е предявен на 26.05.2021г., като ищецът претендира
отнемане в полза на държавата имущество на П. М., представляващо сумата
от 401 144,75 лв., стойността на противозаконно отнетите пари и вещи от
заложна къща „Щедрия“ по НОХД №1024/2019г. на ОС- Бургас.
Съгласно чл.153 и сл. ЗПКОНПИ, комисията предявява иск за отнемане
в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като в
3
производството пред съда представя доказателства за вида и стойността на
придобитото през проверявания период имущество, обстоятелствата по
надлежно започнала проверка, наличието на значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице и др. обстоятелства за произхода на
имуществото.
В случая е установено, че М. е привлечен като обвиняем за
престъпление, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.6 ЗПКОНПИ, за което
комисията е била надлежно уведомена и е образувана проверка за
установяване налице ли е значително несъответствие в имуществото на
лицето за проверявания период. Посочените обстоятелства сочат на
законосъобразно започнало производство по специалния закон.
П. М. е роден на 17.02.1978г. в гр.Б.. Не е женен. Има две деца, родени
от майка Н. Г. И. и живеещи с нея - В., род. на 26.11.2005г. и Н., род. на
10.10.2010г., като няма данни родителите да живеят заедно.
През проверявания период, ответникът е придобил установено от
комисията движимо и недвижимо имущество, както следва:
С нотариален акт № 22 от 07.12.2011г. на нотариус № 248 М., заедно с
още 4 лица, е продал недвижими имоти в землището на с.Д. за сумата от 6
879,52 лв. за неговия дял.
За предадено имущество за скраб, на ответника са изплатени общо
352,33 лв., от които за 2011г. – 297,21 лв. и за 2014г. – 55,12 лв.
За 2016г. има получен облагаем доход от „Арт Проект – БГ“ ЕООД сума
в размер на 420 лв. За периода 2009 – 2011г. лицето има осигурителен доход
за самоосигуряващи се лица от „Джи Ем Белд“ ООД общо 28 450 лв.
По банкови сметки на проверяваното лице се установяват суми в размер
на 28,38 евро или 55,56 лв., 20 евро или 39,12 лв., 285,75 евро или 559,50 лв.,
представляващи усвоено начално салдо и съобразени като приход от
комисията, както и суми от 138,18 лв., 197,40 лв. –направени вноски, а също и
платени такси, отчетени като разход.
Поради липса на налично имущество на ответника, не са наложени
обезпечителни мерки.
Издръжката на проверяваното лице за проверявания период е
изчислена по данни на НСИ в размер общо на 48 604,08 лв.
Констатирани са 3 задгранични пътувания : излизане през ГКПП
Калотина на 29.10.2017г. и влизане на 22.12.2017г., излизане през ГКПП Л. на
21.07.2018 г. и влизане същия ден, влизане през ГПКК Калотина на
26.08.2018 г., за които комисията е приела разход общо в размер на 4 712 лв.,
съобразно необходимите минимални парични средства по Наредбата за
служебни командировки и специализации в чужбина.
Ответникът не е представил декларация по чл.136 ЗПКОНПИ.
Депозирал е възражение по чл.138 от закона в смисъл, че не е установено
същият да притежава имущество, злато, пари и др., свързани с
престъплението.
С оглед на гореизложеното, общата стойност на придобитото от
4
ответника имущество през проверявания период е прието от комисията в
размер на 415 279,88 лв., от които вноски по каса – 3 734 лв. и отнетото
имущество на стойност 411 545,88 лв. чрез извършеното от М. престъпление,
за което е осъден по НОХД № 1024/2019г. на БОС.
Според настоящата инстанция, имуществото в размер на 395 902,38 лв.,
отнети златни и сребърни накити чрез престъплението, за което е осъден
ответникът, не е придобито от него, макар и същият да е установил
фактическа власт върху откраднатите вещи. Съгласно чл.77 ЗС, правото на
собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг начин,
определен в закона. В случая, въпросното имущество не е придобито чрез
сделка. То не може да бъде придобито и по давност, с оглед забраната по
чл.80, ал.2 ЗС за придобиване по давност на движима вещ, върху която е
започнало владение чрез престъпление. Неприложима е и хипотезата на чл.
78, ал.1 ЗС за придобиване на собственост при придобито владение на
движима вещ по възмезден начин. Следователно, въпросните откраднати
вещи не са станали собствени на ответника, те не са влезли в неговия
патримониум и не могат да се считат за придобито от него имущество през
проверявания период.
Несъстоятелно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на
чл.76 ЗС. Текстът касае защита на владелеца или държателя на движима или
недвижима вещ и е неприложим по отношение на собственика, който
разполага с иска по чл.108 ЗС без ограничение във времето, предвид
невъзможността на отнелия вещта чрез престъпление да я придобие по
давност.
Останалото сочено от комисията придобито от ответника имущество е в
размер на 19 377,50 лв., от които вноски по каса - 3 734 лв. и отнети парични
суми чрез престъпление – 15 643,50 лв. Въпросните суми не са налични
парични средства у ответника. Налице е противоречива съдебна практика и
образувано тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС по въпроса дали преминали
през патримониума на проверяваното лице парични средства, които не са
налични в края на периода, следва да се приемат за „имущество“ по смисъла
на § 1, т.4 ЗПКОНПИ. Настоящият състав споделя становището, че
неналичните парични средства не могат да се приемат за имущество на
лицето, тъй като те съставляват разход, излезли са от неговия патримониум.
Същите не могат да бъдат отнети на основание чл.151 ЗПКОНПИ, тъй като не
са вещи с парична равностойност. Но дори и да се приеме обратното
становище, то имуществото в разглеждания казус, представляващо неналични
парични средства в размер 14 135,13 лв., сочено от комисията като
придобито от ответника през проверявания период, изключва наличието на
„значително несъответствие“ между имуществото и нетния доход,
надвишаващо 150 000 лв. за периода, съобразно § 1, т.3 ЗПКОНПИ.
Налага се заключението, че в случая, при липсата на „значително
несъответствие“ в имуществото на проверяваното лице, предвид разпоредбата
на чл.107 ЗПКОНПИ, не може да се направи извод за обосновано
5
предположение, че въззиваемият ответник притежава незаконно придобито
имущество, което на основание чл.153 ЗПКОНПИ подлежи на отнемане в
полза на държавата. Предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Като е достигнал до същия извод и е постановил отхвърлително
решение, първоинстанционният съд е произнесъл правилен съдебен акт,
който следва да бъде потвърден.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените в обжалваното
решение мотиви и за пълнота на изложението препраща към същите,
съобразно предвиденото в чл.272 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 320 от 14.04.2022г., постановено по
гр.д.№829/2021г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6