Решение по дело №1835/2019 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2218
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20197050701835
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ............./                                    ,гр.Варна

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав

На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание  в следния състав:

 

Председател: Даниела Станева

       Членове: 1. Кремена Данаилова

       2. М.Иванова-Даскалова

Секретар: Мая Вълева

Прокурор: Силвиян Иванов

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1835 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.Х.Т. от гр.Варна против Решение №946/15.05.2019г. по НАХД №279/2019г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №18-0819-005608/29.11.2018г. на Началник група сектор ПП в ОД на МВР-Варна, с което са й наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че Решението е неправилно и незаконосъобразно. Оспорва се извода на ВРС, че по делото е установено, че тя реално е причинила ПТП. Изтъкват, че по нейния автомобил и по страничното му огледало нямало следи от удар и съприкосновение. Не било доказано по безсъмнен начин, че Т. е причинила удар на паркираното МПС, нито за виновното му извършване. Тъй като не чула удар или сблъсък, тя не е извършила напускане на мястото на ПТП и нямала съзнание, че има причина да спира и да установява щети. Като отделно основание се изтъква приложимост на чл.28 от ЗАНН в случая. Съприкосновението между огледалата  било минимално, с оглед на което обществената опасност на ПТП-то била незначителна. С оглед на това неправино административно-наказващият орган не направил такава преценка и издал неправилно и незаконосъобразно НП. Наложените с него наказания се явявали ненужна репресия спрямо Т., с оглед изключително ниската степен на обществена опасност на случая. Това създавало несигурност и несправедливот, а НП не изпълнявало целите на закона, поради което се претендира отмяна на Решението на ВРС и отмяна на НП. В условие на евентуалност се иска налоените административни наказания за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП да бъдат намалени до законовия минимум. В съдебно заседание касаторът не се явява, процесуалният му представител депозира молба, в която заявява, че поддържа жалбата и моли да бъде уважена.

Ответната страна – ОД на МВР-Варна не депозират становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Варна счита Решението на ВРС за постановено при спазване на процесуалните правила, поради което не били налице основания за отмяната му.  

Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на закона, което е основание за отмяна по чл.348 ал.1 т.1 от НПК.

При извършената проверка, настоящият касационен състав достигна до следните изводи:

Решението на ВРС е валидно и допустимо. Неоснователно е оплакването за неправилно приложение на материалния закон.

Съгласно чл.348 ал.2 от НПК такова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. касационният състав проверява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически установявания. При правилна преценка в съвкупност и по отделно на доказателствата, ВРС намерил за доказани следните факти и обстоятелства за случилото се:

На 27.08.2018г. свид. Р. В. установила, че автомобила й „Тойота Ярис" с peг. № В ****BP, който бил паркиран на ул. „Граф Игнатиев" №33 по посока бул.“Приморски“ е със счупено странично огледало и пукнато предно стъкло. Изискала записите от охранителните камери на „Юнимастърс", на които видяла, че на 26.08.2018г. към 17.15часа лек автомобил „Мерцедес“  с peг. № В **** ВМ при преминаване по улицата ударил лявото огледало на автомобила й. За това тя подала писмен сигнал до Началника на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР – Варна. Установено било, че л.а.Мерцедес с peг. № В **** ВМ е собственост на А.Х.Т., която в декларация посочила, че тя е управлявала автомобила си около 17.15часа на 26.08.2018г. ВРС установил, че за случая е съставен протокол за ПТП и АУАН срещу Т., за това, че като собственик на л.а.“Мерцедес“ с рег. № В **** ВМ при управлението му на посочената дата като не осигурила достатъчно странично разстояние при преминаване покрай паркирания л.а. „Тойота Ярис" с peг. № В ****BP причинила ПТП с имуществени вреди, след което напуснала местото на произшествието, без да спре и да установи щетите.

Правилно ВРС намерил за ясно описани и правилно квалифицирани нарушенията в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и отхвърлил доводите в жалбата като неоснователни. Съгласно чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. Правилно е преценено от наказващият орган и от ВРС, че това задължение Т. е нарушила при управление на автомобила си на въпросната дата и място, като не е осигурила достатъчно странично разстояние при преминаване край паркираното МПС, в резултат на което е настъпил удар между тях. Както е видно и на снимковия материал приет по делото в съдебната фаза и отразено в протокола за ПТП, при удара между двете превозни средства на л.а.„Тойота Ярис" с peг. № В ****BP е причинена деформация по лявото странично огледало и е спукано предното панорамно стъкло в тази част, а дясното странично огледало на л.а. „Мерцедес“  с peг.№ В **** ВМ е охлузено. Правилно ВРС намерил за законосъобразен извода в НП, че Т. е причинила ПТП с материални щети по двата автомобила, при което за нея е възникнало задължението по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП като участник в ПТП - да спре и да установи какви са последиците от произшествието, което не изпълнила. От доказателствата е установено безспорно, че Т. не спряла след ПТП-то, а го напуснала без да установи последиците от него, което правилно е описано в т.2 от АУАН и НП и квалифицирано като нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. 

