№ 131
гр. К., 14.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20235510101828 по описа за 2023 година
Гражданско дело № 1828/2023 г. по описа на РС К. е образувано по
предявен иск от М. М. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. К., Ж.к. „В.Л.“бл*********, чрез адвокат М. Д. Д. – АК
С.З. против Г. Г. Г., ЕГН ********** и П. К. Г. с ЕГН ********** с цена на
иска 5000,00 лв. предявен като частичен от 22800,00 лв.
Ищците, чрез процесуалния си представител, сочат че по силата на
нотариален акт № ************ от ******** г. на Нотариус И.Г. и
нотариален акт ************ г. на Нотариус И.Г. били собственици на
поземлен имот с идентификатор ********** с адрес село П., м. Х.Л., община
Г., област С.З..
Върху техния поземлен имот се намирала едноетажна сграда с
идентификатор **********.1 със застроена площ от 80-осемдесет кв. м.,
която сграда била обща собственост на двамата ответници, придобита по
време на брака им и представляваща съпружеска имуществена общност. До
настоящия момент нито те, нито някой от праводателите им, е учредявал
право на строеж на тази сграда.
Твърдят, че сградата на ответниците им пречила да ползват собствения
си поземлен имот, поради което отправили до ответниците нотариална покана
чрез нотариус Н. Калчев да започнат да им плащат наем за това, че тяхната
сграда се намирала върху поземления им имот. Нотариалната покана била
получена от ответниците на 30.05.2023 г.
Претендират ответниците да им заплатят месечен наем/обезщетение за
лишаване от правото на ползване в размер на 600,00 лв. (шестотин лв.)
месечно, считано от м. май 2023 г., като наемът следвало да се плаща по Изи
пей до 30-тридесето число на месеца, за който се дължал.
1
Молят съда да постанови съдебно решение, с което да осъди
ответниците да заплатят на ищците сумата от 5000,00 лв. – пет хиляди лева,
представляващ частичен иск от общо дължимата до момента сума в размер на
22800 лв., представляваща обезщетения за лишаване от право на ползване на
***. от имота им, върху който е сградата на ответниците за периода от
30.05.202 г. до 30.07.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023
г. до окончателното плащане на задължението.
Претендират в горепосочения срок да им заплатят и месечните
наеми/обезщетения за лишаване от право на ползване на ***. от имота им,
върху който е сградата им за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от 30.05.2020 г. до окончателното плащане на
задължението.
Претендира за разноски по делото.
Постъпил е писмен отговор по чл. 131 от ГПК от ответниците чрез адв.
А. Т. – АК С.З.. Счита предявените искове за неоснователни, както по
основание, така и по размер.
Сочи, че съгласно нотариален акт № **, том ***, дело № ****/**** г.
доверителят й Г. Г. Г. е признат за собственик по наследствена делба и
давност на дворно място, цялото от **** кв.м., находящи се в околовръстния
полигон на с. П., община Г., което село няма приет и утвърден дворищно
регулационен план, при съседи на имота – шосе, Г. Г. Г., наследниците на К.
Г. К., К.И.К. и наследниците на Н. Г. К..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот ***, том I,
р***, дело *** от ********* г. на нотариус И.Г., доверителите й Г. Г. Г. и П.
К. Г. продават същото това дворно място на „****“ ООД гр. С.З..
Процесната сграда била построена от ответниците въз основа на
издадено Разрешение за строеж № *********. за изграждане на ресторант и
кафе-аперитив на два етапа – първи етап – кафе-аперитив, втори етап –
ресторант, в м. „Х.Л.“ в землището на с. П., издадено на името на доверителя
й – Г. Г. Г.. С Протокол *** / ********* г. на доверителя й е дадена
строителна линия за изграждане на „Кафе-аперитив“ върху площ от *** кв.м.,
като са извършвани проверки и са направени констатации, че към ******** г.
