№ 190
гр. Ямбол , 20.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание
на двадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Николай Енч. Иванов
Галина Ив. Вълчанова
Люцканова
като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно
частно гражданско дело № 20212300500201 по описа за 2021 година
Производството пред ЯОС е образувано по частна жалба на Н. И. Я. - заявител по
ч.гр.д. № 1252/2021 г. по описа на ЯРС против определение № 258/28.04.2021 г., с което
съдът е прекратил производството по делото и върнал на заявителя заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Жалбоподателката счита, че ЯРС неправилно и
в противоречие със закона е преценил, че е родово некомпетентен да се произнесе по
подаденото заявление, тъй като претенцията надвишава 25 000 лв. и не е подсъдна на ЯРС.
Излагат се доводи и за това, че предмет на заявлението по чл.410 от ГПК е неплатено
адвокатско възнаграждение, което съгласно чл.37 от ЗА може да се събира по този ред
независимо от неговата стойност. Иска се въззивният съд да отмени атакуваното
определение като укаже на заповедния съд да издаде заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК за претендираните суми.
Съдът след като се запозна със становището по частната жалба, както и с делото на
ЯРС, приема за установено следното:
Ч.гр.д. № 1252/2021 г. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК със заявител Н. И. Я., представлявана от адв.Е.Д. Е.-Б. от АК Стара Загора
и длъжник К. И. Д. от гр.Ямбол за вземане в размер 20 000 лв. – главница и мораторна лихва
6 094,45 лв. за периода от 26.04.2018 г. до 26.04.2021 г., както и законната лихва от
26.04.2021 г. до изплащане на вземането и направените разноски. В т.9в е посочено, че
задължението произтича от неплатено от К. И. Д. адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие № 091784, сключен на 2.03.2016 г. във връзка с образуването и
процесуално представителство и защита по гр.д.№2802/2016 г. по описа на СГС, а именно
сумата 20 000 лв., която сума е била с краен срок на плащане по банков път – 30.06.2016 г. В
т.14 от заявлението е посочено, че с оглед разпоредбата на чл.111 б.“в“ от ЗЗД се претендира
мораторна лихва върху договореното и неизплатено адвокатско възнаграждение, считано от
26.04.2018 г. Към заявлението са представени договора за правна защита и съдействие №
091784, сключен на 2.03.2016 г., както и доказателства за образуването и процесуално
представителство и защита по гр.д.№2802/2016 г. по описа на СГС.
С определение № 258/28.04.2021 г., ЯРС е прекратил производството по ч.гр.д. №
1
1252/2021 г. и върнал на заявителя Я. заявлението по чл.410 от ГПК. Мотивите на районния
съд са за това, че подаденото заявление е недопустимо, тъй като не е родово подсъдно на
районен съд предвид цената на иска, която е над 25 000 лв.
При така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че частната жалба е
процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща
право и интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по
същество частната жалба е основателна по следните съображения:
Съгласно чл.410 ал.1 т.1 от ГПК заявителят може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, когато искът е подсъден на районен съд.
Разпоредбата на чл.104 т.4 от ГПК предвижда, че на окръжен съд като първа инстанция
са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв.,
т.е. на районен съд ще са подсъдни исковете за вземания с цена под 25 000 лв. В
настоящия случай със заявлението по чл.410 от ГПК заявителят претендира две
отделни вземания за главница и лихва, посочени поотделно, а не като обща сума, което
пояснява, че всяко от тях е с цена под 25 000 лв., т.е. подсъдността е на районен съд
съобразно чл.104 т.4 от ГПК. Така посочения размер на вземанията е достатъчен, за да
бъде сезиран районния съд с процесното заявление по чл.410 от ГПК, но е налице и
соченото в частната жалба основание относно предвидения ред за събиране на
адвокатски възнаграждения. Съгласно чл.37 от ЗА за вземанията си, произтичащи от
неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от
Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер. Макар, че настоящия
казус не е такъв, тъй като се претендира сума от 20 000 лв. и е налице подсъдност пред
районен съд, при разпоредбата на чл.37 от ЗА би следвало на районен съд да е
подсъдно заявление по чл.410 от ГПК дори ако размерът на претендираното по
заповедното производство адвокатско възнаграждение е над 25 000 лв.
Предвид изложеното въззивният съд счита, че постановеното от ЯРС определение
за прекратяване на производството и връщане на заявлението по чл.410 от ГПК е
неправилно и следва да бъде отменено. Тъй като първоинстанционният съд не се е
произнесъл по същество, при отмяна на атакуваното определение делото следва да
бъде върнато за продължаване на производството по него.
На основание изложеното, ЯОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №258/28.04.2021 г., постановено по ч.гр.д. № 1252/2021 г. по
описа на ЯРС, с което съдът е прекратил производството по делото и върнал на заявителя
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на производството.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1._______________________
2._______________________
3