Касационният състав счита за направени в съответствие с приложимите разпоредби от ЗДвП и ЗАНН изводи в решението на ВРС,  че НП е издадено от компетентен орган, в законовия срок, за нарушения, които описани пълно и точно от фактическа страна и правилно квалифицирани, а наказанията – за определени в съответствие с приложимите за нарушенията административно-наказателни разпоредби от ЗДвП. Извода за законосъобразност на НП и за правилно ангажирана с него отговорността на Т. за нарушенията, извършени при управление на собствения й автомобил са в съответствие с чл.188 от ЗДвП, който регламентира, че за извършено с дадено МПС нарушение отговаря собственикът му или този, на когото е предоставено, че когато собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, той се наказва с наказанието, предвидено за извършеното с него нарушение. След като Т. е декларирала писмено, че тя е управлявала автомобила си, чийто рег.№ се вижда от записа на камерите, че при преминаване край паркирания автомобил му причинява щетите, в съответствие с доказателствата и при правилно приложение на административно-наказателните разпоредби свързани с посочените нарушения е ангажирана отговорността й на основание чл.188 от ЗДвП. Поради това неоснователно и в касационната жалба се твърди незаконосъобразно издаване на НП на Т..

В съответствие с чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН, при съобразяване на диапазона на размера на наказанията в санкционната част на приложимите административно-наказателни разпоредба и данните за обществената опасност на нарушителя от справката за предходните извършени от нея нарушения на ЗДвП е извода на ВРС за правилно определени и справедливи по размер наложените административно наказание с НП, които са достатъчни за постигане на индивидуалната и генерална превенция. Касационният състав констатира законосъобразно издадено НП, с което на Т. за нарушението по т.1 й е наложена глоба в размер на 20лв. на основание чл.185 от ЗДвП, а за нарушението по т.2 са й наложени кумулативно предвидените в чл.175 ал.1 т.5  от ЗДвП административни наказания глоба в размер на 100лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец. Глобата от 20лв., наложена на основание чл.185 от ЗДвП с НП е във фиксирания в закона размер. В чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидено на водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие да се налагат наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 до 6 месеца и „глоба“ от 50 до 200 лв. В случая правилно ВРС потвърдил НП като законосъобразно издадено относно наложените с него наказания и преценката на случая като немаловажен. Касационният състав намира за правилно преценена обществената опасност на нарушенията и на нарушителя Т. при определяне на размера на наказанията, които са й наложени за нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП. Административното наказание „лишаване от право да управлява МПС“ е наложено за минималния срок от 1 месец, предвиден в административно-наказателната разпоредба. Глобата е наложена в размер на 100лева, който е под средния размер и се явява съобразена с обществената опасност на извършителя и на конкретното нарушение. От описаните и фотографирани щети по автомобила л.а.„Тойота Ярис" с peг. № В ****BP ударен от Т. при преминаване край него и от реакцията на намиращите се на място при ПТП-то пешеходци на записа от камерите е видно, че тя е водач, който не съобразява движението си с конкретните обстоятелства, с това, че се движи по тясна улица с множество паркирани МПС и движещи се включително по пътното платно пешеходци. Като водач Т. неглижира и не съобразява поведението си с конкретните факти и обстоятелства, което свидетелства за неглижиране от нейна страна на задължението да не поставя в опасност живота и здравето на хората и да не причинява имуществени вреди, което закона й вменява като водач. С оглед на това не са налице основания за изменение на размера на наложената й глоба за нарушението на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, която е под средния размер и е справедлива и съответна на извършеното и достатъчна за постигане на целите на закона. Поради това като потвърдил НП изцяло като правилно и законосъобразно, ВРС постановил съдебен акт при правилно приложение на закона.

В обобщение оплакванията в касационната жалба следва да бъдат отхвърлени. Неоснователни са доводите в нея за неправилно приложение на закона от РС-Варна. Правните изводи, с които е потвърдено НП по т.1 и по т.2 са в съответствие с приложимите разпоредби на ЗДвП и ЗАНН и не е налице основание за неговата отмяна и за отмяна на НП, нито за частично изменение на наложено административно наказание.

С оглед на това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №946/15.05.2019г. по НАХД №279/2019г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №18-0819-005608/29.11.2018г. на Началник група сектор ПП в ОД на МВР-Варна, с което на А.Х.Т. от гр.Варна са наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

Членове:

 

1.

 

 

2.