строежът е бил на ниво цокъл, а към ******* г. е бил на ниво корниз. На
******** г. е изготвен Акт за установяване годността на приемане на
строежа, като възложител е посочен доверителя й Г. Г. Г.. За въвеждане в
експлоатация на обект „кафе-аперитив“ е издадено Удостоверение № 1/
********** г. на Гл. архитект на община Г., от което се установява, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издаденото
разрешение за строеж, ведно с цялата документация, необходима за него.
Сочи, че през 2012 г. „****“ ООД гр. С.З. са предявили иск против
доверителите й по чл. 108 от ЗС за установяване на собствеността по
приращение върху процесната сграда, по повод на който е било образувано
гр. дело № *** / 2012 г. по описа на РС К.. След развилото се производство на
втора въззивна инстанция – Окръжен съд С.З. е постановено Решение №
************., с което иска е отхвърлен като неоснователен и недоказан, като
в мотивите си съдът приема, че в полза на доверителите й е била изтекла
придобивната 10 годишна давност, тъй като същите са владяли процесната
2
сграда необезпокоявано и явно повече от 10 г. Това решение е влязло в
законна сила и е задължително, както за страните по него, така и за всички
останали трети лица.
Независимо от постановеното решение, с нотариален акт №
************ от ******** г. „****“ ООД продава на В. Г. Г. и Г. Х. Г.
Поземлен имот с идентификатор ********** с площ от **** кв.м. в с. П., м.
„Х.Л.“, заедно с построената в това място процесна сграда – еднофамилна на
един етаж с идентификатор **********.1 със застроена площ от ***. С този
нотариален акт „**** ООД прехвърля право на собственост върху процесната
сграда без да го притежава то самото, съответно не е налице вещно-
транслативния ефект, респективно В. Г. Г. и Г. Х. Г. не са станали нейни
собственици. С нотариален акт за дарение на недвижим имот **************
г. В. Г. Г. и Х.Т. Г. даряват на сина си Г. Х. Г. своята ½ ид.ч. от описания по-
горе имот (отново ведно с процесната сграда).
Ищците Г. Х. Г. и М. М. Г. са придобили собствеността върху Поземлен
имот с идентификатор ********** с площ от **** кв.м. в с. П., м. „Х.Л.“, но
без собствеността върху процесната сграда.
Сочи, че за да стане безспорно установен този факт, през 2016 г.
доверителите й предявяват иск против В. Г. Г., Г. Х. Г. и М. М. Г., за
установяване на собствеността върху процесната сграда. Образувано е гр.
дело № **** / 2018 г. по описа на РС К. и е постановено Решение *********
г., с което е установено по отношение на В. Г. Г. и Г. Х. Г. и М. М. Г., че
доверителите й са собственици при режим на СИО на едноетажна сграда с
идентификатор **********.1 със застроена площ от ***., построена в
поземлен имот с площ от **** кв.м. и идентификатор **********, находящ
се в околовръстен полигон на с. П., община Г., като е изменен нотариален акт
************, дело № *** на нотариус И.Г..
Сочи, че процесната сграда е изградена напълно законно в имота на
ищците. Строителството й, видно от Разрешение за строеж № *********. за
изграждане на ресторант и кафе-аперитив на два етапа – първи етап – кафе-
аперитив, втори етап – ресторант, в м. „Х.Л.“ в землището на с. П., издадено
на името на доверителя ми – Г. Г. Г., и Протокол *** / ********* г. за дадена
на доверителя й строителна линия за изграждане на „Кафе-аперитив“ върху
площ от *** кв.м., е започнало към момент, в който доверителите й са били
собственици на недвижимия имот. Собственикът на имота извлича от правото
си на собственост по-ограничено по своето съдържание право – право на
строеж. Недопустимо е собственикът на земята да притежава ограничено
вещно право на строеж върху нея или идеална част от такова право. Той може
да извърши съответните действия по застрояване на имота по силата на
правомощието си застрояване, включено в съдържанието на правото му на
собственост. Поради това че правото на собственост върху земята е пълно
вещно право, то поглъща в себе си правото на строеж
Освен посочените класически вещноправни правомощия в
съдържанието на правото на строеж се включва и едно особено правомощие,
свързано с неговото предназначение за изграждане и придобиване на сградата
като цяло или на обекти в нея: правомощието за придобиването на правото на
собственост върху бъдещата сграда след нейното построяване в груб строеж.
В него се съдържа смисълът на правото на строеж, разглеждано като способ
3
за придобиване на собствеността върху проектираната сграда. Това
правомощие се явява свързващото звено между правото на строеж върху
недвижимия имот и правото на собственост върху вече изградената сграда и
изясняването на неговото съдържание е определящо за разбирането на
правоотношенията, възникващи при упражняването на правото на строеж
върху чужд недвижим имот.
С изграждането на сградата в груб строеж в съдържанието на правото
на строеж настъпва съществена промяна. с изграждането на сградата правото
на строеж се трансформира в право на собственост върху сградата. Така
правото на собственост върху постройката се явява форма за съществуване на
самото право на строеж, чието съдържание след достигането на грубия
строеж се променя, като се адаптира към новите обстоятелства във връзка с
ползването на вече изградената сграда.
Правомощието владение в съдържанието на правото на строеж се
трансформира в правомощие владение, но вече като част от правото на
собственост върху сградата. Постепенно, с осъществяването на
строителството, се ограничава съдържанието на правомощието за
застрояване, а след окончателното завършване на сградата то се
трансформира във възможност за извършване на строително-монтажни
работи само във връзка с ремонтирането на съществуващата
сграда. Правомощието разпореждане се ограничава в приложното поле на чл.
66, ал. 1 ЗС, който признава право на изкупуване в полза на собственика на
земята в случаите на продажба на правото на собственост върху
сградата. Правомощието за придобиване на собствеността върху бъдещата
сграда, представляващо част от съдържанието на правото на строеж преди
достигането на етапа груб строеж, се прекратява, тъй като то вече е
реализирано и на негово място е възникнало право на собственост върху
сградата.
В полза на собственика на сградата възниква едно ново правомощие
– правомощието за ползване на земята дотолкова, доколкото това е
необходимо за използването на сградата според нейното предназначение (чл.
64 ЗС). По този начин се ограничава правото на собственост върху
прилежащия терен.
Счита за неоснователни предявените искове против доверителите й за
заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване в посочения в
исковата молба размер, тъй като са собственици на процесната сграда
(построена законно и придобита в собственост, безспорно установено по
съдебен ред с влезли в сила актове, задължителни и за ищците) притежават и
трансформираното отстъпено право на строеж върху поземления имот. Не е
необходимо да им бъде учредявано такова от ищците, те са придобили имота
в този вид, без да са придобили собствеността върху процесната сграда, и в
този смисъл са длъжни да търпят нейното съществуване, съответно
ползването на имота им, дотолкова колкото е необходимо на доверителите й
да ползват сградата, като за това не им се дължи обезщетение.
В случай, че съдът не приеме доводите ми за неоснователност на
исковата претенция, оспорва претендирания месечен наем /обезщетение за
лишаване от правото на ползване/ в размер на 600 лв., като твърде завишен
4
имайки предвид размера на сградата и местонахождението на имота.
Моли съдът да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани
предявените искове от М. М. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН **********,
против доверителите й с цена на иска в размер на 5000 лв. главница, предявен
като частичен от общо дължимата до момента сума в размер на 22800 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ***. от
имота им, върху който е сградата, за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г.,
ведно със законната лихва, считано от 30.05.2023 г. до окончателно
изплащане на задължението.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока и при условията на чл. 214 от ГПК ищците, чрез процесуалния
си представител са изменили размера на иска, като претендират сумата от
21619,35 лв., представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване
от ***. от имота, върху който е сградата, за периода от 30.05.20220 г. –
30.07.2023 г., ведно със законната лихва от 30.05.2023 г. до окончателното
плащане на задължението, като се приеме, че искът е предявен в пълен
размер, а не като частичен.
Съдът, след като разгледа искането приема за установено от
фактическа страна следното:
От нотариален акт № **, том ***, дело № ****/**** г. е видно, че Г. Г.
Г. е признат за собственик по наследствена делба и давност на дворно място,
цялото от **** кв.м., находящи се в околовръстния полигон на с. П., община
Г., което село няма приет и утвърден дворищно регулационен план, при
съседи на имота – шосе, Г. Г. Г., наследниците на К. Г. К., К.И.К. и
наследниците на Н. Г. К..
Процесната сграда е построена от Г. Г. Г. и П. К. Г. въз основа на
издадено Разрешение за строеж № *********** г. за изграждане на ресторант
и кафе-аперитив на два етапа – първи етап – кафе-аперитив, втори етап –
ресторант, в м. „Х.Л.“ в землището на с. П., издадено на името на Г. Г. Г.. С
Протокол ***/********* г. е дадена строителна линия за изграждане на
„Кафе-аперитив“ върху площ от *** кв.м., с който са направени констатации,
че към ******** г. строежът е бил на ниво цокъл, а към ******* г. е бил на
ниво корниз. На ******** г. е изготвен Акт за установяване годността на
приемане на строежа, като възложител е посочен Г. Г. Г.. За въвеждане в
експлоатация на обект „кафе-аперитив“ е издадено Удостоверение №
1/********** г. на Гл. архитект на община Г., от което се установява, че
строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти и издаденото
разрешение за строеж, ведно с цялата документация, необходима за него.
С Решение ************** г., на Окръжен съд С.З. е отхвърлен като
неоснователен и недоказан иска на „****“ ООД гр. С.З., по чл. 108 от ЗС за
установяване на собствеността по приращение върху процесната сграда. Това
решение е влязло в законна сила и е задължително, както за страните по него,
така и за всички останали трети лица.
С нотариален акт № ************ от ******** г. „****“ ООД продава
на В. Г. Г. и Г. Х. Г. Поземлен имот с идентификатор ********** с площ от
**** кв.м. в с. П., м. „Х.Л.“, заедно с построената в това място процесна
5
сграда – еднофамилна на един етаж с идентификатор **********.1 със
застроена площ от ***. С нотариален акт за дарение на недвижим имот
************** г. В. Г. Г. и Х.Т. Г. даряват на сина си Г. Х. Г. своята ½ ид.ч.
от описания по-горе имот (отново ведно с процесната сграда).
С Решение № ******** г., постановено по гр. дело № ****/2018 г. по
описа на РС К. е установено по отношение на В. Г. Г. и Г. Х. Г. и М. М. Г., че
Г. Г. Г. и П. К. Г. са собственици при режим на СИО на едноетажна сграда с
идентификатор **********.1 със застроена площ от ***., построена в
поземлен имот с площ от **** кв.м. и идентификатор **********, находящ
се в околовръстен полигон на с. П., община Г., като е изменен нотариален акт
************, дело № *** на нотариус И.Г..
Законността на процесната сграда се установява от събраните в хода на
делото писмени доказателства, както следва: Разрешение за строеж №
********* г. за изграждане на ресторант и кафе-аперитив на два етапа – първи
етап – кафе-аперитив, втори етап – ресторант, в м. „Х.Л.“ в землището на с.
П., издадено на името на доверителя ми – Г. Г. Г., и Протокол ***/*********
г. за дадена строителна линия за изграждане на „Кафе-аперитив“, Акт за
установяване годността на приемане на строежа, в който като възложител е
посочен Г. Г. Г., Удостоверение № 1/********** г. за въвеждане в
експлоатация на обект „кафе-аперитив“ на Гл. архитект на община Г., като и
Удостоверение Изх. ************ г. на Гл. архитект на Община Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Ищците Г. Х. Г. и М. М. Г. са придобили собствеността върху Поземлен
имот с идентификатор ********** с площ от **** кв.м. в с. П., м. „Х.Л.“, но
без собствеността върху процесната сграда. По делото безспорно е
установено, че ответниците Г. Г. Г. и П. К. Г. са собственици при режим на
СИО на едноетажна сграда с идентификатор **********.1 със застроена
площ от ***., построена в поземлен имот с площ от **** кв.м. и
идентификатор **********, находящ се в околовръстен полигон на с. П.,
община Г..
Важно в настоящия случай е да се отбележи, че право на строеж може
да се учредява само върху чужд имот. Както бе изложено по-горе, строежът
на процесната сграда е извършен към момент, в който ответниците са били
собственици на имота. Възможността за застрояване на един поземлен имот е
включена в съдържанието на самото право на собственост. Тя следва да се
разглежда като едно допълнително правомощие, съществуващо наред с
правомощията владение, ползване и разпореждане в съдържанието на правото
на собственост върху недвижимия имот, което може да се обозначи
като правомощие за застрояване. То съществува единствено в съдържанието
на правото на собственост върху недвижимите поземлени имоти. За
наличието му свидетелства и разпоредбата на чл. 92 ЗС, според която
собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху
нея, освен ако е установено друго. Така чрез въвеждането на принципа на
приращение се допълва правното действие на правомощието застрояване,
включено по правило в съдържанието на правото на собственост върху всеки
6
недвижим имот.
В случая ищецът основава претенцията на твърдение, че не е налице
учредено право на строеж като ограниченото вещно право на нормата
на чл.63, ал.2 от ЗС. При условията на посочената норма, правото на строеж
възниква и без изрично волеизявление, щом се извърши прехвърляне, което
изключва постройката от притежанието на дворното място. Това положение
произтича от обстоятелството, че различни лица стават собственици на
терена и на сградата, а това е възможно само въз основа на съществуващо
вещно право на строеж. Правото на строеж е неделимо от правото на
собственост върху сградата и се съдържа в него. Оттук следва, че при
разрушаване на сградата, правото на строеж се запазва, независимо от
правния способ за неговото придобиване /така решение № 675 от 26.01.2011г.
на ВКС по гр.д. № 656/2009г., ГК на ВКС/. Този извод е в приложение на
нормата на чл.66, ал.2 от ЗС, съгласно която правото на строеж не се
погасява, ако постройката или част от нея погине, освен ако в акта за
учредяване е предвидено друго.
При извършване на самото строителство се съставят различни
документи (строителни книжа) във връзка с етапите, през които преминава
строителството – такива документи бяха представени и приети като
доказателство по делото. Те не са оспорени от ищците и имат доказателствена
сила за съда относно законността на сградата. След завършването на сградата
най-често е необходимо издаването от страна на компетентен държавен или
общински орган на ново разрешение – за ползването на така построената
сграда, което установява нейната законност. „Ползването“ на имота се
изразява в осъществяването на специфично въздействие върху него,
предвидено с разпоредбата на чл. 64 ЗС, според която собственикът на
постройката може да се ползва от земята само доколкото това е необходимо
за използването на постройката според нейното предназначение, и това се
отнася единствено за собственика на постройката, Собственикът на имота е
длъжен да търпи и да не възпрепятства това ползване.
Освен посочените класически вещноправни правомощия в
съдържанието на правото на строеж се включва и едно особено правомощие,
свързано с неговото предназначение за изграждане и придобиване на сградата
като цяло или на обекти в нея: правомощието за придобиването на правото на
собственост върху бъдещата сграда след нейното построяване в груб строеж.
В него се съдържа смисълът на правото на строеж, разглеждано като способ
за придобиване на собствеността върху проектираната сграда или върху
конкретно определени при учредяването му обекти в нея. Това правомощие
се явява свързващото звено между правото на строеж върху недвижимия имот
и правото на собственост върху вече изградената сграда и изясняването на
неговото съдържание е определящо за разбирането на правоотношенията,
възникващи при упражняването на правото на строеж върху чужд недвижим
имот.
От разпоредбите на ЗС, уреждащи правото на строеж, може да се
направи изводът за самостоятелно съществуване на правото на собственост
върху сградата. Самата глава, посветена на правото на строеж, се нарича
„Собственост върху постройка“, а адресат на разпоредбите на чл. 64 ЗС и чл.
66, ал. 1 ЗС е именно собственикът на постройката, а не суперфициарят. Така
7
законодателят разграничава вещноправното качество суперфициар от
качеството собственик на вече изградената постройка. Един и същ правен
субект упражнява едни правомощия като суперфициар – по отношение на
чуждия недвижим имот (владение, застрояване и разпореждане с правото си),
и други като собственик на сградата – по отношение както на самата сграда
(владение, ползване и разпореждане), така и по отношение на чуждия
недвижим имот (ползване на земята по чл. 64 ЗС). Правото на строеж и
правото на собственост върху изградената в резултат от упражняването му
сграда следва да се разглеждат като две самостоятелни и отделно
съществуващи права.
Правомощието за ползване на земята по чл. 64 ЗС следва да се
разглежда върху сградата, тъй като обслужва ползването на последната, а не
упражняването на правото на строеж. В този смисъл е и буквалното тълкуване
на разпоредбата на чл. 64 ЗС, предоставяща възможност за ползване на земята
на собственика на постройката. Чрез признаването на разглежданото
правомощие се осигурява възможност за едновременното съществуване на
две права на собственост в полза на различни лица по отношение на две
взаимно свързани помежду си недвижими вещи – застроената земя и
изградената върху нея постройка.
По основателността иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
За да се уважи предявен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, следва да
са се проявили в обективната действителност следните материално правни
предпоставки, както следва: 1 - да е налице смутено право на собственост или
ограничено вещно право на ищеца; 2 - действие на ответника, за което няма
основание и 3 - причинна връзка между първите две. Ищецът по предявения
иск следва да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието
на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т. 3 от ТР № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е
необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или
бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за ползването на собствения му имот. В някои случаи
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи
на собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са
случаите, в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че
ответникът е осъществил действия в собствения на ищеца имот или
поддържа създадени в резултат на тези действия състояния в имота, без да
има облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху
този имот. Затова и пасивно легитимирани да отговарят по предявения иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД са лицата, чиито действия противоправно
накърняват правата на ищците или чиито бездействия поддържат
противоправното състояние, накърняващо правата на ищците (в този смисъл
решение № 27/26.02.2015 г. по гр. д. № 5427/2014 г. на ВКС, решение № 265/
25.10.2012 г. по гр. д. № 225 /2011 г. на ВКС, I г. о., решение № 1019/
21.01.2010 г. по гр. д. № 235/2008 г. на ВКС, I г. о. и др.).
В настоящия случай се установи се по категоричен начин по делото от
събраните писмени доказателства, че в имота на ищците ответниците
притежават собствеността върху законно построената процесна сграда, и не
8
са налице трите предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 59
от ЗЗД.
Следователно на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответниците не дължат
заплащането на претендираното обезщетение в размер на 21619.35 лв., за
това, че са лишили неправомерно ищците от правото на ползване на ***. от
собствения им имот за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г., ведно със
законната лихва , считано от 30.05.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата и предявения иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските в производството: До приключване на устните
състезания страните са направили искане за присъждане на разноски.
Съгласно представения списък за разноски от ответниците е направила
следните разноски по делото: 2000,00 лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ответниците
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на
2000.00 лева, съгласно представен по делото Договор за правна защита и
съдействие и представен по делото списък за разноските по чл. 80
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск от М. М. Г., ЕГН
********** и Г. Х. Г., ЕГН **********, и двамата с адрес гр. К., Ж.к.
„В.Л.“бл*********, чрез адвокат М. Д. Д. – АК С.З. против Г. Г. Г., ЕГН
********** и П. К. Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Г., ул.
„******** за заплащане на обезщетение в размер на 21619.35 лв., за това, че
са лишени неправомерно от ищците от правото на ползване на ***. от
собствения им имот за периода от 30.05.2020 г. до 30.07.2023 г., ведно със
законната лихва , считано от 30.05.2023 г. до окончателното заплащане на
сумата.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН ********** и Г. Х. Г., ЕГН **********, и
двамата с адрес гр. К., Ж.к. „В.Л.“ бл********* да заплатят на Г. Г. Г., ЕГН
********** и П. К. Г. с ЕГН **********, и двамата с адрес гр. Г., ул.
„******** на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер
на 2000 лева /две хиляди лева/
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд С.З. в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
9